№ 912
гр. Русе, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520103980 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснато извършване на делба между
В. Н. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. Русе, ул. А.К. № 2, ет. 2, Р. Н. Г., ЕГН
********** и ИВ. КР. Н., ЕГН **********, двете от гр. Русе, бул. Х.Б. 34, ет. 2, при квоти
както следва : 2/4 идеални части за В. Н. П. и по 1/4 идеална част за Р. Н. Г. и ИВ. КР. Н., на
следните недвижими имоти, построени върху държавна земя, находящи се в гр. Русе, бул.
Х.Б. 34 и представляващи:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 63427.4.174.1.1 с
предназначение жилище, апартамент с площ 90 км. м. и състоящ се от две спални, дневна-
столова, черна кухня, балкон и сервизни помещения, ведно с 1/2 ид. части от
ТАВАНСКОТО ПОМЕЩЕНИЕ, ИЗБЕНОТО ПОМЕЩЕНИЕ/ заемащо северозападната част
на сградата/, ОБЩИТЕ ЧАСТИ НА СГРАДАТА и ОТСТЪПЕНОТО ПРАВО НА СТРОЕЖ
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над
обекта – няма; самостоятелния обект се намира в сграда № 1 разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.4.174.
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 63427.4.174.2 с предназначение
ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с площ 18 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор
73427.4.174., описани в схема № 14-445466-03.07.2018 год. на СГКК- Русе, скица на сграда
№ 14-445466-03.07.2018 год. на СГКК- Русе, а съгласно нотариален акт за собственост върху
жилище в сграда, построена върху държавна земя с отстъпено право на строеж № 31, том
1
IV, дело № 1844/1982 по описа на нотариус при РРС втория етаж от двуетажна жилищна
сграда, застроен върху 90 кв.м., състоящ се от две спални, дневна- столова, черна кухня,
балкон и сервизни помещения и 1/ 2 ид.ч. от тавана, избеното помещение (заемащо
северозападната страна на сградата), общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж, и целия гараж, застроен на 15 кв.м.- вътрешния към къщата, като при
разпределението с другия съсобственик, са получили в дял и придобили правото на
собственост.
Направена е възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК от Р. Н. Г. и ИВ. КР. Н..
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства,
доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че двата обекта
са самостоятелни, като пазарната оценка на
обекта с идентификатор 63427.4.174.1.1 е 80 393.00 лева, а на този с идентификатор
63427.4.174.2- 16 200.00 лева. Общата пазарна стойност на делбените имоти е 96 593.00 лева
или 48 297.00 лева за ищеца и по 24 148.00 лева за ответниците.
При разпределяне на имотите между съделителите съдът се стреми всеки от тях да
получи реален дял, като при това се спазва принципа на равноправие на всички страни в
производството. По силата на чл. 69, ал. 2 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в
натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари.
Когато съдът разпределя имотите в натура, той се ръководи от тяхната стойност и ги
съпоставя с частите на съделителите, като търси да избегне облагодетелстването на някой от
тях и прави всички усилия да достигне максимално доближение на дяловете с частите на
съделителите. От друга страна, поначало е недопустимо принудително отреждане на общ
дял на няколко съделители. Когато обаче има съгласие между някои от тях, би могло да им
бъде възложен групов дял. Когато има наследяване по коляно, тогава възлагането на общ
дял има и материалноправна основа. В случая възлагателна претенция са направили
ответниците, като съдът я намира за основателна на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Предвид направеният по-горе извод, че процесните недвижими имоти са поделяеми
между страните, съобразно квотите, при които е допусната делбата, съдът следва реално да
ги подели между страните в това производство,
За основателността на възлагателната претенция е необходимо да се докажат в
кумулативност следните факти: процесният имот да е неподеляем; жилищен;
съсобствеността върху него да е възникнала изцяло по силата на наследяването; съделителят
да няма собствено жилище; съделителят да е живял в него към момента на откриване на
наследството. Посочените факти подлежат на доказване от съделителя, заявил претенция за
възлагане. Изключение прави доказването на отрицателния факт- че съделителят не е
титуляр на право на собственост върху друг жилищен имот. Положителният факт-
притежаване на друго жилище следва да се докаже от съделителя, оспорващ претенцията за
2
възлагане. Ищецът по делото не оспорва факта, че ответниците нямат друго жилище и
такова доказване не беше проведено. Ответниците твърдят, че са живели в жилището при
откриване на наследството- смъртта на К.Г., както и преди това. Такива данни се съдържат
и в представените удостоверения за настоящ адрес, от които е видно, че те са регистрирани
на този адрес през 2002 год. И.Н. и през 1997 год. Р.Г.. Двете са представили декларации, че
не притежават друго жилище. Този факт не оборен от ищеца, той не е навел и такива
твърдения.
От изложеното е видно, че в полза на Р. Н. Г. и ИВ. КР. Н. са налице всички
предпоставки за възлагане на делбения апартамент по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, поради
което той следва да бъде поставен в техен дял.
Съдът не споделя изложеното в писмената защита на ищеца, че не са налице
предпоставките за възлагане на имота, тъй като страните нямали общ наследодател.
Посоченият цитат от решението на ВКС е изваден от контекста и в противоречие със
смисъла на делбеното производство, а той е всеки от съделителите да се сдобие с реална
собственост.
За уравнение на дела на съделителя В. Н. П., следва да му се възложи другия имот- с
идентификатор 63427.4.174.2 с предназначение ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с площ 18 кв.м. с
пазарна стойност 16 200.00 лева, както и ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
паричната равностойност на остатъка от стойността на дела му в размер на 32 097.00 лева
или по 16 048.50 лева всяка от тях. Сумата се дължи със законната лихва, считано от влизане
в сила на настоящото решение на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК.
На основание чл. 72 от ГПК и във връзка с чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Русенски районен съд, държавна
такса в размер на 4% върху стойността на полагащия й се дял, която, изчислена за всеки от
съделителите и определена върху актуалната пазарна стойност на процесните имоти, е в
следния размер: В. Н. П. – 1931.88 лева, Р. Н. Г.- 965.94 лева и ИВ. КР. Н.- 965.94 лева.
По претенциите по сметки:
Ответникът е заявил такава за обезщетение за лишаване от ползване на стойност 150.00
лева месечно, представляващо половината от пазарния наем на жилището, тъй като по
негови твърдения до гаража достъпът не му е ограничаван. В съдебно заседание на
01.03.2022 год. ищецът признава, че е имал достъп до жилището в периода декември 2019
год.- май 2020 год. С оглед признанието и изявленията на страните по делото, съдът е приел
за безспорно между тях и ненуждаещо се от доказване, че от 15.08.2017 год. до 01.03.2022
год. ищецът не е имал достъп до жилището, с изключение на периода декември 2019 год.-
май 2020 год. Според заключението на вещото лице наемната цена на жилището е 273.00
лева. Тъй като ищецът е собственик на ½ ид.ч., в негова полза следва да се присъди
обезщетение в размер на 136.50 лева месечно за периода от отправяне на поканата-
15.08.2017 год. до извършване на делбата, съгласно посоченото в исковата молба и в
3
молбата за уреждане на претенциите по сметки, т.е. до постановяване на решението по
втора фаза на делбата- 27.06.2022 год.- общо 7917.00 лева за 58 месеца. Държавната такса
върху уважения размер на претенцията е 316.68 лева на основание чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Разноските за заплащане на доставка и монтаж на ПВЦ дограма- 2 бр. прозорци през
юни 2021 год. и за заплащане на направата, доставката и монтажа на входна врата през 2017
год. съдът квалифицира като подобрения, извършени без съгласието на другия
съсобственик. При това положение правоотношенията ще се уредят съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60- 62 от ЗЗД. При условията на чл. 61, ал. 2 от
ЗЗД /когато работата е предприета и в собствен интерес/ отговорността е до размера на
обогатяването, т.е. дължи се увеличението на стойността на квотата на всеки от
съсобствениците. Вещото лице е изчислило, че стойността на квотата на ищеца се е
увеличила с 470.00 лева, а на ответниците- с по 235.00 лева с така направените подобрения.
Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на
всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността, т.е.
съставляват задължение за цялата делбена маса, което трябва да бъде понесено от всички
съделители съобразно с дяловете им. Поради това наследникът, който е извършил
подобренията може да иска от другите наследници само сумата, която се припада на техните
дялове. За сумата, която се следва на неговия дял, той не може да претендира, тъй като е
налице сливане на качеството кредитор и длъжник.
Ответникът И.Н. претендира извършените подобрения, изразяващи се в монтаж на два
прозореца на стойност 357.50 лева, а Р.Г. за подобрения, изразяващи се в поставяне на
метална врата в размер на 112.50 лева, които следва да им се присъдят, като се съобрази
заключението на вещото лице, според което стойността на квотата на ищеца се е увеличила
с 470.00 лева.
Ответниците претендират заплащане на платените от тях суми за извършени
необходими разноски по ремонт на покрива на съсобствения имот, както следва: по 2590.00
лева всяка от тях.
Съдът не споделя възражението на ищеца, че недопустимо е изменен предявеният иск,
като е допуснато изменение и на основанието, и на размера. В случая не се касае за
изменение на иска, тъй като такова следва да е направено от страна по делото, а за
изменение на правната квалификация, дадена от съда по негов почин, тъй като това е негово
задължение. Въпреки некоректно използваните на места в изложението на ответниците
понятия като подобрения и неоснователно обогатяване, цялостното изложение на
фактическите обстоятелства, на които те основават претенциите си, и заявения петитум
ищецът в делбеното производство да бъде осъден да им заплати съответната на правата му
част необходими разноски в общ размер 9700.00 лева, не се пораждат съмнения относно
вида и обема на търсената от тях съдебна защита.
Според константната съдебна практика, задължение на съда, а не на ищеца, е да
4
определи характера на претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях
представляват необходими разноски за вещта и кои- подобрения/, да определи в качеството
на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били
извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без
тяхното знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не
ищецът, дава правилната правна квалификация на предявения иск и съответно присъжда на
съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума (Решение № 242 от
21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3664/2015 г., I г. о., ГК).
Разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски
е еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/
ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани
от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние
годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността
на сградата и имат характера на подобрения. За да бъдат извършени т.нар. полезни разноски,
законодателят приема, че решението за тях се взема от общото събрание на собствениците.
Отговорът дали извършени от единия от собствениците ремонтни дейности съставляват
необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата, зависи от
фактическия проблем на конкретното състояние на подменените инсталации и/или елементи
на общите части преди подмяната им, както и от причината, наложила тази подмяна.
В случая свидетелят Б.И. установи възникналата необходимост от извършения ремонт
на покрива на общата им с ответниците сграда, а вещото лице в експертизата си е взело
предвид действително извършените ремонтни дейности, включително тези, касаещи
комините, които не се припокриват напълно с посоченото в договора и офертата на
извършителя на ремонта. Единствено спорен остана въпроса с необходимостта от
поставянето на пропусклива мембрана по целия покрив, като според вещото лице не е имало
нужда от поставянето й, тъй като таванските помещения са необитеами, а тази мембрана се
поставя с цел образуваната в отопляемо подпокривно пространство да излиза в атмосферата,
като не позволява образуване на конденз в помещението. Според вещото лице обаче в
крайна сметка преценката се прави от строителя, поради което съдът приема, че прилагането
на продукт с по- високо качество за изолация в дългосрочен план е било предприето от
ответниците и другите съсобственици, които обитават първия етаж на сградата, за сторено с
грижа на добри стопани и в полза за общата вещ, поради което и подлежащо на
овъзмездяване.
Както необходимите, така и полезните разноски са за сметка на собствениците на
сградата. Принципът е участието на всеки собственик на обект в етажната собственост
относно разноски да е съобразно с дела му в общите части. В този смисъл е Решение № 193
от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 842/2016 г., III г. о., ГК.
В случай като настоящия, при който етажите в сградата са само два и собствениците им
5
са с равни права, има още по- голямо основание уредбата на отношенията да се извърши по
правилата за съсобствеността, тъй като на практика не може да се образува мнозинство за
начина на поддържане на общата сграда. Ето защо отношенията между етажните
собственици следва да се уредят съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, в който смисъл е тълкуването в
Решение № 356 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г. о., ГК.
Поради изложеното исковете за заплащане на необходимите разноски по извършения
ремонт на покрива са основателни. Държавната такса върху уважения размер на
претенцията е по 103.60 лева за всяка от ответниците в делбеното прпоизводство, на
основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По отношение на направените от страните в хода на производството пред тази
инстанция относими към съдебната делба и необходими за извършването й деловодни
разноски: видно от представените в тази насока писмени доказателства (разписки за
внесени депозити, вносни бележки и квитанции), съделителите са извършили подлежащи на
разпределение такива както следва: ищецът е направил разноски в размер на 185.25 лева-
депозит за възнаграждението на вещото лице и такса вписване. Ответниците са направили
разноски в размер на 390.00 лева- депозити за възнаграждението на вещото лице и
възнаграждение на призованите свидетели. Заплатените адвокатски хонорари не са
разноски, необходими за извършването на делбата, поради което следва да останат за
страните така, както са ги направили. Разпоредбата на чл. 355, изр. 1 от ГПК, чието
приложно поле е налице в това отношение, предвижда, че страните в делбеното
производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Извършената
съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо всеки
съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за
съдебната делба, която съответства на размера на неговият дял в имуществената общност.
Предвид горното и стойността на дяловете, които получават страните, всеки от съделителите
ще поеме своята част от подлежащите на разпределение разноски по делото (чийто общ
размер е 575.25 лева), т.е. всяка от ответниците трябва да заплати разноски на ищеца в
размер на по 51.19 лева.
Така мотивиран, Русенски районен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ОБЩ РЕАЛЕН ДЯЛ и обявява за съсобственици при равни квоти Р. Н.
Г., ЕГН ********** и ИВ. КР. Н., ЕГН **********, двете от гр. Русе, бул. Х.Б. 34, ет. 2 на
следния недвижим имот: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
63427.4.174.1.1 с предназначение жилище, апартамент с площ 90 км. м. и състоящ се от две
спални, дневна- столова, черна кухня, балкон и сервизни помещения, ведно с 1/2 ид. части
от ТАВАНСКОТО ПОМЕЩЕНИЕ, ИЗБЕНОТО ПОМЕЩЕНИЕ/ заемащо северозападната
част на сградата/, ОБЩИТЕ ЧАСТИ НА СГРАДАТА и ОТСТЪПЕНОТО ПРАВО НА
СТРОЕЖ при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
6
няма, над обекта – няма; самостоятелния обект се намира в сграда № 1 разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.4.174, а съгласно нотариален акт за собственост
върху жилище в сграда, построена върху държавна земя с отстъпено право на строеж № 31,
том IV, дело № 1844/1982 по описа на нотариус при РРС втория етаж от двуетажна жилищна
сграда, застроен върху 90 кв.м., състоящ се от две спални, дневна- столова, черна кухня,
балкон и сервизни помещения и 1/ 2 ид.ч. от тавана, избеното помещение (заемащо
северозападната страна на сградата), общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж.
Пазарната стойност на дела е общо 48 297.00 лева (по 22 123.00 лева за всяка от
съделителите).
ПОСТАВЯ В РЕАЛЕН ДЯЛ и обявява за собственик В. Н. П. с ЕГН ********** със
съдебен адрес в гр. Русе, ул. А.К. № 2, ет. 2 на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор 63427.4.174.2 с предназначение ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с площ
18 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор 73427.4.174., описани в схема № 14-
445466-03.07.2018 год. на СГКК- Русе, скица на сграда № 14-445466-03.07.2018 год. на
СГКК- Русе, а съгласно нотариален акт за собственост върху жилище в сграда, построена
върху държавна земя с отстъпено право на строеж № 31, том IV, дело № 1844/1982 по описа
на нотариус при РРС гараж, застроен на 15 кв.м.- вътрешния към къщата, като при
разпределението с другия съсобственик, са получили в дял и придобили правото на
собственост.
ОСЪЖДА Р. Н. Г., ЕГН ********** и ИВ. КР. Н., ЕГН ********** да заплатят на В. Н.
П. с ЕГН ********** по 16 048.50 лева всяка от тях за парично уравнение на дела на
последния, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до
изплащане на задължението.
Пазарната стойност на дела е 48 297.00 лева
ОСЪЖДА Р. Н. Г., ЕГН ********** и ИВ. КР. Н., ЕГН ********** да заплатят
държавна такса върху стойността на дяловете си в размер на по 965.94 лева в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт по бюджетната сметка на Русенски районен съд
ОСЪЖДА В. Н. П. с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху стойността на
дела си, включително уравнената стойност в размер на 1931.88 лева в полза на Държавата
по бюджета на съдебната власт по бюджетната сметка на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Р. Н. Г., ЕГН ********** и ИВ. КР. Н., ЕГН ********** да заплатят на В. Н.
П. с ЕГН ********** сумата 136.50 лева месечно за периода от 15.08.2017 год. до 27.06.2022
год. (изключвайки периода декември 2019 год.- май 2020 год.) или общо 7917.00 лева за 58
месеца (по 3958.50 лева всяка от тях), представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен имот, ведно със законната лихва от предявяване на претенцията-
14.07.2021 год. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р. Н. Г., ЕГН ********** и ИВ. КР. Н., ЕГН ********** да заплатят по
сметка на РРС държавна такса в размер на по 158.34 лева за уважената част от претенциите
7
по сметки.
ОСЪЖДА В. Н. П. с ЕГН ********** да заплати на Р. Н. Г., ЕГН ********** сумата
112.50 лева за подобрения, изразяващи се в поставяне на метална врата и 2590.00 лева за
извършени необходими разноски по ремонт на покрива на съсобствения имот, ведно със
законната лихва върху главниците от предявяване на претенцията- 25.02.2022 год. до
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Н. П. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС държавна такса в
размер на 108.10 лева за уважената част от претенциите по сметки.
ОСЪЖДА В. Н. П. с ЕГН ********** да заплати на ИВ. КР. Н., ЕГН **********
сумата 357.50 лева за подобрения, изразяващи се в поставяне на метална врата и 2590.00
лева за извършени необходими разноски по ремонт на покрива на съсобствения имот, ведно
със законната лихва върху главниците от предявяване на претенцията- 25.02.2022 год. до
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Н. П. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС държавна такса в
размер на 117.90 лева за уважената част от претенциите по сметки.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаването му
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8