Решение по дело №5892/2015 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 04.07.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 5892 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищецът И.И.Р., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 21.03.2014 год., около 19.10 ч. в гр.П., водачът Д.Т.М., при управление на лек автомобил „Мерцедес” с ДК № ***** по ул. „Юрий Гагарин“, поради нарушение на правилата за движение по пътищата, реализирал пътно-транспортно произшествие при което блъснал пресичащият пътното платно на пешеходна пътека И.С. Р., негов баща, като вследствие на получените тежки телесни увреди същият починал. Поддържа, че смъртта на баща му се отразила иЗ.лючително тежко, тъй като той бил негова опора и стимул за живот. След събитието се затворил в себе си, чувствал безпереспективност, бил принуден да прекрати трудовите си ангажименти за да се грижи за майка си. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връЗ.а моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 180 000 лева, представляващи обезщетение за причинените вследствие смъртта на баща му неимуществени вреди. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът З. „Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди, че исковата претенция е силно завишена, а отделно от това прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Оспорва обстоятелството за твърдените блиЗ.и отношения между починалия и ищеца. Моли съда да постанови решение в този смисъл. Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От Присъда № 4 от 25.03.2015 год. постановена по НОХД № 273/14 год. по описа на ОС П., влязла в сила на 25.09.2015 год., се установява, че съдът е признал за виновен Д.Т.М. в това, че на 21.03.2014 год. в гр.П., на ул. „Юрий Гагарин“, пред жилищен блок № 11, при управление на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК *****, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца И.С. Р., като деянието е извършено на пешеходна пътека.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за произшествието е движението на автомобила с по-висока от необходимото скорост в зоната на пешеходна пътека тип „зебра“ за да предотврати удара с пресичащата пешеходеца, както и навлизането на пешеходеца на пътното платно отляво на дясно при наличие на МПС отдясно, отстоящо на около 20 метра от пешеходната пътека, без да се увери, че водача намалява скоростта на движение. Дава заключение, че когато водача на автомобила възприема пешеходеца като опасност на тревния остров е могъл да предотврати удара само ако се е движел със скорост до 43 км/ч. На пътното платно имало разделителен остров, където пешеходеца може да спре и да се огледа, защото автомобила е отстоял от местоудара на 20.25 метра и е настъпил на 1.4 м от левия тротоар на разделителния остров. В съдебно заседание вещото лице заявява, че пешеходеца е можел да предотврати произшествието, ако е изчакал преминаването на автомобила или е пресякъл по-бързо.

По делото е приета и съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за настъпването на смъртта на пострадалия са причинените от произшествието тежки телесни увреди, несъвместими с живота.

Не се спори от ответника, че към момента на произшествието е било налично застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” досежно управляваното от виновния водач МПС с ДК *****, както и че ищеца е син на починалото лице.

От показанията на свидетеля Г.Р., майка на ищеца се установява, че заедно със сина си и починалия съпруг живеели винаги в едно домакИ.тво и той е едИ.твено им дете. Взаимоотношенията между баща и син били прекрасни, имали общи занимания, хобита и планове за бъдещето, които били прекъснати. Дава показания, че след погребението на баща си, ищеца психически не бил същия човек, което наложило посещения при психиатър и му били изписани лекарства, които си получавали със „зелена рецепта“. Сринал се и напуснал работа, тъй като не бил работоспособен. Към момента ищеца рядко излиза навън и се среща с други хора. Преди бил жизнерадостен, но впоследствие бил съсипан и избягвал контакти. Развил и страх от пресичане на пешеходна пътека.  

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на производството доказателства, че на 21.03.2014 год., водачът Д.Т.М., при управление на лек автомобил „Мерцедес” с ДК № *****, нарушавайки на правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и по непредпазливост е предизвикал ПТП, вследствие на което е починал пресичащия на пешеходна пътека И.С. Р.. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца, вследствие смъртта на баща му са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила - Матов/ деяние.

Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че автомобила „Мерцедес” с ДК № ***** е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връЗ.а съдът счита, че на ответника З. „Л.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в З. „Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортното произшествие, станало на 21.03.2014 год., бащата на ищеца е починал. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, ценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК /свидетеля е майка на ищеца и съпруга на починалия/, че в резултат на това същият е претърпял болки и страдания от загубата на починалия. Съгласно константната практика на ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение. Следва да бъде съобразено, че отношенията в семейството са били прекрасни, като баща и син са споделяли общи хобита и интереси, както и че вследствие на произшествието се е затворил в себе си и ограничил контактите си. От друга страна съдът не кредитира показанията на свидетеля досежно изживян психически стрес, наложил медикаментозно лечение с тежки лекарства, закупувани със „зелена рецепта“, както и обстоятелството, че ищеца е бил в трудово правоотношение преди произшествието, което е наложило прекратяването му, тъй като не бяха ангажирани други писмени доказателства в подкрепа на изложеното. Представените амбулаторни листа от 20.08. и 28.08.2014 год. на първо място удостоверяват посещение за консултация пет месеца след произшествието, а от друга не установяват по-тежка анамнеза от обичайната при такива изключително неприятни за лицето преживявания.

На следващо място съдът намира за основателни наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият. От приетата по делото авто-техническа експертиза, която съдът кредитира и от показанията на вещото лице, дадени в съдебно заседание се установи, че една от причините за настъпване на произшествието е навлизането на пешеходеца на пътното платно отляво на дясно при наличие на МПС отдясно, отстоящо на около 20 метра от пешеходната пътека, без да се увери, че водача намалява скоростта на движение. Установи се, че на пътното платно е имало разделителен остров, където пешеходеца може да спре, да се огледа и в този случай удара е напълно предотвратим за него, което обаче не е било сторено. Настоящият състав намира, че с това си поведение пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносното събитие и е налице съпричиняване, което съдът приема в размер на 20 %.

Съдът след като се съобрази с изложените обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца от смъртта на баща му е необходима сума в размер на 75 000 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато отчетеното съпричиняване и да се редуцира до размер на 60 000 лева, за която сума искът е основателен и следва да бъде уважен и да бъде отхвърлен до пълния размер, като неоснователен и недоказан.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпване на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. С оглед обаче искането на ищците за присъждане на лихва за забава от датата на иска, то съдът следва да присъди лихва върху главницата от 21.03.2014 год. до окончателното изплащане.

При този изход на спора ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да заплати на ответника разноски в размер на 100 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 100 лева, съразмерно с уважената част от исковете, а ответника – 200 лева/. На следващо място, тъй като ищцовата страна е освободена от заплащане на държавна такса, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 2 400 лева. На следващо място ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. Т.Х., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 2 330 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 130 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ  ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***-Д да заплати на И. Р. Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис № 3, чрез адв. Х., сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.С. Р., починал вследствие пътно-транспортно произшествие, станало на 21.03.2014 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2014 год, до окончателното й изплащане, като отхвърля иска до пълния размер от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ***** да заплати на адвокат Т.Х. - САК, адвокатско възнаграждение в размер на 2 330 /две хиляди триста и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК И. Р. Р. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ***** сумата от 4 130 /четири хиляди сто и тридесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение, както и на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ***** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: