Р Е Ш Е Н
И Е № 415
гр.Пловдив, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ: Росица Кюртова
секретар: Милена Левашка,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №1032 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ.
Ищецът “ХЛ-ТОПМИКС”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление с.Калояново, обл.Сливен, представлявано от П.Г.Д. и С.С.К., чрез
пълномощник адв.Д.Д., съдебен адрес ***, твърди, че с ответника са в трайни търговски отношения, по повод които
многократно е доставил на последния стоки (комбинирани фуражи). За продажбите
са издадени следните фактури: №144912/19.03.2018 г. с падеж 18.04.2018 г. на
стойност 10 043,18 лв.; №145056/24.03.2018 г. с падеж 23.04.2018 г. на стойност
9 790,39 лв.; №145439/14.04.2018 г. с падеж 14.05.2018 г. на стойност 8 583,89
лв.; №145440/14.04.2018 г. с падеж 14.05.2018 г. на стойност 5 190,96 лв.; и
№145689/27.04.2018 г. с падеж 27.05.2018 г. на стойност 9 705,89 лв. Твърди, че
ответникът е извършил плащане по ф-ра №145440/14.04.2018 г. в размер 3 190,96
лв., както и по ф-ра №144912/19.03.2018 г. в размер 3 000 лв., като общата
дължима цена по всички фактури, след приспадане на извършените плащания,
възлиза на сумата 37 123,35 лв. Въз основа на изложените твърдения, в исковата
молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от общо 37 123,35 лв., представляваща неплатена цена по договорите за продажба
на комбинирани фуражи, обективирани в горепосочените фактури, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се
деловодни разноски.
Ответникът “ЙОЛИС
2016“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Раковски,
обл.Пловдив, ул.“Виктор Юго“ №7, представлявано от Й.С.Ц., оспорва исковете по
основание и размер. В отговора на исковата молба не са формулирани конкретни
възражения в тази насока.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се, че ищецът
е издател на пет на брой фактури с получател ответното дружество и предмет „комбиниран
фураж (насипен)“, както следва: ф-ра №144912/19.03.2018 г. с падеж 18.04.2018
г. на стойност 10 043,18 лв.; ф-ра №145056/24.03.2018 г. с падеж 23.04.2018 г.
на стойност 9 790,39 лв.; ф-ра №145439/14.04.2018 г. с падеж 14.05.2018 г. на
стойност 8 583,89 лв.; ф-ра №145440/14.04.2018 г. с падеж 14.05.2018 г. на
стойност 5 190,96 лв.; и ф-ра №145689/27.04.2018 г. с падеж 27.05.2018 г. на стойност
9 705,89 лв.
Според приложените по
делото кантарни бележки количествата фураж, посочени във всяка фактура, са
предадени на купувача. В уверение на това са и представените пътни листове и
товарителници, според които стоките са превозени от ищеца до складове на
ответното дружество в с.Скутаре и гр.Раковски.
По делото е прието заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че процесните фактури
са осчетоводени от ответното дружество като задължение към ищеца. Фактурите са
отразени от ответника в дневниците за покупки за м.март и м.април 2018 г. и в
справките декларации за същия период. Ползван е пълен данъчен кредит от
купувача. В счетоводството на ищеца са осчетоводени частични плащания по ф-ра
№144912/19.03.2018 г. в размер 3 000 лв. и по ф-ра №145440/14.04.2018 г. в
размер 3 190,96 лв. Дължимата по фактурите цена, след приспадане на
плащанията, е в общ размер 37 123,35 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От приложените доказателства,
разгледани в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба. Законът
не изисква определена форма за действителност на договора по чл.318 ТЗ, като
съгласно чл.321 ТЗ по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура,
а по съгласие на страните – и други документи. В случая са били издадени фактури,
които са редовни от външна страна, съдържат изискуемите реквизити, така че да
бъде изведено постигнатото съгласие между ищеца и ответника относно основните
елементи на търговската продажба, а именно – продажна вещ и цена. В редица
решения на ВКС по въпроса е прието, че фактурата може да бъде приета като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба
между страните, ако в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност и начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. (в т.ч.
Решение №114/26.07.2013г. по т.д.№255/2012г., І т.о., Решение 252/03.01.2013г. по
т.д.№1067/2011г., ІІ т.о. и мн.др.) Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен
да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай се
установява, че стоките, предмет на договора за продажба, са били предадени на
ответника, в каквато насока са приложените по делото кантарни бележки. Доказателство
за сключване на договорите и предаване на стоките от продавача е и
извънпроцесуалното поведение на ответника, свързано с извършеното от него
счетоводно отразяване на фактурите като задължение към ищеца, с отразяването им
в справките-декларации и в дневниците за покупки по ЗДДС, респективно с
ползването на данъчен кредит, което според трайно установената съдебна практика
по въпроса съставлява признание относно неизгодните за страната факти на
извършена продажба с предаване на продажбените стоки. Посочените действия се
третират като потвърждаване на сделките по смисъла на чл.301 ТЗ, когато
фактурите не са подписани за получател или пък ако са подписани от лице без
представителна власт по отношение на същия. В тази връзка съдът изцяло
кредитира приетата по делото счетоводна експертиза, която е обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните.
С предаване на стоките,
предмет на договора за продажба, е възникнало насрещното задължение на
ответника да плати уговорената цена. Убедителни доказателства, като се изключат
признатите от ищеца частични плащания, които не са предмет на претенцията, в
тази насока от ответната страна не са ангажирани. Ето защо съдът намира, че
ищецът е изправен кредитор на вземането за посочената във всяка от фактурите
цена. Така искът за присъждане на неплатена цена се явява доказан и основателен
и следва да се уважи, като в полза на ищеца следва да се присъди сумата 37
123,35 лв., посочена като доказана
стойност на продажбите в счетоводната експертиза, ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора и
с оглед направеното от ищеца искане, на същия следва да се присъдят деловодни разноски
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер
1 484,93 лв. и е направил разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
200 лв., общо 1 684,93 лв., които следва да се присъдят изцяло в тежест на
ответната страна.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ЙОЛИС 2016“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Раковски, обл.Пловдив, ул.“Виктор Юго“ №7, представлявано от Й.С.Ц.,
да заплати на “ХЛ-ТОПМИКС”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с.Калояново, обл.Сливен, представлявано от П.Г.Д. и С.С.К., сумата 37 123,35 лв. (тридесет и седем хиляди сто двадесет и три лева и 35
ст.), ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 27.12.2018 г., до
окончателното плащане, представляваща неплатена цена за продадени комбинирани
фуражи по ф-ра №144912/19.03.2018 г. с неплатен остатък 7 043,18 лв.; ф-ра
№145056/24.03.2018 г. на стойност 9 790,39 лв.; ф-ра №145439/14.04.2018 г. на
стойност 8 583,89 лв.; ф-ра №145440/14.04.2018 г. с неплатен остатък 2 000 лв.;
и ф-ра №145689/27.04.2018 г. на стойност 9 705,89 лв.; както и сумата 1 684,93 лв. (хиляда шестстотин осемдесет
и четири лева и 93 ст.) – държавна такса и деловодни разноски в производството
по т.д.№1032/2018 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: