Номер 131604.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502196 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 50464/27.07.2020г. на Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309,
ул. „Пиротска“ № 171 А, чрез ст. юрисконсулт С.П. адрес за съобщения и призоваване гр.
Варна, бул. „Сливница“ № 159, срещу решение № 3103 от 14.07.2020г., постановено по
гр.дело № 18336/2019г. на Варненския районен съд, 47-ми състав, с което въззивникът е
осъден да заплати на Г. В. М. , ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Острата чешма“ № 14,
сумата от 1556.73 лева /хиляда петстотин петдесет и шест лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд –
239 часа, за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 06.11.2019 г., до окончателното й изплащане, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Въззивникът намира за неправилен извода на първоинстанционния
съд за непълнота в правната уредба, регламентираща преизчисляването на положен нощен
труд към дневен, както и определения от него коефициент за превръщане, като излага
подробни доводи в тази насока. Моли за отмяна на решението и за присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /изменен по размер в хода на
1
производството/ от Г. В. М. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1556.73 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 239 часа, за
периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 06.11.2019 г., до окончателното й изплащане
В исковата молба се твърди, че през периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г. е полагал
труд като младши инспектор в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР. Посочва, че е със статут на държавен
служител. За посочения период е положил общо 1680 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1920.24 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд
води до извънреден труд от 240.24 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 2003.60 лева. След изслушване на
заключението на вещото лице по проведената съдебно счетоводна експертиза е допуснато
изменение на иска чрез неговото намаляване на сума в размер на 1556.73 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 239 часа, за
периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Потвърждава, че ищецът е бил държавен служител
по служебно правоотношение в ГДПБЗН. Оспорва предявения иск, като твърди, че е
заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Поддържа, че законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР
е 8 часа на всеки 24 часа, като общите норми на КТ и ЗДСл са неприложими по отношение
на ищеца. Счита, че в отношенията на страните действат специалните норми на ЗМВР и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. Твърди, че за исковия период са действали Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. за определяне размера на
дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд, което е платено.
С обжалваното решение предявеният иск е изцяло уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните наличието на служебно правоотношение между тях за процесния период от
01.11.2016г. до 31.10.2019г., по силата на което ищецът е заемал длъжност „водач на
специален автомобил II степен и пожарникар“ в Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Варна, която е структурно подчинена на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението в МВР.
От заключението на вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през
процесния период /от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г./ ищецът е положил общо 1784 часа
нощен труд, който не е преизчислен с коефициент 1.143. Изчислено е, че при извършването
на такова приравняване се получава разлика от 255 часа, които не са заплатени на ищеца.
Дължимото възнаграждение за тях е в общ размер от 1751.67 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и
2
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на
положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР,
доколкото ищецът е държавен служител в РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който
е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. –
началото на процесния период (01.04.2015 г.), е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
(ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г). От 02.08.2016г. понастоящем действа
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г. до 30.11.2017г.,
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в
последната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време,
но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен
случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
3
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен
това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на
нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се
приложи общото равило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно,
отношението между нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното
работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните
служители в МВР, е 1,143.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведеният от въззивника довод
за приложимост на действащата в периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., редакция на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време положеният нощен труд не се превръща в дневен. С
цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на
отработените над установената норма за отчетния период часове работно време. Принципът,
който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, а именно, че в Инспекцията
по труда като извънреден труд се отчитат само действително отработените часове, без да се
превръщат нощните часове към дневни. В този смисъл, разпоредбата касае единствено
регистрацията на положен извънреден труд в Инспекцията по труда и не следва да бъде
съобразена в настоящия случай при определяне на действително положения от ищеца
извънреден труд вследствие превръщане на отработените от него часове нощен труд през
процесния период в дневен.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен,и в претендирания размер, се явява доказана по основание и размер, поради което
следва да се уважи.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 410 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3103 от 14.07.2020г., постановено по гр.дело №
18336/2019г. на Варненския районен съд, 47-ми състав, с което Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309, ул.
„Пиротска“ № 171 А е осъдена да заплати на Г. В. М. , ЕГН **********, от гр. Варна, ул.
„Острата чешма“ № 14, сумата от 1556.73 лева /хиляда петстотин петдесет и шест лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд – 239 часа, за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 06.11.2019 г., до окончателното й
изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна,
ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати на Г. В. М. , ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Острата
4
чешма“ № 14 сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща сторени
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Деспина Георгиева
За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на
служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил
на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за
извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената
длъжност, като е работил на 12/ 24-часови смени.
Твърденията на ищеца са, че при даване на 12/ 24-часови смени фактически е полагал
труд над нормативно установената продължителност на служебното време, който не бил
компенсиран. Затова спорният въпрос е правен. Същият се концентрира върху това
доколко положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно определените
такива, поради което следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез умножаване с
коефициент 1,143, т.е. следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и заплати като такъв с допълнително възнаграждение, на осн.чл.178 ал.1
т.3 ЗМВР.
Затова в тежест на ищеца е установяването на положения труд извън нормативно
определеното служебно време, а за ответната страна - че ищецът е бил компенсиран с
дължимата почивка, респ.с допълнително възнаграждение.
За процесния период са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г,
посл. изм. бр.26/ 28.03.2017/.
Действащият ЗМВР в чл.142 ал.1 урежда две категории служители в МВР–държавни
служители, чийто статус се урежда със ЗМВР, и лица, работещи по трудово
правоотношение, чийто статус се урежда от КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за
две години статусът на служителите в МВР е бил променян два пъти:
С §36 от ЗИД ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР е
изменена и са обособени вече три категории служители:
т.1 държавни служители–полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението;
т.2 държавни служители и
т.3 лица, работещи по трудово правоотношение.
Съгл.§86 от същия изменителен закон, разпоредбите на действащото законодателство
за държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в
5
МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г.
Независимо от извеждането в две отделни категории полицейските органи и органите
по пожарна безопасност и защита на населението от една страна, и държавните служители
от друга, законодателят продължава да придава на държавните служители по чл.142 ал.1 т 2
ЗМВР статуса, с който се ползват държавните служители по ЗМВР.
Въз основа на горното следва, че ищецът попада в категорията субекти по
служебно правоотношение, за които са приложими изключително нормите на ЗМВР.
Нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР визира, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. В ал.3 /в редакцията от 14.10.2016/ е посочено, че „работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по
изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се
определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. От това следва, че трудът с 8-часова продължителност, полаган от
работещите на смени държавни служители, в интервала от 22.00 до 6.00 часа, се явява
нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а
хипотезата на ал.3 в редакцията й от 2016г - и по-нова, което изключва прилагането на по-
стария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се
в наредби, правилници и пр. Казано с други думи, специалният закон въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8
часа в сравнение с работното време за работниците и служителите по трудови
правоотношения, установени по КТ. В последния, съгл.чл.140 ал.1, е предвидено, че
нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица,
през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на
служителите от МВР-за защита на правата и свободите на гражданите, противо действието
на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общественият ред и
пожарна безопасност и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по
чл.105 ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява обществения
ред и националната сигурност на гражданите и Държавата.
На следващо място. Необходимо е да се прави разграничение между нощен и
извънреден труд.
Както се посочи по-горе, нощен е трудът, полаган през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, реално положен от служителя по разпореждане или без такова,
но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /в редакцията й
от 2015г/ лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал.5 и ал.6 указват как следва да бъде
възмезден положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно
разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия член е посочено, че размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден
6
труд е определено още в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187 ал.6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата
вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни
нормативни актове.
В нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на М-ра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното
редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015г по гр.д.№ 5169/2014г на ВКС-III
ГО/.
На осн.чл.187 ал.9 ЗМВР са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР,отм. с Решение № 8585/11.07.2016г на ВАС по
адм.д. № 5450/2016г /обн.ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР /обн.ДВ 60/02.08.2016г, в
сила от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР е възможно да
полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да
надвишат средно 8-часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-
791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи, в която в т.1 е посочено, че за всеки
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните
възнаграждения по т.1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в
съответните финансови звена на протокол–приложение № 5 към чл.32 ал.1 и чл.33 от
Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно време
от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова се заплаща като нощен по
определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение следва, че липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното
приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа
на КТ, и по-конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете нощен
труд /НСОРЗ/ с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон, какъвто се
явява ЗМВР, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е
еднаква – по 8 часа.
В допълнение може да се посочи и това, че коефициентът 1,143 е определен в Писмо
изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което се явява задължително предписание за
всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено в качеството му на
орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство „когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение като за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни,
7
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд /за да не
бъде ощетен работникът, работил през нощта и да получи по-малко ТВ от този , който е
работил през деня/, а не е с цел заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ.
Да се мисли противното /като се преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143 и
получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело до
поставяне в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които два вида
правоотношения са установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение на конкретния случай следва да се приеме, че ищецът през процесния
период е работил на смени по утвърдени графици за дежурства. Отработеното време се
отчита в часове, което се сравнява с нормата за съответния месец, получена при
умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не
превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25лв за всеки час нощен труд. Само в случай, че е отработил в
повече от нормата, тогава часовете в повече следва да бъдат компенсирани с
възнаграждение за извънреден труд.
По делото се изясни, че на ищеца са били заплатени всичките часове нощен труд,
остойностени по съответната тарифна ставка. Не се установява ищецът да е полагал
часове труд над установената норма за процесния период.
Следва да се посочи и това, че още в обстоятелствената част на исковата си молба
ищецът не твърди да е полагал извънреден труд над установения в ЗМВР норматив, а
претендира само преизчисляване на положения от него нощен труд, попадащ в рамките на
12/24-часовите дежурства по график.
Изложеното дотук налага извода за неоснователност на претенцията, тъй като не се
установи да е работил реално извън установеното за него работно време по график, т.е.
да е полагал труд над установения норматив, който извънреден труд също е лимитиран,
съгл.чл.189 ал.7 ЗМВР, и не би могъл да надвишава 70 часа за тримесечен период и 280 часа
годишно.
Поради изложеното претенцията се явява неоснователна.
окр.с-я Д. Георгиева ……………………………….
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8