О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№2542
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 06,12,2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно частно гражданско дело
№ 2453/2019 г. и установи следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против определение № 9931/09,09,2019 г.,
постановено по гр. д. № 11382/2019 г. на РС Пловдив, 18 гр. с. гр. състав, с
което с което е прекратено производството по предявените при условията на
евентуалност искове да бъде осъдена Б.А.К. ***, ЕГН **********; да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София; сумата от 2510,41 лв., представляваща главница, дължима
за периода от 05,11,2017 г. до 05,07,2020 г..; както и сумата от 852,40 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05,11,2017 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 05,07,2020 г. (падеж на последна погасителна
вноска), както и сумата от 315,93 лв., представляваща обезщетение за забава,
считано от 06,12,2017 г. до 05,07,2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 05,07,2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от съда се
иска да го отмени и вместо това да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството пред РС е образувано по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против Б.А.К. ***, ЕГН **********.
От съда се иска да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството
суми, присъдени със Заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3654/2019 г. на ПРС. При условията на евентуалност – при
отхвърляне на главно предявените установителни претенции поради това, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, от съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца същите суми.
С обжалваното определение РС е прекратил производството по евентуално
предявените осъдителни претенции като е приел, че липсва правен интерес от
същите. Този извод РС е основал на разясненията, дадени с ТР № 8/02,04,2019 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно което по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост, ако същата не е била обявена на длъжника, е допустимо
искът да бъде уважен за вноските с настъпил падеж, поради което е счел за
безпредметно предявяване на евентуалните осъдителни претенции.
Тези съображения изцяло се споделят от настоящата инстанция. Основанието
за възникване на вземането и по установителния и по евентуално предявения
осъдителния иск в случая е процесният договор за кредит, като настъпването на
предсрочна изискуемост в хода на исковото производство няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Доколкото решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото каквото е
то в момента на приключване на съдебното дирене, то следва да бъдат взети
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, вкл. когато
притезанието става изискуемо в течение на делото с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по
реда на чл. 422 от ГПК се установява съществуването на вземането към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът
в производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК не е обвързан от фактическото
положение към датата на подаване на заявлението /в този см. задължителните
разяснения в т. 1.2 на Тълкувателно решение № 8/2017г. по т. д. № 8 по описа за
2017г. на ОСГТК/. Следователно при констатация за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита в хода на исковото производство, това обстоятелство
следва да бъде съобразено като новонастъпило по см. на чл. 235, ал. 3 от ГПК
при разглеждане на предявения главен иск по чл. 422 от ГПК, но не обуславя
наличие на друго различно основание за предявяване на осъдителен иск за същото
вземане. Спорният предмет и по двата иска в такъв случай е един и същ, поради
което съединяването на исковете е недопустимо поради липса на правен интерес.
Изложеното обосновава извод, че
частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, като се постанови връщане на делото за продължаване
на съдопроизводствените действия по главно предявените установителни искове.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9931/09,09,2019 г., постановено по гр. д. №
11382/2019 г. на РС Пловдив, 18 гр. с. гр. състав, с което с което е прекратено
производството по предявените при условията на евентуалност искове да бъде
осъдена Б.А.К. ***, ЕГН **********; да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД – гр. София; сумата от
2510,41 лв., представляваща главница, дължима за периода от 05,11,2017
г. до 05,07,2020 г..; както и сумата от 852,40 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 05,11,2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска)
до 05,07,2020 г. (падеж на последна погасителна вноска), както и сумата от
315,93 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 06,12,2017 г. до
05,07,2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 05,07,2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ВРЪЩА делото на РС за продължаване съдопроизводствените действия по главно
предявените установителни искове.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: