№ 2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 28.09.2021 г., в състав :
Административен съдия : Красимир
Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело
№ 1481 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО /.
Образувано
е по жалба на МБАЛ“ С.А.-В.“ АД,
представлявана от изпълн. директор д-р К.П.,
против издадената от директора на
РЗОК-Варна на основание чл.74 ,ал.5 от ЗЗО заповед за налагане на санкции № РД
11-461/6/ от 22.06.2021 г., с която на основание чл.414, ал.3 от НРД между НЗОК
и БЛС за 2020 – 2022 г. е наложена финансова неустойка в размер на 200 лв.
Жалбата
съдържа твърдения за издаване на
обжалваната заповед при липсата на описани в нея нарушения и липсата на мотиви
за отхвърляне или приемане на становището на болничното заведение. Иска се постановяване на съдебно решение за
отмяна на оспорената заповед и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Т.-К..
Ответникът
– директорът на РЗОК- Варна, чрез
упълномощения процесуален представител Й.
изразява с молба с.д. 14085/28.09.2021
г. писмено становище за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното :
С издадена
от директора на РЗОК-Варна заповед № РД
11-461/11.05.2021 г. е наредено извършването в периода от 11.05.2021 г. до 4.06.2021 г. на проверка на МБАЛ „С.А.-В.“ АД по повод жалба на К.Д. с вх. № 94-00-6093/5.05.2021 г. , като
същата е възложена на контрольорите в
отдел ДКБМП д-р М.К. и М.В. . Подадената от Д. до РЗОК-Варна жалба /л.6/
съдържа твърдения, че при явяването му на 5.05.2021 г. за контролен преглед ,
лекарят след като прочел епикризата го препратил при личния лекар, който пък
отказал да го прегледа, защото нямал такова право в рамките на един месец. За констатациите от извършената проверка е
съставен протокол № РД-11-461/1/ от 3.06.2021 г. , в който е отразено, че Д. е
бил лекуван в МБАЛ „С.А.-В.“ АД в
периода от 8.04. до 19.04.2021 г. с ИЗ №
3280/04/2021 по КП № 39 „Диагностика и
лечение на бронхопневмония и бронхиолит на лица над 18 години“ , в епикризата на когото били определени дати за контролни прегледи в COVID-19 отделението от 12.00 до 13.00 ч. на 5.05.2021 г. и 19.05.2021
г., като при явяването на пациента на 5.05.2021 г. не бил
извършен първият контролен преглед. В
хода на проверката е представено от началника на отделението проф. д-р Х.Ц. становище
от 20.05.2021 г. /л.11/ относно жалбата на Д. , в което е посочено, че поради
липсата на усложнения и COVID оплаквания от страна на пациента,
лекарят го бил насочил към личния лекар. Протоколът е връчен на 3.06.2021 г. на упълномощеното лице Е.И.А. , но възражения
по съдържащите се в него констатации не са били отправени от страна на
болничното заведение. Във воденият в COVID отделението журнал контролни
прегледи / л.9-10 от преписката/ под №27
фигурира името на К.И.Д. , срещу което няма отразени дата на извършен
контролен преглед, имена и подпис на
лекар. При тези констатации, от страна на директора на РЗОК-Варна е издадена
оспорената заповед № РД 11-461/6/ от 22.06.2021 г. , в чийто мотиви нарушението
е описано като извършено от МБАЛ „С.А.-В.“ АД представлявана от д-р К.П. П. ,
но в диспозитива е посочено, че санкцията се налага на „Специализирана болница
за активно лечение по кардиология-Варна“ ЕАД, представлявана от изпълнителния директор
д-р К.П. П. . След връчването на заповедта е подадена от МБАЛ “С.А.-В.“ АД
жалба до АС-Варна, която е приета в РЗОК-Варна с вх. № РД 11-461/ 5.07.2021
год.
При така
установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално допустима. Видно от датата на издаване
на оспорената заповед и датата на
входящия номер при РЗОК- Варна на подадената до АС-Варна жалба, последната е
подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК.
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебно оспорване ИАА,
за който е налице правен интерес от съдебното му оспорване.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна :
Обжалваната
заповед е издадена от компетентния по
чл.74 ,ал.5 от ЗЗО орган и
при спазването на приложимите административнопроизводствени правила - спазена е регламентираната в чл.74 от ЗЗО процедура
за извършване на проверка , като сезиращи арбитражната
комисия по чл.75, ал.1 от ЗЗО възражения не са били отправяни от страна на изпълнителя
на болнична медицинска помощ , за което е налице и направено в съдебно
заседание признание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. Видно
е в тази връзка , че становището на проф. д-р Ц. е направено преди датата на
констативен протокол № РД-11-461/1/ от 3.06.2021 г. , поради което то няма характера
на такова възражение, а от друга страна същият не представлява болничното заведение за да има правомощията за отправяне на възражение, поради което и
адм. орган противно на наведените с жалбата доводи не е имал процесуалното
задължение да обсъжда становището.
Оспорената
заповед е мотивирана и в този смисъл тя е издадена при спазване на формата на адм. акт, като наличното несъответствие
между мотиви и диспозитив относно наименованието на болничното заведение
представлява очевидна фактическа грешка, отстраняването на която е възможно и
след изтичането на срока за обжалване съгласно чл.62, ал.2 от АПК, именно поради
което въпросната грешка не попада в нито
едно от основанията по чл.146 от АПК за незаконосъобразност на адм. акт.
Изложените
в обжалваната заповед факти за допуснато нарушение са доказани, като спрямо тях
материалния закон е приложен правилно и в съответствие с регламентираната в
него цел. Тези факти са за неспазване на
от изпълнителя на болничната медицинска помощ
на изискванията на КП № 39 „Диагностика и лечение на бронхопневмония и
бронхиолит при лица над 18 години“, част
„Дехоспитализация и определяне на следболничния режим“, „Довършване на лечебния
процес и проследяване“, според които здравно
осигуреното лице има право на два
контролни прегледа в рамките на един месец след изписването му, които влизат в цената на КП. По
делото не е спорно, че пациента Д. е бил изписан на 19.04.2021 г. и че се е
явил за контролен преглед на първата посочена в епикризата /л.7/ дата 5.05.2021
год. Отразяването на извършването на контролния преглед е императивно
регламентирано в КП № 39, както следва : „ Контролните прегледи след изписване
на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, които се
съхраняват в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение –
изпълнител на болнична помощ“. При така въведеният ред, въпросните дневници или
журнали представляват надлежното доказателство за установяване на релевантния
юр. факт за извършване на контролните прегледи. От приложеният на л.10 журнал е
видно, че пациента Д. е вписан под № 27
с дати на контролните прегледи 5.05. и 19.05.2021 г., но в последните две графи
„Извършен на дата“ и „ Име/подпис лекар“ няма каквото и да било отбелязване,
т.е. тази липса на документираност установява
по несъмнен и категоричен начин факта, че на 5.05.2021 г. не е извършван
контролен преглед на Д. , което всъщност е станало причина той да подаде съответното
оплакване до РЗОК-Варна. Установяването на обратното, т.е. на положителния юр.
факт за наличието на извършен контролен
преглед е в доказателствена тежест на жалбоподателя, която му е указана от съда
в проведеното съдебно заседание, но доказателства не са представени от него. Разпоредбата
на чл.280 от НРД за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2020 -2022 г. задължава
изпълнителните на болнична медицинска помощ в процеса на диагностика, лечение и
обслужване на пациента да прилагат утвърдените начини на действие, съобразени с
указанията за клинично поведение в клиничните пътеки. Доказаното неизпълнение от
страна на жалбоподателя на горепосоченото изискване на КП № 39 обективира
нарушение на чл.280 от НРД и същевременно
представлява неизпълнение на задължението по чл.30, т.2 от същият, съгласно
който изпълнителите на медицинска помощ се задължават да предоставят медицинска
помощ по вид, обем и качество, съответстваща
на договорената. Така нарушените клаузи от НРД за 2020-2022 г. представляват
част от условията и реда за оказване на медицинска помощ , поради което
правилно с оспорената заповед органът е приел наличието на основанието по
чл.414, ал.3 от същият договор за налагане на санкцията „финансова неустойка“
на изпълнителя на болнична медицинска помощ. Санкцията е наложена в минималния предвиден в
разпоредбата размер от 200 лв., поради което за жалбоподателя не са налице
основания да твърди, че този размер не съответства на целта на закона.
Обоснованото
по гореизложеният начин отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК ,налага отхвърляне на жалбата като неоснователна.
При този
изход на делото, ответникът има съгласно
чл.143, ал.4 от АПК право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение с оглед осъщественото процесуално представителство от началник
отдел „ПАО“ Й. , които според
разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да
бъдат определени в минимално предвидения размер от 100 лв.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на МБАЛ „С.А.-В.“ АД , представлявана от изпълнителния директор д-р К.П. , против
заповед № РД-11-461/6/ от 22.06.2021 г. на директора на РЗОК - Варна.
ОСЪЖДА МБАЛ „С.А.-В.“ АД с ЕИК **да заплати на Националната
здравноосигурителна каса гр. София за разноски
по делото сумата от 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :