№ 909
гр. София, 18.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20211110138049 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано след като с Решение № 263785/9.6.2021
година, влязло в сила на 9.6.2021 година, постановено по в.гр.дело № 10379/2020 година по
описа на Софийски градски съд е обезсилено Решение № 104549/29.5.2020 година,
постановено по гр.дело № 90127/2017 година по описа на Софийски районен съд.
Съдът е сезиран с искова молба от А. С. М., от село И, Столична община, ул.“Св........“
№ 48, чрез адвокат Г. С., със съдебен адрес – град С против В. А. И., от град С.
С Определение № 9150/20.11.2021 година съдът е допуснал до участие и конституирал
като трети лица – помагачи на ищцата А. С. М. – В. З. К., ЕГН ********** и Г. З. Г., ЕГН
**********, двамата с адрес за призоваване – село И, ул.“Св........“ № 48, като и е определил
служебно цена на исковата претенция с правно основание чл.109 от Закона за собствеността.
С Определение № 4820/23.2.2022 година съдът е отхвърлил искането на В. З. К. и Г. З.
Г., обективирано в молба с вх.№ 83381/8.11.2021 година – да бъде допуснато същите да
заместят като страна в процеса ищцата А. С. М., ЕГН **********.
С уточнителна искова молба с вх.№ 56936/20.9.2021 година ищцата е заявила отказ от
иска с правна квалификация чл.45 от Закона за задълженията и договорите – заявен с
първоначалната искова молба – с вх.№ 2032471/28.12.2017 година – да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 1000,00 лева, представляваща нанесени
имуществени вреди в имота на ищцата.
В предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва заявената претенция по основание и размер.
Ищцата твърди, че заедно със съпруга си /починал/ е придобила собствеността върху
имот представляващ ПИ с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.И, район Банкя с административен адрес С. И, ..... Твърди се, че същият имот е
собствен към момента на третите лица помагачи на ищцата, като собствеността е
прехвърлена в хода на процеса.
1
Ищцата твърди, че ответникът – съсед от изток е собственик на ПИ ........ кв.8, с
административен адрес с. И, ул. „.......“ № 4. Твърди се, че същият е изградил залепени на
източната ограда на имота на ищцата, сега на третите лица помагачи три реда постройки,
закрити с метални покривни конструкции с височина около три метра, захванати с винкели и
тръби за коловете на ограда, без да е спазено нормативно изискващото се отстояние от
оградата на имота на ищцата, сег на третите лица.
Твърди се, че вследствие от тези незаконни постройки, изградени на оградата между
двата имота, от покривната конструкция се стича огромно количество вода, която се излива в
съседния имот и го наводнява. Твърди се, че също така в резултат от това, че конструкцията
е прикрепена на коловете за оградата се е получило цялостно увреждане на целостта на
оградата, изразяващо се в наличие на скъсана оградна мрежа и наклонени колове.
Ищцата сочи, че са изградени незаконно и пречат на нейното право на собственост
следните постройки: 1. Метален навес , с височина 2.90 м. , с обща площ 32.50 кв.м.
изграден върху метални колони допряни до оградата на нашия имот в едната си част и на
10.0 см. другата си част, който е със страна от 6.50 метра по дължина на границата с имота
на ищцата; 2. Монтирани два броя фургони, разположени под прав ъгъл с размери 8.00/2.70
метра в имота на ответника; 3. Тухлена постройка, неизмазана, с прозорче, разположена
върху бетонова основа, на 10.0 сантиметра от оградата на имота на ищцата, с размери :1.80
м./ 1.50, височина 2.00 метра, покрита със свободно поставени , неанкерирани ламарини
върху нея , които представляват опасност за ищцата и при всяка буря застрашително се
отлепват и тропат, като създават опасност от откачане и завихряне.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди В. А. И., от град С
да премахне незаконно изградените в собствения му имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор ........ кв.8, с административен адрес: село И, ул. „.......“ № 4 постройки, а
именно: 1. Метален навес , с височина 2.90 м. , с обща площ 32.50 кв.м. изграден върху
метални колони допряни до оградата на имот с идентификатор ... по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.И, район Банкя с административен адрес: село И, .... в едната си
част и на 10.0 см. другата си част, който е със страна от 6.50 метра по дължина на границата
с имот идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.И, район
Банкя с административен адрес: село И, ....; 2. Монтирани два броя фургони, разположени
под прав ъгъл с размери 8.00/2.70 метра в имот - поземлен имот с идентификатор ........ кв.8,
с административен адрес: село И, ул. „.......“ № 4; 3. Тухлена постройка, неизмазана, с
прозорче, разположена върху бетонова основа, на 10,00 сантиметра от оградата на имот
идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.И, район Банкя с
административен адрес: село И, ...., с размери :1.80м./1.50, височина 2.00 метра, покрита със
свободно поставени , неанкерирани ламарини върху нея.
С отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по основание и размер
изцяло, както и се оспорват твърденията в исковата молба. Ответникът оспорва твърденията
на ищцата, като твърди, че същите не отговарят на обективната действителност.
В отговора на исковата молба се сочи, че не ищецът е изградил тези постройки, а
неговия баща - Асен И. И. през 1996 г.-1997 г., като се сочи, че тези постройки нямат статут
на масивни сгради и постройки , а са преместваеми обекти.
Твърди се от ответника, че от представените по делото решения на административен
съд се установява, че процесиите фургони не представляват преместваеми обекти за
търговски и други обслужващи дейности, за които да е необходимо издаване на разрешение
за поставяне от Главният архитект -Решение № 7076/18.11.2015 г. по адм. д № 8013/2015 г. по
описа на АССГ, 22 състав, нито представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ,
тъй като нямат технически характеристики за монолитно строителство /носещи
стоманобетонни фундаменти, колони, греди и плочи/, не представлява и сграда, постройка,
пристройка или надстройка т.е не е налице нито едно от изчерпателно изброените
2
характеристики за строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - Решение № 96/07.01.2014 г. по
адм.дело № 8008/201 Зг. по описа на АССГ, 22 състав , нито е приложила разпоредбата на
§127 от ПРЗ на ЗУТ относно реда и начина за узаконяване на строежи, изградени до
31.03.2001 година.
Оспорва се от ответника твърдението на ищцата, че постройките, чието премахване се
иска като незаконни са построени от ответника. Твърди се, че ответникът е собственик на
имота , в които се намират процесиите постройки от 07.12.2000 г. съгласно Нотариален акт
№ 124, том LLVII, peг.№ 31185 от 07.12.2000 г., като се твърди, че видно от контролно
заснемане от месец март 2000 г. от Гео Кад, че процесиите постройки са поставени в имота
преди 2000 г. Твърди се, че от контролното заснемане е видно, че към март 2000 г. в
югоизточния ъгъл на имота са заснети два броя фургони с външната тоалетна, които са
свързани помежду си с общ метален покрив, т.е същите са се намирали в имота още преди
ответникът да придобие правото на собственост върху имота.
Оспорва се от ответника и се твърди, че не са верни твърденията на ищцата, че
покривната конструкция на фургоните е захваната за коловете на оградата се излива вода и
се наводнява имота на ищцата, както и обстоятелството, че захващането на коловете за
оградата е довело до увреждане на целостта на оградата, изразяващо се в скъсана мрежа и
наклонени колове. Твърди се, че на оградата няма изградена постройки, между процесиите
постройки и оградата на ищцата има разстояние от около 10 метра. Твърди се, че водата от
покривите на тези фургони се събира в улуците и се отвежда в имота на ответника, а не се
излива в имота на ищцата.
Оспорва и се сочи, че не са верни твърденията, че тухлена постройка , измазана с
прозорче , разположена върху бетонова основа на 10 см. от оградата с ищцата е покрита със
свободно поставени, неанкерирани ламарини върху нея, които представляват опасност за
ищцата и при всяка буря застрашително се отлепват и тропат, като създават опасност за
откачване и завихряне. Твърди се, че процесната тухлена постройка е била използвана за
кокошарник, същата е изграден от мрежа и навес, който е закрепен, не се отлепва и няма
опасност за откачване. Твърди се, че постройката не е закрепена за кола на оградата, нито се
намира на 10 см. от оградата, а на около 0. 83 метра от нея.
При горното се иска от от ответника, съдът да отхвърли предявеният от ищцата иск и
му присъди направените по делото разноски.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните фактически и правни изводи:
В настоящето производство е заявен негаторен иск с правна квалификация чл.109 от
Закона за собствеността, с който се цели със сила на пресъдено нещо да се възстанови
фактическото положение преди нарушението, твърдяно като да е извършено от ответника.
Исковата претенция е допустима, като предявена от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд.
По същество
В хода на провелите се открити съдебни заседания са изслушани трима свидетели при
режим на довеждане, както е и изслушана и приета комплексна съдебно-техническа
експертиза. От изслушаните свидетелски показания на свидетеля на ищцата св. К, внук на
ищцата, следва, че според свидетеля навесът е с размери 5 на 6 м, завършва върху оградата и
улука му е 15-20 см в имота на ищцата и наклона е към имота на ищцата. Свидетелят
посочва, че има фургони на метър от оградата, че тухлената сграда е на разстояние от 2 м до
около 2 м и 70 см до оградата. Посочва, че през нощта дрънчат ламарини, че това създава
опасност за децата на свидетеля, тъй като според свидетеля има опасност ламарините да
паднат в имота на ищцата. Сочи, че фургоните пазят сянка и ищцата е лишена от
възможност да гледа растения, тъй като заради фургоните в двора не огрява достатъчно
3
слънце.
Свидетелят А, доведен от ответника, посочва, че навесът е на отстояние 1-2 метра от
оградата. Сочи, че навесът е изграден като желязна конструкция, има стълбове, на които е
окачена ламарина. Посочва, че улуците са изцяло в имота на ответника. Сочи още, че
тухлената постройка е под самия метален навес, с размери от около 1 м на 1,5 м, а че
разстоянието до оградата е около 1,5 – 2 м. Посочва, че имотът на ответника се намира по-
ниско от имота на ищцата. Твърди, че тухлената постройка не се намира до оградата.
Изслушан беше и другият свидетел на ответника, свидетелят И., син на ответника.
Свидетелят посочва, че отгоре и от долу на двата парцела има улици, като ищцата влиза в
имота си от горната улица, а ответникът от долната, като парцелът на ищцата не стигал до
долната улица. Сочи, че наклонът е от горната към долната улица, т.е. по посока на имота на
ответника. Твърди, че навесът е от метална конструкция и е здрав, а също и, че не влиза в
имота на ищцата.
Настоящият състав кредитира изслушаното експертно заключение като обективно и
компетентно изготвено. В експертизата се посочва, че ламарината, с която е покрит навесът
към оградата е монтирана така, че водата от съответната част на покрива да се оттича към
оградата. Накрая на тази част от покрива е монтиран улук, който после продължава в улука
на навеса, намиращ се над фургоните. Водосточната тръба не може да обслужва улука на
навеса в зоната на оградата, тъй като там на границата между двата навеса улукът прави
чупка и водата не може да завива по нея, тъй като не е била поставена допълнителна
водосточна тръба. Водата там е преливала, което е довело до ръждясване на улука.
Сочи се още, че навесът, който е по оградата, е на разстояние от нея в зоната на най-
издадената част е на 0,10 м от оградата. Посочва се, че навесът представлява стоманена
конструкция, изградена от метални колонки, върху тях стъпили метални гредички и отгоре
покривно покритие с ЛТ-ламарина. Сочи, че колонките и гредичките са укрепвани и
снаждани многократно по най-различен начин на случаен принцип. Някои от колоните са
стъпили на масата върху П-образен стоманен профил, който е стъпил върху поставени
направо върху земята бетонови блокчета без профила да е анкериран в блокчето. Някои от
гредичките понеже са били недостатъчно дълги, за да стъпят на колонките, както е
правилно, са снаждани на най-различни места, което според вещите лица е недопустимо.
Такава гредичка е поддала, а заваръчният шев на места липсва, както е на снимка 7 от
експертизата.
Вещите лица посочват, че под металния навес има изградена малка тухлена постройка
върху бетонова основа. Посочва се, че постройката е покрита с метални покривни ламарини,
свободно лежащи. Сочи се, че застрояването на постройките в имота е извършено без
разрешение за строеж или поставяне, за тях не са представени и строителни книжа. Вещите
лица посочват, че считат, че постройките не са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ. Вещите лица посочват, че отичащите се вода и падащ сняг от навеса биха засегнали
вещи или материали, разположен в близост до оградата. Сочат още, че за отстраняване на
проблема с преливането на водата от улука е необходимо да се постави допълнителна
водосточна тръба. Според експертизата, навесът е разположен на североизточната страна на
ПИ 3029 и не засенчва евентуално засадени едногодишни култури и растения.
В настоящото производство е заявен негаторен иск по чл. 109 от ЗС, с който се иска от
съда да осъди ответника да премахне описаните по-горе постройки, тъй като същите са
изградени, без да е спазено нормативно изискващото се отстояние от оградата на имота на
ищцата, сега на третите лица помагачи. Настоящият състав намира, че експертното
заключение и показанията на свидетелите, включително свидетелите, доведени от ответника,
подкрепят твърденията на ищцата, че части от постройките се намират на разстояние от по-
малко от три метра от оградата. Съдът счита, че в хода на настоящото производство не беше
доказано, че оградата се намира на 0,5 метра навътре в имота на ответника, както
4
последният твърди в представената по делото писмена защита.
Предметът на предявения иск се свежда до установяване, че самото съществуване на
постройките накърнява правото на собственост на ищцата и тя е лишена от възможността да
упражнява правото си на собственост в пълен обем, което ограничение би могло да бъде
преодоляно единствено чрез премахването на постройките.
В тази връзка следва да се има предвид, че в Решение № 50031 от 21.09.2023 г. по гр. д.
№ 880 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение на ВКС, ВКС утвърждава
последователната си практика, че нарушаването на нормативно установените ограничения
на собствеността, каквито са изискванията за отстояния на сгради, постройки и съоръжения
до границите на съседните имотите, обуславя неоправдани пречки за ползването на тези
имоти, поради което собственикът разполага с правно признатата възможност чрез иска по
чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е
необходимо да доказва дали и с какво строежите в съседния имот пречат на спокойното
упражняване на правата му.
Настоящият състав счита, че в хода на производство не се доказа по безспорен начин,
че процесните постройки – 2 бр. фургони, трайно прикрепени към земята, да са незаконни
строежи. Въпреки това следва да се има предвид Решение № 104 от 09.10.2019 г. по гр. д. №
625 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, в което се приема, че
обстоятелството дали един незаконен стоеж в съсобствен имот е в режим на „търпимост” е
без значение за правото да се иска неговото премахване, но само в случаите, че същият
ограничава или смущава пълноценното му ползване от останалите съсобственици, т.е. пречи
съсобственика да упражнява правата си в пълен обем.
Следва да се има предвид, че в производството се доказа, че постройките в имота на
ответника – фургоните, не засенчват имота на ищцата и тя разполага с възможността да
отглежда насаждения. Но за сметка на това беше доказано, че имотът на ищцата се
наводнява от имота на ответника, тъй като навесът на една от постройките на ответника е
разположен твърде близо до оградата и механизмът за отичане на водата е монтиран по
такъв начин, че липсва водосточна тръба, която да отвежда водата и се стига да преливане на
улука. В заключението на вещите лица, което настоящият състав кредитира, беше посочено
също, че тухлената постройка е покрита със свободно лежащи ламарини, което според съда
действително представлява риск за безопасността на живущите в имота на ищцата,
доколкото разстоянието между навеса и оградата е около 10 см.
Поради горното настоящият състав приема, че ако не беше нарушена разпоредбата на
чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, да е налице отстояние от поне 3 метра, нямаше да се стигне до
наводняване на имота на ищцата и до риск от изпадане на свободно поставените ламарини в
имота на ищцата. Същевременно, настоящият състав приема, че премахнати следва да бъдат
само онези постройки или части от постройки, които се намират на по-малко от 3 метра от
общата граница между имотите, доколкото в противен случай би се стигнало до
неоснователно ограничаване на правото на собственост на ответника да ползва имота си по
начин, какъвто намери за добре. В настоящото производство не беше доказано дали
постройките в имота на ответника действително са незаконни и поради това съдът счита, че
не е налице основание същите да бъдат премахнати изцяло, като на премахване подлежат
метален навес, с височина 2.90 м. , с обща площ 32.50 кв.м. изграден върху метални колони
допряни до оградата на имот с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.И, район Банкя с административен адрес: село И, .... в едната си част и на 10.0
см. другата си част, който е със страна от 6.50 метра по дължина на границата с имот
идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.И, район Банкя с
административен адрес: село И, .... и да премахне тухлена постройка, неизмазана, с
прозорче, разположена върху бетонова основа, на 10,00 сантиметра от оградата на имот
идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.И, район Банкя с
5
административен адрес: село И, ...., с размери :1.80м./1.50, височина 2.00 метра, покрита със
свободно поставени , неанкерирани ламарини върху нея, като в останалата част за
премахване на построените в имота монтирани два броя фургони, разположени под прав
ъгъл с размери 8.00/2.70 метра в имот - поземлен имот с идентификатор ........ кв.8, с
административен адрес: село И, ул. „.......“ № 4 – исковата претенция следва да се отхвърли.
По разноските
С оглед горното, настоящият състав счита, че следва да се присъдят разноски и на
двете страни за съответната част от претенцията. Следва да се отбележи, че и двете страни
са направили възражения за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ищцата е претендирала разноски за депозит за експертиза в размер от 600 лева и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева. Ищцата не представя
доказателство, че разноските за адвокатско възнаграждение действително да са заплатени,
поради което следва да се присъдят само разноските за депозит за експертиза.
Ответникът е претендирал разноски за депозит за експертиза в размер от 200 лева и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1 450 лева. Съдът приема, че заявеното
възражение за прекомерност е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед на положения
труд и отделеното време за подготовка на делото, съдът счита този размер за реципрочен на
положения труд от адвоката. Не се следва прилагането на Наредба № 1/2004 година за
минималните адвокатски възнаграждения като противоречаща на чл.101 и чл.102 от ДФЕС и
съдът не съобразява размерите на адвокатските възнаграждения както са предвидени в нея.
Мотивиран от горното и на основание чл. 109 от Закона за собствеността, и на
основание чл.87, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. И., от град С да преустанови възпрепятстването на ищцата А. С. М.,
от село И да упражнява правото си на собственост в недвижимия имот, представляващ ПИ с
идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И, район Банкя с
административен адрес село И, ул.“св.........“ № 48, който към момента е собственост на
конституираните като помагачи в настоящото производство Г. З. Г., ЕГН **********, и В. З.
Г.а, ЕГН **********, и двамата с адрес в с. И, ул. „Св. ........“ № 48, като премахне онези
части от изградените в собствения му имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
........ кв.8, с административен адрес: село И, ул. „.......“ № 4, постройки, намиращи се на
разстояние по-малко от 3 метра от имота на ищцата, а именно: метален навес, с височина
2.90 м. , с обща площ 32.50 кв.м. изграден върху метални колони допряни до оградата на
имот с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.И, район
Банкя с административен адрес: село И, .... в едната си част и на 10.0 см. другата си част,
който е със страна от 6.50 метра по дължина на границата с имот идентификатор ... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И, район Банкя с административен
адрес: село И, .... и да премахне тухлена постройка, неизмазана, с прозорче, разположена
върху бетонова основа, на 10,00 сантиметра от оградата на имот идентификатор ... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.И, район Банкя с административен адрес:
село И, ...., с размери :1.80м./1.50, височина 2.00 метра, покрита със свободно поставени ,
неанкерирани ламарини върху нея, като отхвърля иска в останалата част за премахване на
построените в имота монтирани два броя фургони, разположени под прав ъгъл с размери
8.00/2.70 метра в имот - поземлен имот с идентификатор ........ кв.8, с административен
адрес: село И, ул. „.......“ № 4.
ОСЪЖДА В. А. И., от град С да заплати на А. С. М., от село И разноски за депозит за
експертиза в размер от 600,00 лева.
6
ОСЪЖДА А. С. М., от село И да заплати на В. А. И., от град С, разноски за депозит за
експертиза и за адвокатско възнаграждение в размер от 1 650,00 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагачи на ищцата - Г. З.
Г., ЕГН **********, и В. З. Г.а, ЕГН **********, и двамата с адрес в с. И, ул. „Св. ........“ №
48.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7