РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501569 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,ЕИК-
*********,гр.София против решение № 260839/15.03.21г.,постановено по гр.д.
№17686/19г.по описа на ПдРС,21-ви гр.с.,с което е отхвърлен като неоснователен
предявения от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД против А. А. К.,ЕГН-********** иск за
присъждане на сумата от 550,75лв.-главница,представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,съгласно
ЗП № BG/06/114002495764 от 07.10.2014г.,във връзка с вреди от ПТП,настъпило на
22.12.2019г. в гр.Мадан,на ул.“Република“,в близост до общежитие „Първи май“,ведно със
законната лихва,считано от постъпване на исковата молба в съда-29.10.19г.до
окончателното погасяване.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради
нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост.Иска се от въззивната
инстанция да отмени изцяло атакувания акт и да постанови решение,с което да се уважат
исковите претенции.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна А. А. К., *** чрез особения му представител адв.В.Б. изразява
1
становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,развити в писмен
отговор и иска потвърждаване на обжалваното решение.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и
основателността на жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва
постановеното отхвърлително спрямо нея решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря
на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането й по същество ПдОС намира за установено следното:
Предявен е от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД иск против А. А. К. с правно основание
чл.274,ал.1,т.1 от КЗ (отм.)
Ищецът твърди,че на 22.12.14г. около 23:05ч.в гр.Мадан,на ул.“Република“,в
близост до общежитие „Първи май“ настъпило ПТП по вина на
ответника,който,управлявайки л.а.“Опел Вектра“,с ДК № ***, собственост на З.Х. Х.,при
движение с несъобразена скорост на замръзнала пътна настилка,на лява крива,поднесъл и
ударил отпред паркиран вдясно от платното за движение л.а.“Форд Транзит“,ДК № ***,след
което се завъртял и ударил същия и вдясно отзад,при което били нанесени материални
щети.
За ПТП бил съставен протокол № 1458120/23.12.14г.,в който били отразени
механизмът на произшествието и вината на ответника,както и фактът,че същият е напуснал
мястото на произшествието,поради което не бил изпробван за наличие на алкохол в
кръвта.Съставен бил и АУАН № 706176/14г.При настъпване на ПТП управляваният от
ответника автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото
дружество съгласно ЗП № BG/06/114002495764 от 07.10.2014г.В резултат на предявена от
собственика на увреденото ППС претенция за изплащане на обезщетение била образувана
преписка по щета № 43082011400944.Според оценката на стойността на нанесените вреди
същите възлизали на сумата от 1384,75лв.,която сума била изплатена на собственика на
увредения автомобил с преводно нареждане от 08.01.15г.
До ответника била изпратена регресна покана,като същият започнал да погасява
разсрочено дълга си,но преустановил плащанията след като платил 849лв.Претендира се
регресно вземане в размер на непогасения остатък от 550,75лв.,(вкл.15лв.ликв.разноски)
поради напускане от ответника на мястото на произшествието,което предизвикал,без да
сигнализира органите на реда и без да е изпробван за наличие на алкохол.
Ответникът чрез назначения му особен представител е оспорил иска по основание и
размер с доводи,че нямало данни ответникът да е бил санкциониран затова,че виновно се е
отклонил от проверка на алкохол,нито да е отказал да се подложи на такава проверка.
По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване с протоколно
2
определение от 15.09.20г.следните обстоятелства:механизма на процесното
ПТП,причинната връзка между него и вредите,вината на ответника за настъпването
му,размера на определеното застрахователно обезщетение и факта на изплащането му от
застрахователя,както и вида и размера на настъпилите вреди.
Спорът се съсредоточава единствено до това дали е налице виновно отклонение от
страна на ответника от проверка за алкохол по смисъла на чл.274,ал.1,т.1,предл.посл.от
КЗ,което да обоснове наличието на регресна отговорност.
Първостепенният съд е приел в мотивите си,че напускането на местопроизшествието
от страна на ответника е доказано по делото,(видно от протокола за ПТП,подписан от
него,от съставените АУАН и НП-необжалвано,също подписани без възражения,от
саморъчните писмени обяснения на ответника,част от преписката на АУАН,с които
признава,че е напуснал мястото на събитието).Според районният съд обаче не е доказано
виновното отклонение на К. от проверка за алкохол като елемент от ФС на
претенцията.ПдРС счита,че само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира
като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол,каквото поведение подлежи
на доказване на ищеца.Цитира трайна и непротиворечива съд.практика, вкл.постановена по
реда на чл.290 от ГПК,според която само при наличие на данни за предприети мерки за
извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП,от която той виновно се е
отклонил,може да се приеме,че е налице основание за регресна отговорност на
застрахования.
Този извод напълно се споделя и от настоящата инстанция.От посочените по-горе
доказателства се установява,че ответникът е напуснал местопроизшествието,но
впоследствие е подписал протокола за ПТП-около 5 часа по-късно.
От обстоятелствената част на исковата молба е видно,че застрахователното
дружество-ищец основава регресната си претенция на обстоятелството,че застрахования
ответник виновно се е отклонил от проверка за алкохол,напускайки мястото на
предизвиканото от него ПТП.С оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса именно застрахователното дружество е следвало да докаже при условията на пълно
и главно доказване виновното отклоняване от проверка за алкохол от страна на виновния за
произшествието водач.За установяване на това обстоятелство ищцовото дружество се
позовава на съставения на 23.12.14г. в 4ч.протокол за ПТП,в който е отразено,че водач 1
(ответникът) е напуснал ПТП и не е изпробван за алкохол.Преценката на това доказателство
обаче не води до извод за доказано виновно отклоняване от страна на застрахования
ответник от проверка за алкохол,още повече,че ищецът не твърди К. да е управлявал МПС
след употреба на алкохол.Съгласно константната съд.практика,цитирана и от
първостепенния съд,само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като
виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол,каквото поведение,както и вината
на застрахования,подлежат на доказване от ищеца по регресния иск.Само при наличие на
данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП,от
3
която той виновно се е отклонил,би могло да се приеме,че е налице основанието по
чл.274,ал.1,т.1,предл.последно от КЗ за регресна отговорност на застрахования.(в този
смисъл-решение № 183/22.11.10г.по т.д.№ 30/10г.на ВКС,пост.по реда на чл.290 от ГПК.)
В конкретния случай липсват категорични данни,от които да се направи извод за
доказаност на предпоставките за ангажиране регресната отговорност на ответника на
посоченото основание,дори напротив-от изпратената преписка по налагане на АУАН е
видно,че ответникът не е бил санкциониран за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП-за виновно
отклоняване от проверка за алкохол,което е индиция,че от него не е поискано да се подложи
на такава проверка.
Правилни са и мотивите,развити от районния съд относно частичните плащания на
дълга след получаването на регресната покана.Тези частични плащания не следва да се
разглеждат като признание на ответника за задължението му,тъй като действително не се
установява плащанията да са извършени от него.Това не се доказва от представената по
делото справка на л.18 от първоинст.дело за частично погасяване,в която липсват каквито и
да било данни за вносителя.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира за правилни изводите на
ПдРС ,поради което въззивната жалба се явява неоснователна,а обжалваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя разноски не следва да се
присъждат.Въззиваемият е представляван от особен представител,на когото съдът е
определил адв.възнаграждение и същото е внесено по сметка на съда.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260839/15.03.21г.,постановено по гр.д.№17686/19г.по
описа на ПдРС,21-ви гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4