РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. П., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и осми март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело
№ ************** по описа за **** година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-П.” АД твърди, че между него и ответника В. С. Л.
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при
общи условия в апартамент ** находящ се в гр. П., ул. Ю.Г., ** както и че в периода от ****
г. до **** г. е доставил в имота топлинна енергия на стойност 1104,19 лева, която не е
заплатена. Ответникът бил длъжeн да заплаща месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като не правил
плащания, за него възникнало и задължение за обезщетение за забава в размер на 196,07
лева за периода от **** г. до **** г. В исковата молба е изложено, че за посочените суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Топлофикация-П.” АД срещу В.
С. Л. по ч.гр.д. № **** г., по описа на Районен съд – П., но ответникът депозирал
възражение срещу нея в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Поради това ищцовото дружество
предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде признато за
установено, че В. С. Л. му дължи 1104,19 лева – стойност на топлинна енергия за периода от
**** г. до **** г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, както и 196,07 лева - обезщетение за забава за периода от ****
г. до **** г.
Ответникът В. С. Л. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по
основателността на исковете. С възражение по чл. 414 ГПК, депозирано по ч.гр.д. № **** г.,
по описа на Районен съд – П., е заявил, че не дължи претендираните суми.
Районен съд - П., след преценка на всички доказателства по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно
1
и главно доказване възникването и съществуването на облигационно правоотношение
между него и ответника по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което се е
задължило да достави на ответника топлинна енергия в процесния имот, а последният е поел
задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна
енергия на посочената в исковата молба стойност.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители)
на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е
необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя. В настоящия
случай като писмено доказателство по делото е прието копие от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот ** том XXIV, дело № **** г., по описа на нотариус И.И. с
район на действие Районен съд – П., от което се установява, че В. С. Л. е придобил въз
основа на договор за покупко-продажба правото на собственост върху апартамент **
находящ се в гр. П., кв. И., жилищен блок ** граждански 12, на ул. Ю.Г., ** От прието копие
от удостоверение от **** г., издадено от Община П., е видно, че недвижим имот, находящ се
в гр. П., кв. И., ЕК № 1, ул. Ю.Г., ** **, е идентичен с жилищна сграда – ** ет. ** ** на ул.
Ю.Г., гр. П., кв. И. по сега действащия административен адрес. Поради това и с оглед на
посочените норми от Закона за енергетиката се налага извод, че ответникът се явява
потребител на топлинна енергия в процесния имот и задължен въз основа на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, възникнало
по силата на закона, да заплаща на ищцовото дружество стойността на доставената топлинна
енергия. Освен това следва да бъде добавено за пълнота, че по делото е представено копие
от молба за откриване на партида за жилищни нужди от 07.01.2022 г., от което е видно, че В.
С. Л. е направил изрично искане да бъде открита партида на негово име, по която да се
начислява стойността на топлинната енергия, доставяна в процесния апартамент за
жилищни нужди. Чрез тази молба ответникът изрично се е съгласил да бъде страна по
облигационното правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в имота с
ищцовото дружество, въз основа на което за него е възникнало задължение да заплаща
стойността на доставената топлинна енергия.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от
страните и се кредитира от настоящия състав като компетентно и обективно дадено, е видно,
че от отчетеното от общия топломер в процесната сграда-етажна собственост количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи, които са за сметка на
топлофикационното дружество; общият топломер е преминал задължителната метрологична
проверка, като е установено, че съответства на одобрения тип; разпределението на
топлинната енергия между абонатите от сградата-етажна собственост, отчетена от общия
топломер, е било извършвано от „Директ“ ЕООД, като на ответника са начислени суми в
съответствие с действащите за отделните периоди цени; за исковия период е начислена
прогнозна сума за отопление, включваща топлинна енергия за отопление на имот и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, в размер 359.83 лева, и сума за битово горещо
водоснабдяване в размер на 656.31 лева, а след приключване на отоплителния период е
издадена изравнителна сметка за доплащане на сумата 79.86 лева, както и че за м.06.2022 г. е
направена отстъпка от цената в размер на 2.37 лева, като в открито съдебно заседание,
проведено на 28.03.2025 г. вещото лице е уточнило, че същата е поради обстоятелството, че
в определени дни и часове не е имало топлоподаване. Видно от заключението и от
2
изявлението на вещото лице, направено при изслушването му, изчислената стойност на
топлинната енергия е получена като сбор от топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, като топлинната енергия за отопление на имота е отдадена от
отоплително тяло в баня „щранк-лира“, без техническа възможност за монтиране на
разпределител, и не са налице данни за свързани към сградната инсталация отоплителни
тела. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределена и изчислена
между клиентите от сградата-етажна собственост, пропорционално на отопляемия обем на
всеки имот, като за процесния имот е взет предвид отопляем обем 314 куб.м. В
заключението е посочило, че след отчетния период м.05.2022 г. –м.04.2023 г. не е бил
осигурен достъп до апартамента за извършването на отчет на средствата за измерване.
Въпреки това фирмата за дялово разпределение не е разпределила топлоенергия, отделена
от отоплителни тела и не са начислени суми за тази енергия. За отчетния период м.05.2022 г.
–м.04.2023 г. е разпределена прогнозна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
която след това е изравнена с разпределена базово топлоенергия съобразно разхода за
предходния период с тенденция при следващ реален отчет да се извърши изравняване до
реално отчетеното. Начислената за целия период топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване е за 46 куб.м. При изслушване на заключението вещото лице заявява, че ако
стойността на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване се начисли по норматив
поради неосигурения достъп до жилището за извършването на отчет, изчислението следва да
се направи за един потребител по 140 л. на денонощие за около 340-350 дни в годината, в
които е ползвана гореща вода, като сочи, че ще се получи разход от около 50 куб.м.
Следователно от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
в тежест на В. С. Л. е възникнало задължение за заплащане в полза на „Топлофикация-П.”
АД на сумата 1093,63 лева ((656,31 лева + 359,83 лева + 79,86 лева)-2,37 лева) – стойност на
топлинната енергия за периода от **** г. до **** г. От изложеното по-горе е видно, че
ответникът не е осигурил достъп до имота за извършването на отчет на средствата за дялово
разпределение. Поради това на основание т. 6.7 от Методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради-етажна собственост към чл. 61 от Наредба № Е-РД-04-1/
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, вр. с т. 6.5 и чл. 9, ал. 2, т. 2 от Наредбата топлинната
енергия следва да бъде начислена при норма за разход на потребление на гореща вода от 140
л. на обитател за едно денонощие и въз основа на максимален специфичен разход. В случая
обаче не е начислена топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела, а тази за битово
горещо водоснабдяване е изчислена въз основа на данните за разход от предходната година,
а не според посочените норми, което е изцяло в интерес на потребителя.
В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че В. С. Л. дължи и
сумата 10,56 лева – възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, но
същата не е заявена в настоящото производство и не следва да бъде присъждана. С исковата
молба „Топлофикация-П.” АД изрично е посочило, че претендираната главница
представлява стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия в процесния имот. С
оглед на диспозитивното начало в процеса съдът следва да разгледа и да се произнесе по
тази искова претенция, очертана чрез съответното основание и петитум, без да има
възможност да изследва ненаведени от ищеца факти, на които се основава вземането за
сумата 10,56 лева. Последното произтича от друг фактически състав (че ответникът е поел
задължение за заплащане на възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в процесния период е
извършвана реално услугата дялово разпределение на топлинна енергия, че
възнаграждението за реално предоставените услуги възлиза на претендираната стойност от
10,56 лева), който не е заявен с исковата молба и съответно не е доказан. Освен това в
случай че ответникът е поел задължение за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в полза на дружеството, извършващо дялово
разпределение, не е ясно на какво основание възнаграждението се претендира от
„Топлофикация-П.” АД.
3
От страна на ответника не се твърди и съответно не са ангажирани доказателства, че
сумата 1093,63 лева – стойност на топлинната енергия за периода от 01.05.2022 г. до **** г. е
заплатена. Предвид изложеното настоящият състав приема, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ е основателен и следва да
бъде уважен за сумата 1093,63 лева и да бъде отхвърлен за горницата до претендираните
1104,19 лева.
Като законна последица от уважаването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ и доколкото това е поискано изрично от
ищеца, върху сумата 1093,63 лева следва да бъде присъдена законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
****/ **** г., по описа на Районен съд – П. – 16.07.**** г. (арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК) до
окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. В случая в чл. 34, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация-П.“
АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. П., публикувани
във в. „СъП.“, бр. 82/ 29.04.2008 г. (копие от които е представено по ч.гр.д. № ****/ **** г.,
по описа на Районен съд – П., приложено към настоящото дело с определение от 24.02.2025
г.) е предвидено, че купувачите на топлинна енергия за длъжни да заплащат месечната
дължима сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася. Следователно вземането за стойността на топлинна енергия за м.05.2022 г. (първия
месец от заявения период) е следвало да бъде платено до 30.06.2022 г. включително. След
като ответникът не е направил плащане, е изпаднал в забава и дължи на „Топлофикация –
П.“ АД обезщетение за забава, считано от 01.07.2022 г. С исковата молба ищцовото
дружество е заявило, че претендира лихва за забава от по-късна дата - 08.07.2022 г, с което
съдът следва да се съобрази с оглед спазване принципа на диспозитивно начало в процеса. За
периода от **** г. до **** г. обезщетението за забава възлиза на 187,97 лева, определени от
съда на основание чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор при
съобразяване данните за месечните сметки за топлинна енергия, отразени в съдебно-
техническата експертиза, както и датите на падежа на всяко от задълженията за заплащане
на месечните сметки.
Следователно искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен за сумата 187,97 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния
претендиран размер от 196,07 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В. С. Л. следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски в настоящото
производство (държавна такса, депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза,
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37
ЗПр.П, вр. с чл. 25, ал. 1 НПр.П), съразмерно на уважената част от исковете, възлизащи
общо на 424,82 лева.
С оглед на даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Поради това В. С. Л. следва да бъде осъден да заплати
в полза на „Топлофикация - П.“ АД сумата 73,92 лева – съдебни разноски по ч.гр.д. № ****/
**** г., по описа на Районен съд – П., съразмерно на размера на вземанията, установен като
дължим в настоящия процес.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество дължи на ответника съдебни
разноски, но последният не е представил доказателства, че е реализирал такива, поради
което не следва да му бъдат присъждани.
4
По изложените съображения Районен съд - П.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
Ю.Г., ** **, дължи на „Топлофикация - П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 1093,63 лева - стойност на
топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до **** г., доставена в апартамент ** находящ
се в гр. П., ул. Ю.Г., ** ведно със законната лихва от 16.07.**** г. до окончателното
погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 187,97 лева – обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за
периода от **** г. до **** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № ****/ **** г., по описа на Районен съд – П., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата
над 1093,63 лева до претендираните 1104,19 лева, както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 187,97 лева до претендираните 196,07 лева.
ОСЪЖДА В. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. Ю.Г., ** **, да заплати на
„Топлофикация - П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата 424,82 лева – съдебни разноски в исковото
производство, както и сумата 73,92 лева - съдебни разноски, сторени в производството по
ч.гр.д. № ****/ **** г., по описа на Районен съд – П..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - П. в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5