РЕШЕНИЕ
гр.Козлодуй,
04.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОЗЛОДУЙ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на Втори
февруари, две хиляди и петнадесета година, в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя
Петрешкова
при секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от
съдията Петрешкова гражданско /брачно/ дело № 421 по описа за 2014 година и
за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:
Искът е за развод и е предявен с правно основание
чл.49, ал.1 от във вр. с ал.3 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Ц.Л.Р.,
ЕГН **********,***, чрез адв. С.Й. ***, кантора 24, против Р.В.Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Козлодуй, бл.64, вх. „Б”, ап.15, ет.5, за прекратяване на брака им с
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без
произнасяне на съда по въпроса за вината. Ищцата Ц.Л.Р., твърди в исковата си молба, че
с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на 26.05.2001г., от който брак
имат родено едно дете – Лукреция –Цвети Р.Р., родена на ***г. Твърди,че след
сключването на брака се установили да живеят в къща нейна собственост, находяща
се в гр. Козлодуй. Отначало съвместният им живот тръгнал добре, но това
продължило много кратко време. В тази връзка ищцата твърди,че ответникът се
оказал човек с особен характер, не зачитал чуждото мнение. Винаги държал да се
изпълнява това, което той е казал. Просто диктувал в семейството какво трябва
да се прави. Освен това /според ищцата/ ответникът се оказал агресивен, когато
искал да наложи мнението си й крещял и я обиждал най-цинично, вдигал и
скандали. Прибирал се късно и не казвал къде е ходил. Никога не излизали
заедно. Не участвал в грижите за дъщеря си. Не одобрявал приятелите и,
забранявал и да общува с тях. Ищцата твърди също така, че всичко това /от
изложеното по-горе/ я принудило да се раздели с ответника, като заедно с детето тя останала в семейното жилище,
а ответника отишъл да живее в собствен апартамент, находящ се в гр. Козлодуй. В
исковата молба имплицитно се поддържа, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен и съществува само формално. По същество ищцата моли съда
да постанови решение, с което да прекрати брака като допусне развод без
произнасяне по въпроса за вината; да
предостави упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете на
нея /ищцата/, а на ответника се определи подходящ режим за поддържане на лични
контакти с детето, като същият да бъде осъден да й заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 100.00лева месечно; да постанови тя да носи след развода
предбрачното си фамилно име Кършакова; семейното жилище да бъде предоставено на
ищцата и ответника да бъде осъден да й заплати направените разноски по делото.
С Определение в съдебно заседание на 15.10.2014г. на
основание 214ГПК съдът е допуснал изменение на иска на ищцата, а именно да бъде
прекратен брака с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство, по
изключителна вина на ответника.
Ответникът Р.В.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Козлодуй, бл.64, вх. „Б”, ап.15, ет.5, не оспорва,че бракът му с ищцата
действително е дълбоко и непоправимо разстроен, но разстройството в брачните
отношения се дължало изключително на нейна вина. В писмения си отговор по
чл.131 от ГПК ответникът /чрез своя пълномощник по делото/ е изложил подробно
възраженията си срещу твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и
на свой ред им противопоставя своите твърдения относно фактите, релевантни за
процесния случай.
При условията и по реда на чл.211 от ГПК ответника Р.В.Р.
е предявил НАСРЕЩЕН ИСК срещу съпругата си Ц.Л.Р.,***, /ищца по първоначалния
иск/ на същото правно основание, а именно чл.49, ал.1 във вр. с ал.3 от ГПК, с
който иск са обективно съединени исковете по чл.59, ал.2 от СК /относно мерките
за упражняване на родителските права и личните отношения с детето/, по чл.143,
ал.2 от СК /относно издръжката на детето/; по чл.56, ал.1 от СК /относно
семейното жилище/, и по чл.53 от СК /относно фамилното име на съпругата след
развода/.
Предявеният насрещен иск е приет за съвместно
разглеждане в настоящето съдебно производство с определението на съда по чл.140
от ГПК.
Ответникът /по първоначалния брачен иск/ съответно
ищец по насрещния иск моли съда да отхвърли предявения срещу него иск за развод
и съединените с него искове, като неоснователни и недоказани ; да уважи
предявения от него насрещен иск срещу Ц.Л.Р.,***, като допусне развод
изключително по нейна вина ; да определи
местоживеенето на роденото от брака малолетно дете Лукреция –Цвети Р.Р., родена
на ***г. при бащата, предостави упражняването на родителските права спрямо
детето Лукреция –Цвети на бащата, а на майката да се определи режим за
поддържане на лични отношения с детето; да бъде осъдена ищцата по първоначалния
и ответница по насрещния иск да заплаща издръжка за детето Лукреция –Цвети в размер
на 100.00лева; ползването на семейното жилище да бъде предоставено на бащата.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и гласни.
СЪДЪТ,като
прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето
вътрешно убеждение /чл.12 от ГПК/, съобразявайки разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
І.По първоначалния брачен иск и съединените с него /с
оглед на чл.322, ал.2 от ГПК / искове:
Страните по делото Ц.Л.Р. и Р.В.Р., са съпрузи, като
бракът помежду им е първи поред за съпругата и втори за съпруга, и е бил
сключен на 26.05.2001г. в гр.Козлодуй, за което е съставен акт за граждански
брак № 17 от 26.05.2001г., на Община
Козлодуй. От брака страните имат родено
едно дете: Лукреция –Цвети Р.Р., родена на ***г., видно удостоверение за раждане на детето от Община
Лом;
Данните по делото сочат, че през първите няколко
месеца след сключването на брака страните са живяли в жилището на ищцата.
Отначало съвместният им живот потръгнал общо взето нормално, но това
относително благополучие продължило за кратко време. Несъмнено като резултат от
възникналите в техните взаимоотношения, а с течение на времето /под влияние на
различни фактори/ силно изострили се противоречия и конфликти между двамата
съпрузи по въпроси от най-различно естество, засягащи семейния живот се
стигнало до трайна фактическа раздяла между тях, настъпила през 2014г.г. При
раздялата ищцата останала в семейното жилище заедно с детето си, а ответника отишъл
да живее в апартамент находящ се в гр. Козлодуй.
Относно причините за това разстройство в брачните
отношения се събраха по делото противоречиви гласни доказателствени
средства-свидетелски показания на лица, ангажирани от страните, основно близки
роднини, съседи и лица, с които съответната страна се намира в близки
приятелски отношения, поради което и на основание чл.172 от ГПК показанията на
разпитаните по делото свидетели се прецениха с оглед на евентуална тяхна
заинтересованост.
Разпитани са четирима свидетели доведени от ищцата Ц.Р.,
а именно Димитър Стефанов Маринов, З.М. Илиева, Радостина Каменова, Атанас А.. Същите
твърдят, че ответника Р.Р. е нанасял побой над Ц., душил я е с възглавница,
удрял я е в стената, това са думи на
свидетеля Маринов. Според неговите показания той е чувал Р.Р. да я нарича
курва, свидетелката З. Илиева също сподели и разказа да е чула, че Р. да нарича
съпругата си курва. Всички свидетели заявиха, че детето бяга от баща си и плаче
„детето не иска да ходи при Р.; детето има панически страх от Р.; детето се
страхува от баща си”, тези твърдения са от
показанията на свидетелите Маринов, Илиева, Каменова, и Стоев. Свидетеля Стоев,
свидетелката Костова и свидетеля К. е, че ответника Р.Р. ограничава ЦветелинаРуффо в избора й на контакти с
хората, забранил й е да контактува със сестра си и с нейното семейство, според
показанията свидетеля Стоев и поради тази причина тя не е имала възможността да
общува със собствената си сестра. Преустановен е и контакта със семейство
Костови и двамата от тях свидетели по делото, които заявиха, че по настояване
на Р.Р. са били преустановени контактите и с тях. Всички свидетели твърдят, че
ответника се е държал изключително грубо със съпругата си, ругаел и обиждал при
всеки удобен за него повод.
Свидетелите, ангажирани от страна на ответника в
показанията си не акцентират върху това, че ищцата е била небрежна съпруга и
майка, слабо заинтересована от благополучието на семейството и на детето.Безспорно
се установи, че ответника Р. е заболял тежко и е претърпял тежка операция,
чувствал се е изоставен в най-трудният за него момент от съпругата си. Ответника
твърди, че ищцата е започнала да отсъства по цели нощи от дома, като е оставяла
детето при него по негова молба, за да не спи по чужди хора. Твърди, че се е прибирала
след употреба на алкохол, често той не е
знаел къде се намира и се е обаждал в полицията да я издирят, тъй като не му е
вдигала телефона, а детето нощем плачело за нея.
На 10.03.2014г., по молба на Ц.Р. е образувано срещу ответника
гр.дело №288 /2014г. по описа на РС Козлодуй по Закона за защита от домашното
насилие и е издадена заповед за незабавна защита, с която са му наложени редица
мерки по същият закон. От 10.03.2014г. достъпа на ответника до семейното
жилище, което се намира на ул. „Милин камък” №26 в гр. Козлодуй е било
ограничено.
С Решение № 289 от 15.07.2014г. по въззивно гр. дело №
380/2014г. описа на ОС гр.Враца е отменено Решение №104 от 28.04.2014г.
постановено по гр. дело №288 от 2014 г. по описа на КРС, с което ответника Р. е осъден за осъществен акт
на домашно насилие по отношение на съпругата си, като със същото решение е
издадена заповед за защита с наложени редица мерки по Закона за защита от
домашното насилие. Това решение на КРС е отменено с решение на ВОС, тъй като по
посоченото дело на РС гр.Козлодуй не е доказано, че ответника по настоящето
дело е извършил акт на домашно насилие.
По молба на ответника Р. е образувана преписка
№265/2014г.по описа на РП Козлодуй, тъй
като той е считал, че неговото дете Лукреция се намира в опасност, поради
факта, че неговата майка го оставя да спи
при чужди хора и не се грижи достатъчно за него. В хода на тази преписка са
снети сведения от разпитаните по настоящето дело свидетели, които са посочени
от ответника, а именно от Зорница Младенова Костова и В.А. К..
Общото впечатление, формирано при оценката на гласните
доказателствата, събрани по делото, категорично потвърдено впрочем и в
представените от отдел “Закрила за детето” при ДСП Козлодуй писмени становища
по извършени от тях проверки по повод многобройни жалби и оплаквания от
страните е за непрекъснат и изключително тежък междуличностен конфликт между
страните в настоящето производство и непоносимост между тях, като всичко това
неизбежно се отразява върху детето.
От гореизложеното е видно, че установената въз основа
на събраните доказателствени средства по делото фактическа обстановка
категорично и недвусмислено сочи на извод, че междуличностните отношения на
двамата съпрузи с течение на времето са били влошени до краен предел и към
настоящия момент противоречията помежду им са явно непреодолими и нормалната
комуникация между тях е силно затормозена, което впрочем ясно пролича и в
тяхното процесуално поведение в хода на настоящето производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процесния
случай несъмнено се касае за брачна връзка изпразнена от всякакво съдържание.
Видно от доказателствата по делото този брак е лишен от смисъла който законът и
моралът влагат в него и понастоящем съществува само формално.По делото е
безспорно установено,че двамата съпрузи са в трайна фактическа раздяла, датираща
от месец 04.2014г., като нито една от тях изглежда не е проявила достатъчно
старание за изглаждането на противоречията помежду им, а точно обратното –
всеки от тях е устроил и води свой напълно самостоятелен живот и по този начин
фактически те напълно са се отчуждили един от друг. Данните по делото несъмнено
сочат за разкъсване на семейната общност и в крайна сметка се е стигнало до
едно дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Несъмнено се касае за
фактическо положение, което с оглед наличните данни се явява непреодолимо и в
тази връзка е абсолютно нереалистично да се очаква възстановяване на нормални
съпружески отношения.
От гореизложеното следва извод, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като това разстройство очевидно не
може да бъде преодоляно по никакъв начин, поради което и този брак следва да
бъде прекратен, като се допусне РАЗВОД .
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
приема,че в конкретния случай ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство имат и двамата съпрузи. По делото не се установиха основания, за
да може категорично и обосновано да се приеме наличието на едностранна вина на
някой от съпрузите, особено като се вземе предвид, че преценени в тяхната
съвкупност доказателствата сочат преди всичко на изключително затормозена
комуникация между съпрузите и липсата на най-елементарно разбирателство,
доверие и взаимно уважение между тях.
Всичко това обаче при положение, че по делото липсват
конкретни доказателства за изключителна вина за получилото се разстройство в
брачните отношения не би могло според този съдебен състав да се вмени такава в
тежест на някой от двамата съпрузи, изключваща вината на другия.
По отношение на мерките за упражняване на родителските
права спрямо роденото от брака дете, режимът за поддържане на лични отношения
на другия родител и издръжката на детето, за да са произнесе по тези въпроси на
база наличните доказателства и съобразявайки повелителните разпоредби на
закона, съдът взе предвид:
Както вече многократно се посочи по-горе, от брака си
страните имат родено едно дете Лукреция –Цвети Р.Р., родена на ***г. След настъпването на фактическата раздяла
между двамата съпрузи месец април 2014г. детето живее при майка си на адрес: гр.
Козлодуй, ул. „Милин камък”, която полага грижите по отглеждането му.
В действителност, основният и характеризиращ се с
особена непримиримост и дори ожесточеност спор между страните се свежда до това
на кого от тях да бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо
детето им Лукреция –Цвети, респективно какъв режим за лични контакти на другия
родител с детето да бъде определен с настоящето решение. В тази връзка се
постави за обсъждане и въпросът за отражението на здравословното състояние на бащата
при определянето на въпросните мерки.
По делото е представен социален доклад изх.№
ЗД-11-0156 от 10.10.2014г., изготвен от отдел “Закрила на детето” при ДСП Козлодуй,
в който е отразено, че за отглеждане на детето са подсигурени “много добри
социално-битови условия”, достатъчно лично пространство, с което детето
разполага; жилището е добре обзаведено, като за детето е осигурена самостоятелна
стая; задоволени са основните и потребности – подслон, храна, хигиенно-битови
условия, осигуряване на място за спане и почивка, лично пространство.
В социалният доклад се посочва, че по време на общото
съжителство на родителите му като семейство детето е успяло да изгради
естествена емоционална връзка с двамата си родители, независимо от влошените
отношения между тях и по тази причина, то остава емоционално свързано с тях. В
тази връзка ОЗД препоръчват и на двамата родители да обединят усилията си и
полагат грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на
детето си, както и за неговото благосъстояние по начини, които не уронват
престижа и достойнството на детето;
Съдът счита, че и двамата родители следва да опитат
максимално да подобрят начина си на общуване при бъдещото отглеждане на детето
в условията на променените условия на живот /характеризиращи се преди всичко с
отделно и самостоятелно живеене на неговите родители/; да се съобразяват с
емоционалното състояние на детето, свързано с преживяването на емоционална
криза, заради раздялата на родителите и разпада на семейството. Детето трябва
да се чувства сигурно и защитено.
Грижите по отглеждането на детето са се осъществявали
и се осъществяват от майката /безспорен факт, от момента, в който двамата
съпрузи са във фактическа раздяла помежду си месец 04.2014г./.
Същата констатация впрочем важи и за цитирания
социален доклад, изготвен 10.10.2014г. При това положение е логично да се
заключи, че щом като детето е ученичка във втори клас на СОУ „Св. Св. Кирил и
Методий” и посещава редовно училище, има позитивно отношение към ученето.
Спазва училищните правила и норми. Има много приятели. Ходи добре облечено и не
се отличава от съучениците си. Няма белези на неглижиране, или друг вид насилие,
то следва да се считат за опровергани по достатъчно категоричен и убедителен
начин твърденията на ответната страна, че детето не се отглежда добре от майка
му. Ето защо и вземайки предвид трайно установената съдебна практика и най-вече
приетото в пункт ІІ, букви “е” и “ж” /относно пола и възрастта на детето/ от
съобразителната част на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.
на Пленума на ВС съдът приема, че като майка ищцата без съмнение е по-пригодна
да продължи и за в бъдеще да полага тези грижи, поради което именно на нея
следва да бъде възложено да упражнява родителските права спрямо детето Лукреция
–Цвети Р.Р., родена на ***г. Този извод
е изцяло съобразен и Решение № 1019 от 19.11.2008г. на ВКС по гр.д.№
3730/2007г., І г.о. , което разглеждайки сходен /с настоящия/ правен казус
приема, че дори когато и двамата родители имат добри родителски и възпитателски
качества, съдът,в интерес на детето трябва да вземе предвид и факти от значение
за по-добрата психологическа среда, в която следва да израсне то, а не само за
материалното му обезпечаване.
При това положение,на ответника Р.В.Р., ЕГН **********,
следва да бъде определен съответно режим
за поддържане на лични отношения, а именно: бащата да може да вижда детето
всеки първи и трети съботен и неделен ден от съответния календарен месец от
10:00 ч. в съботния ден до 18:00 ч. в неделния ден, и да го взема при себе си
за един месец през лятото на съответната календарна година, който да не съвпада
с редовния платен годишен отпуск на майката. Тоест, определя се режим за лични
контакти, който изглежда оптимален за настоящия момент и е съобразен в
максималната /за момента/ степен с необходимостта да се осигури на детето
възможността да контактува свободно и пълноценно и с двамата си родители.
Няма законна пречка обаче в един бъдещ момент, когато
детето поотрасне още, така определения режим за лични отношения да бъде
съответно изменен при условията и по реда на чл.59, ал.9 от СК.
Що се отнася до присъждането с настоящето решение на
съответната издръжка на детето, това правомощие на съда е и негово задължение
съгласно чл.322, ал.2 от ГПК и чл.59, ал.2 във вр. с чл.143, ал.2 от СК, а в
процесния случай присъждането на издръжка на детето е поискано с исковата
молба. Вземайки предвид доказателствата по делото и повелителните разпоредби /вкл.
законоустановения минимум на издръжката, установен в чл.142, ал.2 от СК/ съдът
намира,че родителят комуто не се предоставят за упражняване родителските права /в
конкретния случая – ответника/ следва да заплаща издръжка на детето Лукреция
–Цвети Р.Р., родена на ***г., чрез нейната майка и законна представителка
издръжката в претендирания размер от 100.00 лева месечно.
С настоящето решение следва да се постанови, че
семейното жилище, находящо се в гр. Козлодуй, ул. „Милин Камък” № 26,след
развода да се ползва от ищцата Ц.Л.Р., ЕГН **********.
След развода ищцата следва да носи предбрачното си
фамилно име КЪРШАКОВА.
ІІ.По насрещния иск:
За прегледност и яснота, следва да бъде добавен и един
отхвърлителен диспозитив – по отношение на насрещните претенции разводът да се
допусне по изключителната вина на другия съпруг, а така също и по отношение на
претенциите на ищеца по насрещния иск (респ. ответник по първоначалния) да му
бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо детето, като
неоснователни.
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл.78, ал.1
във вр. с чл.329, ал.1, изр. 2-ро от ГПК страните следва да заплатят по сметка
на Районен съд Козлодуй допълнителна държавна такса за допускане на развода.
Ответника да заплати сумата от 144.00 лева д.т. върху присъдената издръжка.
Разноските по делото остават в тежест на страните,
така както са направени.
Мотивиран от
гореизложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между Ц.Л.Р., ЕГН **********, и Р.В.Р.,
ЕГН **********, и ПРЕКРАТЯВА брака, сключен между тях на 26.05.2001г. в гр.Козлодуй
с Акт за граждански брак № 17/26.05.2001г., поради настъпилото в същия брак
дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство в брака
имат и двамата съпрузи.
На основание чл.59, ал.2 от СК ПОСТАНОВЯВА след
развода роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Лукреция –Цвети Р.Р.,
родена на ***г., в гр Лом; /акт за раждане № 0324/18.09.2006г./ да живее при
майката Ц.Л.Р., ЕГН **********, на посочения адрес: гр. Козлодуй, ул. „Милин
Камък” № 26, на която ПРЕДОСТАВЯ за упражняване родителските права спрямо
детето Лукреция –Цвети Р.Р., родена на ***г., в гр Лом; /акт за раждане №
0324/18.09.2006г./, като ОПРЕДЕЛЯ режим за лични отношения на бащата Р.В.Р.,
ЕГН ********** с детето Лукреция –Цвети Р.Р., както следва: същият да може да
вижда детето всеки първи и трети съботен и неделен ден от съответния календарен
месец от 10:00 ч. в съботния ден до 18:00 ч. в неделния ден , както и да го
взема при себе си за един месец през лятото на съответната календарна година,
който да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Р.В.Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на Ц.Л.Р.,
ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете Лукреция
–Цвети Р.Р., родена на ***г., в гр Лом; по 100.00 /сто/ лева месечна издръжка,
считано от 09.04.2014г. датата на подаване на исковата молба до настъпването на
законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
изплащането й.
След развода семейното жилище находящо се на адрес: гр.
Козлодуй, ул. „Милин Камък” № 26, се предоставя за ползване от съпругата Ц.Л.Р.,
ЕГН **********.
След развода съпругата Ц.Л.Р., ЕГН **********, да носи
предбрачното си фамилно име КЪРШАКОВА.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц.Л.Р., ЕГН **********, срещу Р.В.Р.,
ЕГН **********, в частта относно претенцията, че настъпилото в брака дълбоко и
непоправимо разстройство е по
изключителна вина на съпруга Р.В.Р., ЕГН **********, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на Р.В.Р., ЕГН **********, срещу
Ц.Л.Р., ЕГН **********, в частта относно претенцията, че настъпилото в брака
дълбоко и непоправимо разстройство е по изключителна вина на съпругата Ц.Л.Р.,
ЕГН **********, и в частта относно претендираните мерки относно упражняването
на родителските права спрямо детето роденото от брака ненавършило пълнолетие
дете Лукреция –Цвети Р.Р., родена на ***г., в гр Лом; /акт за раждане №
0324/18.09.2006г./, относно режима за поддържане на лични отношения с детето и
неговата издръжка , като неоснователен
ОСЪЖДА Ц.Л.Р., ЕГН **********, и Р.В.Р., ЕГН **********,
с горепосочени адреси ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РАЙОНЕН СЪД Козлодуй, сумата
25.00 лева /двадесет и пет лева нула ст./
допълнителна държавна такса за допускане на развода,
ОСЪЖДА Р.В.Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РАЙОНЕН СЪД Козлодуй, сумата 144.00 лева /сто четиридесет и четири лева нула
ст./, представляваща държавна такса върху размера на присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН
СЪД ВРАЦА в двуседмичен срок от съобщението.
Да се публикува само
диспозитива съгласно чл.4, ал.2, т.4, б.”а” ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: