РЕШЕНИЕ № 138
град Самоков 16 юли 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД САМОКОВ,
граждански състав, на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КИРИЛ ПАВЛОВ
с участието на секретаря Евелина Пейчинова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 998 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
ДЗИ Общо застраховане
ЕАД гр. София ЕАД с ЕИК ********* е завело срещу И.А.М.
регресен иск, частично предявен за сумата 1780, 77 лева на основание това, че е
възстановил вреди от ПТП причинено от ответника на 01. 01. 2014 година. Твърди
се в ИМ, че ПТП на посочената дата е осъществено в град Самоков, на
кръстовището между улици Македония и ул. Житна чаршия, при което ответникът
управлявал МПС без да е правоспособен водач, с отнето СУМПС и поради неправилна
маневра изпреварване на кръстовището ударил завиващият наляво лек автомобил
също Мерцедес и му причинил вреди в размер на 2402, 77 лева от които чрез
процесния частичен иск се претендира исковата сума 1780,77 лева. Твърди се че
тези вреди са възстановени от ищеца по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобила управляван от ответника причинил процесното ПТП,
както и че автомобилът МЕРЦЕДЕС на който са причинени вредите имал действаща
застраховка „Каско“ описана в ИМ, на стойност 60 000 лева, на основание на
която имуществените вреди са възстановени изцяло. Исковата сума се претендира
от ищеца като регрес на основание чл. 274 ал. 1, т. 1 от КЗ отм. и чл. 274 ал.
2 КТ отм. вр. чл. 45 от ЗЗД. Твърди се в исковата молба че към датата на
настъпване на описаното застрахователно събитие за управлявания от ответника
лек автомобил е имало сключен с ищцовото застрахователно дружество договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № 06. 11.
**********/12. 04. 2013 година с валидност от 13. 04. 2013 година до 12. 04. 2014 година.
Твърди се в исковата
молба че МПС, увредено от процесното ПТП, а именно лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“,
модел МЛ с ДК № Х4425ВТ било застраховано в ЗД „Бул Инс“ АД на основание
действащ към момента на настъпване на ПТП договор за застраховка „Каско“ за
застрахователна сума от 60 000 лева. Твърди се в ИМ, че Нанесените в
резултат на процесното ПТП щети на увреденото МПС са описани в Протокол за ПТП
от 01. 01. 2014 година и опис на претенция и са били увредени и възстановени
следните части на автомобила „МЕРЦЕДЕС“, модел МЛ с ДК № Х4425ВТ: облицовка
предна броня, вежда ляв калник, гума предна лява, джанта предна лява, датчици
паркттроник, кормилна щанга коплект, капачка странично огледало, предна лява
врата, предна решетка и други.
Сочи се в ИМ, че с
възлагателно писмо от 02. 01. 2014 година ремонтът на увреденият от ПТП
автомобил е възложен на „Балкан стар ритейл“ ЕООД и за стойността на ремонта е
издадена фактура, описана в ИМ от 17. 01. 2014 година за сумата 2 222, 77 лева с ДДС, а за
транспортирането на увреденото МПС от мястото на ПТП, до сервиза, осъществено с
„Пътна помощ“ са заплатени 165 лева по фактура описана в исковата молба. В
исковата молба се съдържа изявление, че с платежни нареждания от 21. 03. 2014
година и от 03. 01. 2014 година е изплатена сумата за възстановяване на
увреденото от ПТП МПС.
В петитума на ИМ се
съдържа искане съдът да осъди ответника И.А.М. да заплати на ищеца „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 1780, 21 лева, като част от
сумата 2 402, 77 лева, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 20. 05. 2019 година,
както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ищецът поддържа предявения иск чрез пълномощника си адвокат Велчев поддържа
частичния иск и моли съдът да присъди на ищеца разноските по делото.
Ответникът И.А.М. чрез
процесуалния си представител адвокат Л.Г. от САК взема становище за
неоснователност на иска, твърди че същият е погасен по давност и моли съдът да
отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено
следното:
На 01. 01. 2014 година в
град Самоков ответникът И.А.М. като управлявал без да е правоспособен водач, с
отнето СУМПС лек автомобил „Мердецес“ модел 230 с регистрационен ДК № СО1115АК
при неправилна маневра – изпреварване в кръстовището на улици „Македония“ и
„Житна чаршия“ причинил виновно ПТП като ударил завиващия наляво лек автомобил
„МЕРЦЕДЕС“, модел МЛ с ДК № Х4425ВТ, в резултат на което му нанесъл материални
щети на стойност 2402, 77 лева. Към този момент ответникът причинил процесното
ПТП бил неправоспособен – с отнето свидетелство за управление на МПС. В тежест
на ищеца е на доказване, а не се установява с необходимото пълно доказване, че
при настъпване на посоченото ПТП за управлявания от ответника лек автомобил
„Мердецес“ модел 230 с регистрационен ДК № СО1115АК е имало сключен с ищцовото
застрахователно дружество и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, № 06113001086602 от 12. 04. 2013 година, със срок на действие от
13. 04. 2013 година до 12. 04. 2014 година. Съдът не приема че е достатъчно
като доказателство за този договор представената справка, която не е подписана
и не е доказателство годно за необходимото пълно доказване. Щом се твърди, че
самият ищец ДЗИ „Общо застраховане“ е страна по договора за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ щом препис от този договор не се представя
по делото съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема че няма сключен такъв договор.
По възражението за
давност съдът прие следното:
Началният момент, от който започва да тече
погасителната давността за предявяване на регресен иск е момента на извършване
на плащане от страна на застрахователя в полза на застрахованото лице. По
въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя
съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/77 и в
постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - решение № 131/07.10.2011 г. по т.
д. № 806/2010 г. на I т. о., решение № 70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г.
на I т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на II т. о. и
др. В посочените актове е прието, че регресните искове на застрахователя се
погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да
тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите
лица.
Основателно е в случая възражението на ответника
за погасителна давност. По отношение на деликвента при вреди от непозволено
увреждане изискуемостта на задължението за възстановяването им от
ответника възниква още с ПТП, към който
момент са причинени и имуществените вреди на автомобила, на основание чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Към момента на настъпване на
ПТП виновно причинено от ответника 01. 01. 2014 година още от протокола за ПТП
е била известна самоличността на ответника И.А.М.. Давността е петгодишна и е
изтекла на 01. 01. 2019 година, а искът е предявен на 20. 05. 2019 година. В
случай на плащане от застрахователя, давността за регресния иск започва да тече
от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица.
В случая, правоимащото лице е собственика на увредения при ПТП лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“,
модел МЛ с ДК № Х4425ВТ – търговското дружество Алко ЕООД гр. Хасково.
Плащането на правоимащия са извършени на 03. 01. 2014 година за сумата 165 лева
за транспортиране на увреденото МПС и още на 17 януари 2014 година е изплатен в
полза на правоимащото лице Алко ЕООД гр. Хасково ремонта на увредения му
автомобил при процесното ПТП. В случая се твърди, че погасяването на
задължението е извършено чрез компенсация, но не се касае за задължението на
ответника, а за задължение на ищеца ДЗИ към застрахователя по КАСКО на
увредения лек автомобил на правоимащият. За разлика от това задължение, вредите
за правоимащия, увреден при ПТП Алко ЕООД гр. Хасково са репарирани и плащане е
извършено още януари 2014 година. При предявяване на иска на 20. 05. 2019
година е изтекла приложимата обща петгодишна давност. Вътрешните отношения
между застрахователите БУЛ ИНС АД и ищеца ДЗИ Общо застраховане включително и
по повод възстановяване вредите от процесното ПТП не променят извода за изтекла
погасителна давност при съобрзяване кога е настъпило плащането в полза на
правоимащия увреден при ПТП. Освен това доколкото се претендират права от
компенсацията като способ за погасяване, макар изявлението за прихващане да е
от 21. 05. 2014 година, по силата на чл. 103 ал. 2 от ЗЗД, насрещните вземания
се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши.
В тежест на ищеца е на
доказване, а не се установява ищецът да е възстановил щетите от ПТП след 20 май
2014 година. Това че две застрахователни дружества са извършили компенсация
помежду си не означава конкретно възстановяване на вредите от процесното ПТП,
които са покрити по застраховка „Каско“. При съобразяване възражението на
ответника за погасителна давност не само че не се доказва ищецът да е
възстановил вредите от ПТП, но и не се установява това да е станало след 20.
05. 2014 година. Изявлението за
прихващане не обвързва ответника нито за предпоставките за компенсация между
двете застрахователни дружества, нито че процесното вземане е включено в тази
компенсация и по отношение на ответника няма достоверна дата във връзка с възражението
за давност. Щом изявлението за компенсация е направено на 21 май 2014 година,
ясно е моментът в който могла да се извърши компенсация е предшестващ поне що
се отнася за възстановените още януари 2014 година вреди от процесното ПТП и
следователно, щом няма доказателства за плащане на правоимащ и увреден от
същото ПТП след 20 май 2014 година при наличните доказателства се налага извод,
че възражението за изтекла погасителна давност е основателно.
Предявеният иск следва
да се отхвърли като неоснователен първо защото е основателно възражението за
погасителна давност, второ, защото застрахователния договор „гражданска
отговорност“, на който ищецът основава иска си не е доказан с необходимото
пълно доказване. В гражданския процес правилата на доказателствената тежест
установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на
факт, на който страната основава своите претенции или възражения. Неподписаната
справка от ГФ не доказва с необходимото пълно доказване, договорът „Гражданска отговорност“,
по който ищецът твърди че е страна, а не представя този договор. Щом няма пълно
доказване на този договор съдът прилагайки правилата на доказателствената
тежест приема че такъв договор не е налице, а това е самостоятелна предпоставка
за уважаване на регресния иск.
В конкретния случай
ответникът няма право на разноски. Той е причинил процесното ПТП и щетите от
него, като е управлявал без да има такава правоспособност и му е било отнето
СУМПС. Достатъчно за него е че друг е възстановил щетите причинени от него.
Няма основание в допълнение да му се присъждат и разноските по делото.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 3, предявен
като частичен регресен иск с правно основание чл. 274 ал. 1, т. 1 и чл. 274 ал. 2 от КЗ отм. във връзка с чл. 45 от ЗЗД против И.А.М. с ЕГН ********** за сумата
1870, 21 лева, претендирани на като част от сумата 2402, 77 лева, възстановени
имуществени вреди от ПТП причинено от ответника И.А.М. с ЕГН **********,
осъществено на 01. 01. 2014 година в град Самоков на кръстовището на улици
„Македония“ и „Житна чаршия“.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване преписа на страните.
Районен съдия: