Р Е Ш Е Н И Е № 259
Гр.Несебър, 09.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на трети юли, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 313 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от С.П.Д. с ЕГН **********,*** и в к.к. Слънчев бряг, квартал Камелия, блок Странджа, ап.103, против Наказателно постановление № 17-0304-002694 от 03.08.2017г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 180 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 месеца, за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б. „А” от ЗДвП.
Жалбоподателят посочва в жалбата си, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), е нечетлив, по който начин му е било нарушено правото на защита. По същество на спора заявява, че оспорва фактическата обстановка, изложена в НП, като излага своя версия за случилото се на 26.07.2017г. с твърденията, че приятел на жалбоподателя с имена Милен Кирилов Кънчев е искал да чуе звука на двигателя и за целта е запалил автомобила за няколко минути, който е бил пред магазин, в който жалбоподателят работи, през което време той не е бил в движение. По това време се чул удар отзад в багажника, след което рускоговоряща жена им е казала, че се е спънала и се ударила както и бутаната от нея количка в автомобила, за което поискала 200 лева като обезщетение, на което двамата отказали. След като си тръгнали, пред магазина дошли полицаи, които открили телефонния номер на жалбоподателя и му се обадили да отиде в полицията, където му е бил съставен акта. Счита също, че наложеното му наказание е било прекомерно и несправедливо, в нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН, а административно наказващият орган (АНО) не е коментирал въпроса за формата на вината. Оспорва материалната компетентност на наказващия орган и на актосъставителя. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган също не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
От показанията на разпитания в качеството му на свидетел актосъставител О.М.И. се установява, че около 13:10 – 13:15 часа на 26.07.2017г., през който ден той заедно с Т.Т.– двамата младши автоконтрольори при РУ на МВР Бургас са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по КАТ, са получили съобщение за допуснато ПТП в град Несебър, старата част, на улица Митрополитска, срещу дом № 1. При пристигането им на място са разговаряли с две руски гражданки, едната от тях с детска количка, в която не е имало дете, които им обяснили, че автомобил с рег.№ Н .... ВР, при извършване маневра – движение на заден ход, е блъснал количката и й е нанесъл щети, след което е напуснал мястото на инцидента. След като установили собственика на автомобила му се обадили като му разпоредили да се яви в сградата на РУ на МВР Несебър. Пред полицейските служители жената с количката предложила водачът на автомобила да й заплати определена сума, срещу което да не му се съставя акт. Актосъставителят твърди, че освен акта, е бил съставен и протокол за ПТП, както и че имало други очевидци, които видели случилото се, като сам жалбоподателят не отрекъл да е блъснал количката и че е напуснал мястото на инцидента с управлявания от него автомобил под предлог, че бързал.
В съставения АУАН серия Д, бл. № 209122 от 26.07.2017г. е посочено, че на 26.07.2017г. около 13:00 часа в град Несебър – стара част на улица Митрополитска срещу дом № 1, управлява собствения лек автомобил „Форд” с рег.№ Н .... ВР, като извършва неправилна маневра движение на заден ход и удря детска количка, намираща се зад него, бутана от пешеходка; допуска ПТП с материални щети; допуска ПТП, напуска мястото на ПТП-о и не уведомява контролните органи. Водачът беше издирен допълнително. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията съответно по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.3, б.”в” от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя от свидетеля по акта и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка, който е изложил възраженията си в него като е заявил писмено, че напълно оспорва фактите, описани в акта, макар по-късно в жалбата да заявява, че екземпляра от акта е нечетлив.
Административно наказващият орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59 от ЗАНН и е допустима – НП е връчено на 05.04.2018г., а жалбата срещу него е подадена на 11.04.2018г.
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените от разпоредбата на чл.34 от ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразно възникване, респ. ангажиране на административно наказателната отговорност на въззивника С.П.Д. поради допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита.
Съдът счита, че административно наказващият орган неправилно е установил фактическата обстановка. При издаването на наказателното постановление наказващият орган не се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по преписката, включително и с наличието или липсата на доказателства за вината на нарушителя. Следва да се посочи също, че нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината му, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде наказателното постановление обаче, той не е сторил това.
По нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП.
От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си по чл.42, т.4 от ЗАНН, съответно по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за детайлно описание на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност
Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП предвижда, че преди да започне движение назад, водачът на МПС е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В случая не се твърди от фактическа страна и не се установява поведението на С.П.Д. да е довело до опасност за някой от другите участници в движението. Ето защо не се доказва той да е пренебрегнал задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници. Констатираната непълнота при словесното описание на „обвинението” в АУАН и издаденото въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена от анализа на доказателствения материал, тъй като рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо него юридическа отговорност. Актосъставителят и наказващият орган не са изложили каквито и да било конкретни твърдения, че жалбоподателят Д. не е изпълнил правното си задължение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, като вместо това са приели лаконично, че предприетата маневра „движение на заден ход” е била „неправилна”, какъвто и смисъл да влагат в това понятие.
Разминаването между вменените факти и посоченото от правна страна съществено нарушава правата на жалбоподателя да разбере за какво конкретно му се налага наказание. Това важи с още по-голяма степен в конкретния случай, тъй като наказващият орган е посочил от правна страна още, че е осъществено ПТП. Дали поведението на жалбоподателя е довело или не до ПТП, от правна страна не е част от състава нито на особеното нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП (което визира изискванията към водачите при движение назад), нито на санкционната норма – чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП (отнасяща се до нарушения на правилата за движение назад). Цитирането в частта за правната квалификация, че е осъществено ПТП, създава допълнително противоречие за това каква е била волята на наказващия орган, за какво точно нарушение е наложил наказанието глоба в размер на 20 лева.
По нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП.
Разпоредбата предвижда задължение на водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. Тази разпоредба за първи път е вменена като нарушена от жалбоподателя едва с издаване на наказателното постановление, което е недопустимо, респ. административно наказателното производство не е образувано за това нарушение.
Второто нарушение, посочено в акта, с чието съставяне е образувано административно наказателното производство, според съда актосъставителят имал предвид квалификацията му по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, според която разпоредба: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.” С оглед драстичното противоречие между обстоятелствената част на акта и дадената от актосъставителя правна квалификация на нарушението, не би могло да се приеме, че наказателното постановление в частта относно нарушението (според наказващия орган) по чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП, е издадено при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при допусната нередовност на акта, независимо, че това не е отбелязано в него.
Непосочването на нарушената законова разпоредба пък в АУАН означава, че при съставянето му е нарушен чл.42, т.5 от ЗАНН и това нарушение е съществено, като то не може да бъде санирано нито с издаването на обжалваното наказателно постановление, нито в съдебното производство по проверка законността на административнонаказателното производство. Непосочването на конкретната нарушена законова разпоредба, респ. неправилното й посочване, представлява съществено процесуално нарушение, защото е лишило жалбоподателя от възможността да узнае какви правила той е нарушил като водач на МПС с извършеното от него деяние, което от своя страна го лишава от възможността да упражни правото си да изложи конкретни възражения срещу съставения му акт – дали срещу това, че не е уведомил компетентните органи за настъпилото ПТП или че наред с това е напуснал мястото на произшествието, като двете не могат да се отъждествяват, заради което законът ги е регламентирал отделно. Поради това издаденото наказателно постановление и в тази му част следва да бъде отменено.
Нито актосъставителят нито административно наказващият орган са установили правилно фактите по случая, липсва преценка за изпълнението на изискванията на § 6, т.30 от ПР на ЗДвП и преобладаващата практика на административните съдилища в тази връзка. Съгласно легалната законова дефиниция пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало наранявания или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН и НП е посочено, че в резултат на ПТП са настъпили материални щети, но тези щети не са описани нито в АУАН, нито в НП. Непосочването на конкретните материални щети не засяга изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в степен нарушаваща правото на защита, но следва да се има предвид факта, че не са ангажирани никакви доказателства, че те са настъпили в резултат на съприкосновение между управлявания от жалбоподателя лек автомобил и детска количка. В административно наказателната преписка липсва дори и протокола за ПТП, който актосъставителят твърди, че е съставил, от което да е видно дали по автомобила или по детската количка са настъпили посочените материални щети и в какво се изразяват те.
При съставянето на акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушена е разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която императивно предвижда, че при липса на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая при съставянето на АУАН е присъствал само един свидетел, който не е очевидец. Твърдяното ПТП е станало в оживен район, по обяд, имало е очевидци, каквито изброява и актосъставителят в показанията си като свидетел и е следвало служителите на РУ-Несебър да разговарят с тях за изясняване на механизма на настъпването на ПТП, като впишат за свидетел на АУАН поне един от тях.
Административно наказващият орган въз основа на акта за установяване на административно нарушение издава процесното наказателно постановление на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, поради което тежестта да установи обратното е върху жалбоподателя, но без да съобрази разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, която изисква безспорно установяване на авторството на нарушението и виновното поведение на дееца. Дори и да приемем доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение, то следва да се отбележи, че в обстоятелствената и санкционната част на наказателното постановление се релевират изводи, некореспондиращи към събраните доказателства към момента на издаването му и неподкрепени безусловно от приложените към него материали. Посочените обстоятелства относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващия орган както в акта, така и в наказателното постановление, водят до необоснованост на наказателното постановление. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя, са предмет на доказване по делото. Нарушението следва да бъде установено по един несъмнен начин като тежестта на доказване лежи именно върху административно наказващия орган и жалбоподателят не е длъжен да доказва, че е невинен, не следва да се правят изводи за вина въз основа на това, че въззивникът не е отрекъл, че е управлявал автомобила на посоченото място в конкретния часови интервал.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административно наказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административни наказания е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана защита от страна на жалбоподателя С.П.Д..
Ето защо съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло, а това прави безпредметно обсъждането на въпроса за неговата правилност.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0304-002694 от 03.08.2017г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на С.П.Д. с ЕГН **********,*** и в к.к. Слънчев бряг, квартал Камелия, блок Странджа, ап.103: 1) за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, и 2) за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 180 лева на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: