О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
745
21.07.2020 година
град Бургас
Бургаски
окръжен съд граждански
състав
На
двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от
съдията
търговско
дело номер 658 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
повод предявените искове от малолетния Й.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван
от законния си представител и негова майка Л.В.Д., с ЕГН **********, действаща чрез
пълномощниците адв. Д.С. и адв. П.В., със съдебен адрес:***, против „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.„Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Чолаков - главен изпълнителен
директор и Бистра Василева - изпълнителен директор, чрез пълномощника
юрисконсулт Виктория Германова, с искане за осъждане на ответното дружество
като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати следните суми, представляващи застрахователно
обезщетение за настъпилите имуществени и неимуществени вреди и трайните
последици от тях, вследствие смъртта на неговия баща Евелин
Красимиров Д. в резултат на настъпилото на 03.12.2017 г. произшествие:
-
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. като частичен
иск от общо 300 000 лв.;
-
имуществени вреди в размер на 150 000 лв. като частичен иск от
общо 300000 лв. (в това число разходи за прегледи в размер на 850 лв., разходи
за възстановителна терапия в размер на 2480 лв., а остатъкът като обезвреда за пропуснати ползи в размерите на издръжката на дете от
родител до навършването на пълнолетие), ведно с мораторна лихва върху претендираното обезщетение за
имуществени вреди в размер на 436,33 лв., считано от датата на увреждането
03.12.2017 г. до датата на предявяването на исковата молба, както и
ведно със законната лихва, върху
претендираното обезщетение за имуществени вреди, считано от
датата на предявяване на исковата молба (06.12.2019 г.) до окончателното
ѝ изплащане.
Претендира разноски.
За разглеждането на настоящите обективно кумулативно
съединени искове с оглед предмета им - изискуемо вземане за обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие,
което представлява застрахователно събитие по валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ и за заплащане на обезщетение за забава, следва да се приложи
глава Тридесет и втора на ГПК – „Производство по търговски спорове“, поради
абсолютния търговски характер на сделката, от която се сочи, че произтича
отговорността на ответника.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът
следва да извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст:
Осъществена е редовна предварителна размяна на книжа,
при която ищецът е подал искова молба и допълнителна искова молба, а ответникът
е подал отговор и допълнителен отговор. При това положение размяната на книжа е
осъществена редовно.
При проверка на основание чл. 127 и чл. 128 от ГПК
съдът констатира, че исковата молба е редовна.
Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на
съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй
като се твърди, че е налице нарушение на абсолютни субективни граждански права
и блага, които са техен обект, последвано от причинени неимуществени и
имуществени вреди, които не са били репарирани, нито от прекия им причинител,
нито от застрахователя след покана по реда на КЗ.
Исковата молба е предявена съобразно правилата за
родова и алтернативна местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 115 ал.2 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на
исковата претенция, който е и съд по постоянния адрес на ищеца и по
местонастъпване на застрахователното събитие. С определение № 1534 от 17.12.2019 г. ищцовата страна е освободена от внасянето на държавна такса.
След извършена служебна проверка, съдът констатира, че в хода на размяната на
книжа е настъпила и предвидената в чл. 83, ал.1 т.4 от ГПК предпоставката за освобождаване на ищеца от
такси и разноски.
До настоящия момент не са станали служебно известни на
съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят
до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е
констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или
отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното
упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове.
При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да
пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на основание
чл.374, ал.2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че на 03.12.2017г. в 12:15ч. на обяд в гр. Приморско, след последното кръстообразно кръстовище, регулирано от светофарна уредба (тогава неработеща), бащата на ищеца Евелин Д. бил прегазен от лек автомобил „Опел Омега“, рег.№ РК9667АН, който в този момент навлязъл в насрещното движение със скорост за движение 94км/ч. Мястото на удара било непосредствено след пешеходната пътека в средната лента, на 0,4м. от десния ѝ край. Пострадалият бил откаран от екип на спешна помощ в МБАЛ Бургас „Спешно отделение“, където починал. Като непосредствена причина за смъртта се сочи комбинираната гръбначно-мозъчна и гръдно-коремна травма, довели до необратими увреждания на вътрешните органи и техните функции, отговаряща на получена от удар на тялото с твърди тъпи предмети, части на автомобила, с последващо силно отхвърляне и падане на неравен терен. Починалият не е имал възможност да предотврати произшествието, движел се е технически правилно в пътната лента за завиване наляво - средна пътна лента при навлизане в кръстовището.
Сочи, че с присъда № 92/25.03.2019 г. по НОХД № 961 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд., водачът на МПС Владимир Колев бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343 ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, за това, че на 03.12.2017 г., около 12:20 ч., в гр. Приморско, ул. ,,Трети март“, непосредствено след кръстовище в посока изхода от гр. Приморско, срещу бензиностанция „Инс“, управлявайки МПС - лек автомобил „Опел Омега“ с ДК № РК 9667 АН, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 15, ал.1 и в чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал МПС в пияно състояние с 2,70 промила алкохол в кръвта, със скорост от 94 км/ч., превишена за населеното място и навлязъл в съседна пътна лента, предназначена за насрещно движещи се превозни средства, като по този начин допуснал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещият се по пътното платно велосипедист Евелин Д., по непредпазливост причинил смъртта му и избягал от местопроизшествието, като деянието представлява особено тежък случай. При предявяване на иска делото е висящо пред Бургаски апелативен съд.
Твърди се още, че от описаното автопроизшествие за ищеца настъпили тежки неимуществени вреди от загубата на бащата в изключително крехка възраст (само на 4 години). Съвсем невръстен останал лишен от присъствието на бащината фигура в живота си. Изгубил и финансовата подкрепа и обезпеченост, която всяко дете получава от своя родител. Смъртта на бащата го лишила от правото да получава издръжка, който единствен в семейството се грижел за финансовата обезпеченост. Лишила го и от бащина обич и грижи, от възможността и правото да познава своя баща и то в самото начало на жизнения му път, в момента на оформяне на характера, на ценностната система.
Посочва се още, че връзката между баща и син била изключително силна. Ищецът бил изключително привързан към своя баща и те прекарвали много време заедно. При отсъствие на бащата от дома постоянно се интересувал кога ще се върне. Смъртта на бащата оставила огромен отпечатък върху ищеца, който изпаднал в депресивно състояние, затворил се в себе си и трудно осъществявал контакт с връстниците си. Не можел да приеме настъпилият край, очаквал баща му да се върне. Наложило се да посещава психолози, които да му помогнат да преодолее емоционалната травма.
Счита, че размерът на неимуществените вреди следва да се определи в съответствие с принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото и икономическите условия в страната. По отношение на имуществените вреди се позовава на приетото от съдебната практика, че когато в имуществената сфера на пострадалия вредата ще настъпва периодично, обезщетението за пропуснати ползи за в бъдеще се определя на периоди със законните последици за забава от деня на падежа, до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на обезщетението, като това важи и когато вредите настъпват в периоди, следващи датата на подаване на исковата молба. Счита, че обезщетението не може да е под нормативно определения размер на издръжката, дължима на непълнолетни деца по чл.142, ал.2 СК, като се отчете и факта на изключителния принос на починалия баща за издръжката на детето. В семейството бащата се грижел за финансовата издръжка, а майката за възпитанието на детето и обгрижването на семейната среда и своя съпруг.
Посочва се още, че ищецът все още се нуждае от редовно посещение на психолог, както и да изпълнява препоръчания му разтоварващ за психиката режим. Ищецът тепърва ще се развива и ще определя себе си и своите интереси. Всичко това обуславяло нуждата от значителна финансова обезпеченост, която майката била в невъзможност да обезпечи, тъй като не е работила, а и щяла да лиши ищеца от така нужната му майчина грижа.
С две молби уточнява,
че увреждащият автомобил имал сключена действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД съгласно полица № 06117001133515.
Предвид това, ищецът предявил пред ответника претенция съгласно чл. 380 от КЗ
за обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди, по която липсвало
произнасяне в законовия срок.
Излагат се съображения за начина на изчисление на претендираните имуществени вреди и включените в тях разноски за прегледи в размер на 850 лв. и за възстановителна терапия в размер на 2480 лв. Петитумът е допълнен с искане за мораторна лихва в размер на 436,33 лв. и законна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди. Посочва, че при изчислението е взет предвид и факта, че след навършване на пълнолетие, ищецът ще продължи образованието си във висше учебно заведение. Освен това счита, че изчислението следва да стане не на база нормативно признатият минимум, който има екзистенциални функции, а на база действително даваната от бащата издръжка до момента на деликта, която била в размер на средно 500 лева месечно. Посочва се още, че с възрастта нуждите на ищеца също ще да нарастват.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който претенцията за застрахователно обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП се признава частично до размера
на сумата от 120 000 лв., като се оспорва размера на предявения иск над тази
сума до претендирания размер от 150 000лв., предявен като частичен от
300 000 лв. Отправено е искане за прекратяване на съдебното дирене и за
произнасяне с решение съобразно
направеното признание. Признава изложените в исковата молба фактически
констатации относно настъпилото ПТП и представените доказателства за събитието,
като изразява готовност за съдействие и за възможно най-бързо и щадящо откъм
разноски за страните и съда уреждане на спора. Счита претенцията над признатия
размер от 120 000 лв. за завишена по размер с оглед обществения критерий
за справедливост (чл. 52 от ЗЗД), съществуващите в страната
обществено-икономически отношения, трайната съдебна практика и указанията,
дадени в т. 11 на ППВС № 4/ 1968 г. Без да се подценява мъката от загубата на
толкова близък човек и факта, че никаква парична сума няма да замени бащата на
детето, следва да се вземе предвид, че в исковата молба и приложените към нея
доказателства липсват данни за изключителни обстоятелства, различни от
обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между родител и дете, които
да налагат определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
претендирания размер.
Оспорва предявения иск за имуществени вреди. На първо
място счита исковата молба в тази ѝ част за нередовна. Съдът намира, че
изложените в тази връзка аргументи по съществото си са възражения по
основателността на иска. Посочва се, че при елементарно математическо
изчисление се получава, че до навършване на пълнолетие на детето, неговият баща
е следвало да осигурява ежемесечен доход от около 2 000 лева. Счита, че нито
ноторно известните обстоятелства за нарастване нуждите на човек, нито
нарастването на интересите и изявите на човек могат да обосноват подобен размер
на издръжка.
На следващо място посочва, претърпените имуществени
вреди от смъртта на единия родител на ищеца, който е бил задължен да го издържа
до навършване на пълнолетие, представляват пропуснати ползи, съизмерими с
разликата между получаваната наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО и
издръжката, която и двамата родители реално са осигурявали към деня на
настъпване на ПТП, и която със сигурност са могли да осигуряват до навършване
на пълнолетие на детето. Оспорва твърдението, че наследодателят на ищеца
действително е осигурявал твърдяната месечна издръжка предвид липсата на
представени доказателства за трудовата ангажираност на починалия, сочещи с
определена степен на сигурност, че тази месечна издръжка би постъпвала в
патримониума на ищеца и за времето, за което я претендира, ако не беше настъпил
вредоносния резултат. Счита, че
законовото задължение на наследодателя на ищеца да осигури такава
издръжка не доказва обстоятелството, че тази издръжка е била получавана от
ищеца и нейното получаване би продължило с голяма степен на сигурност и в
бъдеще време. Липсват доказателства и доходите на майката на ищеца, която също
дължи издръжка, за да се съпостави нейният принос. Оспорва искането за
еднократно /тотално/ обезщетяване, тъй като имуществените вреди са резултат от
разликата между размера на наследствената пенсия и ежемесечната издръжка, от
която са лишени, а последната има периодичен характер. Оспорва размера на
претендираната издръжка, като счита, че същата следва да се определи при
съблюдаването правилото на чл. 142, ал. 2 от СК или една четвърт от минималната
работна заплата за страната. Оспорва и началния момент, считано от който се
иска начисляване на законната лихва /от деня на смъртта на бащата/, като счита,
че издръжката по правилото на чл. 149 от СК може да е търси най-много за една
година преди завеждане на иска и има периодичен ежемесечен характер - чл. 146
от СК. Счита обезщетяването на бъдещи имуществени вреди за допустимо, само ако
тези вреди са реално причинени и предвидими, но не и вероятно предполагаеми
такива, като намира за несъстоятелни са твърденията за по-висок размер на
претендираната издръжка предвид хипотетичната вероятност детето да учи във
висше учебно заведение след навършване на пълнолетие. В условията на
евентуалност прави възражение за приспадане на наследствената пенсия по чл. 82
от КСО, която получава ищеца. Позовава се на постановките на т. III. 1 на ППВС
№ 4/25.04.1961 г. и т. 8 на ППВС № 4/1968 г. Оспорва и претенцията за лихва от
датата на деликта, като се позовава на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл.
496, ал. 1 и чл. 106, ал. 3 от КЗ и факта, че в законовия срок е изискал
допълнителни доказателства и е уведомил пострадалото лице, че след
представянето им, ще се произнесе със становище по претенцията.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба от ищеца, с която моли да бъдат приети за безспорни признатите с
отговора факти и обстоятелства, както и основателността на претенцията за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. Поддържа претенцията за остатъка
до 150 000 лв., предявен като частичен от 300 000 лв. Поддържа и
претенцията си за имуществени вреди, като счита, че издръжката не следва да се
определя при условията на чл. 142, ал. 2 от СК.
В допълнителния отговор на искова молба ответникът
заявява, че поддържа всичките си възражения и доказателствени искания.
Предявените искове са обективно кумулативно съединени
и имат своето правно основание в чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
По делото е налице признание на иска за
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
процесното ПТП до размер на 120 000лв.
Съдът, с оглед изразените от страните
становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са
безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: настъпването на ПТП и валидно
застрахователно правоотношение с ответното дружество. Служебно известно е на съда наличието на влязла в сила присъда на
наказателен съд, с оглед което не се нуждаят от доказване фактите, свързани с
извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца.
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. При
така дадената от съда правна квалификация и при съобразяване на приетите за
безспорни факти, ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и
главно доказване отправяне към застрахователя на писмена застрахователна
претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за
банковата сметка на увреденото лице, по която да се извършат плащанията от
страна на застрахователя; че е претърпял неимуществени и имуществени вреди от
виновното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и техния
размер; причинната връзка между ПТП и причинените вреди.
Ответникът-застрахователно дружество
носи тежестта да установи всички свои правоизключващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения.
Предвид
разпределението на доказателствената тежест, на ищеца следва да се укаже, че не
сочи доказателства за доходите на родителите си, респективно за осигуряваната
от бащата Евелин Д. до момента на деликта издръжка в размер на средно 500 лв.
месечно, както и за сторените разходи за прегледи и за възстановителна терапия.
По отношение на доказателствените
искания:
Ищецът с исковата
и уточняваща молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили
писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си следва да
бъдат приети.
Ищецът е поискал,
за установяване на психичното състояние
на ищеца да бъде назначена
съдебно-психиатрична експертиза, както и да бъдат разпитани двама свидетели при
режим на довеждане. Свидетелските показания са относими и допустими и следва да
се допуснат. По искането за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза
съдът ще се произнесе след изслушването на свидетелите и становищата на
страните.
Ищецът е поискал
да бъде изискано и приложено НОХД № 961/2018 г. по описа на БОС. Съдът намира, че искането следва
да бъде уважено.
Ищецът е поискал
за установяване размера на имуществената претенция под формата на пропуснати
ползи да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза, която след справка в
НОИ относно това дали ищецът Й.Д. получава наследствена пенсия по КСО, да
изчисли размера на издръжката от датата на смъртта на бащата Евелин Д. до
навършване на пълнолетие, на базата на минималната работна заплата по известни
данни и по прогнозни данни за бъдещите периоди. Ответникът с отговора на
исковата молба е поставил въпрос към експертизата за преизчисляване на размера
на издръжката след приспадане размера на получаваната от ищеца наследствена
пенсия. Съдът намира, исканията за относими, като експертът следва да отговори
на така поставените от страните въпроси на месечна база, както и на следните
въпроси на съда:
1. Да изчисли
ежемесечните разходи за издръжка на ищеца през процесния период от 03.12.2017
год. до навършване на пълнолетието му, като се имат предвид обикновените
условия за живот и се приспаднат получаваните от него социални пенсии по КСО.
2. Да изчисли
какви са доходите, получавани от майката през процесния период, като вземе
предвид данните, подадени в НОИ и НАП.
С отговора на
исковата молба ответникът е поискал на основание чл. 192 от ГПК да бъде
задължено ТП на НОИ - гр. Бургас да
представи информация за размера на получаваната от ищеца наследствена пенсия по
чл. 82 от КСО. Предвид поставената задача на вещото лице в тази връзка искането
се явява безпредметно.
На основание чл.
15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, следва да се уведоми дирекция
„Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.
По изложените съображения и на
основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от малолетния Й.Е.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, представляван от законния си представител и негова майка Л.В.Д.,
с ЕГН **********, действаща чрез пълномощниците адв. Д.С. и адв. П.В., със
съдебен адрес:***, против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Витоша“ № 89Б, представлявано от
Коста Чолаков - главен изпълнителен директор и Бистра Василева - изпълнителен
директор, чрез пълномощника юрисконсулт Виктория Германова, искове за осъждане
на ответното дружество като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите имуществени
и неимуществени вреди и трайните последици от тях, вследствие смъртта на
неговия баща Евелин Красимиров Д. в резултат на настъпилото на 03.12.2017 г.
произшествие:
- неимуществени
вреди в размер на 150 000 лв. като частичен иск от общо 300 000 лв.;
- имуществени
вреди в размер на 150 000 лв. като частичен иск от общо 300000 лв. (в това
число разходи за прегледи в размер на 850 лв., разходи за възстановителна
терапия в размер на 2480 лв., а остатъкът като обезвреда за пропуснати ползи в
размерите на издръжката на дете от родител до навършването на пълнолетие),
ведно с мораторна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди в
размер на 436,33 лв., считано от датата на увреждането 03.12.2017 г. до датата
на предявяването на исковата молба, както и ведно със законната лихва, върху
претендираното обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на
предявяване на исковата молба (06.12.2019 г.) до окончателното ѝ
изплащане.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 658/2019 год. съобразно проекта
за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА приложените при предварителната размяна на книжа
писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за за доходите на
родителите си, респективно за осигуряваната от бащата Евелин Д. до момента на
деликта издръжка в размер на средно 500 лв. месечно, както и за сторените
разходи за прегледи и за възстановителна терапия.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищеца
в съдебно заседание.
ОБЯВЯВА че по искането за назначаване на съдебна психиатрична
експертиза ще се произнесе в съдебно заседание след изслушване на свидетелите.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, която да се извърши
от в.л. Наталия Карчева и да отговори на въпросите на ищеца на л. 61 от делото
и на въпросите на ответника на гърба л.75 от делото, като представи
изчисленията си на месечна база, както и на следните въпроси на съда:
1. Да изчисли
ежемесечните разходи за издръжка на ищеца през процесния период от 03.12.2017
год. до навършване на пълнолетието му, като се имат предвид обикновените
условия за живот и се приспаднат получаваните от него социални пенсии по КСО.
2. Да изчисли
какви са доходите, получавани от майката през процесния период, като вземе
предвид данните, подадени в НОИ и НАП.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 лв., платими от ответника в седмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи НОХД № 961/2018 г. по описа на БОС.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас да се яви
неин представител в съдебно заседание със становище, а при невъзможност – да
изготви и представи социален доклад най-късно до датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за 08.09.2020 год. от 13.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: