Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.Плевен, 10.10.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря …… Дафинка Борисова …….……… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 408 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 474/05.04.2018г. по гр.д. № 3668/2017г. на РС гр.Плевен /ПлРС/, съдът е ИЗНEСЪЛ на основание чл.348 от ГПК НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот : 300 кв.м. ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.659.200 с адрес на поземления
имот *****, целият с площ от 393 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно застрояване: ниско застрояване /до 10м/; стар
идентификатор: няма; номер по предходен план 5300, квартал 401 , парцел XIV;
при съседни поземлени имоти: 56722.659.218; 56722.659.292; 56722.659.197;
56722.659.198; 56722.659.199; 56722.659.201, заедно с ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената в поземления имот двуетажна
жилищна сграда, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.659.200.1.1, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над
обекта: 56722.659.200.1.2.
ОТ ПОЛУЧЕНАТА при продажбата сума постановил да се образуват ШЕСТ РАВНИ ДЯЛА, от които ЕДИН
ДЯЛ за В.П.П. с ЕГН **********; ТРИ ДЯЛА за И.М.В. с ЕГН **********; ЕДИН ДЯЛ за М.П.Т. с ЕГН ********** и ЕДИН ДЯЛ за Х.Х.Г. с ЕГН **********.
осъдИЛ на основание чл.355 от ГПК съделителите ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на Плевенския районен съд държавна такса, както следва: В.П.П. с ЕГН ********** – 152,67лв.; И.М.В. с ЕГН ********** - 458 лв.; М.П.Т. с ЕГН ********** - 152,67 лв. и Х.Х.Г.
с ЕГН ********** – 152,67лв.
Недоволен
от решението е останал И.М.В. ***, който го обжалва в законния срок за изнасяне
на публична продан на недвижимия имот, предмет на делбата и с искане за отмяна
и ново решение, с което искането му за поставянето в негов дял на осн. чл.349
ал.2 ГПК на делбения имот да се уважи, а дяловете на останалите съделители да
се уравнят с пари. Оплаква се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно
и в противоречие със съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е
обсъдил всички доказателства, имащи значение за начина на извършване на делбата
и неправилно е кредитирал показанията на свидетелите, водени от ищцата. Навежда
доводи, че от доказателствата по делото са се установили предпоставките за
възлагане на имота в негов дял, а именно: делбения имот е съсобствен между
страните в резултат от наследяване, същият е жилищен имот, той към момента на
решението няма друго жилище, от показанията на свидетелите М. К., Д. Н. и А.а Ч.
е установено, че той е живял в имота към момента на откриване на наследството.
Твърди, че от представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес се
установява, че преди откриване на наследството и понастоящем неговия постоянен
и настоящ адрес ***, който е адрес и на делбения имот.
Същевременно
навежда доводи, че искането на съделителката В.П.П. за възлагане на имота е
неоснователно, защото не отговаря на условията на чл.349 ал.2 ГПК.
Първоначалната
ищца и съделител В.П.П. в насрещна въззивна жалба възразява срещу жалбата на И.М.В.
и против изнасянето на имота на публична продан. Твърди, че делбения имот е
единствен за нея, живяла е в него до смъртта на дядо си, за когото се е грижила.
Вуйчо й И.М.В. се самонастанил в него след смъртта на дядо й - през 2007г. на
целия първи етаж, а след смъртта на майка й – през 2014г. и на втория етаж. От
удостоверението му за адрес се установява, че В. вписва за постоянен адреса на
делбения имот през 2002г. , т.е. след смъртта на дядо й, а от показанията на
св.Анка Чакалова се установява, че през 1999г. – 2002г. В. е заплащал наема за
предоставеното на тази свидетелка общинско жилище. Моли съда да отмени
решението на ПлРС и да постанови ново, с което да уважи искането й за възлагане
на имота по чл.349 ал.2 ГПК в нейн дял, а дяловете на останалите съделители да
се уравнят в пари.
Ответницата по въззивните жалби Х.Х.Г. ***,
редовно призована, не се явява и не изразява становище.
Ответникът
по въззивните жалби М.П.Т. ***, редовно призован, не се явява и не изразява
становище.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени становищата на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбите
са подадени в срока по чл.259 ал.1 и чл.263 ал.2 ГПК, допустими са и са неоснователни.
С влязло в сила на 24.11.2017г. съдебно решение № 1828/01.11. 2017г. на
Плевенски районен съд, IV-ти гр.с-в, постановено по настоящето дело, е допуснато
да се извърши съдебна делба на процесния имот между съделители и при квоти,
както следва: от 300 кв.м. ид. части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.659.200
с адрес на поземления имот *****, целият с площ от 393 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно застрояване: ниско
застрояване /до 10м/; стар идентификатор: няма; номер по предходен план 5300,
квартал 401 , парцел XIV; при съседни поземлени имоти: 56722.659.218;
56722.659.292; 56722.659.197; 56722.659.198; 56722.659.199; 56722.659.201,
заедно с ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
построената в поземления имот двуетажна жилищна сграда, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.659.200.1.1, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: 56722.659.200.1.2
да се образуват шест равни дяла от които един дял за В.П.П., три дяла за И.М.В.,
един дял за М.П.Т. и един дял за Х.Х.Г..
Безспорно по делото е, че с влязлото в сила решение по допускане на делбата
съдът се е произнесъл по въпросите за кои имоти, между кои лица, както и при
какви части за всеки съделител ще се допусне и извърши делбата.
Не се спори между страните и досежно това, че в срока по чл.349 ал.4 ГПК И.М.В.
и В.П.П. са направили искане за възлагане на жилищния имот в гр.Плевен в дял на
всеки от тях, като съдът уравни дяловете на другите съделители парично, видно и
от представените молби, Декларации и У-ния по делото – л.61 – л.68 и л.107 от делото на
ПлРС.
Видно от Декларацията на жалбоподателя, същият е твърдял, че не притежава
други имоти, освен ид. част от този по делбеното дело.
Видно от Декларацията на В.П.П. – л.107 от делото на ПлРС, същата живее в
гр.Плевен на ул.********* и притежава една шеста ид. част от дворно място и
първи етаж на ул.*******, както и една трета ид. част от втори етаж в същия
имот.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Основен принцип при
извършване на делба на съсобствени имоти и вещи е, при възможност всеки от
съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността,
като неравенството в дяловете се изравнява в пари – чл.69 ал.2 ЗН.
Делбената маса обаче се
състои от идеални части от терен и първи етаж от къща, за които страните не
спорят, че са неподеляеми, установено и от заключението на СТОЕ – л.93 – л.94
от делото на ПлРС.
Предвид постановеното решение и оплакванията по въззивните жалби, спорни по
делото са въпросите отговарят ли на изискванията на чл.349 ал.2 ГПК
жалбоподателят и В.П.П., и следва ли неподеляемия жилищен имот в гр.Плевен да
се постави в дял на един от тях като дяловете на останалите съделители се
уравнят с пари, и следва ли същия да се изнесе на публична продан, като от
получената сума се удовлетворят всички съделители съобразно дяловете им?
За да отговори на спорните между страните въпроси съдът съобрази писмените
доказателства, показанията на св.Г. В., С. Г. и Р. П. – свидетели на
жалбоподателката, и тези на св.А. Ч., М. К. и Д. Н. – свидетели на съделителя И.М.В.,
както и заключението на СТОЕ на в.л. инж.С. С. – л.93 - л.94 от делото на ПлРС
досежно поделяемостта на имота и неговата действителна пазарна стойност, ведно
с разпоредбите на Закона – чл.349 ал.2 ГПК, ЗС и ЗН.
Съгласно чл.349 ал.2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то
да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с друг имот или с пари.
Първата предпоставка неподеляемия имот да е жилище настоящият състав на
решаващия съд приема за установена, доколкото е налице влязло в сила Решение по
допускане на делбата, а видно от заключението на в.л. инж. С. първия етаж
представлява самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент който е
неподеляем.
Съсобствеността между страните е възникнала от наследяване – на
14.03.2000г. се е открило наследството на М. Н. В., от когото черпи правата си
на съсобственик жалбоподателя – л.4 от делото на ПлРС и на 29.06.2014г. се е
открило наследството на Ц. М. В. – дъщеря на общия наследодател и сестра на И.,
от която черпи правата си на съсобственик жалбоподателката В.П.П..
Досежно предпоставката И.М.В. да не притежава друго жилище спор между
страните не е налице, с неговата Декларация това е установено, а други
доказателства в тази насока не се сочат.
Изискването този съделител да е живял в неподеляемото жилище, допуснато до
делба, към момента на откриване на наследството не е изпълнено при преценяване
на доказателствата по отделно и в съвкупност. В това отношение ПлРС е обсъдил
старателно показанията на свидетелите на страните и убедително се е обосновал
защо кредитира с доверие тези на св.Р. П. и С. Г.. Оплакванията по въззивната
жалба са неоснователни – нищо не поставя под съмнение показанията на
наемателката в имота на ул.***** през периода 1999г. – 2000г. – св.С. Г..
Съделителката В.П.П. е живяла по това време в делбения имот, където е гледала
дядо си до смъртта му, а И.М.В. не е живял в имота не само защото у-нието му за
постоянен адрес *** е от 2002г., а и защото и тримата свидетели на ищцата не са
го виждали по това време в имота. Показанията на св.А. Ч., че не е живял в
общинското й жилище по това време, а при баща си, се обясняват с близостта й с И.М.В..
Оплакванията, че съдът не е обсъдил всички доказателства за отговора на
въпроса изпълнява ли съделителя И.В. изискванията на чл.349 ал.2 ГПК, са
неоснователни. Както и да се преценяват писмените доказателства за притежавани
имоти и декларации за имотно състояние, предпоставките на чл.349 ал.2 ГПК
следва да се докажат в кумулативно единство – отсъствието на която и да е от
тях води до невъзможност имота да бъде възложен в дял на този съделител.
От друга страна по делото е несъмнено установено, че след смъртта на дядо
си В.П.П. закупува със семейството си жилище на дъщеря си на ул.Бяло море и
след 2000г. не живее в делбения имот – показанията на св.Р. П. – л.109 от
делото на ПлРС. Когато се открива наследството на майка й, от което тя черпи
права – 2014г. – тя не живее в имота. Към тези данни следва да се добави и т.9
от ТРОСГК № 1/19.05.2004г. на ВКС на РБ, съгласно което когато съсобствеността
на неподеляемия делбен жилищен имот възниква в резултат на две или повече
открити наследства, то за възлагането е достатъчно претендиращия съделител да е
живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права. Поради
горното оплакванията и на В.П.П. са неоснователни – същата не отговаря на
изискванията на чл.349 ал.2 ГПК.
Като е достигнал до този
извод, че единствения възможен способ за извършване на делбата е чрез изнасяне
на имота на публична продан, на основание чл.348 от ГПК, ПлРС е постановил законосъобразно
решение, което следва да се потвърди.
За въззивната инстанция страните не претендират разноски,
а чл.81 ГПК задължава съда да се произнесе за разноските ако има такова искане.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 474/05.04.2018г., постановено
по гр.д. № 3668/2017г. на РС
гр.Плевен, IV-ти граждански състав като
правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.