Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА
въззивно гражданско дело № 934
по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат Н.Г., срещу Решение № 1279 от 10.03.2020
г., постановено по гр. дело № 17627/2019 г. по описа на ВРС, XXXIX състав, с което първоинстанционният съд е приел за
установено в отношенията между страните, че Г.Д.Н., ЕГН **********,
не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, сумата от 4899,80 лева,
представляваща част от начислена за периода от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г. без
правно основание сметка за електроенергия за обект на потребление, находящ се в
гр. Варна, ЖК „Възраждане“, бл. 65 вх. 2, ап. 43, клиентски № ********** и
абонатен № **********, като за общата сума в размер на 5407,31 лева е издадена фактура
№ **********/16.10.2019 г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното
решение за незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и
присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на
вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага,
че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически
състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от страна
на ответника на задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ
на ищеца и документирането й, законосъобразно изчисляване на количеството
потребена електроенергия, остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към
момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е
отчел изразходваната електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3 в размер на
28399 кВтч, на стойност 5407,31 лв. Сочи, че в случай че се приеме, че чл. 50
ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Г.Д.Н.
депозира писмен отговор чрез адвокат С.Д., с който оспорва жалбата като
неоснователна, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за
присъждане на разноски. Излага подробни съображения за незаконосъобразностт на
извършената корекция.
В молба вх. № 261190/10.07.2020 г.
въззиваемият Г.Д.Н., чрез адвокат Д.Д., с пълномощно по делото, изпраща
подписана от него декларация, че поддържа всички извършени действия от
процесуалните си представители адв. С.Д. и адв. Д.Д. в първоинстанционното
гражданско дело № 17627/2019 г. по описа на ВРС, XXXIX състав, изразяващи се в направено искане по реда
на чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение на иска чрез намаляването му от първоначално
предявената сума от 5407,31 лева до сумата 4899,80 лева. Уведомява съда, че
поради служебна заетост,
адвокат Д. Д. е възпрепятствана да се яви в насроченото за 13.07.2020 г.
съдебно заседание. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК и договор за
правна защита и съдействие.
В молба вх. № 261045/13.07.2020 г.
въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адвокат В.М., представя списък на разноските по чл. 80 ГПК ведно с договор
за правна помощ, фактура и отчет по сметка. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия.
В съдебно заседание за въззивника
„Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се явява адвокат В.М., с която се
осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа въззивната жалба и направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемият Г.Д.Н., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Първоинстанционното призводство е
образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ГПК от Г.Д.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, за приемане
на установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 5407,31 лева,
представляваща стойността на начислена за периода от 15.11.2017 г. до
14.11.2018 г. без правно основание сметка за електроенергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ЖК „Възраждане“, бл. 65 вх. 2, ап. 43,
клиентски № ********** и абонатен № **********, като за сумата е издадена фактура
№ **********/16.10.2019 г. В проведеното на 21.02.2020 г. открито съдебно
заседание, искът е оттеглен за горницата над 4899,80 лева и производството е
прекратено в тази част.
В исковата молба се сочи, че ищецът
като купувач и ответникът като продавач са страни по договор за продажба на
електроенергия с място на доставка обект, находящ се в гр. Варна, ЖК
„Възраждане“, бл. 65 вх. 2, ап. 43, клиентски № ********** и абонатен №
**********. Ищецът твърди, че през месец октомври 2019 г., при проверка на
текущата си сметка на каса на ответника, е узнал, че от него се претендира сума
в размер на 5407,31 лева по издадена фактура № ********** от 16.10.2018 г. Бил
информиран, че без неговото знание и присъствие е извършена проверка на
средството за търговско измерване на обекта му и е констатирано неточно
измерване на същото – натрупване на определено количество електроенергия в
скрит регистър , поради което е начислена посочената сума. Излага, че през
периода на корекцията е заплащал дължимата ел. енергия редовно и че никога не е
потребявал електрическа енергия в размер на количествата, обективирани в
процесната фактура. Оспорва дължимостта на сумата и навежда подробни доводи за
незаконосъобразността на начисляването й. Моли за положително решение по
предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, в който искът се оспорва като неоснователен.
Сочи се, че между страните е налице
облигационна връзка, като ответното дружество е изпълнявало точно и
добросъвестно задълженията си по нея. При извършената на 14.11.2018 г. проверка
от служители на „Електроразпространение Север“ АД са направени замервания на
електромера на ищеца с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания
на екрана на СТИ регистър 1.8.3 има натрупани показания – 28399 кВтч.
Електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, като на обекта е
монтиран нов. При извършената от БИМ експертиза е констатирано неправомерно
въздействие върху СТИ – при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Твърди се, че проверката е извършена
законосъобразно, а фактурата е издадена не като санкция, а за реално потребена
ел. енергия в периода от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г. Като правно основание
на вземането се сочи чл. 50 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ДВ бр.98,12.11.2013г./. Моли за отхвърляне на иска.
Настоява за допускане на съдебно-техническа експертиза. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност в случай че възнаграждението на процесуалния
представител на въззиваемия надхвърля минималното, определено в Наредба
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът Г.Д.Н.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д.Д.. Поддържа
исковата молба, като моли да бъде допуснато изменение на иска чрез намаляването
му до 4899,80 лева. Представя списък с разноски на осн. чл. 80 ГПК, прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
В съдебно заседание, за ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД, се явява адвокат А.К.. Поддържа отговора на исковата
молба. Представя списък по чл. 80 ГПк. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните
са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът
е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното
дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.
Видно от констативен протокол № **********, на 19.03.2014 г. на обекта
на ищеца от служители
на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1114 0213 6325
8655 и нулеви показатели за дневна и нощна тарифа. В протокола не е отразено
какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри
1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.
От
приложен към делото констативен протокол № 1105183 се установява, че на
14.11.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която
са отчетени следните показания: по тарифа 1.8.1 /нощна/ – 5444 кВтч; по тарифа 1.8.2
/дневна/ – 11247 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 28399 кВтч; по тарифа 1.8.4 – 0000
кВтч, и по тарифа 1.8.0 – 44991 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с
нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба № 507106, и изпратен за
експертиза в БИМ - Варна. Проверката е извършена без присъствието на ищеца или
негов упълномощен представител, КП е подписан само от двама свидетели.
Приобщен
към доказателствения материал по делото е и констативен протокол №
2346/07.10.2019 г. – АУ – Е – 000029-54627/15.11.2018 г. на БИМ – Варна, от
метрологичната експертиза на електромера, видно от който при извършените
проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън
допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия и до
вътрешността му не е осъществяван достъп. Посочено е, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която за този тип
електромери трябва да се състои от две
тарифи, и действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т3 –
028399,5 кВтч.
Въз
основа на горния протокол, на 14.10.2019 г. е издадено становище на „Електроразпределение Север“ АД за начисление
на електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 28399,5 кВтч за периода 15.11.2017 г. – 14.11.2018 г.
За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № ********** от дата
16.10.2019 г. за сумата от 5407,31 лева.
От
заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1114 0213 6325 8655, монтиран на обекта на ищеца, е
от одобрен тип, произведен през 2013 г. и същата година преминал задължителна
проверка за годност в БИМ, метрологичната му годност е 6 години. Техническите
предпоставки за корекция по чл 50 ПИКЕЕ са констатациите в КП № 2346/07.10.2019
г. – АУ – Е – 000029-54627/15.11.2018 г. на БИМ, а именно: при софтуерно четене
е установена намеса в тарифната схема на електромера; действително потребената
енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа: Т3 - 28399,5 кВтч. При неманипулирана схема на
присъединяване на абонат към ел. разпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото
количество потребявана ел. енергия на абоната да преминава през измервателната
схема на СТИ. В КП №1105183 от 14.11.2018 г. на „Електроразпределение Север“ не
е констатирана намеса или промяна в схемата. Следователно отчетените в тарифа Т3
количества електроенергия в размер на 28390
кВтч са доставени, преминали през СТИ с фабричен № 1114 0213 6325 8655,
регистрирани в Т3, но без да се визуализират, и потребени. Процесните
количества електроенергия в размер на 28390 кВтч е възможно да са били
натрупани за период от време, по-дълъг от една година. Налице е претарифиране
на електромера, но без да се визуализира. За целта е необходимо наличие на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. В отговор на въпроси в
съдебно заседание на 21.02.2020 г., вещото лице обяснява, че разпределението на
количеството енергия в издадената фактура № ********** по календарни периоди е направено по
изчислителна методика, съобразно продължителността на периода. Извършените
изчисления са математически точни, с правилно определени цени на ел.енергията,
но показаните количества за отделните периоди не отговарят на действителните.
Периодът на натрупване служебно е определен като една година и не може да се
каже, че количеството в скрития регистър е било реално потребено в едногодишния
период, за който е издадена фактурата.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013
г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила
имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. и към момента на извършване на проверката на електромера на
обекта на ищеца на дата 14.11.2018 год. не са част от действащото право.
Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на
ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., следователно
към момента на извършване на проверката на електромера са били част от
действащото право.
Твърдението на жалбоподателя, че направената корекция намира правно
основание в нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, съдът счита за неоснователно.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от
клиента количества електрическа
енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
Натрупаното
количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3 по същество се
явява именно разлика между отчетената и неотчетена електроенергия. За да бъде
вменено в отговорност на ищеца обаче, то трябва действително да е потребено от
последния и то за период не по-дълъг от една година. Според изслушаното
пред първа инстанция заключение на вещото лице, което съдът кредитира като
обективно, подробно се изяснява, че разпределението на количеството енергия в
издадената фактура № ********** по
календарни периоди е направено само по изчислителна методика, съобразно
продължителността на периода, като отразените количества енергия не отговарят
на действителните. Няма как – техническите параметри на процесния електромер МЕ
165, според данните в СТЕ, не представят възможност да се определи кога
количеството електроенергия е преминало през измервателната схема на
електромера и кога е започнало да се натрупва в невизуализирания регистър.
Самият електромер няма такава памет, а тъй като не е с дистанционно отчитане,
не предава такива данни и към информационната база. Периодът от една година,
отразен във фактурата, е определен служебно – заради изискванията на
разпоредбата. Всъщност цялото процесно количество елекроенергия от
невизуализирания регистър в размер на 20320 кВтч е начислено в рамките на този
период, без да има никакви доказателства, че реално е потребено през него. При
тези обстоярелства, настоящият съдебен
състав счита, че чл. 50 ПИКЕЕ не се явява правно основание за начисляване на
процесната сума.
Препращането
към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към чл. 200 ЗЗД, относно задълженията на
купувача, и чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната
съвкупност, трите норми обуславят извода, че договорът за продажба вменява
задължения на продавача и купувача, като купувачът е длъжен да плати цената
единствено ако продавачът действително му предаде вещта. В конкретния случай,
ищецът е длъжен да плати за констатираното в скрития регистър 1.8.3. на
електромера количество електроенергия в размер на 20320 кВтч само ако то
действително му е доставено от ответното дружество и потребено от него.
Анализът на доказателствата по делото по
никакъв начин не сочи, че това е така. Няма доказателства, че установеното
количество ел. енергия в скрития регистър 1.8.3 е натрупано след като
електромерът е монтиран в обекта на ищеца.
В
констативния протокол № ********** за монтажа през 2014 г. са отразени нулеви
показатели за дневна и нощна тарифа на електромера, но липсват показания по
отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Видно от констативен протокол № 1105183 от 14.11.2018 г., показанията в тези
регистри е възможно да бъдат измерени от служителите на оператора на
електроразпределителната мрежа и съответно вписани в протокола, както това е
направено при монтажа на новия електромер. Липсата им в протокола от 2014 г.
оставя въпроса какви са били стойностите в тях по това време неизяснен, а
твърдението на жалбоподателя, че натрупаната електроенергия в неактивирания за търговски отчет регистър
1.8.3 в размер на 20320 кВтч е действително доставена от доставчика и потребена
от абоната – недоказано.
Отделно,
констативният протокол № 1105183 от 14.11.2018 г., с който е обективирана процесната проверка, доколкото
не е съставен в присъствието на ищеца или негов упълномощен представител и не е
подписан от него, няма процесуална стойност. По характер това е частен
свидетелстващ документ, който удостоверява само изгодни за ответника факти, и
без подписа на ищеца по принцип му е непротивопоставим.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът Г.Д.Н., ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“,
сумата от 4899,80 лева, представляваща част от начислена за периода от 15.11.2017
г. до 14.11.2018 г. корекция на сметка за електроенергия за обект на
потребление с адрес гр. Варна, ЖК „Възраждане“, бл. 65 вх. 2, ап. 43.
Предявеният
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на първоинстанционния съд - да се
потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество,
въззивният съд не може да преразглежда произнасянето по отношение на
разноските.
При този изход от делото, претенцията
на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за защита във въззивното
производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена. Същият претендира
разноски в размер на 580,00 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие.
По
възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна
е неоснователно. Претендираният размер от 580,00 лева
е справедлив и адекватен на положените усилия при водене на делото. Въззивникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1368,00 лева с вкл. ДДС, което е повече от два пъти
по-високо от претендираното от въззиваемия. В тази хипотеза приложение намира и
практиката на ВКС, изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г. по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV гр.о. на ВКС, според което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е
неоснователно, когато направилата го страна сама е оценила високо фактическата
и правна сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за
своя процесуален представител.
Водим от горното, на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1279 от 10.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 17627 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XXXIX състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Н.,
ЕГН **********, сумата в размер на 580,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни
разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.