Решение по дело №1442/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 161/26.2.2021г.

 

гр. Пазарджик

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:         1. Георги Видев

                                                                           2. Красимир Лесенски

 

при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 1442 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на „К.“ ЕООД против Решение № 260035/28.10.2020 г. постановено по АНД № 90/2020 г. по описа на Районен съд Велинград.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 433150-F479674 от 03.05.2019 година на Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив  при Централно управление на НАП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева на основание чл. 185, ал.2  от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.  за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118, ал.4 , т.1 от ЗДДС.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона, обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност и обоснованост. Иска се отмяна на решението, както и да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът - ЦУ на НАП София - чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Велинград е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

 

Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 433150-F479674 от 03.05.2019 година на Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив  при Централно управление на НАП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева на основание чл. 185, ал.2  от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.  за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118, ал.4 , т.1 от ЗДДС.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е възприел следната фактическата обстановка по делото:

Касаторът е санкциониран за това, че при извършена оперативна проверка  на 27.03.2019 година в 8:30  часа на обект „Бърза закуска”, намиращ се в гр.Велинград, бул. ”А. К.” № ., стопанисван от посоченото дружество, е установено, че същото - в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е извършило нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирано чрез операция „служебно въведени суми” промяна на касовата наличност в размер на 23.60 лева, представляваща парични средства, неотчетени на инкасатор. Извършена проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта ФУ и е констатирана левова разлика 23.60 лева, представляваща разлика между фактическата наличност в размер на 34.00 лева и разчетената наличност  от ФУ 10.40 лева. ФУ в обекта притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени” и „служебно изведени“ суми. Съставен е АУАН. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП.

Районният съд е коментирал събраните по делото доказателства и е приел, че фактите са безспорно доказани от събраните гласни и писмените доказателства по делото. От правна страна, районният съд стигнал до извода, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и установени факти, като е приел, че е налице бездействие по изпълнение на задължение, произтичащо от нормативен акт. При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административното наказание. В проведеното съдебно производство са събрани писмени и гласни доказателства. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на жалбоподателя, които са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни.

Нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е категорично извършено, установено и доказано по безспорен начин. В случая не са налице и основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално /на просто извършване/ и за съставомерността му не е необходимо настъпването на вредни последици. Същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Нещо повече - всъщност всяко отклонение от изпълнение на вменените от закона (в случая Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ) задължения само по себе си води до негативни последици – ангажиране на служители на приходната администрация с проверка по документи и на място, изпращане и връчване на покани, съставяне на АУАН и започването на административнонаказателно производство, завършващо с издаването в случая на атакуваното НП. Всички тези действия са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на приходната администрация с извършването им. Дори само това е достатъчно, за да се приеме, че са налице вредни последици от деянието. Без значение в случая е, че нарушението не води до неотразяване на приходи и оттам до липса на вреди за фиска. Точно заради това и законодателят е предвидил в изр. второ от чл.185, ал.1 от ЗДДС, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите с по-нисък размер по ал.1, а не въобще да отпада отговорността.

 

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд Велинград ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето само на писмен отговор.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, ХІІ съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260035/28.10.2020 г. постановено по АНД № 90/2020 г. по описа на Районен съд Велинград.

ОСЪЖДА „К.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Д. Т.” № ..,  да заплати на ЦУ на НАП София сумата в размер на 80 (осемдесет) лева разноски по делото пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

  

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

 

 

 

                                                                                      2./П/