ПРОТОКОЛ
№ 445
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Вера Ив. Иванова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Н. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600472 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ – обвиняемата Е. С. Й., се явява лично и със защитника си
адв.С. Ч., редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Ч.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМАТА Й.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за
даване ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл. 274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.Ч.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМАТА Й.: Нямам искания за отводи и доказателства.
С оглед становищата на страните, СЪДЪТ, след съвещание, счита, че
следва да бъде даден ход на делото по същество, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
1
Адв.Ч.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената
жалба.
Действително, както е посочил първоинстанционният съд,
подзащитната ми е привлечена в качеството на обвиняема за тежко умишлено
престъпление, но в хода на воденото ДП са събирани доказателства, едва след
като са посочени данни и са събрани дадени доказателства в подкрепа на
подзащитнатам ми. Същественото е, че от така събраните до момента
доказателства първоинстанционният съд неправилно е преценил, че се
потвърждава първоначалното обосновано предположение за авторство на
деянието.
Действително, това, което е безспорно по делото е, че полицейският
служител е взел ключа от подзащитната ми и е влязъл в нейното жилище
заедно с другите служители, като се твърди, че са намерени определени
вещества, за които впоследствие подзащитната ми пред поемни лица е
заявила, че са нейни. Не знам защо първоинстанционният съд е преценил, че
следва да кредитира твърденията на И. В., като свидетелски показания, при
условие, че същият е заявил, че извършва първоначални процесуално-
следствени действия. Тоест, той се явява разследващ орган и неговите
показания са недопустими. Лицата, за които се твърди и които твърдят, че са
закупували определени вещества от подзащитната ми, е неизвестно какво е
това вещество, и най-вече изводите на съда, че тези доказателства водят до
преценката, че С. е държала с цел разпространение наркотични вещества за
неправилно. Коментирах го пред първоинстанционния съд. Знам, че е по
същество, но за мен е изключително важно да се обърне внимание на следния
факт – ако С. знае, че има наркотични вещества в дома й, ако това е вярно,
защо тогава не се противопоставя на полицейските служители, които влизат в
жилището?! Защо казва, че ще ги допусне?! Защо при наличие на кучета,
които не биха допуснали чужд човек, тя ги усмиряла, за да могат да влезнат
полицейските служители вътре и намират въпросните вещества?!
Ето защо, моля да приемете, че към настоящия момент, разследването
е в един доста напреднал етап, доказателствата, които са по него, са вече
крайно недостатъчни да се обоснове наличие на предположение, че е автор на
вмененото й деяние. От друга страна, независимо от съжденията на органите
на ДП, не са събрани доказателства, че лицето е с висока степен на
обществена опасност и не обуславят опасен рецидив, както и че с оглед
преходно нейно поведение, съществува опасност да се укрие или да извърши
престъпление.
Ето защо, моля да отмените първоинстанционния съдебен акт и да
определите по-лека мярка.
ОСЪДЕНАТА Й. /за лична защита/: Поддържам това, което каза
адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз бях облекчен от
2
колегата. Той сам каза, че тук не е мястото да се извърши пълен анализ на
събраните до момента доказателства и това ще стане, когато делото се гледа
по същество.
Намирам, че към настоящия момент обоснованото предположение, че
именно обвиняемата е автор на вмененото й престъпление не е разколебано, а
напротив, то е затвърдено.
На първо място, няма нови обстоятелства, които налагат изменението
на нейната мярка от най-тежката „Задържане под стража“ в по-лека.
На следващо място, колегата правилно посочи, че са извършени
изключително активни процесуално-следствени действия от първоначално
взетата мярка за неотклонение и потвърдена такава от АС. Обърна внимание
на разпитите, които са направени на поемните лица при претърсването и
изземването и той беше изключително коректен, като каза, че самата
обвиняема е посочила, че наркотичните вещества са нейни. Да, вече е
въпросът е как ще бъдат анализирани тези показания по същество, но към
настоящия момент това е положение.
От друга страна налице е и съответната експертиза за вида на
наркотичното вещество.
По отношение на втората кумулативна предпоставка, а именно
възможно ли е да извърши престъпление или да се укрие, съдът не е
голословен, а е разсъждавал изключително подробно, като е описал
предходните нейни осъждания, които – да, колегата е прав, не обуславят
квалификацията на опасен рецидив, но това са осъждания отново за
наркотично вещество.
И към настоящият момент не е изтекъл срокът по ал.4. Намирам, че
срокът на задържане е разумен. Вие сте прочели самото дело. Същото е към
приключване в момента.
В този смисъл, ще ви моля, и с оглед на целите на чл.57, да
потвърдите протоколното определение на ОС - Стара Загора като правилно и
обосновано.
Адв.Ч. – реплика: Относно т.н. „признание“, същото е обективирано в
протокол за претърсване, а практиката от много време е еднаква - саморъчно
написаните „признания“ не могат да се ползват като доказателство досежно
авторството и виновността на едно лице.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА Й.: Искам да ми
иземите мярката в по-лека.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 65, ал. 8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Старозагорския окръжен съд е
3
оставил без уважение искането за изменение на взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемата по досъдебно
производство № 8245-зм-386/22г. по описа на ** РУ на МВР С. З. Е. С. Й..
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на
обвиняемата, с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са
релевирани доводи за неговата незаконосъобразност.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за
обоснованост и законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че
няма нови обстоятелства, които да разколебаят изводите за съществуването
на опасност Й. да извърши престъпление и за наличието на обосновано
предположение, че е извършила престъплението, в което е обвинена.
Защитата на обвиняемата Й. сочи, че е разколебан извода за
съпричастността й към деянието, за което е обвинена, както и, че липсват
данни за опасността същата да извърши престъпление или да се укрие. Излага
съображения за отпадане на необходимостта от продължаване на
задържането.
Обвиняемата моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че
обвиняемата Й. е привлечена към наказателна отговорност за престъпление
по чл.354а, ал.1 НК, за които законът предвижда наказание лишаване от
свобода.
Правилен е изводът на Окръжния съд, че обоснованото
предположение обвиняемата да е осъществила престъпния състав на това
престъпление продължава да съществува и този извод не е разколебан.
Събраните по делото доказателства, в частност показанията на свидетелите,
протоколите за претърсване и изземване, в достатъчна степен удовлетворяват
критерия, изискуем от разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и няма данни, които
да внасят съмнение или да разколебават извода за съпричастност на
обвиняемата, към деянието, в което е обвинена.
Не е разколебана съществуващата реална опасност обвиняемата да
извърши престъпление. Предишното й осъждане, в чийто изпитателен срок е
осъществила инкриминираното деяние, механизмът на извършването му и
интензитета на престъпната дейност, насочена към придобиване на
високорискови наркотични вещества, с цел разпространение, видът и
количеството на наркотичното вещество и създадената добра организация на
престъпните действия предават реален характер на тази опасност.
Ето защо, след като наличието на обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемата към деянието, в което е обвинена и
съществуването на опасност да извърши престъпление не са разколебани, то
4
за първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да
остави искането на обвиняемата Й. за изменение на взетата спрямо нея мярка
за неотклонение „ Задържане под стража“ в по-лека без уважение, както и
правилно е сторила.
Това очертава обжалваното определение като обосновано и
законосъобразно и налага потвърждаването му.
Разследването е в разумни срокове, съобразно критериите на НПК и
ЕКЗПЧОС, а задържането на обвиняемата не излиза извън очертания от
нормата на чл.63, ал.4 НПК обхват, още повече, че разследването по делото се
движи ритмично и експедитивно с оглед изясняване в пълна степен на всички
релевантни за предмета на доказване обстоятелства.
Дали и доколко показанията на свидетелите, свързани с
инкриминираната деятелност имат необходимия доказателствен потенциал, в
каквато насока са възраженията на защитата на Й. е въпрос, който следва да
бъде разглеждан при решаване на делото по същество. В процесуалния етап,
на който се намира предварителното разследване и при характера на
настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса за мярката за
неотклонение на обвиняемата, е достатъчно по делото да са налични само
„данни”, от които да може да бъде изградено обосновано предположение за
съпричастността й към деянията, за които е обвинена, като закона не е
поставил условие тези данни да са от характера или идентични с
доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда.
Неоснователно се възразява, че първата инстанция е експлоатирала
единствено предишното осъждане на обвиняемата за да обоснове извод за
завишена лична обществена опасност. Предишното осъждане е
обстоятелство, очертаващо отношението на обвиняемата към спазването на
законите и обществените порядки. В конкретния случай, осъществяването на
инкриминираното деяние в рамките на изпитателния срок по предишното
осъждане очертава обвиняемата като лице с утвърдени престъпни навици и
проявяващо упорита престъпна воля, което пък от своя страна само по себе си
е достатъчно да предаде на опасността да върши престъпления реален
характер.
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 752/14.11.2022г., по ЧНД №
973/22г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
5
Заседанието се закри в 10.19 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6