РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 08.04.2025 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-В
въззивен състав, в публичното заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
ГЕОРГИ СТОЕВ
при
секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Стоев в.гр.д.
№ 13965 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение №
141157/06.07.2020 г. по гр.д. № 66781/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
150 състав, са уважени предявените от Л.М.Н., ЕГН **********, срещу Т.С.Р., ЕГН
**********, осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Първоинстанционният
съд се е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба № 125703/17.06.2022 г., подадена от ответника, с
която е обжалвано първоинстанционното решение изцяло. Въззивникът
навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради
нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на
релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради
противоречие на материалния закон.
В
срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който
се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се
постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се
потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни
разноски.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно
чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения
за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до
неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на
въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от
страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост,
а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По основателността на иска.
Решението
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Договорът за правна
защита и съдействие касае възникването на мандатно правоотношение между
страните. Ето защо с оглед предмета на договора за правна помощ и съдействие се
приема, че отношенията между адвокат и клиент са такива по договор за поръчка, с
който довереникът се задължава да извърши възложените му от доверителя правни
действия с грижата на добър стопанин. Съгласно разпоредбата на, при договора за
поръчка доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е
уговорено, но в практиката на ВКС е застъпено становището, че възнаграждение за
процесуално представителство на адвокат се дължи винаги, тъй като дори да не е
уговорено, то се определя съобразно действащата, в съответствие с принципа на
възмездност на адвокатския труд -. В този смисъл е и константната съдебна
практика, обективирана в решение № 127/27.04.2016 г. по гр. д№ 5964/2015 г. на
ВКС, ІV г. о., решение № 224/11.07.2011 г. по гр. д. № 371/2010 г. на ВКС, ІV
г. о. Същевременно няма изисквания за форма за валидност относно сключването на
договор за правна защита и съдействие. За разлика от пълномощното за
процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма (а устно само
по изключение – 25, ал. 1 ЗА) за договора между адвокат и клиент не е
предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено.
Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и
съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при
специалната регламентация по. (в същия смисъл и решение № 233/17.05.2011 г. по
гр. д. № 1588/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 102/16.07.2018 г. по гр. д. №
3762/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о).
При съобразяването на
така дадените принципни разяснения относно правния характер на договора за
правна защита и съдействие, следва да се извърши преценка за наличието на
първите два елемента от фактическия състав на правната норма на чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, а именно наличието на валидно сключени четири договора за правна
защита и съдействие между страните и заплащането на адвокатски хонорар. Още с доклада по делото съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните
са били сключени четири договора за правна защита и съдействие. Следва да се
отбележи, че в действителност по отношение на договор № 500352 е посочено, че
същият е с дата 30.07.2015 г., но с оглед твърденията на ищцата, която сочи, че
този договор е представен по едно от приложените по граждански дела, то
безспорно спорът касае договор № 500352/30.07.2014 г. Тези обстоятелства се
установяват и от представените по делото договори за правна защита и
съдействие, подписани от двете страни, и неоспорени от ответника. Нещо повече,
в свое становище от 28.10.2019 г. ответникът изрично признава, че е бил нает от
ищцата за образуване на две дела срещу А. Р. и за образуване на дела срещу
ответника, което изявление следва да се цени по реда на чл. 175 ГПК като
признание за наличието облигационни отношения между страните по процесните
договори за правна защита и съдействие. За безспорно с доклада по делото е обявено и това, че
договорените между страните по четирите договора за правна защита и съдействие
възнаграждения са били заплатени в пълен размер от ищцата на ответника. Едва в
своя молба, наименувана "допълнение към отговор на исковата молба"
ответникът оспорва за първи път да е получил възнаграждение от ищцата, но това
оспорване касае единствено договор за правна защита и съдействие №
500367/04.12.2014 г. Въпреки направеното оспорване съдът намира, че по делото е
категорично установено, че от страна на ищцата са изпълнени поетите от нея по
всеки един от четирите спорни договора задължение да заплати договореното възнаграждение.
Аргументите на съда в тази насока са следните:
Съгласно мотивите към т.
1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г.
на ВКС, ОСГТК, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да
бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение.
Следователно, за да се приема представеният по делото договор като
доказателство за осъществено плащане, равнозначно на разписка, в него трябва да
има отбелязване, че възнаграждението е платено. Същевременно в Закона за
адвокатурата или в друг нормативен акт не е предвиден изрично начин за осъществяване
на заплащането на дължимото адвокатско възнаграждение от клиента, а в
конкретния случай страните не спорят, че уговорените възнаграждения и в
четирите договора за правна помощ е следвало да бъде платено в брой. Ето защо
за да се приеме, че приетите по делото 4 договора за правна защита и съдействие
имат характер на разписка следва да се установи дали в тях има направено
отбелязване, че сумите са платени. Именно поради това и в постановената след
приемане на цитирането тълкувателно решения практика е посочено, че за
доказване на извършено плащане на адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие следва да има единствено отбелязване, че е платено.
В този смисъл определение № 120/06.03.2017 г. по ч. т. д. № 1709/2016 г. на
ВКС, ІІ т. о.,
По отношение на договор
за правна защита и съдействие № 500352/30.07.2014 г. ответникът изрично в
своята молба, наименувана "допълнение към отговор на искова молба", а
и в съдебно заседание, признава, че е получил договореното възнаграждение в размер
на 2000 лева. Това изявление съдът цени като признание на неизгоден за страната
факт по реда на чл. 175 ГПК. Видно от приетия по делото препис от договор за
правна защита и съдействие № 500352/30.07.2014 г. в него в графата
"платена сума" е посочена 400 лева, а на следващия ред "от които
в брой" – 1600 лева. Изписването на двете суми на отделни редове обаче с
оглед заявеното от самия ответник не означава, че е получил в брой единствено
сумата от 1600 лева, въпреки разясненията на ВКС относно изискването за
посочване в договора за правна защита и съдействие е платена в брой или по
банков път. Напротив, ответникът изрично признава, че е отбелязвал платените
суми в графата "платено". Ето защо съдът приема, че за установяване
на извършени по договорите за правна защита и съдействие плащания от страна на
ищцата е достатъчно в графата "платена сума" да има направено от
ответника отбелязване на размера на платената сума, което отбелязване е
равнозначно на извършено плащане в брой.
Отбелязване, че е
извършено заплащане на договорен хонорар има, както в договор за правна защита
и съдействие от 25.01.2012 г., доколкото в него е е уговорен хонорар в размер
на 400 лева и е посочено в графата платена сума "200+200", така и в
договор за правна защита и съдействие № 500347/14.05.2014 г., в който е
договорен хонорар 400 лева и е посочено "платена сума": 400 лева
–цифром и словом.
Що се касае до изрично
направеното оспорване от страна на ответника по отношение на получаването на
сумата по договор № 500367/04.12.2014 г., съдът намира, че същото е
неоснователно. Както беше посочено по-горе, страните не спорят, че и в четирите
договора за правна защита и съдействие уговореното възнаграждение е дължимо в
брой. Предвид това, с оглед направеното от страна на ответника отбелязване в графата
"платена сума" 2000 лева, съдът приема, че този договор следва да
служи като разписка за получаване именно на посочената като платен сума,
доколкото страните не спорят относно начина, по който е било извършено
плащането.
С оглед изложеното следва
да се приеме, че по делото е установено при условие на пълно и главно доказване
обстоятелството, че между ищцата и ответника са възникнали облигационни
отношения по процесните четири договора за правна защита и съдействие и че
ищцата е изправна страна по тях, тъй като е заплатила договорените във всеки от
четирите договора възнаграждение на ответника.
За да бъде уважен иска по
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да се установи и дали е осъществен и последния
елемент от фактическия състав на цитираната правна норма. Софийски районен съд
намира, че от страна на ищцата е доказано и отпадането на основание за плащане
на претендираната от нея сума. В ППВС № 1/1979 г. са дадени указания в кои
случаи е налице отпадане на основанието, като е посочено, че това са хипотезите
на унищожаване на договорите поради пороци на волята, на разваляне на
договорите поради неизпълнение, на настъпване на прекратително условие, когато
сделката е сключена при такова условие, и други подобни случаи. В разглежданата
от съда хипотеза, ищцата заявява, че предвид неизпълнението на задълженията на
ответника по четирите договора за правна защита и съдействие, което е довело до
прекратяване на образуваните от нейно име чрез ответника в качеството на
упълномощен от нея процесуален представител, е изпратила нотариална покана до
ответника, с която го е уведомила, че разваля договора и че желае да и бъдат
възстановени платените от нея възнаграждения по договорите. Ето защо следва да
се извърши преценка дали са били налице предпоставките за разваляне на четирите
договора за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на
чл. 87 от ЗЗД разваляне на договора е обусловена от отправянето от изправната
по договора страна до неизправната на волеизявление за разваляне на същия, като
в хипотезата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да бъде предоставен подходящ
срок за изпълнение, а в случаите по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението е
станало безполезно, дори не е необходимо предоставянето на подобен срок.
Законодателят е предвидил в чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и писмена форма за
отправеното предупреждение за разваляне на договора, когато същият е сключен в
писмена форма.
В настоящия казус съдът
намира, че изправна страна и по четирите договора за правна защита и съдействие
е ищцата, като и че изпълнението на сключените с ответника договори вече е
станало безполезно за нея. Изводите на съда в тази насока са формирани с оглед
обстоятелството, че на ответника е било възложено по договори с №
500347/14.05.2014 г. и № 0254356/25.01.2012 г. да осъществява процесуално
представителство по дела образувани от ищцата срещу ответника за установяване
на недължимост на суми от страна на ищцата към топлопреносното предприятие,
които суми съгласно заявеното от разпитания пред съда свидетел Х., чиито
показания съдът изцяло кредитира като непротиворечиви и логични, вече са
заплатени от Н., т. е отпаднал е интересът и от установяване недължимостта им.
По отношение на другите два договора – договор № 500352 и договор № 500367 не
се спори, че същите са сключени във връзка с образуване на дело срещу А. Р. с
оглед връщане на дадена в заем сума, която между страните отново не се спори,
че вече е върната на ищцата. Във връзка с това са и представените от самия
ответник доказателства – вносна бележка за извършено плащане на сумата от 5000
евро по сметка на ищцата, както и показанията на свидетеля Х., че ищцата е
получила сумата. Предвид това Софийски районен съд приема, че в конкретната
хипотеза намира приложение именно разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и
доколкото изпълнението на задълженията по четирите договора за правна защита и
съдействие е станало безпредметно за ищцата не е възникнало задължение да
предостави на ответника срок за изпълнение на възложеното му.
Същевременно по делото
между страните не се спори, а и се установява от приетото нотариално
уведомление, че ищцата е изпратила писмено изявление до ответника, с оглед
обстоятелството, че процесните четири договора за правна защита и съдействие са
били сключени в писмена форма, че разваля сключените между тях договори. Видно
е и от направеното от нотариус Д. удостоверяване, че уведомлението е достигнало
до ответника Р. на 05.09.2018 г., тъй като му е било връчено лично в
нотариалната кантора.
Основният спор по делото
се концентрира именно във въпроса дали ответникът е изпълнил задълженията си по
всеки един от четирите договора за правна защита и съдействие, съответно дали
неизпълнението се дължи на поведението на ищцата. Досежно този въпрос, Софийски
районен съд приема следното:
Когато при договор за
поръчка довереникът адвокат не е получил от доверителя необходимото и уговорено
съдействие за изпълнение на поръчката, той не дължи обезщетение за претърпени
от доверителя вреди от неизпълнение на договора. Той има право да се откаже,
без да върне полученото възнаграждение, от сключения договор за поръчка на
основание чл. 35, ал. 3 ЗА поради наличие на основателни причини. (в този
смисъл решение № 209/04.07.1999 на ВКС, 5члене състав). Именно предвид това,
съдът е посочил още в доклада по делото, че ответникът следва да установи или
че е изпълнил надлежно задълженията си, или че неизпълнението се дължи на
поведеното на ищцата.
По отношение на
изпълнението на договор № 0254356/25.01.2012 г. настоящият състав съобрази, че
в същия уговорено осъществяване на представителство по повод гражданско дело
срещу ответника. Този договор е бил представен от ответника именно по
образуваното по депозирана от него от името на ищцата искова молба по гр. д. №
34738/2012 г. по описа на СРС, 29 състав. От приложеното в настоящото
производство гр. д. № 34738/2012 г. по описа на СРС, 29 състав е видно, че
съдът е оставил исковата молба без движение, тъй като е счел същата за
нередовна и поради неизпълнение на дадените от съда указания, исковата молба е
била върната, а производството по делото прекратено. Не може да бъде споделено
становището на ответника, че той е изпълнил всичките си задължения, като делото
е било прекратено защото не е била заплатена държавната такса, дължима от
ищцата. Видно от дадените от 29ти състав указания е, че същите не се отнасят
единствено до заплащане на държавна такса. Напротив указанията касаят основно
ясното формулиране на исковата претенция, което безспорно е задължение на
процесуалния представител, който в качеството си на професионалист, притежаващ
необходимата квалификация и знания, е следвало да изготви искова молба, която
отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК. Предвид това следва да се прием, че
ответникът не е изпълнил това свое задължение нито първоначално при депозиране
на исковата молба, нито в последствие след дадените от страна на съда указания.
Същевременно от свидетелските показания на свидетеля Х., които съдът кредитира
изцяло, доколкото същият не е заинтересован от изхода на спора, се установява,
че на ответника в качеството му на адвокат са били предадени всички документи
касаещи отношенията на ищцата с дружеството в това число и такива, които касаят
цялата сграда присъединена към топлопреносната мрежа. Не може да бъде споделено
становището на ответника, че неизпълнението на задълженията му на процесуален
представител, съответно прекратяването на гр. д. № 34738/2012 г. по описа на
СРС, 29 състав, се дължи на това, че ищцата не е заплатила дължимата държавна
такса. Дори и държавната такса да е била заплатена, което е задължение
безспорно на доверителя по аргумент от чл. 285 от ЗЗД, а не на довереника, то
исковата молба не е била върната поради незаплащане на такса, а поради не
отстраняване на констатираните нередовности, което е било задължение на
ответника.
В подкрепа на това
становище е и обстоятелството, че ответникът е опитал да изпълни задълженията
си по същия този договор депозирайки втора искова молба от името на ищцата, въз
основа на която е образувано гр. д. № 49077/2013 г. по описа на СРС, 37 състав,
към което е приложен отново договор № 0254356/25.01.2012 г. Въпреки това и по
новообразуваното от името на ищцата срещу дружеството дело ответникът не е изпълнил задълженията си,
поети по договор № 0254356/25.01.2012 г. в качеството му на процесуален
представител на Н.. Видно от приложеното гр. д. № 49077/2013 г. по описа на
СРС, 37 състав, съдът отново е оставил без движение исковата молба, изготвена
от ответника, като изискването за заплащане на държавна такса е само едно от
много дадени от съда указания във връзка с нередовността на исковата молба. Сред
дадените от съда указания, освен тези касаещи изискванията на чл. 127 от ГПК, е
и дори представянето на пълномощно, от което да е видно, че ответникът е
упълномощен да осъществява процесуално представителство по делото.
Процесуалното представителство не е задължителен реквизит на мандатното
правоотношение между адвокат (довереник) и клиент (доверител), тъй като
съдържанието на договора е свободно определяемо с оглед вида на адвокатската
услуга. В настоящия случай обаче видно от посоченото като предмет на договор №
0254356/25.01.2012 г. е именно осъществяването на процесуално представителство
по дело срещу дружеството а съгласно константната практика, която се споделя и
от настоящия състав, в случай, че по договора е предвидено процесуално
представителство и адвокатът не се е легитимирал като такъв пред съда и от това
са произлезли неблагоприятни последици за доверителя, то доверителя би могъл да
упражни правата си чрез възражение за неизпълнен договор. В този смисъл и
решение от 22.06.2006 г. по т. д. № 20/2006 г. на ВКС, І т. о. Предвид това
независимо, че срокът за изпълнение на дадените от съда указания по гр. д. №
49077/2013 г. по описа на СРС, 37 състав, е бил продължен, ответникът в
качеството си на процесуален представител на Н. не просто не е представил
доказателство за заплатена държавна такса, което вменява във вина на ищцата, но
дори не е представил пълномощното, с което е бил упълномощен да я представлява.
Р. не е отстранил нито една от констатираните от съда нередовности, което е
негово задължение в качеството му на адвокат. Ето защо и производството по гр.
д. № 49077/2013 г. по описа на СРС, 37 състав, също е било прекратено, като
прекратяването се дължи не на това, че не е била заплатена дължимата такса, а
поради това, че нито едно от дадените от съда указания, не е изпълнено, в това
число и представянето на пълномощно.
Ето защо съдът приема, че
ответникът се явява неизправна страна по договор № 0254356/25.01.2012 г., а
дори и малкото изпълнени действия са с такова качество, което може да се приравни
на неизпълнение.
Съдът намира, че
ответникът е бил неизправна страна и по договор № 500347/14.05.2014 г. Същият е
представен по гр. д. № 33505/2014 г. по описа на СРС, 125 състав, образувано
срещу дружеството което отново е било прекратено, поради неизпълнение на
дадените от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. В
конкретния случай дадените от съда указания не касаят заплащане на държавна
такса, каквато е защитната теза на ответника, тъй като такса в размер на 180
лева е била заплатена и за нея е представено доказателство още с подаването на
исковата молба. Видно от подадената от Р. молба, същият е поискал продължаване
на срока за изпълнение на указанията на съда, позовавайки се на лошото
здравословно състояние на ищцата, доказателства за което обаче не са
ангажирани. Същевременно характера на дадените от съда указания касаят ясното
формулиране на петитума на исковата молба, което е задължение на адвоката по
силата на договора за правна защита и съдействие с предмет "представителство"
по гражданско дело, а не на доверителя. На следващо място от заявеното от
свидетеля Х. се установява, че ищцата е предала на ответника всички документи
касаещи отношенията и с топлопреносното дружество, поради което не може да се
приеме, че Н. не е осигурила нужното съдействие. Предвид изложеното съдът
приема, че ответникът Р. не е изпълнил задълженията си и по договор №
500347/14.05.2014 г., доколкото делото, за образуването на което е бил сключен
същият, отново е било прекратено поради неизпълнение на указания, които са
задължение на адвоката, а не на доверителя му.
Видно от гр. д. №
44830/2015 г. по описа на СРС, 24 ти състав, същото е образувано по искова
молба с искане да бъдат присъдени в полза на Н. суми, представляващи
обезщетение за вреди в следствие на поведението на Р., като исковата молба
отново е била оставена без движение и то не само с указания за заплащане на
държавна такса, а и за ясно излагане на фактите и обстоятелства, на които се
основава исковата претенция, както и за формулиране на надлежен петитум.
Изпълнението на така дадените указания с изключението на внасянето на държавна
такса, с оглед характера на договора за правна защита и съдействие, е
задължение на адвоката, който в качеството си на професионалист, следва да
изготви исковата молба при съобразяване на изискванията на закона. Нещо повече
в депозирана от Р. молба за продължаване на срока, същият сочи като причина за
неизпълнение на дадените му указания, не поведението на ищцата, а това, че
самият той не е бил в България. Това изявление съдът цени като извънсъдебно
признание по реда на чл. 175 от ГПК относно причината за неизпълнение на
дадените от съда указания. Предвид изложеното съдът намира и че по договор №
500352/30.07.2014 г. ответникът е неизправната страна, доколкото делото е
прекратено, поради неизпълнение основно на неговите задължения. В допълнение
следва да се посочи, че ответникът в свое становище от 28.10.2019 г. твърди, че
договор № 500352/30.07.2014г е сключен не само във връзка с образуване на дело
срещу А. Р. за причинените от нея вреди на Н., но и за образуване на още едно
дело – срещу Д. П., като за завеждане на такова дело в изпълнение на сключения
договор от негова страна не са ангажирани доказателства.
По отношение на договор №
500352/30.07.2014 г. съдът намира, че в действителност същият е с предмет
представителство както пред съд, така и пред прокуратура. Във връзка с това
ответникът изтъква, че е изпълнил задължението си и е съдействал на ищцата да
бъде върната предоставената от нея сума в размер на 5000 евро в заем на А. Р..
Видно от ангажираните по делото доказателства процесуалното представителство
пред съда и прокуратурата извършено от ответника се изразява в подаване на
жалба до СРП, в която е формулирано неясно искане за съдействие, като не са
събрани доказателства във връзка с нея да е образувано наказателно производство
и да са извършвани от страна на Р. някакви процесуални действия, и искова молба
пред СРС, която отново е приета от съда за нередовна. Констатираните
нередовности на исковата молба, инициирала производството по гр. д. №
59745/2014 г. по описа на СРС, 31 състав, отново не касаят единствено
изискването за внасяне на държавна такса, а основно се отнасят до изискванията
на чл. 127 от ГПК за съдържание на исковата молба, тъй като за съда е останало
неясно дори какъв иск е предявен. С оглед необходимостта от професионални
знания и квалификация за изпълнение на тези указания, то именно адвокатът, в
качеството си на довереник на ищцата е следвало да отстрани нередовностите на
исковата молба. Незаплащането на държавната такса в случая не е причината за
връщане на исковата молба. Освен това не са ангажирани доказателства в подкрепа
на твърдението на ответника, че именно предприетите от него действия са
допринесли за връщане на сумата от 5000 евро. Напротив свидетелят Х. изрично
посочва, че сумата е била върната на Н. в следствие на предприети лично от нея
действия. Ето защо и по договор 500352/03.07.2014 г. следва да се приеме, че
ответникът е неизправна страна, доколкото дори и малкото извършени от него
действия в изпълнение на договора са толкова некачествени, че се равняват на
пълно неизпълнение.
Недоказано от страна на
ответника е и твърдението му, че по всички четири договора за правна защита и
съдействие е уведомявал ищцата с оглед изискванията на чл. 284 от ЗЗД за
извършените действия. От показанията на доведения от Р. свидетел – К. се
установява единствено, че ответникът е уведомявал ищцата за документи и че и е
разяснявал, че държавните такси се заплащат от страните по делата, а не от
адвокатите им. Свидетелката обаче не конкретизира, във връзка с което дело са
давани тези разяснения от адв. Р., и касаят принципното задължение за внасяне
на разноски.
Предвид всичко изложено
Софийски районен съд при извършване на цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност намира, че по делото безспорно е установено,
че ответникът е неизправна страна и по четирите договора за правна защита и
съдействие, което е и станало причина, ищцата надлежно да упражни правото си на
разваляне на договора, доколкото е бил длъжен по аргумент от чл. 40, ал. 2 от
ЗА да действа добросъвестно, с оглед пълното охраняване на интересите на
довереника си, за постигане на максимална защита по делата и съхраняване на
най-добрия му интерес.
Относно релевираното от
ответника възражение за давност в допълнение към отговор на исковата молба,
съдът намира за необходимо да отбележи, че в чл. 133 от ГПК е уредена
преклузията, която настъпва по отношение на определени възражения, които
ответникът може да направи единствено в срока за отговор на исковата молба.
Правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на
вземането - предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по. В конкретния случай срокът за подаване на отговор на
исковата молба е изтекъл на 05.12.2018 г., а възражението за давност е
релевирано едва в молба от 28.10.2019 г. Предвид това възражението не следва да
бъде разглеждано.
Ето защо настоящият
състав намира, че по делото е установено осъществяването на всички кумулативно
дадени предпоставки, необходими за уважаване на предявените от ищцата искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
На
основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за
разноски е на въззивника. Право на разноски имат въззиваемата страна, която е
представила доказателства за сторени такива в размер на 900 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141157/06.07.2020 г. по гр.д. №
66781/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 150 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т.С.Р., ЕГН **********,
да заплати на Р.Д.Е., ЕГН **********, сумата от 900 лева, представляваща сторените
съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.