О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ …………
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито заседание на двадесет
и първи май през две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:
СЪДИЯ: Валерия Диева
при секретаря Бояна Боянова, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 2327
по описа на СГС за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „И.“ ООД – в
несъстоятелност е представил пред съда по несъстоятелността Допълнителен списък
№ 5 на неприетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, който е обявен в Търговския регистър на 11.10.2024 г.
От Т.Й.С. е подадено възражение
срещу списъка на неприетите вземани, в частта, с която в него е включено
предявено вземане в размер на 225 097.45 лв., ведно със законната лихва от
деня на плащането на удовлетворения кредитор до окончателното плащане, което
вземане представлява главница за платен от поръчителя Т.С. чужд дълг на
дружеството „И.“ ООД /в несъстоятелност/ в полза на „И.“ АД, която сума е
платена на банката на 11.10.2024 г. въз основа на влязло в сила разпределение
от 16.02.2024 г. на ЧСИ Г.Н.,*** действие СГС, по изп.
дело № 20209230400206, вследствие извършена публична продан на 1/2 ид.ч. от мезонет с идентификатор 68134.1002.81.12.14 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в подпокривното пространство на осеметажна жилищна сграда, с
административен адрес в гр. София, ул. ******, собственост на Т.Й.С..
Възразилият кредитор счита, че
посоченото вземане неправилно е било включено в списъка с неприети вземания с
мотива, че разпределението на ЧСИ Г.Н.,*** действие СГС, по изпълнително дело №
20209230400206, не било влязло в сила, тъй като по подадена от нея жалба срещу
това разпределение Софийски градски съд бил оставил жалбата без разглеждане и Алелативен съд-София бил потвърдил акта на Софийски градски
съд, постановявайки Определение № 2405/26.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2520/2024
г. Ето защо и разпределението вече било влязло в сила и нямало никакво
основание вземането ѝ в размер на 225 097.45 лв., ведно със
законната лихва, да не бъде прието в производството по несъстоятелност срещу
дружеството „И.“ ООД /в несъстоятелност/. Предвид изложеното, се моли за уважаване
на подаденото възражение.
Длъжникът „И.“ ООД – в
несъстоятелност, чрез назначения му от съда особен представител – адв. В., както и синдикът изразяват становище за
основателност на подаденото от Т.Й.С. възражение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира следното:
Възражението на Т.Й.С. срещу
списъка на неприетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в
случая тече от 11.10.2024 г. – дата на обявяване на този списък в Търговския
регистър, и изтича на 18.10.2024 г. Възражението до съда е с входящ номер от 14.10.2024
г., т.е. подадено е в срок. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице,
което има право и интерес да направи възражение срещу неприемането от синдика
на предявено от него в производството по несъстоятелност вземане, следва да се
заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата
основателност.
Разгледано по същество,
подаденото възражение е основателно.
В случая Т.Й.С. основава
вземането си на твърдения, че поради частично погасяване на дълга на длъжника „И.“
ООД - в несъстоятелност от нейна страна в качеството ѝ на поръчител по
договор за банков кредит, сключен от дружеството с „И.“ АД, тя се суброгира в правата на кредитора срещу длъжника.
От фактическа страна няма спор,
че е образувано изпълнително дело № 20209230400206 по описа на ЧСИ Г.Н.,***
действие Софийски градски съд, с присъединени към него изпълнителни дела №
20209230400153 и 20219230400092, по което длъжник е Т.Й.С., а един от
присъединените взискатели е „И.“АД.
Установява се от представеното
влязло в сила разпределение на ЧСИ Г.Н.,*** действие СГС, по изпълнително дело
№ 20209230400206, че вследствие извършена публична продан на 1/2 ид.ч. от мезонет с идентификатор 68134.1002.81.12.14 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в подпокривното пространство на осеметажна жилищна сграда, с
административен адрес в гр. София, ул. ******, със застроена площ на мезонета
от 368.23 лв., собственост на Т.Й.С., в полза на взискателя
„И.“АД е била разпределена сумата в размер от 225 097.45 лв. Видно от представеното
по делото преводно нареждане, л. 94 от делото, в полза на „И.“ АД е заплатена
посочената сума на 11.10.2024 г.
Ето защо, следва да се направи
безспорният извод, че с частичното изплащане на чуждия дълг, този на
кредитополучателя по договор за банков кредит от 21.12.2007 г. – „И.“ ООД - в
несъстоятелност, платилото лице – поръчителят Т.Й.С. – е встъпило в правата на
удовлетворения кредитор. Този извод следва пряко от разпоредбата на чл. 146 ЗЗД,
която гласи, че поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата,
които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за
даденото поръчителство. Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу
третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до
размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители.
В съдебната
практика и в правната теория категорично се приема, че поръчителят и
солидарният длъжник имат правен интерес да платят дълга, а когато притежават регресно право срещу длъжника, се суброгират
в правата на удовлетворения кредитор (чл. 74 вр. чл.
146 и чл. 127, ал. 2 ЗЗД). Текстът на чл. 146 ЗЗД урежда т.нар. „законна суброгация“. Този извод почива, от една страна, на почти
пълната идентичност на формулировките на чл. 74 и чл. 146 ЗЗД. Той се
потвърждава и от господстващото в теорията виждане, че чл. 74 ЗЗД е посветен на
законната суброгация, а правилото на чл. 146 ЗЗД е
специално негово приложение. Това означава, че поръчителят се суброгира в правата на кредитор по право и не е необходимо
настъпване на някакви допълнителни факти и предпоставки за нейното настъпване –
достатъчно е лицето да има правен интерес да изпълни чуждо задължение и то да
има регресни права.
Доколкото в случая е налице
частично изпълнение, то и суброгацията е частична.
Такава частична суброгация е възможна, стига
кредиторът да е приел частичното изпълнение – приетото от кредитора частично
изпълнение прекратява задължението за тази част по арг.
от чл.66 ЗЗД. Щом поръчителят има частичен регрес, той трябва да може да се суброгира в правата на кредитора, защото суброгацията е обезпечение на регреса, което настъпва по
право.
Предвид
изложеното се налага изводът, че с плащането (частично) от страна на поръчителя
Т.Й.С. тя се е суброгирала (частично) в правата на кредитора „И.“ АД
спрямо длъжника „И.“ ООД – в несъстоятелност. Без значение е, че плащането не е
било доброволно, а принудително – принудителното изпълнение срещу поръчителя
поражда за него регресни права, защото е еквивалент
на доброволното изпълнение.
Плащането от страна на поръчителя
представлява плащане на чужд дълг при наличие на правен интерес, в резултат на
което по силата на закона възниква регресно право
срещу длъжника. Ето защо, не може да се
отрече правото на изпълнилия чуждо задължение кредитор да го предяви пред
съда по несъстоятелността, независимо, че вземането на банката на практика вече
е било прието в производството по несъстоятелност, тъй като одобрените от съда
списъци на приети вземания не подлежат на изменение от съда. В същото време при
приемането на това ново вземане следва да се съобрази редът и привилегията, в
които лицето заявява и доказва, че встъпва, т.е. то трябва да бъде включено в
списъка на приети вземания с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Възникването на регресното вземане е резултат от нов факт /плащането на
чуждия дълг/, настъпил след
откриването на производството по несъстоятелност, т.е. налице е нововъзникнало право
на вземане срещу длъжника, което може да се предяви само по реда на чл. 688,
ал. 3 ТЗ. Налице е ново вземане. Суброгацията не е
обикновено частично правоприемство /какъвто например
е случаят при сключен договор за цесия/, тя има сложен фактически състав, който
включва нови факти и е свързан с възникване на нови права. При нея следва да се
отчете погасителният ефект на плащането, вкл. и на приетото от кредитора
частично плащане, както и възникването на едно ново регресно
притезание в патримониума
на ново за правоотношението лице. Фактът,
че вземането на първоначалния кредитор се погасява чрез изпълнение /плащане/,
означава, че в патримониума на третото суброгирало се лице възниква ново право, чийто обем е в зависимост от обема на вече погасеното
право. Тази зависимост не може да се приравни по последици на частичното правоприемство.
Наред с това следва да се посочи,
че процедурата по предявяване, респ. приемане на вземането на суброгиралото се лице открива пътя на искова защита по реда
на чл. 694 ТЗ при спор относно тези права след производство по разглеждане на
възражението, предотвратява се и възможността за противоречиви разрешения на
спора относно правата на това лице при провеждане на различни събрания на
кредиторите или при удовлетворяване посредством множество сметки за
разпределение.
Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че претендираното вземане от Т.Й.С.
следва да се включи в списъка с приети вземания, възникнали в срока по чл. 688,
ал. 3 ТЗ, като при изготвяне сметката за
разпределение синдикът ще следва да съобрази, че вземанията на „И.“ АД,
които са включени в предходно изготвените списъци, вече са изплатени частично и в правото да получи плащане се е суброгирало именно лицето Т.С.. В посочения смисъл, че при
законна суброгация следва да има предявяване в срока
по чл. 688, ал. 3 ТЗ има постановена практика – Решение № 1335/25.07.2013 г. по
т.д. № 1455/2012 г. н СГС, VІ-2 състав, потвърдено с Решение от 08.01.2014 г.
по т.д. № 4213/2013 г. на САС и недопуснато до касация съгласно Определение №
932/04.12.2014 г. по т.д. № 1321/2014 г. на ВКС, І т. о.; Решение от 27.02.2020
г. по т.д. 1262/2019 г. на СГС, VI-1 състав, Определение № 2436/03.07.2019 г.
на Варненски окръжен съд по т.д. № 472/2018 г., а също и мотивите на
постановеното Решение № 676 от 09.11.2023 г. по в.т.д. № 692/2023 г. на САС.
С
оглед на всичко изложено, се налага крайният извод, че възражението, подадено
от Т.Й.С. срещу списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „И.“
ООД – в несъстоятелност следва да бъде уважено, като съставеният от
синдика списък на неприети вземания № 5, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, следва да бъде изменен съобразно посоченото в настоящото определение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ по
възражение, подадено от Т.Й.С., допълнителния
списък № 5 на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „И.“ ООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ,
който списък е обявен в търговския регистър на 11.10.2024 г., като ВКЛЮЧВА в списък на приетите вземания,
предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, следното вземане на кредитора Т.Й.С.,
предявено с молба с вх. на СГС № 264095/16.02.2024 г., уточнена с молба с вх.
на СГС № 268813/11.04.2024 г.: регресно вземане в
размер на 225 097.45 лв. –
главница, дължима в резултат от извършеното от Т.Й.С. частично плащане в полза
на „И.“ АД, с което са погасени част от задълженията на „И.“ ООД – в
несъстоятелност по договор за кредит от 21.12.2007 г., която сума е платена на
банката на 11.10.2024 г. въз основа на влязло в сила разпределение от
16.02.2024 г. на ЧСИ Г.Н.,*** действие СГС, по изпълнително дело №
20209230400206, вследствие извършена публична продан на 1/2 ид.ч.
от мезонет с идентификатор 68134.1002.81.12.14 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на
изпълнителен директор на АГКК, собственост на Т.Й.С., ведно със законната лихва
от плащането на удовлетворения кредитор, като това вземане е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ
поради встъпване в правата на удовлетворения кредитор „И.“ АД на основание чл. 146 ЗЗД вр. чл. 74 ЗЗД, и го ОДОБРЯВА.
Определението да се обяви в Агенцията
по вписвания -ТРРЮЛНЦ и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на
Софийски градски съд.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: