О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,………2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV-ти въззивен състав, в закрито
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дечев ВНЧД № 2679 по описа на
СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по протест на
прокурор при СРП срещу Определение от 08.06.2020 г. по НЧД № 5167/2020 г. по
описа на СРС, НО, 112-ти състав, с което е отменено постановление на СРП от
23.01.2020 г., с което прекратено наказателното производство по ДП № 1504/2019
г. по описа на 04 РУ СДВР и пр.пр. № 38205/2019 г. на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК и делото е върнато на СРП за продължаване
действията по разследването.
В протеста се твърди, че с
оглед мотивите на атакувания съдебен акт се стига до отмяна на постановлението
на СРП с цел подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган. Твърди се, че
не са дадени указания на прокурора за извършване на други действия по
разследването, а съдебният състав въз основа на собствен анализ е достигнал до
други фактически изводи и правни изводи. Излагат се съображения за
недопустимост по процесния ред да се подменя вътрешното убеждение на прокурора,
тъй като проверката по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е по отношение
правилността и законосъобразността на атакуваното постановление. С тези
аргументи се иска отмяна на определението на районния съд и постановяване на
ново, с което прокурорският акт да бъде потвърден като законосъобразен.
Софийски градски съд, НО, ХIV-ти
въззивен състав, като взе предвид протеста, доказателствата по делото и сам
служебно провери изцяло правилността и законосъобразността на определението,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в
предвидения в чл.243, ал.7 от НПК седмодневен срок.
Разгледан по същество протестът е
неоснователен и следва да бъде
оставен без уважение, а първоинстанционното определение да бъде потвърдено като
правилно.
От данните по делото се
установява, че досъдебното производство с № 1504/2019 г. по описа на 04 РУ СДВР
и пр.пр. № 38205/2019 г. е образувано на 17.08.2019 г., за това, че на
16.08.2019 г. около 22:45 часа в гр. София, ж.к. „**********е причинена на С.А.И.средна
телесна повреда – И. била блъсната на земята, в резултат на което получила
счупване на долен край на лъчева кост на лява ръка – престъпление по чл. 129,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В процеса на разследване в
качеството на свидетели са разпитани С. И., К.И., А. К., М. Х., М.А., Г.С., Б.
Х. и Ю. К.; проведена е очна ставка между свидетелите С. И. и Ю.К.. Приобщени
са медицински документи и е изготвена съдебномедицинска експертиза относно
нанесеното телесно увреждане на пострадалата И.. От разпитаните свидетели се
установява, че възникнал конфликт по повод вдигане на шум в късните часове в
дома наА.и Ю.К., поради което С.И. отишла при тях, за да им направи забележка.
По-нататък показанията на свидетели могат условно да бъдат обособени две групи
– свидетелите К.И., А.К.и Ю.К., които дават информация за агресивно поведение
на свидетелката И. и отричатК.да е блъскал последната. В противовес на тях са
показанията на С.И., М.Х., М.А., Г.С., в които се съдържа информация, че Ю.К.
блъснал С.И., в резултат на което тя паднала.
При тези данни прокурорът при СРП
е приел, че процесният конфликт има характер на битова свада, която е довела до
възникване на емоционален заряд у участниците, изразяващ се в гняв и яд. Не се
е доверил на показанията на пострадалата И. в частта относно твърдението, че
била блъсната от Ю.К., преценявайки че същите са изолирани. Поради това приел,
че същата в развилия се конфликт загубила равновесие и паднала на етажната
площадка. При това положение прокурорът е приел, че извършеното деяние не
съставлява престъпление и е прекратил наказателното производство.
Постановлението за прекратяване
на наказателното производство било обжалвано от С.И., в резултат на което било
образувано НЧД № 5167/2020 г. по описа на СРС, 112-ти състав. В атакуваното
определение районният съд се доверил изцяло на показанията на пострадалата И.,
въз основа на които приел различна фактическа обстановка от описаната в
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Първоинстанционният съд е изложил аргументи относно необоснованост на
атакуваното постановление, приемайки че изложените изводи от прокурора не се
подкрепят от обективните находки по делото. В заключение е установил, че в
постановлението доказателственият материал е тълкуван превратно, което е довело
до неправилно приложение на материалния закон.
При така установеното от
фактическа страна, от правна страна съдът прие следното:
Предмет на проверка е определението
на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК се произнася
по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Следва да се посочи, че в настоящето производство,
съдът може да се произнася по въпросите свързани със законността, правилността
и обосноваността на атакувания акт на държавното обвинение в рамките на
фактическите и правни доводи изложени в този акт, като не може да приема нови
фактически обстоятелства. В този ред на мисли неправилно първоинстанционният
съд е извел нова фактическа обстановка, различаваща се от тази описана в
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В настоящото
производство съдът не разполага с подобни правомощия да установява различни
фактически констатации, а следва да направи изводите си въз основа на тези,
залегнали в прокурорския акт (Р-60-2003-І н.о.). В случай, че съдът прецени, че
в постановлението за прекратяване фактическата обстановка е формирана въз
основа на грешни изводи, резултат от превратно тълкуване, той не може
самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствата по
делото, а следва да отмени атакувания акт на това основание, като посочи в
какво се състои констатираното нарушение при оценката на събрания
доказателствен материал. Въпреки че незаконосъобразно първоинстанционният съд е
приел нова фактическа обстановка, в останалата част от определението той е
обосновал, защо атакуваният прокурорски акт, с който е прекратено наказателното
постановление е необоснован.
В този ред на мисли следва да се
посочи, че постановлението е обосновано, когато установените по делото
фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото
доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните
доказателства и доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено,
когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на
формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по
отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни
изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с
тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да
провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са тези на
чл. 13 и 14 от НПК. Държавното обвинение е задължено не само да събере всички
относими и необходими фактически данни по случая, но и да ги подложи на
задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде
отговор дали в конкретния казус е налице престъпление или не, известен ли е
неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.
В конкретния случай правилно
контролираният съд е констатирал, че в постановлението за прекратяване на
наказателното производство доказателственият материал е тълкуван превратно,
въз основа на което прокурорът е достигнал до грешни правни изводи. В процесния случай единствените очевидци на
деянието са пострадалата И. и свидетеля Ю.К.. Това е така, тъй като И. твърди,
че едва след като била блъсната, паднала и се изправила, позвънила на съседите,
както и едва след това се появили свидетелите К. иИ.. Следователно в процесния
случай е налице така наречената „дума срещу дума“ или по друг начин казано
показанията на И. и показанията наК.съдържат взаимоизключващи се обстоятелства,
които е трябвало да намерят необходимия анализ в постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство. За изясняване на противоречията
между показанията на единствените очевидци по делото е било необходимо да се
съберат множество контролни доказателства, които да бъдат обсъдени в
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. В
своите мотиви прокурорът е следвало да посочи защо не кредитира едни
доказателства и защо се доверява на други. Вместо това без задълбочен анализ,
формално в постановлението е прието, че показанията на И. относно
обстоятелството, чеК.я бутнал и тя паднала на земята, са изолирани, като без да
се споменава изрично прокурорът се е доверил на показанията на К.. Последният е
посочил в разпита си, че И. отстъпила назад, залитнала и „все едно седна на
земята“. Неясно за съдебния състав остава обстоятелството, защо прокурорът не е
обсъдил тези противоречия в показанията на двамата очевидци. Липсва съпоставка
на показанията на И. иК.с тези на останалите свидетели по делото, въз основа на
които прокурорът би могъл да достигне до единствен и непротиворечив извод
относно наличието или не на извършен състав на престъпление. Прокурорът е
посочил, че нито един от останалите свидетели не е възприел физически конфликт
между И. и К., което обаче е житейски логично, тъй като те се появили на
съответните входни врати едва след като свидетелката се изправила. Отделно от
това в част от показанията на свидетелите се съдържат производни данни за
бутане на И. от страна на К., които не са намерили отражение в постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство. При тези данни
представителят на държавното обвинение е бил длъжен да анализира показанията на
И. иК.по отделно и съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал, в
резултат на което да прецени кои от тях да кредитира. Формалното твърдение, че
показанията на И. са изолирани, разгледано съвкупно с обстоятелството, че в
постановлението е дадено доверие на изложеното от К., без това изрично да се
посочва, води до извода, че доказателственият материал е превратно тълкуван и
изводите на прокуратурата не почиват на обективен, всестранен и задълбочен
анализ на събрания доказателствен материал.
Освен това в отмененото
постановление за прекратяване на наказателното производство прокурорът твърде
повърхностно и кратко е анализирал заключението на съдебно-медицинската
експертиза на пострадалата С.И., съдебномедицинското удостоверение и другите
медицински документи. В заключението на СМЕ вещото лице изрично е посочило, че механизъма
на причиняване на телесните увреждания на С.И. може да е бил осъществен така,
както е бил описан от пострадалата в нейните свидетелски показания, както и в
дадените от нея сведения в медицинските документи, т.е. че травмите са
причинени по време, място и начин описан от пострадалата. Точно на тази част от
заключението прокурорът не е направил никакъв анализ. Вместо това е стигнал до грешен
извод, че свидетелските показания на пострадалата са останали изолирани предвид
факта, че те се потвърждават именно от заключението на СМЕ. Вместо това той на
практика е кредитирал показанията на единствения друг очевидец – свидетел Ю.К.,
който твърди, че И. е паднала сама поради загуба на равновесие. Прокурорът не е
изпълнил процесуалното си задължение за всестранно, пълно и обективно
разследване като не е направил проверка на тази версия на причинените травми, а
е имал такава възможност чрез назначаване на допълнителна СМЕ, която да провери
дали е възможно наранявания на И. да се причинят по начина описан от св.К.. В
този смисъл настоящият съдебен състав счита, че прокурорът е допуснал
съществено процесуално нарушение поради необективно, формално и едностранно
разследване, което съответно е довело до необоснованост на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Предвид изложеното съдът не може
да се съгласи с твърдението, че с атакуваното определение се опитва да подмени
вътрешното убеждение на прокурора. Макар и неправилно районният съд да е приел
нова фактическа обстановка, той се е аргументирал защо атакуваното постановление
е необосновано. Събраният доказателствен материал следва да бъде обсъден по
отделно и в своята съвкупност в постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, което гарантира, че съответният ръководно-решаващ
орган е взел своя краен извод въз основа на всички доказателства, без някои от
тях да са игнорирани. Вътрешното убеждение се гради именно върху цялостен и
задълбочен анализ на доказателствения материал, какъвто в атакуваното
постановление липсва, което води до невъзможност за съда да разбере защо
държавното обвинение се е доверило на едни показания за сметка на други. Именно
в тази насока са и изложените съображения на първоинстанционния съд, който в
своя анализ е посочил, че показанията на И. не са изолирани, а напротив –
намират подкрепа в доказателствата по делото (заключението на СМЕ и другите
медицински документи), въз основа на което районният съд е приел, че
доказателствата по делото са тълкувани превратно от представителят на
държавното обвинение. С оглед изложеното твърденията за подмяна на вътрешното
убеждение са неоснователни.
В заключение настоящата инстанция
намира, че игнорирането на част от доказателствата и доказателствените средства
е съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на необоснован акт,
както правилно е констатирал първоинстанционният съд. Липсата на доказателствен
анализ на взаимоизключващите се твърдения наК.и И., води до невъзможност съдът
да осъществи надлежна проверка, въз основа на какво държавното обвинение е
решило, че показанията на И. остават изолирани. От друга страна, при непълен и
превратен анализ на доказателствата по делото не може да се достигне до
единствен и непротиворечив краен извод относно приложението на материалния
закон, а имено съставомерно ли е деянието или не. Поради това правилни и
обосновани се явяват крайните изводи на съда, че атакуваното постановление е
незаконосъобразно и като такова е отменено.
При крайното съвпадение на двете
инстанции, настоящият съд намира за необходимо да потвърди определението, с
което е отменено постановлението за прекратяване на досъдебното производство.
В случай, че прокурорът отново
прецени, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство,
същият дължи произнасяне и анализ на всички доказателства и излагане на
следващите от тези доказателства правни изводи.
Водим от горното Софийски Градски
съд, НО, ХIV-ти въззивен състав на
основание чл.243, ал.7, вр.ал.6, т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 08.06.2020 г. по НЧД № 5167/2020 г. по описа на СРС, НО,
112-ти състав, с което е отменено постановление на СРП от 23.01.2020 г. като
незаконосъобразно и делото е върнато на СРП за продължаване действията по
разследването.
Определението е окончателно.
Да се изпрати препис на С.И. и
СРП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.