Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. Русе, 07 декември 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 16 ноември 2022 год. в състав :
Съдия: ДИАН
ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Наталия Георгиева ………и в присъствието на прокурора …… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 462…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР (Закон за Министерството на
вътрешните работи), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
след постъпила жалба от Р.Е.З. ***, чрез адв. С.П.,*** срещу Заповед рег.
№40663-1882/30.09.2022 г. на директора на РД "Гранична полиция” - Русе.
Със заповедта на
адресата й Р. З., в качеството му на младши инспектор - старши полицай в ГКПП
Русе от ГПУ Русе при РД ГП Русе е наложено
дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок три месеца,
считано от датата на връчване на заповедта. Служителят е предупреден, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.199, ал.1 от ЗМВР в срока на
наложеното му наказание, ще му бъде наложено по-тежко такова.
В жалбата и в
съдебна зала оспорващият, действащ чрез адв. С. П. твърди противоречие на административния акт с
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
производството по издаването му. Твърди се още, че с действията си З. не бил
извършил дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана отговорността му. В писмена
защита се поддържат същите оплаквания. Всичко това сочи на основанията за оспорване
на индивидуален административен акт, разписани в чл.146, т.3 и т.4 АПК.
Иска се от съда
да отмени оспорената заповед, претендират се разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата, Директор на РД ”Гранична полиция” - Русе, чрез
процесуален представител – гл. юрисконсулт Й. С., в писмен отговор, в съдебна
зала и в писмена защита я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства и направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима като
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Фактите, установени от съда в настоящото производство са следните:
Със Заповед № 4066з-1256/13.07.2022
г. (л.7-8 от адм. преписка), директорът на РД ”Гранична полиция” - Русе е
разпоредил на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР да се извърши проверка във връзка
с данни за допуснато нарушение на служебната дисциплина от служител на ГКПП
Русе при и по повод осъществената гранична проверка при влизане в страната на
02.06.2022г., в 11:44 часа, през ГКПП Русе Дунав мост на румънския гражданин
Manolache Madalin, роден на ***г., представил за проверка преотстъпена румънска
лична карта N° ZC 367051 на името на Manolache Guta, роден на *** г. По това
време на ГКПП – Русе, „Дунав мост“ на смяна е бил старши граничен полицай Р.Е.З.,
младши инспектор.
В хода на предварителната
проверка е прието, че действията на служителя са в нарушение на изискванията на
чл.27, ал.1, т.1 от Инструкция рег. №8121з-813/09.07.2015г.(отм.) за реда и
организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове. Деянието представлявало нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР.
Определил е в
т.2 лицата, които да извършат проверката-дисциплинарно разследващ орган (ДРО) и
срок за приключване на проверката. Задължил е комисията да приобщи към материалите
по делото събраните доказателства в хода на предварителната проверка по съобщение
рег. № 3605/03.06.2022 г. от ГКПП-Русе, писмо рег. №3282з-13338/09.06.2022г. на
ГДГП-МВР и да се изготви протокол за това, съобразно текста на чл.29, ал.5 от Инструкция
№8121з-877/06.07.2021г. Указал е на проверяващата комисия да запознае служителя със заповедта, както и да му разясни правата по закон. Заповедта е връчена
на Р. З. на 05.08.2022г.
След издаване на
заповедта от 13.07.2022 г., съгласно и дадените указания, комисията приобщила
всички материали от извършената предварителна проверка, приключила със справка
№ 5403р-15004 /08.07.2022 г. (л.12 и сл. от адм. преписка). С проверката било изяснено,
че на 02.06.2022 г. , в 11:44 часа на ГКПП Русе Дунав мост, младши инспектор Р.З.
е извършил гранична проверка на влизане в страната на румънския гражданин
Manolache Madalin, роден на *** г. , който е представил за гранична проверка
румънска лична карта № ZC 367051 на името Manolache Guta, роден на *** г. ,
негов брат. Това е обстоятелство, което и не се и оспорва от жалбоподателя.
В тази
предварителна проверка били дадени и писмени обяснения (л.35 от адм. преписка) от
румънския гражданин Manolache Madalin, в които е налице признание, че той е влязъл
в Р България на 02.06.2022 г., през ГКПП Русе Дунав мост, с личната карта на
брат си, защото бил непълнолетен и нямал декларация съгласие от родителите си.
Била изготвена и
експертна справка № 40 от 03.06.2022 г. рег. № 5403р-12139/03.06.2022 г. (л.25 от преписката), в която заключенията са, че 1. Личната карта е истински/оригинален
документ; 2. Лицето на фотоизображенията в румънска лична карта № ZC 367051,
издадена на 20.11.2018 г. на името на Manolache Guta, не е идентично с лицето
Manolache Madalin.
Разследващите са
приели, че с действията си, при осъществяване на гранична проверка на явилото
се за влизане в страната лице, младши инспектор Р.З. е проявил небрежност при
изпълнение на вменени му служебни задължения, като не е извършил прецизна
идентификация на лицето, влизащо в Р България.
На 02.06.2022
г., в 11:44 часа, на ГКПП Русе Дунав мост, АРМ кабина №1, при извършване на
гранична проверка за влизане в страната на румънския гражданин Manolache
Madalin, роден на *** г., била представена за проверка преотстъпена румънска
лична карта N2 ZC 367051 на името на Manolache Guta, роден на *** г. Р. З. не установил, че чуждият гражданин
Manolache Madalin е представил за контрол официален документ за пътуване,
издаден за друго лице, в резултат на което го е пропуснал в Р България, без
наличието на необходимите условия за влизане в страната. Деянието му нарушавало
вменени на служителя служебни задължения в тире 1 “ извършва гранични проверки
на преминаващите през ГКПП лица и транспортни средства; ” от специфична
длъжностна характеристика (л.39 гръб, л.40 от адм. преписка) рег. №
3282р-11743/04.05.2017 г. за длъжността полицай-старши полицай в ГКПП,
утвърдена със заповед № 32823-1271/05.05.2017 г. на директора на ГДГП и
задълженията, произтичащи съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 81213-813
от 9 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните
проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове(отм.).
Дисциплинарно - разследващият
орган е приключил дисциплинарната проверка с изготвяне на становище, справка рег.
№ 5403p-16945/05.08.2022 г. (л.10 от адм. преписка).
В нея след кратко
изложение на установените при проверката факти и обстоятелства, на дадените от З.
обяснения, ДРО излиза с предложение на Р. З., в качеството му на държавен
служител, младши инспектор - старши полицай в ГКПП Русе от ГПУ Русе при РД ГП
Русе да бъде наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок
три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за извършено нарушение на
служебната дисциплина, позовавайки се на чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 200, ал. 1,
т. 15 и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Така, на 30.09.2022г.,
директорът на РД ”Гранична полиция” – Русе издал и оспорената пред съда Заповед
№4066з-1882, с която наложил на Р. З. дисциплинарно наказание “писмено
предупреждение” за срок три месеца, считано от датата на връчване на заповедта,
на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл.197, ал.1, т.2 и чл. 199, ал. 1, т. 3, чл.
204, т. 4 от ЗМВР. Служителят е предупреден, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено
по-тежко дисциплинарно наказание.
В заповедта са
посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
В административната
преписка откриваме още обяснение, дадено от Р. З. при предварителната проверка (л.41),
от което е видно, че той счита, че е извършил задължителните съгласно чл.27,
ал.1, т.2 и т.3 проверки и минималните такива по ал.2 на същата норма от Инструкцията.
В съдебно заседание
бе разпитан и св. Р.С., извършващ проверката за извършено дисциплинарно
нарушение и подписал справката, с която приема, че на младши инспектор Р.Е.З. *** “ следва да бъде
наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение” за срок три месеца,
считано от датата на връчване на заповедта. От казаното в съдебна зала става
ясно, че Р. З. нямал достъп до румънските информационни масиви, а само до българските.
Дадените показания от лицето Manolache Madalin били на румънски език в
присъствието на началник смяна Д.Т., който не е лицензиран преводач, но е
извършил превода. Казва още, че не е било поискано от румънските власти да съдействат
и снемат обяснение от румънския колега, който е бил на ГКПП в същата смяна и
който е извършил проверка на същото лице. Румънският колега бил извършил
гранична проверка за излизане от Румъния, като не установил тази разлика, която
се получава и наказаният служител го е пропуснал за влизане в страната, без да
установи различие. Обяснява и процедурата на извършваната проверка : „При влизане
в страната в кабинката работят румънски служител и български служител. Влизайки
в България, лицето, щом идва от Румъния, първо подава документа си на румънския
служител и съответно документът от румънския служител се предава на колегата му
от българска страна и българският колега връща документа на лицето. Няма
възможност българският служител да поиска съдействие от румънския си колега за
информация, която се съдържа в информационната система на Гранична полиция –
Румъния“. Завършва показанията си с това, че „Лицата са двама братя и имат
разлика само 6 години, приличат си“.
При така установената
фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени по т.4 от същата норма от „служители на
висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1
– 3 “.
Същите тези длъжности са посочени в чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР. Съгласно
раздел ІII, т. 3 от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1
и т. 3 и ал. 3 ЗМВР (утвърден със ЗАПОВЕД № 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно
утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР) директорът дирекция в главна дирекция ГП заема
ръководна длъжност. Следователно същият може да наложи наказанието по чл. 197,
ал. 1, т. 2 ЗМВР “писмено предупреждение” за съответния срок на всеки от подчинените
си служители.
В настоящия случай,
именно длъжността, която заема дисциплинарно-наказващият орган - комисар Димитър Чорбаджиев,
на длъжност директор на РД ГП - ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР е безспорно, че административният акт е издаден от компетентен орган. По компетентността
на ДНО няма и спор между страните.
Спазена е
установената форма - заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни
основания за издаването й.
Заповедта е
издадена в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, според която „Дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му“. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР,
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган – чл. 196, ал. 2 ЗМВР. Материалите от
дисциплинарното производство постъпват при административния орган в момента на
завеждането им в съответното деловодство. Материалите по проверката са
постъпили при ДНО на 05.08.2022г., а заповедта за наказанието е издадена на 30.09.2022г.
Спазена е и
разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба преди налагане
на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е длъжен да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения.
Според чл.210,
ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието,
което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва заповедта.
Съдът счита, че са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
нарушение на материалния закон, основания за отмяна на оспорената заповед.
Причината е в анализа
на събраните в дисциплинарното производство материали и доказателства и липсата
на такива, доказващи по безспорен и категоричен начин деянието, за което е ангажирана
дисциплинарната отговорност на З. и субективната
страна на административното нарушение. И не на последно място, нарушено е и
правото на защита на наказаното лице, тъй като едва в съдебното производство, с
писмения отговор се представят допълнителни документи, свързани с извършеното
разследване, което е недопустимо. Сред тях и „Докладна записка“, касаеща
допълване на отговорите на вещото лице по вече извършена експертна справка,
свързана с изследването на процесната лична карта и сравняване на лицето, което
я е ползвало с това на картата.
Разследващите не
са поискали от румънските власти съдействие и снемане на обяснение от румънския
граничен полицай, бил на смяна с Р. З., и който пръв е извършил проверка на
лицето. Такива обяснения биха дали по-ясна представа досежно случилото се на 02.06.2022
г. , в 11:44 часа на ГКПП Русе Дунав мост, при преминаването на лицето Manolache
Madalin, роден на *** г., с представена за проверка преотстъпена румънска лична
карта N2 ZC 367051 на името на Manolache Guta, негов по-голям брат.
И на следващо
място, от лицето Manolache Madalin, са дадени обяснения по случая, но за
преводач е ползван Д. Тонев - началник смяна на ГКПП - Дунав мост, което също е
нарушение на административно-производствените правила, макар и не толкова съществено.
Съгласно чл.2,
ал.1 от Инструкция № 8121з-813 от 9.07.2015 г. (отм.) за реда и организацията
за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове „Граничната проверка представлява система от последователни
действия и организационни мерки по отношение на всяко преминаващо през
държавната граница лице с цел установяване на неговата самоличност, наличието
на необходимите условия за преминаване през държавната границата и липсата на
мерки, ограничаващи движението му през границата на Република България“.
Инструкцията е
издадена от министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 55 от 21.07.2015 г.,
отменена с Инструкция № 8121з-1492 от 4.11.2022 г. за реда и организацията за
извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове. Но този текст е намерил приложение и в отменената и в новата
Инструкция.
Граничните проверки
се осъществяват от граничните полицаи на ГКПП при ГПУ в РДГП (виж чл. 13, ал. 1
от Инструкцията), а физическите проверки на ППС по см. на чл. 40, ал. 1 имат за
цел установяване на укрити лица и вещи в тайници или в естествените кухини.
Съгласно чл.27,
ал.1 от отменената Инструкция „Граничният полицай на първа линия осъществява
минималната гранична проверка, като приема документа за пътуване от преминаващото
границата лице, при което извършва: 1. установяване самоличността на лицето
чрез идентификация; 2. проверка на валидността на документа; 3. проверка за
наличието на признаци за фалшифициране или подправяне на документа. Според ал.2
„Граничният полицай може да извърши проверка на лицето и в АИС
"Граничен контрол" в рамките на минималната гранична проверка.“
Влизането в сила
на Регламент (ЕС) 2017/458 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017г.
не позволява да се подходи при граничните проверки по начин, различен от
описания в Инструкцията, досежно въвеждането на минимален граничен контрол, с
цел да се избегне подлагането на лицата, които се ползват с право на свободно
движение съгласно правото на Съюза.
Спазването на
Инструкция № 8121з-813 от 9.07.2015 г. (отм.) за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове
е част от служебните задължения на служителя, при което нарушаването на
разпоредба от Инструкцията е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 1 от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание, ако се
докаже и субективната страна на деянието.
Доказателствата,
събрани в дисциплинарната преписка и тези, в съдебно заседание сочат на безспорност
на така установеното, че
на 02.06.2022 г., в 11:44 часа, на ГКПП Русе Дунав мост,
АРМ кабина №1, при влизане в страната на румънския гражданин Manolache Madalin,
роден на *** г. е била представена за проверка преотстъпена румънска лична
карта № ZC 367051 на името на Manolache Guta, роден на *** г. Няма спор и че служителят,
осъществил граничната проверка на чуждия гражданин, при влизането му в страната
е Р. З..
Процедурата, при
която се извършва граничния контрол от двамата служители - на румънската гранична полиция и на българската
такава сочи, че лицето, влизащо в Р България от Р Румъния първо предоставя своя
документ за самоличност на служител от румънската
гранична полиция. Той извършва съответната проверка и предава личната карта или
документа за самоличност на българския граничен полицай. Самите разследващи приемат,
и след извършената експертна справка, че документът - румънска лична карта № ZC
367051 на името на Manolache Guta, роден на *** г. е наред, т.е. по него няма поправки и
фалшификации, но лицето на карата не е идентично с представилия личната карта -
румънския гражданин Manolache Madalin.
Това обаче, с
оглед на начина, по който се извършва проверката, описан по-горе, не може да се
вмени във вина на служителя от ГП, бил на смяна по това време, Р. З.. На практика,
румънският граничен полицай е извършил гранична проверка за излизане от Румъния,
като не е установил разликата между лицето на снимката на личната карта и лицето,
което я представя за проверка. След неговата проверка, той предава на колегата
си от българска страна личната карта, като българския служител на ГП е пропуснал
румънския гражданин Manolache Madalin за влизане в страната, без също да
установи различие. Граничният полицай не е длъжен да излиза от т.нар. кабинка,
освен ако има съмнения относно лицето, чиито документи проверява. След като проверката пред неговия румънски
колега е преминала нормално, то З. не е бил длъжен, с оглед и разпоредбата на чл.27,
ал.2 от Инструкцията да извършва по-задълбочена проверка. Още повече, се касае
за лице, гражданин на Р Румъния, т.е. част от ЕС.
Следва да се
отбележи, че се касае за двама братя, които имат няколко години разлика, но и
много си приличат. Това казва и разпитаният в съдебна зала свидетел Р.С., член
на комисията, която е извършила дисциплинарна проверка на Р.З..
Вярно е, че основно
длъжностно задължение на всички гранични служители, работещи на ГКПП е да
преминат през специален курс, който им дава възможност да бъдат точни в
идентификацията на лицата.
Няма категорични
доказателства обаче, че Р. З., упражнявайки правото си на преценка по чл.27,
ал.2 от Инструкцията според която „Граничният полицай може да извърши
проверка на лицето и в АИС "Граничен контрол", в рамките на
минималната гранична проверка, е действал недобросъвестно, виновно и следва да
бъде санкциониран с дисциплинарно наказание.
Съгласно член 8
от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/399 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2016
година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите
(Кодекс на шенгенските граници) „При влизане и при излизане лицата, които съгласно
правото на Съюза се ползват с право на свободно движение, подлежат на следните
проверки: а) проверка на самоличността и гражданството на лицето и на
автентичността и валидността на пътния документ за преминаване на границата,
включително посредством справка в съответните бази данни, и по-специално: 1)
ШИС; 2) базата данни на Интерпол за откраднати и изгубени пътни документи; 3)
националните бази данни, съдържащи информация за пътни документи, които са били
откраднати, незаконно присвоени, изгубени или невалидни.
В същия Регламент
се казва, че лица, които по принцип не подлежат на целеви проверки в базите
данни, подлежат, като минимум, на проверка с цел установяване на тяхната
самоличност въз основа на представянето или показването на пътни документи. Тази
проверка се състои от бърза и целенасочена проверка на валидността на пътния
документ за преминаване на границата, включително проверка за наличие на
признаци за фалшификация или подправяне, когато е подходящо чрез използване
на технически устройства, и в случай на съмнения относно пътния документ или
когато са налице признаци, че това лице може да представлява заплаха за
обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните
отношения на държавите членки, граничните служители извършват справка в базите
данни, посочени в параграф 2, букви а) и б). А такава проверка досежно валидността
на пътния документ за преминаване на границата, включително проверка за наличие
на признаци за фалшификация или подправяне Р. З. е извършил. В извършената проверка
от ДРО е установено, че документът е истински, валиден към него момент.
Съдът приема, че
не се доказва да е извършено така вмененото на жалбоподателя нарушение от
субективна страна и проведеното, и приключено с процесната заповед дисциплинарно
производство се явява незаконосъобразно.
Налице е и друго
нарушение в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и по-скоро в
спазване изискванията на закона. ДНО е нарушил императивното изискване на чл.
206, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно тази норма при определяне вида и размера на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния с. по време на службата. От съдържанието на
оспорената заповед не се установяват формирани в тази насока съображения
относно тежестта на възприетото нарушение и настъпили от същото вредоносни
последици, както и липсва анализ на форма на вината и цялостното поведение на служителя
по време на службата. В оспорения акт липсват и мотиви съобразно изискването на
чл. 63, т. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, която норма
задължава дисциплинарно- наказващия орган с надлежна обосновка да посочи има ли
основания за прилагане на чл. 198 от ЗМВР. В този смисъл са налице и възражения
от наказаното лице.
С оглед така изложените
по-горе мотиви, жалбата на Р.Е.З. ***, действащ чрез адв. С.П.,*** се явява
основателна и доказана.
Налице са
отменителните основания, разписани в чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Заповед рег. №40663-1882/30.09.2022 г. на
директора на РД "Гранична полиция” - Русе следва да бъде отменена, като
издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон.
При този изход
на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя Р.Е.З., изразена в
хода по същество чрез процесуалния му представител, за присъждане на направените
по делото разноски, които възлизат общо в размер на 510 (Петстотин и десет) лева,
представляващи внесената държавна такса в размер на 10 (Десет) лева, по сметка на
Административен съд – Русе, както и изплатеното в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 500 (Петстотин) лева, за осъществена правна защита и съдействие
от един адвокат, платени от жалбоподателя, съгласно представения и приложен по
делото Договор за правна защита и съдействие и подписано пълномощно към него. Размерът
на платеното адвокатско възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал.
2, т. 3 (нова, бр. 68 от 2020 г., изм., бр. 88 от 2022 г.) от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
норма регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес по Закона за Министерство
на вътрешните работи, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 750 (Седемстотин
и петдесет) лева. В случая заплатеното по настоящото дело адвокатско
възнаграждение е под регламентирания минимален размер в тази разпоредба и
остава неоснователно възражението за прекомерност на разноските, предявено в
съдебна зала от процесуалния представител на ответника. За дължимите към жалбоподателя
деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено
юридическото лице, което в случая е Главна дирекция "Гранична
полиция" на МВР, към структурата на което принадлежи административния
орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт и това е така
предвид нормата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, която регламентира, че главните
дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция
"Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и
социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни
системи", Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по оспорване на Р.Е.З. Заповед рег. №4066з-1882/30.09.2022 г. на
директора на РД "Гранична полиция” - Русе, с която на Р.Е.З., в качеството
му на държавен служител, младши инспектор - старши полицай в ГКПП Русе от ГПУ
Русе при РД ГП Русе е наложено
дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок три месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР да заплати на Р.Е.З. ***,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 510 (Петстотин и
десет) лева, от които 10 лева д.т. за завеждане на спора и 500 (Петстотин) лева, за осъществена правна защита и
съдействие от един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: