Р Е Ш Е Н И Е
№ 2146
26.06.2020г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 32 по описа на съда за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба от П.И.В. и уточняваща молба от *** се твърди, че ищецът и Ж.И.В. са бивши съпрузи, като от брака им са родени две деца – ответниците. С решение по гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. бракът бил прекратен, родителските права по отношение на децата били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща издръжка в размер на 70 лв. месечно за всяко дете, считано от *** до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до пълното й погасяване. Твърди се, че въз основа на изпълнителен лист от *** било образувано изпълнително дело ***/***г. по описа на ДСИ, което въз основа на разпореждане от ****. било продължено от *** ***, с район на действие ПОС, за събиране на суми, представляващи издръжка и натрупана лихва за забава, за периода от *** до ***. Задължението за заплащане на издръжка било установено с влязло в сила съдебно решение, като в исковата молба е изразено становище, че доколкото задължението за издръжка е периодично плащане, срокът на давността бил 3-годишен, започнал да тече от *** – датата на влизане в сила на съдебното решение, респективно изтекъл към дата ***. Погасена била и законната лихва върху главниците, описана в исковата молба като размери и периоди, като за всяка от ответниците погасената по давност главница била в размер на 2 590 лв. и 1 792.84 лв. лихва, или общо 8 765.68 лв., за двете ответници, сбор от главници и лихви. Освен това единственото изпълнително действие по делото било налагането на възбрана, на ***, като едва след прехвърляне на делото на *** *** било предприето извършване на изпълнителни действия – възбрани и описи. Поради изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено спрямо ответниците, че ищецът не дължи на всяка от тях сумата от общо 2 590 лв., сбор от погасени по давност периодични плащания за издръжка за периода от *** до ***, както и 1 792.84 лв. сбор от начислени законни лихви за периода *** до ***, по цитираното изпълнително дело.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от И.П.В. и М.П.В., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Сочи, че погасителната давност е петгодишна, тъй като задълженията са установени със съдебно решение. Намира, че на основание чл.115, ал.1, б. „а” ЗЗД погасителна давност не тече между родители и деца. Дори и да се приемело, че давността за вземанията не била спряна, то по цитираното в исковата молба изпълнително дело давността била прекъсвана както чрез предприемане на действия по принудително изпълнение, така и с изявления от страна на длъжника, че признавал задълженията си предвид подавани от него молби за разсрочване на задълженията и извършените, макар и минимални плащания, както следва – *** ***г. – 120 лв., *** ***г. – 140 лв., *** ***г. – 200 лв. Било извършено признание и през ***г., с подаване на молба с приложени пощенски преводи. По отношение на издръжката на И.В. на *** бил подаден иск за нейното увеличение, производството по който приключило със съдебна спогодба, поради което се счита, че давността отново е прекъсната и през време на спора не е текла. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
С решение от *** по гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е прекратен бракът на Ж.И.В. и П.И.В.,***.***. Утвърдено е с решението постигнатото между страните споразумение, по силата на което се задължава да заплаща на малолетното си дете М.П.В. и малолетното дете И.П.В., чрез тяхната майка и законен представител издръжка в размер на по 70 лв. на месец, платима до **-то число на текущия месец, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане. Решението, видно от извършеното отразяване, е в сила от ***.
Представена е покана за доброволно изпълнение до П.И.В. по изпълнително дело № *** от *** по описа на *** *** /предходно изпълнително дело № ***/***г. по описа на * район на СИС при Районен съд Пловдив/, с която същият е уведомен, че задължението му по делото възлиза на сумата от 22 317.19 лв.
Постъпило е в цялост цитираното изпълнително дело, ведно с образуваното по-рано изпълнително дело № ***/***г. по описа на ДСИ при Районен съд Пловдив.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на законните лихви върху всички вноски за издръжки за всяка една за период *** до *** /с начислена законна лихва до *** – дата, до която лихвата е начислявана и посочена в покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № ***/***г./ възлиза на сумата от 1764.99 лв. Според вещото лице П.В. е погасил задължения за издръжка на детето И.В. за *** и *** ***г., като новопостъпили плащания по изпълнителното дело няма.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът
може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Не е спорно между страните, че с решение от *** по гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е прекратен бракът на Ж.И.В. и П.И.В.,***г., като по силата на постигнатото между страните споразумение, П.И.В. се задължава да заплаща на малолетното си дете М.П.В. и малолетното дете И.П.В., чрез тяхната майка и законен представител издръжка в размер на по 70 лв. на месец, платима до **-то число на текущия месец, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че против ищеца П.И.В. е образувано на *** изпълнително дело № *** по описа на ДСИ при РС Пловдив за ***г., въз основа на изпълнителен лист от ***, издаден по гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. С протокол от ** на *** при СИС при РС Пловдив делото е прекратено и изпратено на *** при ПОС с № *** – ***, за продължаване на изпълнителните действия по възлагане от взискателя. На *** е образувано изпълнително дело № ***.
Ищецът твърди, че за периода от ** до *** вземанията за издръжка в полза на И.П.В., в общ размер от 2 590 лв. са погасени поради изтекла давност, както и е погасена начислената законна лихва върху тези главници, в общ размер от 1 792.84 лв., както и че за периода от *** до *** вземанията за издръжка в полза на М.П.В., в общ размер от 2 590 лв. са погасени поради изтекла давност, както и е погасена начислената законна лихва върху тези главници, в общ размер от 1 792.84 лв.,
От писмените доказателства е видно, че с утвърденото споразумение упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца е предоставено на майката на децата. След като упражняването на родителските права е възложено и поето от единия родител-майката, то само между нея и децата е приложима разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а“ ЗЗД. Между децата и другия родител е налице съдебно признато вземане за издръжка, като това правоотношение е подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115 „а“ ЗЗД. Според ВКС разпоредбата следва да се преценява и прилага с оглед настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права само от единия родител след развода, с когото детето живее съвместно, и този родител еднолично полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, вкл. грижата за охраняване материалните интереси на детето и като негов представител следва да изисква изпълнение на съдебно признатото вземане за издръжка. Практиката приема, че другият родител не е ограничен или лишен от родителски права, но това не е равностойно на упражняването на родителските права от другия родител, който ежедневно е в състояние на непосредствена грижа за детето. Поради това съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че давност между родители и деца не тече.
Съгласно чл.110 ЗЗД всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с изтичането на петгодишна давност. Съгласно чл.111 ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай вземането за издръжка е възникнало на ***, когато е влязло в сила решението по гр.д.№ *** по описа на ПРС за ***г. Съдебната практика приема, че задължението на родителя за заплащане на ежемесечна издръжка за дете има характер на „периодично плащане” по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД. Погасителната давност при периодичните вземания, която е тригодишна, тече за всяка вноска от датата на падежа й, а не за цялото вземане от датата на съдебното му установяване. Всяка последователна вноска си има своя тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 116 б.”в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок всякога е пет години, ако вземането е установено със съдебно решение – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
С оглед на
това съдът намира, че предявените искове са основателни. В случая задължението
за издръжка е признато с решение по гр.д.№ *** по описа на ПРС за ***г., в сила
от ***. Въз основа на същото е издаден изпълнителен лист от *** и по молба на Ж.И.А.
от ***, в качеството й на законен представител на двете малолетни деца, е
образувано изпълнително дело № *** по описа на ДСИ – ПРС. Според разясненията, дадени в т.10 от
Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по
описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, като
такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, разсрочването и извършване на продан и
т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасен остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др. Видно
от представеното по делото копие от изпълнителното дело, с молбата за
образуване на делото от *** взискателят е посочил способ за изпълнение, поради
което и с оглед разясненията по т.10 от посоченото Тълкувателно решение следва да
се приеме, че погасителната давност за вземанията се счита за прекъсната с
подаването й. От този момент по отношение на вземанията е започнала да
тече нова петгодишна давност, която е прекъсната с налагане на възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника П.И.В., на ***. След този момент по
делото са извършвани справки за проучване имущественото състояние на длъжника, както
и изпълнителното дело е прекратено на *** и изпратено за продължаване на
принудителното изпълнение на ***, които действия не представляват действия, които
прекъсват давността, имайки предвид и разясненията по т.10 от Тълкувателното
решение. При тези данни се налага
извод, че петгодишната давност, считано от ***, е изтекла на ***, тоест преди
прекратяване на изпълнителното дело и изпращането му на ***, поради което
безпредметно е да се обсъжда дали и какви изпълнителни действия са предприети
след образуване на делото от ***. Горното се отнася за предявените искове за
недължимост на главници за всяко от децата за периода от *** до *** – * мес. по
70 лв., общо на стойност 840 лв., както и за исковете за недължимост на
главници за периода от *** до *** – **мес. по 70 лв., общо на стойност 840 лв.
Давностният срок е изтекъл и за главниците за периода от *** до *** – ** мес.
по 70 лв. за всяко дете, общо на стойност 840 лв. за всяко от тях, към дата ***,
тоест преди прекратяване на изпълнителното дело пред ДСИ и изпращането му пред ***,
без да са предприемани действия, прекъсващи давността. В този момент са
погасени по давност и акцесорните вземания за мораторно обезщетение на
основание чл.119 ЗЗД – с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. По отношение на размера на законните лихви съдът възприема изцяло
заключението на изготвената съдебно – счетоводна експертиза, като компетентно и
обективно дадено, неоспорено от страните, респективно над уважените до пълните
претендирани размери по отношение на всяка от ответниците исковете следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни.
При този изход на делото и предвид изрично направеното искане, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. С представения списък по чл.80 ГПК разноските на страната възлизат на сумата от 860 лв., от които 760 лв. адвокатско възнаграждение и 100 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице, като по съразмерност следва да му се присъдят 854.54 лв. С определение от *** ищецът е освободен от внасяне на държавна такса по делото, като предвид уважаване на предявените искове, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ПРС държавна такса в размер на 350.62 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на всяка от ответниците сумата от по 2.38 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, според отхвърлената част от предявените искове за законна лихва / в размер от 27.85 лв. за всяка от ответниците/.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че П.И.В., ЕГН ********** *** не дължи на И.П.В., ЕГН ********** *** следните
суми: 2 590 лева, представляваща сбор от ** месечни вноски, всяка по 70 лв. за
периода от *** до ***, ** месечни вноски, всяка по 70 лв. за периода от *** до ***,
** месечни вноски, всяка по 70 лв. за периода от *** до *** и една месечна
вноска в размер на 70 лв. за един месец – от *** до ***, както и сумата от
1 764.99 лв. - общ размер на законните лихви върху всяка една
месечна издръжка от по 70 лева за период от *** до ***, като погасени по
давност, които суми са предмет на изпълнително дело № *** по описа на ***, с
район на действие Окръжен съд Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за недължимост на законни лихви над
уважения размер до пълния претендиран размер от 1 792.84 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.И.В., ЕГН ********** ***
не дължи на М.П.В., ЕГН ********** *** следните суми: 2 590 лева,
представляваща сбор от ** месечни вноски, всяка по 70 лв. за периода от *** до ***,
** месечни вноски, всяка по 70 лв. за периода от *** до ***, ** месечни вноски,
всяка по 70 лв. за периода от *** до *** и една месечна вноска в размер на 70
лв. за един месец – от *** до ***, както и сумата от 1 764.99 лв. - общ
размер на законните лихви върху всяка една месечна издръжка от по 70 лева
за период от *** до ***, като погасени по давност, които суми са предмет на
изпълнително дело № *** по описа на ***, с район на действие Окръжен съд
Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за недължимост на законни лихви над уважения размер до пълния претендиран
размер от 1 792.84 лв.
ОСЪЖДА И.П.В., ЕГН **********
*** и М.П.В., ЕГН ********** *** да заплатят на П.И.В., ЕГН ********** ***
сумата от 854.54 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА И.П.В., ЕГН ********** *** и М.П.В., ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на ПРС сумата от 350.62 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА П.И.В., ЕГН ********** *** да заплати на И.П.В., ЕГН ********** ***, както и да заплати на М.П.В., ЕГН ********** *** сумата от по 2.38 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.