Р Е
Ш Е Н И Е № 171
Гр. Сливен, 29.07.2022
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на
прокурора Красимир Маринов и секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Детелина Бозукова КАНД № 172 по описа за 2022
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
глава XII от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Г.А.Ш. *** срещу Решение № 22/21.03.2022 г. по АНД № 586/2021г
на РС-Нова Загора, с което е потвърдено НП № 21-0306-001045/19.10.2021 г. на Началник
РУ Нова Загора към ОДМВР Сливен, с което на Ш. е наложена глоба в размер на 200
лв. на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
По съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението, в жалбата се иска отмяна на
атакувания акт и отмяна на НП. Излагат се доводи за незаконосъобразност на
решението на РС Нова Загора, което било постановено при неизяснена фактическа
обстановка и неправилна преценка на събраните доказателства.
В съдебно заседание
жалбоподателят Г.Ш. не се явява и не изпраща представител. В писмено становище поддържа
касационната жалба и моли да се отмени решението на РС Нова Загора, с което е
потвърдено НП и последното да се отмени. Претендира разноски.
Ответникът по касация
- ОДМВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище от п. - гл. юриск. К.
Б. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното съдебно решение
е правилно и законосъобразно. Моли за оставянето му в сила. Прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, в случай че другата страна
претендира такъв.
Прокурорът от ОП Сливен
дава становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да остави в
сила решението на РС Нова Загора.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При анализа на доказателствата, събрани в хода
на въззивното производство и след проверка правилността на решението при
установените от първоинстанционния съд факти, Административен съд Сливен
установи следното:
Административнонаказателното
производство срещу Г.Ш. започва със съставяне на АУАН за това, че на 08.09.2021
г. около 11.50 ч. в община Нова Загора на път С. Б. км. 233+958 км., в посока
г.Б. при управление на състав от ППС влекач Мерцедес Актрос“ с рег. № ********
с прикачено полуремарке с рег.№ ********, собственост на „Готмар“ ЕООД допуска
следното нарушение: при избиране скоростта на движение водачът не се съобразява
с характера и интензивността на движение, губи контрол над управлението на
влекача, излиза извън пътното платно в дясно в посоката си на движение и се
блъска в крайпътна канавка, с което допуска ПТП с материални щети. Нарушението
е квалифицирано по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражение.
Такова не е постъпило и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН е
издадено НП № 21-0306-001045/19.10.2021г., с което на Ш. е наложена глоба в
размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП.
За да потвърди НП
въззивният съд е направил извод, че нарушението е извършено виновно и водачът
следва да понесе отговорността по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Направен е съвкупен анализ на доказателствата, от
който е изведен извод за съставомерност на извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението на РС Нова
Загора е валидно, допустимо и правилно.
При приетите за
установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на
касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл. 348 от НПК, във
вр. чл. 220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен
законът, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че решението на съда е постановено при неизяснена фактическа
обстановка. Районният съд е преценил внимателно и задълбочено всички
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението
си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост,
след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и
необходими доказателства, свързани с материалноправните предпоставки за
възникване на отговорността на нарушителя. Фактическата обстановка е напълно
изяснена, като съдът обосновано е посочил защо кредитира свидетлеските
показания на п. с. От редовно съставения АУАН и от показанията на свидетелите Й.
и Б., които са достоверни и обективни, се установява, че Ш. е допуснал ПТП
поради несъобразена с конкретните пътни условия скорост. Това се субсумира в
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, според която норма водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачът има възможност при управлението на автомобила да избере
такава величина на скоростта, която му дава възможност да съобрази движението с
пътната обстановка така, че да може да предвиди възможните опасности на пътя,
да реагира и да ги избегне. Скоростта на движение винаги е несъобразена, когато
водачът не може да спре пред предвидимо препятствие. Обстоятелствата, свързани
с конкретната пътна обстановка – висока интензивност на движението и засичане
от друг автомобил, са сред изброените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства, с които водачът е следвало да се
съобрази при избиране на скоростта, за да има възможност да спре при възникване
на опасност. Законът изисква водачът да избере такава скорост, която да му
позволи да спре при всяка опасност или пред всяко предвидимо препятствие, без
значение дали е на платното или в обхвата на пътя, дали е препятствие за самия
водач или за другите участници в транспорта.
В конкретния случай касаторът не оспорва факта
на ПТП и механизма на настъпването му. Горното, успоредно с редовността на
съставения АУАН и останалите доказателства, които не са оборени от касатора Ш.
по предвидения процесуален ред, доказва нарушение по ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП.
Касационната
инстанция счита, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, спазен е материалния закон и правилно е ангажирана отговорността на
водача по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който текст, водач който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини ПТП, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.
Предвид изложеното решението
на РС Нова Загора не страда от пороците, сочени в жалбата като отменителни
основания и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното
Административен съд Сливен,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 22/21.03.2022г. по АНД № 586/2021 г. по описа на Районен съд Нова Загора.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: