М О Т И В И

 

към присъда № 160 от 19.09.2017 год. по НОХД № 1205/2016 год. на СлРС

изготвени на 26.09.2017 год.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подс. Д.И.Д. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 5 и т. 7 от НК и подс. К.К.Л. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2 и т. 5 от НК.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено спрямо подсъдимите, след направеното изменение на обвинението в с.з., като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимите да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, както следва: на подс. Л. – наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК да се отложи за изпитателен срок от три години; а на подс. Д. – наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Пледира веществените доказателства по делото - бичкия и трион, да бъдат отнети в полза на Държавата и да се унищожат като вещи без стойност, а лекият автомобил „Опел Астра”, с рег. № ..., собственост на подс. Д. на основание чл. 53, ал. 1 от НК - да бъде отнет в полза на Държавата.

В с.з. подс. Д.И.Д., редовно призован, не се явява. Делото спрямо подс. Д. се гледа при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Съгласно правилата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, подс. Д. се представлява от служебен защитник и от упълномощен защитник.

В с.з. подсъдимият К.К.Л., редовно призован за с.з., се явява лично, признава се за виновен и дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като съжалява за извършеното и моли за налагане на минимално наказание.

Адв. М. *** – упълномощен защитник на подсъдимия Д., пледира за оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение, като счита, че деянието предмет на настоящото дело не е доказано безспорно и категорично, съгласно изискванията на НПК. Пледира, че от правна страна деянието не е довършено и съставлява опит, както и че деянието е маловажен случай, като излага подробни съображения.

Адв. С. *** - служебен защитник на подс. Д., пледира, че фактическата обстановка е сравнително такава, каквато е посочена в обвинителния акт и след направеното изменение в с.з. досежно размера на гредите, но счита, че деянието на подс. Д. представлява маловажен случай. Алтернативно, ако съдът приеме, че има извършено деяние, на подс. Д. да бъде определено наказание около минимума. Пледира веществените доказателства по делото - бичкия и трион, да бъдат унищожени, а МПС - да бъде оставено на съхранение до завръщането на подс. Д. или до откриването му.

Адв. С. *** – служебен защитник на подс. Л., пледира, че деянието му представлява маловажен случай и да бъде освободен от наказателна отговорност, алтернативно - ако съдът приеме, че предметът на кражбата е върнат, т.е. възстановен, да се приложи разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 2 от НК и да му се наложи наказание под минималния размер. По отношение на веществените доказателства по делото - предоставя на съда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.И.Д. е с основно образование, неженен, не работи, осъждан.

Подсъдимият К.К.Л. е с основно образование, неженен, не учи, неосъждан.

На 01.01.2016 год. около обяд, в дома на подс. Д.Д. отишъл подс. К.Л. – приятел на домакина. Двамата влезли в дома на подс. Д.Д., честитили си Новата 2016-та година, поговорили известно време, след което подс. Л. почувствал хлад в дома на подс. Д. и побързал да си тръгне. В разговора помежду си преди да се разделят, двете лица признали един на друг, че в домовете им е студено, поради липсата на дърва за огрев.

Тогава по-големият – подс. Д.Д., предложил да вземат малко дърва за огрев от място, което той знаел. Уговорили се да се видят отново на следващия ден.

По обяд двамата се срещнали отново в дома на подс. Д.Д., след което се уговорили да се екипират по подходящ начин и да вземат средства за рязане. В изпълнение на договорката между тях, подс. К.Л. се върнал у дома си, за да се преоблече, откъдето взел и една бичкия, а подс. Д.Д. приготвил трион за рязане.

Около 14,00 – 14,30 часа потеглили с автомобила на подс. Д. – „Опел Астра”, с рег. № ..., управляван от собственика му. Придвижили се до горист район над кв. „Република” в гр. Сливен, до място, което подс. Д. и друг път бил посещавал с цел събиране на отпадъчна дървесина.

Спрели автомобила до оградата на бившето предприятие ТПК „Българка” и влезли в двора му, където имало множество разхвърляни греди.

Понеже същите били със солидна дебелина, прибягнали до ползването на инструментите за рязане, които носели със себе си. Заели се с рязане на гредите, чиято дължина била значителна. За целта срязването на всяка от тях те извършвали приблизително през средата, с оглед същата да може да се натовари в багажника на лекия автомобил.

След като срязали пет от гредите, изнесли съвместно същите извън двора на бившето предприятие и се заели да товарят същите в багажника на колата. За да се поместят изнесените греди в багажника на автомобила, подс. Д. сгънал задните му седалки.

Когато вече се канели да тръгват се появила полицейска кола, а дошлите полицаи – свидетелите И.Ж.И. и Т.Т.П., им поискали документи за проверка. Пристигнал на място и собственика Д.П.П..

По разпореждане на полицейските служители автомобилът с натоварените в него греди бил откаран пред сградата на РУ – Сливен, където бил извършен оглед.

Отнетите неправомерно греди били предадени с протокол за доброволно предаване, а с разписка са върнати на собственика им.

С протокола за оглед на местопроизшествие автомобила и двата режещи инструмента – бичкията и триона са иззети като веществени доказателства.

Видно от изготвената по делото съдебно - оценителната експертиза, общата стойност на откраднатите вещи възлиза на 348,75 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Д.П. и С.К.. От показанията на свид. Д.П. - управител на „С.Д.” ЕООД, която имало собственост в бившето ТПК „Българка” - парцел 4,100 дка с няколко постройки в парцела, който бил частично ограден. От показанията на свид. Д.П. се установява, че по телефона му се обадил свид. С.К. и му казал, че в имота му има някакви лица, които носят, изнасят дървени греди; при което свид. Д.П. веднага се обадил на тел. 112 в полицията и тръгнал към имота. От показанията на свид. Д.П. се установява още, че когато пристигнал до имота там имало вече полицейски служители и автомобил със затъмнени стъкла, от който отзад стърчели гредите, както и двете лица извършители на деянието, едно от които бил подс. Л.. От показанията на свид. Д.П. се установява още, че автомобилът бил точно до вратата, до портала паркиран със задната част, с вдигнат заден капак и бил насочен с задната част към портала за да се вкарват по-лесно гредите; както и че портала бил от винкели, железен, не плътен, нагъсто пуснати винкели, за да не се влизало. От показанията на свид. Д.П. се установява, че гредите били описани и му били оставени на съхранение. От показанията на свид. Д.П. се установява още, че тези греди били на дължина по около 6 м., като сърцевината им била бяла, чиста, без наченки на гниене, а гредите, които му били върнати - били разрязани наполовина на около 2,5 - 3 метра. От показания на свид. С.К., който имал имот до имота на свид. Д.П., се установява, че когато отивал към имота си видял, че до имота на свид. Д.П. имало паркирана тъмен или черен автомобил „Опел”, с две врати и две момчета, като едното било зад металната врата и прехвърлял отвътре греди на момчето, което било отвън. От показания на свид. С.К. се установява още, че веднага се обадил за това което видял на свид. Д.П. и продължил към имота си; както и че когато се връщал от имота си видял патрулен автомобил с двама униформени, свид. Д.П. също бил там и момчета, които вече били натоварили гредите в автомобила. Показанията на тези свидетели са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са към предмета на делото и същите пресъздават това, което са възприели лично, като свидетелите не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимите.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели И.И. и Т.П. - полицейски служители в РУ - Сливен. От показанията на свид. И.И. се установява, че със свид. Т.П. на 02.01.2016 год. били на смяна за времето от 07,00-19,00 часа; както и че около 16,00 часа от ОДЧ постъпил сигнал за извършване на кражба на дървен материал от двора на бившето ТПК „Българка”. От показанията на свид. И.И. се установява още, че когато отишли на мястото установили, че до входната врата на бившето предприятие бил паркиран лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № ...и видели две лица, в момент на изнасяне на дървени греди от въпросния имот, като по-голямата част били натоварени в лекия автомобил и стърчали извън багажника на автомобила; както и че установили самоличността на лицата, а именно подс. К.К.Л. и подс. Д.И.Д.. От показанията на свид. И.И. се установява, че подс. Д. заявил, че гредите били от оградата, до която бил паркиран автомобила и че нямали разрешение от собственика да вземат дървения материал; както и че на място пристигнал и собственика - свид. Д.П., който бил уведомен от свой съсед - свид. С.К.. От показанията на свид. И.И. се установява още, че лицата били отведени в РУ - Сливен, като подс. К.Л. бил качен в патрулния автомобил, а на водача на натоварения с гредите лек автомобил - подс. Д.Д. било разпоредено да ги последва до сградата на РУ-Сливен; както и че по време на придвижването им до РУ - Сливен подс. К.Л. признал, че всичкият дървен материал бил нарязан от тях на място с трион, след което е бил натоварен в автомобил; както и че пред сградата на РУ - Сливен автомобилът бил разтоварен за преброяване и измерване на нарязаните греди, като тогава от вътрешността на автомобила била извадена и една бичкия. От показанията на свид. И.И. се установява, че процесният имот имал ограда. От показанията на свид. Т.П. се установява, че на въпросния ден били дневна смяна, получили сигнал на тел. 112 за лица, товарещи дърва в лек автомобил, пристигнали на място, където заварили лек автомобил „Опел Астра”, който бил натоварен с греди около 2-3 метра, стърчащи от него навън. От показанията на свид. Т.П. се установява още, че едно от лицата бил подс. Л., а другото се казвало Д., на място дошъл и собственика на имота, лицата били съпроводени лицата до РУ - Сливен, където било разтоварени гредите, били измерени дължина, дебелина, имало и  трион под самите греди, голям трион. Показанията на свидетелите И.И. и Т.П. са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са към предмета на делото и същите пресъздават това, което са възприели лично, освен това същите са и служители на РУ - Сливен, не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимите, незаинтересовани са по какъвто и да е било начин от изхода на делото, поради което съдът кредитира изцяло техните показания.

Съдът кредитира обясненията на подс. К.Л. в частта, в която заявява, че двамата с подс. Д. решили да откраднат дърва, взели със себе си трион и бичкия и отишли до процесния имот с автомобила на подс. Д., от където взели греди, нарязали ги на две, след което ги натоварили в багажника на автомобила, когато дошли полицейските служители, тъй като в тази им част се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. В останалата им част обясненията на подс. Л., че гредите били неизползваеми, изгнили, изгорени, както и че имотът нямал двор, съдът не кредитира, тъй като не се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.П. и С.К. автомобилът на подсъдимите и бил паркиран точно до металната врата поставена на оградата, като това се подкрепя и от показанията на свид. И.И., който също заявява, че процесният имот е имал ограда. Освен това от приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, от показанията на свид. Д.П. и от заключението на вещото лице, безспорно се установява, че процесните греди не са били нито изгорени, нито изгнили. Ето защо съдът намира, че обясненията на подс. Л. в тази им част са негова защитна позиция, която не се потвърждава от останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза, тъй като същата не бе оспорена от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта. Възражението на адв. М. *** - защитник на подс. Д., че процесните греди са били негодни за използването им, че същите при рязането им са се ронили, били изгнили са се разпадали, е неоснователно. Видно от заключението на вещото лице, същото е изготвило заключението си след като лично е извършил оглед на дървения материал на 05.01.2016 год. Освен това възражението не се подкрепя нито от приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, нито от показанията на свид. Д.П..

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Д.И.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 5 и т. 7 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 02.01.2016 год. в гр. Сливен, м. „Селището”, след предварителен сговор с К.К.Л. ***, в условията на повторност, като използвал техническо средство (1 брой трион, 1 брой бичкия и МПС – л.а. „Опел Астра” с рег. № ...– собственост на Д.И.Д.), от двора на недвижим имот с идентификатор № 67338.442.1 по кадастралната карта на гр.Сливен (бившето предприятие ТПК „Българка”) извършил кражба на 5 броя греди с размери 15/25/500 см., на стойност 348,75 лева (триста четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), собственост на „С.-Д.” ЕООД, представлявано от Д.П. ***, като деянието не представлява маловажен случай и е останало недовършено поради независещи от него причини.

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият К.К.Л. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2 и т. 5 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 02.01.2016 год. в гр. Сливен, м. „Селището”, след предварителен сговор с Д.И.Д. ***, като използвал техническо средство (1 брой трион, 1 брой бичкия и МПС – л.а. „Опел Астра” с рег. № ...– собственост на Д.И.Д.), от двора на недвижим имот с идентификатор № 67338.442.1 по кадастралната карта на гр.Сливен (бившето предприятие ТПК „Българка”) извършил кражба на 5 броя греди с размери 15/25/500 см., на стойност 348,75 лева (триста четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), собственост на „С.-Д.” ЕООД, представлявано от Д.П. ***, като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини.

Съдът призна подс. Д. за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 5 и т. 7 от НК, а подс. Л. за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2 и т. 5 от НК, т.е. за довършено престъпление, тъй като в хода на съдебното следствие безспорно се установи, че подсъдимите са били още в процесния имот, когато на мястото са дошли полицейските служители.

Възражението на защитата на подс. Л., че деянието му следва да се квалифицира като такова по чл. 197, ал. 1, т. 2 от НК е неоснователно. Разпоредбите на чл. 197 от НК са приложими, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, т.е. необходимо е доброволното им възстановяване от страна на подсъдимите, което не е налице в настоящия случай, тъй като вещите са били иззети от полицейските служители. Освен това не може да се приеме, че същите са възстановени на пострадалия, тъй като гредите са били нарязани от подсъдимите и в този вид са били върнати от полицейските служители на пострадалия.

Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно деянието си подсъдимият Д.И.Д. е извършил в условията на повторност, тъй като към момента на извършването му подсъдимият вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с влязла в сила присъда на 06.06.2013 год. по НОХД № 691/2013 год. по описа на СлРС за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, т.е. деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на тази влязла в сила присъда (л. 17 от делото).

Безспорно е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на престъплението, а именно: предварителен сговор между двамата подсъдими по делото за осъществяване на деянието, използване на техническо средство (1 брой трион, 1 брой бичкия) и МПС (л.а. „Опел Астра” с рег.№ ...– собственост на Д.И.Д.).

Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В настоящия случай безспорно е установено, че деянието на подс. Д. не представлява маловажен случай, с оглед начина на извършване на престъплението (чрез използване на технически средства и МПС), при предварителен сговор с подс. Л. и същото е извършено в изпитателния срок на предходна влязла в сила присъда, т.е. деянието не представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Възражението на защитата на подс. Д., че с оглед стойността на предмета на престъплението, деянието е маловажен случай, е неоснователно. Постоянна е съдебната практика, че размерът на вредите не е единственият критерий за преценка дали случая е маловажен, а тази преценка се прави и с оглед личността на дееца, който не е с ниска степен на обществена опасност.

Деянието подсъдимите са извършили с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е останало на стадия на опита, по независещи от подс. Д. и подс. Л. обстоятелства и не е налице доброволен отказ от довършване изпълнението на престъплението.

Като смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прецени оказаното на досъдебното производство съдействие от двамата подсъдими, а за подс. Л. - изразеното съжаление за извършеното, чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни.

Като отегчаващи вината на подс. Д. обстоятелства съдът отчете негативните му характеристични данни, а за подс. Л. - съдът не отчете отегчаващи вината му обстоятелства.

Предишното осъждане на подс. Д. съдът не прецени като отегчаващо вината му обстоятелства, тъй като то е взето в предвид от законодателя при квалифициране на деянието му по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Д. съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, която не е по – висока за този вид престъпления, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция. Поради това стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимия Д. наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства при условията на чл. 54 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение наказанието по НОХД № 691/2013 год. по описа на СлРС – „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което подсъдимият Д.И.Д. да изтърпи при първоначален общ режим и отделно от наказанието по настоящата присъда.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Л. съдът взе предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които са от категорията на многобройни (изразеното съжаление за извършеното, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и оказаното съдействие на досъдебното и съдебното производство за разкриване на престъплението), когато и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за него и при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

Така определените наказания на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че те ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство по делото: лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № ..., оставен на съхранение в склад (гараж) на СПП при ОДМВР-Сливен (КАТ Сливен), тъй като същият е собственост на подс. Д. и е послужил за извършване на престъплението.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство по делото, а именно: един брой трион с пластмасова дръжка, запечатан в кафяв хартиен плик с лепенка № Б-1823/29.02.2016 год.

Вещественото доказателство по делото, а именно: един брой бичкия (жага) с метален лък и режеща лента, запечатана в сезалов бял чувал с лепенка № Б-1824/29.02.2016 год., след влизане на присъдата в сила следва да се върне на собственика И.Щ.от гр. Сливен, ул. „Спартак” № 45.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Д.И.Д. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 33,81 лева (тридесет и три лева и осемдесет и една стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият К.К.Л. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 33,81 лева (тридесет и три лева и осемдесет и една стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Д.И.Д. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 10,00 лева (десет лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият К.К.Л. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 10,00 лева (десет лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: