№ 149
гр. Попово, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Д.Г.Ф.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100759 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от "У. Б." АД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.С, *********, чрез пълномощника адвокат И. С. И., вписан в
регистъра на АК С.З. с адрес на кантора и за призоваване: гр. С.З., ул. ****, ет.2, ПРОТИВ:
Й. К., ЛНЧ **********, с посочен от ищеца адрес гр. П.****, с правно основание по чл.
430, ал. 1 от ТЗ, по чл. 430, ал. 2 от ТЗ и по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ.
В исковата молба се твърди, че на 29.03.2017г. ищецът „У.Б.“ АД бил сключил
договор за кредитна карта с Й. К. като кредитополучател и банката е предоставила банков
кредит под формата на кредитен лимит от 3 000.00 лв. Кредитополучателят се е задължил да
ползва и върне предоставения кредит в сроковете и условията, определени в договора за
кредитна карта, включително да заплати договорна възнаградителна лихва за ползвания
кредитен лимит в размер на 1.35% месечно.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по кредита редовно
и не е плащал вноски на падежа и бил изпаднал в забава, считано от 18.02.2019г., която
продължавала и понастоящем. Това било предпоставка за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. На 31.03.2021г. изтекъл и крайният срок за погасяване на кредитното
задължение, поради което кредитът бил изцяло просрочен и изискуем.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3025,00 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от 31.10.2022г., до окончателното изплащане на сумата,
сумата в размер на 149,91 лева - дължими възнаградителни лихви за периода от 18.02.2019г.
до 23.04.2019г. и сумата в размер на 1719,26 лева - дължими лихви за забава за периода от
23.04.2019г. до 30.10.2022г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника не е депозирал
писмен отговор.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща надлежно
упълномощен представител. С писмено становище по делото се моли за постановяване на
решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът, редовно призован, се представлява от особения си представител адв. Б.
1
К., която релевира доводи за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на дълга.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Договор за кредитна карта на физически лица № **** от
29.03.2017 г., се установява, че между "У.Б." АД и ответника Й. К. е сключен договор за
кредитна карта с разрешен кредитен лимит от 3000 лв. при месечен лихвен процент за всеки
отделен месец в размер на 1.35%, и при минимална погасителна вноска в размер на 90 лв.
/3% от кредитния лимит/. Крайният срок за ползване на разрешения кредитен лимит е до
31.03.2019 г. Погасяването на кредита е от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец. По
делото е представен договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на
банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти № ***** от 29.03.2017 г.,
от който е видно, че на ответника е издадена кредитна карта MasterCard Standard.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза. Съдът кредитира и възприема заключението на експертизата, тъй
като същото е подробно, обективно и обосновано. Вещото лице е посочило, че между
„У.Б.”-АД град С., клон град К. е отпуснала на ответника Й.-Л. К., по Договор № **** за
Кредитна карта за физически лица от 29.03.2017 година, банков кредит под формата на
кредитен лимит с размер от 3 000 лева, ползван чрез кредитна карта Master Card Standart.
Предоставеният кредитен лимит от 3 000 лева е усвоен от кредитополучателя съгласно
условията и сроковете на договора за кредитна карта. Сумата е изтеглена в брой от
кредитната карта на 10.04.2017 година, като за деня са били извършени осем тегления,
регистрирани и осчетоводени от Банката на 11.04.2017 година.
Кредитът е погасяван нередовно и не в уговорените съгласно договора и
погасителния план вноски и срокове, до 15 февруари 2019 година. След тази дата не са
извършвани погасителни вноски. Извършени са били всичко 120 операции, от които 22
погасителни вноски по кредита, като първата е на 15.05.2017 година за 108.19 лева, а
последната е на 15.02.2019 година за 5.78 лева. Обща стойност на вноските е 2 276.55 лева, с
които са погасени 22 броя начислени помесечни лихви за 905.37 лева и са извършени 24
броя тегления от ответника за общо 1 410.00 лева. Към 29.03.2019 година разполагаемият
лимит е превишен с 68.82 лева.
От заключението на вещото лице се установява още, че размерът на неиздължените
суми по кредита- главница, към датата на изготвяне на заключението-31.05.2023 година е 3
025 лева.
Размерът на неиздължената сума-дължими лихви по Договор № **** за Кредитна
карта за физически лица от 29.03.2017 година, дължима към момента на подаване на
исковата молба - 01.11.2022 г. е изчислен на 149.91 лева, в това число начислена, неплатена
и дължима лихва върху редовна главница към 18.02.2019 г.- 38.84 лева, до 15.03.2019 г. -
36.73 лева, до 15.04.2019 г. - 41.85 лева и до 23.04.2019 г,- 32.49 лева.
Лихвата върху просрочена главница за периода от 23.04.2019 г. до 30.10.2022 година
е изчислена в размер на 1 719.26 лева.
При така обсъдените доказателства настоящият състав намира за безспорно
установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет
предоставяне на сума по кредитна карта срещу задължение на картодържателя да
възстановява ползваните суми от кредитния лимит,по силата на Договор за кредитна карта
на физически лица № **** от 29.03.2017 г. Установи се, че ответникът е неизправна страна
по договора, тъй като не е изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора.
Съгласно чл. 6.1 от Договор за кредитна карта на физически лица № **** от
29.03.2017 г., Банката едностранно, еднократно и автоматично може по нейна преценка да
продължи правото на ползване и възобновяването на кредитния лимит за следващ период от
24 месеца при запазване на останалите условия на Договора в случай, че кредитополучателя
изрично не е поискал прекратяването му с изтичане срока на действие и е изправна страна
по него.
В конкретния случай, съдът намира, че процесният договор е прекратен с изтичане на
срока му на 31.03.2019г., тъй като към тази дата кредитополучателя не е отговарял на
условията на чл. 6.1 от Договора /да е изправна страна по него/, а и липсват доказателства,
удостоверяващи волята на банката да продължи действието на договора. В този смисъл за
банката не е възникнало задължение да го обявява за предсрочно изискуем, при което е
2
безпредметно обсъждането на въпроса относно дали е спазена процедурата по обявяване на
предсрочната изискуемост.
По делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства относно погасяване
на вземането за главница и акцесорните взенамия за договорна и мораторна лихва, поради
което следва да се приеме, че такива не са сторени.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за главница следва да
бъде уважен изцяло, а именно в размер на 3 025.00 лева.
Що се отнася до претенцията за договорна лихва, същата следва да се ограничи по
период до изтичане срока на договора – 31.03.2019г., тъй като след тази дата липсва
основание за претендирането й.
От заключението на в.л. се установява, че дължимата към 18.02.2019 г. месечна
договорна лихва е 38.84 лева и към 15.03.2019 г. - 36.73 лева. Към тази сума следва да се
добави и сумата от 20.42 лв., изчислена от съда договорна лихва за периода от 16.03.2019 –
31.03.2019г. при 0.045 % на ден /1.25 % / 30 дни/ върху главницата от 3025.00 лв.
При това положение, искът за договорна лихва се явява основателен до размера 95.99
лв. и за периода 18.02.2019г - 31.03.2019г. и следва да бъде уважен, като за разликата до
пълния претендиран размер от 149.91 лв. и за периода от 01.04.2019г. – 23.04.2019г.
подлежи на отхвърляне.
Както вече се посочи, съдът прие, че сключеният между страните по делото Договор
за кредитна карта на физически лица № **** от 29.03.2017 г., е прекратен с изтичане на
срока му – 31.03.2019г. и от следващият ден – 01.04.2019г. кредитополучателя е бил длъжен
да върне получената сума изцяло. Като не е сторил това, по силата на чл. 84 от ЗЗД е
изпаднал в забава, без да е нужно да бъде поканен от кредитора да изпълни задължението
си.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Видно от изготвеното по делото заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че
за претендирания период от 23.04.2019 г. до 30.10.2022 г. лихвата за забава върху
просрочена главница е в размер на 1 719.26 лева., при което тази искова претенция следва да
бъде изцяло уважена.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба /31.10.2022г./ до окончателното изплащане
на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78 от ГПК и предвид частичното уважаване на предявения иск за
договорна лихва, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски, пропорционално на уважената част от исковите претенции.
В случая, ищецът е направил разноски в общ размер на 2014.30 лв. от които 195.77
лв. за заплатена държавна такса, 789.42 лв. за възнаграждение на особен представител,
250.00 лв. за възнаграждение на вещо лице по допуснатата експертиза, 759.11 лв. за
адвокатски хонорар и 20.00 лв. заплатена д.т. за призоваване чрез ДВ, при което съобразно
уважената част от исковите претенции ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
1992.11 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. К., роден на 23.04.1973г. в Р. Р., **** гражданин, ЛНЧ **********, с
посочен от ищеца адрес: гр. П.****, без регистриран постоянен и настоящ адрес в Р.
България, ДА ЗАПЛАТИ на "У. Б." АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.С, *********, чрез пълномощника адвокат И. С. И., вписан в регистъра на АК С.З. с адрес
на кантора и за призоваване: гр. С.З., ул. ****, ет.2, СУМАТА от 3025.00 лв. /три хиляди
двадесет и пет лева/ – главница по Договор за кредитна карта на физически лица № **** от
3
29.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2022г., до окончателното
изплащане на задължението, СУМАТА от 1719.26 лв. /хиляда седемстотин и деветнадесет
лева/ - дължими лихви за забава за периода от 23.04.2019г. до 30.10.2022г. и СУМАТА от
95.99 лв. /деветдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ - дължими
възнаградителни лихви за периода от 18.02.2019г - 31.03.2019г., като за разликата до пълния
претендиран размер от 149.91 лв. и за периода от 01.04.2019г. – 23.04.2019г., ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. К., роден на 23.04.1973г. в Р. Р., **** гражданин, ЛНЧ: **********, с
посочен от ищеца адрес: гр. П.****, без регистриран постоянен и настоящ адрес в Р.
България, ДА ЗАПЛАТИ на "У. Б." АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.С, *********, чрез пълномощника адвокат И. С. И., вписан в регистъра на АК С.З. с адрес
на кантора и за призоваване: гр. С.З., ул. ****, ет.2, СУМАТА от 1992.11 лв. /хиляда
деветстотин деветдесет и два лева и единадесет стотинки/ - разноски по делото,
пропорционално на уважената част от предявените претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4