МОТИВИ
ПО НОХД № 399 / 2020 г. НА РСТ
Подсъдимият С.Й.С. от гр. Попово, е предаден на съд с обвинение за това, че на 08.05.20 година в гр. Търговище държал боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1
от ЗОБВВПИ, общо 676 броя, а именно: 377 бр. боеприпаси кал. 22LR; 294 бр. боеприпаси кал.7,62х39;
2бр.боеприпаси кал.7,62х54; 1бр. боеприпаси кал. 7,62х25; 1бр. боеприпаса кал.
9х18 и бр. боеприпаси кал. 7.65 ,без да има за това надлежно разрешение
съгласно ЗОБВВПИ- престъпление по чл. 339, АЛ. 1 от НК.
Обвинението като безспорно доказано се
поддържа от представителят на ТРП. Пледира се за налагане на наказание, към минимума предвиден от закона,
чието изтърпяване да бъде отложено за срок от три години ,считано от влизане на
присъдата в сила. Да бъде осъден да заплати разноските по делото. ВД по делото,
да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени.
Подсъдимият
С., представляван от адвокат Г. Ц.се признава за виновен по повдигнатото
обвинение. Дава обяснения в съдебно заседание. Той заявява, че не е знаел за
броя на боеприпасите, които има право да притежава и съхранява. Мислел, че има
право да държи до 300 броя боеприпаси, поради което закупувал от гр. Шумен, на
по-ниска цена такива. Оказал съдействие
при извършване на проверката и предал доброволно намиращите се в касата, където
съхранявал оръжията и боеприпасите, които били над законно изискуемото
количество. Не проявява съжаление и разкаяние за извършеното деяние, като
поддържа защитната версия, че липсва умисъл за осъществяване на изпълнителното
деяние, поради незнание на закона, относно бройката , боеприпаси, която има
право да държи. При последна дума, моли
съда да го оправдае или ако прецени, че е виновен, да му наложи справедливо
наказание.
Защитата
пледира за оправдателна присъда, предвид липсата на доказана субективна страна
на деянието, съдействие при допускане на проверяващите в дома му и предоставяне
възможност за проверка в касата, където са били на съхранение оръжията и боеприпасите. Алтернативно моли,
при признава на вината на подсъдимия по повдигнатото обвинение, наложеното
наказание да бъде към минимума, като изтърпяване бъде отложено по реда на чл.
66 от НК.
След
запознаване с писмените и гласни доказателства по делото , съдът прие за установено
и доказано следното от фактическа страна:
Подс. С.С. е роден гр. Попово, живущ.***, български
гражданин, неженен, грамотен, пенсионер,
неосъждан/ реабилитиран/.
Подс. С.С. притежава Разрешение за съхранение, носене и употреба на
дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за
ловни цели № 20170313028/17.02.17 г., издадено от РУ-Търговище, валидно до
16.02.2022 година. Предвид това той
притежавал законно 1 бр. дългоцевно огнестрелно
оръжие с гладкостенна цев- надц. „ТОЗ 34ЕР“, кал.
12х70, № ХЕ11898/85N11898
и 2 бр. дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев – „Арсенал
SLR-95“,К.
7,62Х39, №480154 И Л.К. „Збрьовка Бърно 1 „ ,к. 22 LR ,№ 125908/25. Предвид горното и на
основание чл. 6,ал.3, т. 2 от ЗОБВВПИ подс. С. имал
право да съхранява до 300 броя боеприпаси за брой гладкоцевно
оръжие и до 100 броя боеприпаси за брой нарезно
огнестрелно оръжие за ловни цели.
На 08.05.2020 година в гр. Търговище
служители на ПИ „КОС“ при ОДМВР Търговище
,посетили адрес, на който живеел подс. С.,***, за да
извършат проверка относно съхранението на ловното му оръжие. На място
служителите установили, че освен 3 броя законно притежавани от С. дългоцевни огнестрелни оръжия, същият държал в дома си и
477 бр. боеприпаси, кал. 22LR и 394 броя боеприпаси, кал. 7,62х39, като това
обстоятелство се явява в нарушение разпоредбата, че лицата имат право да
съхраняват до 100 бр. за всеки вид от тези боеприпаси, съгласно чл. 6,, ал. 3
,т. 2 от ЗОБВВПИ.
При извършената проверка било
установено и че обв. С. държи още: 2 бр. боеприпаси
кал. 7,62х54, 1 бр. боеприпаси кал. 7,62х25, 1 бр. боеприпаси кал. 9х18 и 1 бр.
боеприпаси кал. 7,65, както и пълнител за автомат „АК-47“ с вместимост 30 броя
боеприпаси кал. 7,62х39, за които нямал разрешително и право да съхранява.
С Протокол за доброволно предава от
08.05.20 г. , оръжията и боеприпасите
били иззети и предадени на разследващите. В хода на образуваното БП№ 280/20
година по описа на РУМВР-Търговище е назначена съдебно-балистична експертиза.
От заключението по нея, приложено и прието по делото се установвява,
че всички боеприпаси, предадени от подс. С. са годни
за употреба и могат да порязават хора и животни.
Гореизложената и прита от съда
фактическа обстановка се доказва от дадените в съдебно заседание обяснения от подс. С., изцяло от показанията на разпитаните свидетели- И.Х.
и св.С.А., от заключението по изготвената балистично експертиза, както и от
останалите писмени доказателства по делото.
От дадените в съдебно заседание
обяснения на подс. С., се установява, че той
притежава разрешение за съхранение ,носене и употреба на дългоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси от 2004 година.Законно притежаваните от него
оръжия са били използвани за лов. Завява, че от три години , поради
здравословни проблеми, не участва в ловни дружинки и
не упражнява това си хоби. По отношение начина на придобиване на установените
боеприпаси обяснява, че ,работейки, като таксиметров шофьор му се налагало да
пътува често до гр. Шумен. Там посещавал магазини за оръжия, където
боеприпасите се продавала на цени по-ниски от тези в гр. Търговище. Изкушен от
тази възможност, подс. С. си купувал и се запасявал с
различен брой боеприпаси. Кога точно се е случвало това, той не може точно да
обясни, като заявява, че периодът е продължителен и е притежавал тези
боеприпаси отдавна. Част от намерените в
касата му боеприпаси заявява, че е намирал при ходене на лов. Казва, че след
като ги е намирал ги прибирал и съхранявал в касата. Завява, че от три години не ходи на лов ,поради
здравословни причини / приложено е медицинско
от защитата/. Подс. С. обяснява, че са му
правени и друг път проверки, като не са
му правени забележки и не са му обяснявали проверяващите, какво количество боеприпаси може да държи..
Завява, че не е знаел, че може да притежава и държи само до 100 броя от боеприпаси за нарезно
оръжие, като не е бил уведомяван при извършване на предходни проверки за евентуално изменение на закона и броя на
боеприпасите ,които има право да държи на законно основание. В съдебно
заседание заявява, че :“ Така знаех, но
щом са повече патроните, значи съм виновен…Знаех,
че не трябва да държа такива боеприпаси, но какво да ги правя. Като намеря
паднали патрони ги прибирам в касата. Аз съм ловец от 2004 година. Ходил съм на
обучителни курсове и изпит, за да стана ловец“.
Изложеното по-горе във връзка с
дадените от подс. С. обяснение, относно
обстоятелството, че не е знаел какъв брой боеприпаси има право да държи, като
счита, че има право до 300 бр. , съдът приема като защитна версия. Видно от
намерените в касата боеприпаси, дори и да се приеме, че подс.
С. не е знаел, което естествено не го
оневинява, то той е държал значително количество боеприпаси не само над 100
броя, както е законовото изискване ,но и над 300 бр. както подсъдимия посочва
,че знаел, че може да държи. Въпреки защитната версия, че не е знаел, не е бил
предупреден от проверяващите, той все пак проявява известно чувство на
отговорност, като в съдебно заседание признава , че не е следвало да държи
токова количество боеприпаси.
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
доказва и от показанията на свидетелите И.Х. и А.
В показанията си св. И.Х. пояснява,
че е участвал при извършване на проверка
относно съхранение на законно притежавано от подс.
С. оръжие. При проверката били констатирани
съхраняването в касата на значително количество, над допустимото
боеприпаси. Той пояснява , че разрешеното
количество боеприпаси да гладкоцевно оръжие е до 300 бр, а за нарезно до 100 броя. В
касата са открити значителен брой над допустимите по закон боеприпаси, изрично
описани в протокол за доброволно предаване. Св. Х. пояснява, че при проверката подс. С. е заявил, че не е знаел какъв брой боеприпаси има право да държи, че постепенно ги е
закупувал от гр. Шумен, където били по-евтини. На зададените от защитата
въпроси свидетелят пояснява, че
Разрешителното за съхранение и носене на огнестрелно оръжие е в две
части, като едната част съдържа данни за
лицето, снимка, а другата съдържа вида на оръжията, за които е има право да
притежава. В разрешително не се вписва броя на боеприпасите, които лицето има
право да държи и съхранява, като негово е задължението да се интересува и знае
за правата и задължението си. На зададените от защитата въпроси св. Х.
пояснява, начина на организация на дейността в ловните дружинки,
контрола, който се осъществява от служители на КОС. Св. Х. е категоричен, че
няма задължение да информира хората за настъпилите в закона промени/ във връзка
с боря на боеприпасите, които имат право да притежават/.
Св. А. пояснява в съдебно заседание
кога, къде и как са осъществили проверката в дома на подс.
С. и какво са установили. Той пояснява, че в касата на подс.
С., който имал валидно разрешително за съхранение и носене на оръжие- в случая
оръжия, са намерели значителен над разрешения брой боеприпаси , като подробно
дава обяснения какъв брой и вид са били те. Той пояснява, че подс. С. е заявил в хода на проверката, че не е знаел, че
има право да притежава до 100 бр. боеприпаси за
малката и голяма карабина, като пояснил, че ги е закупувал от гр. Шумен
на по-ниска цена, предал ги е доброволно ,за което и съставен протокол. Св. А.
пояснява, че за първи път участва в проверка на подс.
С., като не знае кога е имало друга проверка преди настоящата. Завява
отговорно, че проверките извършвани от негови колеги, ако са били установени
количества над разрешените/ боеприпаси/, не е възможно колегите му да не
обърнат внимание на това обстоятелство, тъй като всички колеги са запознати с
боеприпасите, които има право да притежава даден ловец за дадено оръжие. Както
и св. Х., така и св. А. завяват, че през годините е имало промени в ЗОБВВПИ, но
не могат да посочат кога точно са изменени, като тези промени не касаят броя на
боеприпасите намерени в касата на подс. С. над
законно разрешеното количество. Той пояснява, че при промени относно броя, като
такива е имало да гладкоцевните оръжия, то тези
промени са в насока либерализиране, т.е. увеличаване размера на разрешеното
количество, а не намаляването му. Св. А. заявява, че в разрешителното за носена
на оръжие не се вписват броя на патроните, които лицето има право да притежава,
като това го пише в закона. Той заявява, че на всички събрания, които се провеждат ежегодно преди откриване на ловния сезон,
ловците се запознават с промените в ЗОБВВПИ. Тези събрания се провеждат от
Регионалната дирекция по горите, съвместно с МВР, ДГП и ловно сдружение.. На
тези събрания присъстват председателите
на ловни дружинки, секретарите, както и членове ,
като председателите имат задължение да уведомят всички членове относно промени и съответно
задължения по закона, като самите ловци са длъжни да са запознати със ЗОБВВПИ.
Показанията на свидетелите Х. и А. са последователни, непротиворечиви,
както с казаното от тях в ДП, така и в съдебно заседание и в пълна подкрепа на
приетата за установена и изложена по-горе фактическа обстановка, поради което
се приемат и кредитират изцяло от съда.
От приетата по делото
съдебно-балистична експертиза се установява, че
проверените и иззети с протокол
за доброволно предаване боеприпаси са годни за употреба и могат да поразяват хора и животни.
В хода на ДП подс.
С. не е давал обяснения. В съдебно заседание дава обяснения за произхода и
начина на придобиване на боеприпасите, както бе изложено по-горе във връзка с боря на държаните от него такива
,той заявява, че не е знаел , че няма право
на това. Съдът прие изложеното от него, като защитна версия на
посочените по-горе в мотивите основания.
Защитата пледира за оневиняване на подс. С., поради това, че не знаел, не е бил уведомен за измененията в
закона, относно броя на боеприпасите ,които е можел да притежава. Предвид поведението на подс.
С. при проверката, а именно съдействие на проверяващите, като им предоставя
възможността да извършат проверка,
оставяне в касата на притежаваните от него боеприпаси, които е можел да извади
от там, но не го е сторил. Предвид това обстоятелство, защитата счита, че в
случая липса доказан умисъл да извършено
престъпление по повдигнатото обвинение,
т.е. макар и осъществено от обективна страна, то субективната не е доказана.
Съдът не счита, че не следва да коментира защитната теза, изложено
по-горе, още по-малко мотивите и . В случая следва да бъде отбелязано, че от обясненията на подс. С., макари да
не са последователни, като също изтъква
тезата, че не е знаел, той макар и да не проявява съжаление и разкаяние,
проявява известно достойно поведение, като заявява, че разбира обвинението.
Мисли ,че има право на 300 бр., но след като са повече, значи е виновен.
При изложеното по-горе в мотивите,
съдът намира, че подс. С.Й.С., живущ *** на 08.05.20 г. в гр.
Търговище държал боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, общо 676
броя, а именно: 377 бр. боеприпаси кал. 22LR; 294 бр. боеприпаси кал.7,62х39;
2бр.боеприпаси кал.7,62х54; 1бр. боеприпаси кал. 7,62х25; 1бр. боеприпаса кал.
9х18 и бр. боеприпаси кал. 7.65 ,без да има за това надлежно разрешение
съгласно ЗОБВВПИ, с което от обективна страна е осъществил състава на чл. 339,
ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на евентуален умисъл. Подс. С. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е допускал
настъпването на тези последици. За да достигне до този извод съдът се съобрази
със следните обстоятелства- подс. С. има разрешение
на съхранение ,носене и употреба на огнестрелни оръжия от 2004 година. Ловец е.
Участвал и в ловни дружинки. Запознат е с
изискванията за носене, съхранение на тези оръжия и боеприпаси към тях. По
отношение боря на разрешените от закона боеприпаси за притежаваните законно от него оръжия – с нарезна цев, то закона не е претърпял промяна от 2012
година. Заявеното, че през последните години , поради влошено здравословно
състояние подс. С. не е участвал в лов и не е бил запознат с промени в закона / а такива
не е имало/предвид липсата на промени относно броя на разрешението боеприпаси,
то остава напълно в сферата на защита
изложеното от него в съдебно заседание. Поради особения разрешителен
режим относно съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия , повече от
задължително е притежателите им да съобразяват поведението си във връзка с
издадено разрешителни със законовите разпоредби именно предвид обществената
опасност от употребата им, като с тези обстоятелства подс.
С. е бил наясно от 2004 година.
На основание гореизложеното ,
съдът призна подсъдимия С. Й.С., роден
гр. Попово, живущ *** за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК, като му наложи наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години. При определяне вида и
размера на наложеното наказание съдът прецени всички обстоятелства обуславящи
степента на отговорност на подсъдимия – направените самопризнания при даване на
обяснение в съдебно заседание,чистото съдебно минало, като смекчаващи. Като
отегчаващи- липсата на съжаление и разкаяние, значителният брой незаконно
притежавани боеприпаси от различен вид.
Съдът счете,
че за изпълнение целите на наказанието по чл. 36 от НК, наказание в посочения
размер би довело до превъзпитание и поправяне на подс.
С., като не е наложително то да бъде изтърпяно
ефективно На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на така
наложеното наказание в размер на „две години лишаване от свобода“ за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подс. С.С. бе осъден да заплати
по сметка на ОД МВР - Търговище направените разноски за експертиза на ДП , в
размер на 127.58 лева /сто двадесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/.
Подс. С. бе осъден да заплати по сметка на РСТ, сумата от
30.00 / тридесет рева/, разноски в съдебната фаза на процеса.
ВД по делото
: 1 бр. пълнител за автомат “АК-47“, с вместимост 30 бр., 329 бр. боеприпаси кал. 22LR; 377 бр. боеприпаси кал.7,62х39; , 52
бр. кал. 12, 2 бр. кал. 7.62х54, 1бр. 7.62х25, 17 бр. гилзи от кал. 7.62х39, 5
бр. гилзи кал. 22 ,4 бр. гилзи кал 12, 1 бр. гилза сал 9, 1 бр. гилза кал.
7.65, 27 боеприпаса кал. 12, 143 бр. боеприпаси кал. 22 и 25 бр. боеприпаси
кал. 12, на съхранение в служба „КОС“ следва да се отнемат в полза на държавата
и да бъдат унищожени.
Водим
от горното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: