Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр. Елин Пелин, 21.06.2021 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 301 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 20-1204-001184/ 29.06.2020 г. на Началника на група към ОДМВР София, Сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което са му наложени: 1. административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП; 2. административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че АУАН съдържа непълноти и неясноти, като не е изследвана причината за навлизане в лентата за принудително спиране, колко време и на какво разстояние се движил. Твърди се, че актосъставителят не е медицинско лице, поради което не може да установи наличието или липсата на медицински проблем. Жалбоподателят твърди, че му станало лошо и започнало да му „мержелее“ пред очите, затова навлязъл в лентата за спиране, но тогава го спрели служителите на ОДМВР София. Твърди се, че случаят е маловажен по чл. 28 ЗАНН, защото не било осъществено движение с километри и за дълъг период от време.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Т. поддържа жалбата си. Твърди се, че жалбоподателят имал здравословен проблем и е спрял, а не се е движил е лентата.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмена защита се претендира юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Свидетелите Х.В.Д. и Г.Й.Г.,***, били на дежурство с патрулен автомобил, когато видели, че пред тях в лентата за принудително спиране се движат автомобили. Свидетелите Х.В.Д. и Г.Й.Г. се приближили и спрели автомобила, управляван от жалбоподателя М.К.Д.. Свидетелката Х.В.Д. попитала водача дали има техническа изправност на автомобилът или здравословен проблем, като жалбоподателят не посочил такива.

Срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 258205 г. на 05.06.2020 г. от Х.В.Д., младши автоконтрольор при ОДМВР София, Сектор Пътна полиция, за това, че на 05.06.2020 г. около 20.25 часа на АМ Хемус в района на 28 км с посока към гр. Варна управлява товарен автомобил ........ с рег. ........, собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ с БУЛСТАТ ........, като извършва следните нарушения: 1. Без да има повреда в автомобила и без здравословни проблеми същият навлиза и се движи в лентата за принудително спиране; 2. Не представя контролен талон, с което е нарушил чл. 58, т. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът е бил подписан от актосъставителя Х.В.Д., свидетеля очевидец Г.Й.Г., както и от жалбоподателя М.К.Д., като последният получил препис от него според разписката и написал в графата за възражения „не“.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 20-1204-001184/ 29.06.2020 г. на Началника на група към ОДМВР София, Сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което са му наложени: 1. административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП; 2. административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП за това, че на 05.06.2020 г. около 20.25 часа на АМ Хемус в района на 28 км с посока към гр. Варна управлява товарен автомобил ........ с рег. ........, собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ с БУЛСТАТ ........, като извършва следните нарушения: 1. Без да има повреда в автомобила и без здравословни проблеми същият навлиза и се движи в лентата за принудително спиране; 2. не представя контролен талон, с което е извършил: 1. на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство; 2. не носи контролния талон от свидетелството за управление.

Представена е справка за нарушител/водач, според която М.К.Д. има валиден СУМПС до 04.04.2027 г., 42 съставени АУАН, 41 наказателни постановления, 15 фиша и 5 ЗППАМ.

Представена е заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи за компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство -показания на свидетелите Х.В.Д. и Г.Й.Г.. Свидетелката Х.В.Д. сочи, че е изрично е питала жалбоподателя за повреда в автомобила или здравословни проблеми, но той не е съобщил за такива, като видимо не показвал да е с влошено състояние.  Свидетелката Х.В.Д. сочи, че при проверката жалбоподателят не е представил контролен талон. Свидетелката Х.В.Д. сочи, че колата на жалбоподателя е била в движение и е била спряна от тях. Свидетелят Г.Й.Г. сочи, че колата на жалбоподателя е била спряна след знак от техния автомобил. Съдът изцяло кредитира показанията на двамата полицейски служители Х.В.Д. и Г.Й.Г., тъй като същите са логични, последователи, непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно кореспондират с описаното в съставения АУАН.

Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля С.М.Х, тъй като показанията му противоречат на тези на свидетелите Х.В.Д. и Г.Й.Г., а за твърденията за здравословни проблеми на жалбоподателя не са представени писмени доказателства. Свидетелят С.М.Х твърди, че жалбоподателят имал ниско кръвно и от време на време му ставало зле. Твърденията на свидетеля С.М.Х, че жалбоподателят М.К.Д. се плискал с вода и е казал, че му е зле на свидетелката Х.В.Д., се опровергават от показанията на последната. В тази връзка актосъставителят е отразил в акта констатации за липса на повреда на автомобила или здравословни проблеми на водача и пътниците, а жалбоподателят не е възразил по никакъв начин. Съдът намира за нелогични и недостоверни твърденията на свидетеля С.М.Х, че те са били спрели в аварийната лента, а около тях са паркирали и други коли. Показанията на свидетеля С.М.Х са изолирани, като не са представени доказателства за регистрирани заболявания или поне оплаквания на жалбоподателя.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.10.2020 г. и е обжалвано на 10.10.2020 г.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

Неоснователни са доводите на адв. Т. за непълноти и неясноти в АУАН. Няма изискване за изрично посочване в АУАН на времето и разстояниет о, което е изминал автомобила на жалбоподателя в лентата за принудително спиране, а и последното няма как да бъде установено точно.

Относно нарушението по т. 1 от НП:

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Х.В.Д. и Г.Й.Г.. Не се доказаха твърденията на жалбоподателя за наличието на здравословни проблеми.

Деянието е било извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е знаел, че няма повреда на пътното превозно средство, здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, налагащи движение в лентата за принудително спиране, а е целял да избегне задръстването и да се придвижи по-бързо.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 178ж, ал. 1, пред. 1 ЗДвП, който гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП. Наложените наказания са във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги измени.

Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, а деянието не може да бъде квалифицирано като „маловажно“. Деянието не е явно незначително и не е с ниска степен на обществена опасност. Административно нарушение е формално, а не резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация. Следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват подобно неправомерно поведение, като единствено ефективните наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

Относно нарушението по т. 2 от НП:

Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него (чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП). Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство (чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП). От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като по време на проверка не е представил контролен талон към свидетелството си за управление на моторното превозно средство.

Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора, в полза на ОДМВР София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на чл. 63, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, като в случая следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и представянето само на писмено становище по делото.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 20-1204-001184/ 29.06.2020 г. на Началника на група към ОДМВР София, Сектор Пътна полиция ОДМВР София.

ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОДМВР София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: