Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 973
от 02.06.2017
год. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори
състав, на двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря Б.Ч. като разгледа
докладваното от съдия Христов административно
дело номер 1419 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г.Г.В., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си – адв. И.Т. от АК Бургас със съдебен адрес ***, партер, офис 1 против Решение № 769р-5802/25.05.2016 год. на Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас. С оспорения акт, административния орган е отказал на жалбоподателя исканата регистрация на лек автомобил „Ауди“, модел А4 с автентичен номер на рама № ***. Заявено е, че оспорения индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административно-производтвените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, като в подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи и аргументи. Формулирано е искане за отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката на административния орган – Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас със задължителни указания за извършване на поисканата регистрация на лекия автомобил. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.Т. от АК Бургас, който поддържа заявената претенция, ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на разноски по представен списък..
Ответната страна – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в
съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което е явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че на 02.11.2015 год., жалбоподателя Г.Г.В. е представил пред сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас за първоначална регистрация лек автомобил „Ауди А4“ с временен регистрационен номер ***, бял на цвят и № на рама ***. Във връзка с това, жалбоподателя е депозирал Заявление № 150769033799. При проверка и идентификация на така представеното МПС е установено, че липсват вторични белези и са възникнали съмнения относно автентичността на номера на рамата. Във връзка с така направените констатации, с писмо изх. № 769р-7877/03.11.2015 год. на сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас е изискано от сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР Бургас извършване на трасологична експертиза на номерата на рамата и двигателя на автомобил „Ауди А4“, цвят-бял, с транзитен № ***, като е поискано да се установи наличието на заличаване, промяна и подмяна на номерата на рама и двигател на представения за изследване автомобил. Във връзка с така възложената експертиза и след извършване на съответните изследвания, трима експерт-криминалисти от сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР Бургас са представили заключение, обективирано в Протокол № 15-284/09.11.2015 год. Съгласно представеното заключение, оригиналния номер на рамата на представения за изследване автомобил „Ауди А4“, цвят-бал, с транз. № *** е изрязан и липсва, ведно с детайла, на който се щанцова. На негово място е присаден (заварен) друг такъв детайл, със заводски щанцован номер на рама: ***. Експертите са установили, че автомобилът е пребоядисан, като оригиналния му цвят е бил светло сив металик. Оригиналният цвят на присадения детайл с номер на рама е тъмно сив металик и е от друг автомобил. Вписано е, че „евростикерът“ на автомобила липсва. Експертите също са установили, че автомобила е произведен през 2004 год. и оригиналния му продукционен номер е: 2347265. По маркировъчни данни, поставяни от завода производител, експертите са установили, че предната дясна врата на представения автомобил е от автомобил, произведен през 2004 год. с производствен номер 1437174, на цвят – тъмно сив металик. Също по маркировъчни данни, поставяни от завода производител е установено, че предна лява врата е от автомобил, произведен през 2002 год. с производствен номер 2546754 на цвят тъмно сив металик. Номерът на двигателя на изследвания автомобил е AVB247880 – заводски щанцован и по него не е установено заличаване и промяна. По заводски стикер, залепен на капака на двигателя, експертите са установили друг номер на двигател, който е AVF643415. Във връзка с така констатираното, в заключението си, експертите са посочили, че за установяване на оригиналния номер на рамата на представения за изследване автомобил и поради различия в маркировъчните данни по автомобила е необходимо да се извърши справка в завода-производител по представените години на производство и продукционни номера.
Във връзка с така представеното заключение за установено МПС с наличие на данни за интервенция по същото и наличие на данни за подменени вторични белези, с докладна записка № 769р-7993/09.11.2015 год. служител от сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас е уведомил Началника на сектора, че по случая е уведомен сектор „КП“ (криминална полиция), като МПС и придружаващите документи в оригинал са предадени на служители на РУ-Айтос. Като приложение са описани предадените документи, както следва: Свидетелство за регистрация № А019781AL09 – оригинал; Сертификат за собственост от Италия № Н41203768 – оригинал; разрешение за временно движение № ********* – оригинал; Италиански договор за покупко-продажба от 25.09.2015 год. – оригинал; Декларация Приложение 2 от 09.10.2015 год.
В хода на извършената от РУ Айтос проверка, на 09.11.2015 год. е снето писмено сведение от жалбоподателя Г.Г.В.. В сведението си, В. е заявил, че на 09.10.2015 год. е закупил от частно лице в кв. „Божурище“ в гр. София лек автомобил „Ауди А4“, бял на цвят, комби, който автомобил си е харесал по обява в Интернет. Не помни името на лицето от което си е закупил автомобила, но е вписал номера на мобилния му телефон. При закупуване на автомобила, данните на жалбоподателя са били вписани в италианския договор за покупко-продажба, като същия ден В. е отишъл в КАТ София, откъдето е взел транзитни номера и се е прибрал в гр. Айтос. На 02.11.2015 год. е отишъл в КАТ Бургас за регистрация на автомобила, но от там, след като са извършили прегледа са му казали да отиде на следващия ден за изследване с рентген. След извършения преглед на автомобила с рентген, служителите от КАТ са казали на В., че следва да се яви на 09.11.2015 год., тъй като изтича срока на транзитните номера. Отивайки на 09.11.2015 год. отново в КАТ, жалбоподателя е бил уведомен, че по автомобила има някакъв проблем, поради което същия следва да остане на съхранение в РУ Айтос, където да се извърши проверка. В писменото си сведение, жалбоподателя В. е декларирал, че не е извършвал ремонт по автомобила, освен смяна на предните накладки и дискове на спирачките. Същият е заявил, че не знае какви са нередностите по автомобила и ако има такива – кой ги е извършил. На същата дата – 09.11.2015 год. Г.Г.В. доброволно е предал на служител (разузнавач „КП“) при РУ Айтос лекия автомобил марка „Ауди А4“ с номер на рама ***, с временен рег. № ***, бял на цвят, комби. В съставения за целта протокол за доброволно предаване на вещи по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР, В. е вписал своите обяснения за предадения автомобил, а именно, че този автомобил е закупил от кв. „Божурище“ в гр. София, след като го е видял на обява в Интернет.
Във връзка с извършваната проверка, с писмо рег.№ 237р-9793/17.11.2015 год., служител от РУ Айтос е изискал от Дирекция „МОС“, Бюро „ИНТЕРПОЛ“ МВР-София да се направи запитване до завода производител, който да отговори на следните въпроси: 1. За коя страна е бил произведен автомобил „Ауди А4“ с номер на рама - ***; 2. За какви автомобили от марките „Ауди“ или „Фолксваген“ са произведени двигатели с номера AVB247880 и AVF643415; 3. С какви идентификационни данни е автомобил „Ауди А4“, произведен през 2004 год. с продукционен номер 2347265; 4. С какви идентификационни данни е автомобил „Ауди А4“, произведен през 2004 год. с продукционен номер 1437174; 5. С какви идентификационни данни е автомобил „Ауди А4“, произведен през 2004 год. с продукционен номер 2546754. Във връзка с така отправеното запитване, с писмо рег. № А-34963/07.12.2015 год. Дирекция „МОС“ при МВР е уведомила РУ Айтос, че от Интерпол Германия са предоставили информация от завода производител. Видно от посоченото писмо, по оригиналния производствен номер 2347265 е установен и оригиналния номер на рамата на лекия автомобил, който е *** и същия не се издирва. От отговора става ясно и че, МПС с рама *** (заводско изпълнение) е произведено в Германия за износ за Италия и също не се издирва. По номер на двигателя AVB247880 е установен друг автомобил с рама № WVWZZZ3BZ4E137860, отговарящ на модел „Пасат“, който не се издирва. По установения стикер на капака на двигателя с № AVF643415 е установена рама на МПС с № ***, който също не се издирва.
В хода на извършваната проверка, с писмо рег. № 237р-10391/11.12.2015 год., РУ Айтос е поискало от Началника на РУ Сливница да бъде снето писмено обяснение от А.А.А. от гр. Божурище, ул. „Г. Бенковски“ № 4 относно всички факти и обстоятелства, които са му известни по отношение на лек автомобил „Ауди А4“, бял на цвят, комби с номер на рама ***. В изпълнение на така поисканото, на 27.01.2016 год., А.А.А. е дал писмено сведение, в което е посочил, че през 2015 год. е закупил от Италия лек автомобил „Ауди А4“, бял на цвят, комби с номер на рама ***. След като са му докарали автомобила в България, Алексиев е установил, че има механична повреда по двигателя, като единствения ремонт е направен в Автосервиз и е смяна на турбото на двигателя и техническо обслужване. В сведението си, А.А. е посочил, че през месец ноември 2015 год. (датата не помни) е продал автомобила на момче от гр. Бургас.
След приключване на проверката и установяване на горните факти и обстоятелства, с докладна записка рег.№ 237р-1692/02.03.2016 год. извършилия проверката служител при РУ Айтос е описал установената фактическа обстановка, като е предложил материалите по преписката да се изпратят на Окръжна прокуратура гр. Бургас с мнение за прекратяване, поради липса на извършено престъпление от общ характер и разпореждане с оставения на съхранение в РУ Айтос лек автомобил. С писмо рег. № 237-1693/02.03.2016 год. докладната записка е изпратена на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас. Така оформената преписка, ведно с докладната записка са изпратени в Окръжна прокуратура гр. Бургас за произнасяне по компетентност. С Постановление изх. № 9452/15 от 09.03.2016 год. прокурор при Окръжна прокуратура гр. Бургас е отказал образуване на досъдебно производство, като е разпоредил лек автомобил „Ауди А4“, комби с временен рег. № ***, бял на цвят, номер на рама *** да бъде върнат на Г.Г.В.. С разписка от 16.03.2016 год., служител на РУ Айтос е предал на Г.В. съхранявания в управлението лек автомобил. След отправено искане с приемо-предавателен протокол от 21.03.2016 год. Окръжна прокуратура Бургас е предала на Г.Г.В. находящите се по преписката Свидетелство за регистрация № А019781AL09 – оригинал; Сертификат за собственост от Италия № Н41203768 – оригинал; разрешение за временно движение № ********* – оригинал; Италиански договор за покупко-продажба от 25.09.2015 год. – оригинал; Декларация Приложение 2 от 09.10.2015 год.
Със справка рег. № 769р-5803/31.05.2016 год., Началника на група „РОППСС“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас е уведомил Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас относно установената и описана по-горе фактическа обстановка касаеща лек автомобил „Ауди А4“, комби с временен рег. № ***, бял на цвят, номер на рама ***. В справката е посочено, че на 20.05.2016 год. в сектор „ПП“ се е явил Г.Г.В. и е предоставил срещу разписка необходимите документи (оригинално италианско свидетелство за регистрация на МПС № BS 0903656 и оригинален италиански сертификат за собственост № Н41203768. Във връзка със започнатото административно производство по регистрацията на МПС, в справката е направено предложение да се изготви отказ за извършване на първоначална регистрация на представения в сектор „ПП“ Бургас лек автомобил„Ауди А4“, с рег. № ***, номер на рама *** на основание чл. 143, ал. 5, т. 3 от ЗДвП, чл. 140, ал. 5 от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал. 1 от Наредба № І-45/2002 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и на ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрирани пътни превозни средства.
Въз основа на горното, с Решение № 769р-5802/31.05.2016 год. Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, на основание чл. 143, ал. 1, ал. 5, т. 3 и чл. 140, ал. 5 от ЗДвП, във вр. с чл. 12а, т. 2 от Наредба № І-45/2002 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и на ремаркета, теглени от тях е отказал исканата регистрация от Г.Г.В., който не се легитимира като собственик и не представя оригинални документи на представения в сектор „ПП“ лек автомобил „Ауди“ модел А4 с автентичен номер на рама № ***. Посочено е, че горното е установено с протокол № 15-284/15.11.2015 год. на БНТЛ при ОДМВР Бургас.
Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателя В. е оспорил същия като е развил подробни доводи за неговата незаконосъобразност. Заявено е, че липсват конкретни данни или обстоятелства, които да препятстват регистрацията на автомобила и в частност, относно легитимацията на В. като собственик на автомобила. По мнение на жалбоподателя, в оспореното решение са допуснати и несъответствия в посочените правни основания за постановения отказ. Заявено е, че в случая е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и след като е установен автентичния идентификационен номер, поставен от производителя не са налице пречки за неговата регистрация. В заключение е заявено, че след като са били отстранени всички нередовности по представените пред органа по регистрация документи, то постановения отказ се явява незаконосъобразен, поради което е формулирано искане за неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за регистриране на въпросния автомобил.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен
състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в
законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за
неговото издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод
се налага по следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт – решение на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, с който е постановен отказ за искана от жалбоподателя регистрация на моторно превозно средство. Липсва спор между страните относно компетентността на административния орган, постановил оспорения акт, а и с оглед длъжността – Началник сектор „Пътна полиция“, съда приема, че акта е постановен от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Сезираният съдебен състав не намира, че оспореният
административен акт страда от съществени пороци, които обосновават неговата
незаконосъобразност. Актът съдържа фактически и правни основания за издаването
по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като са описани факти относно нередовностите,
които препятстват извършване на поисканата първа регистрация на МПС.
Действително, в оспорения административен акт фактическата обстановка е
посочена доста лаконично, но в случая, съда намира този процесуален пропуск за
несъществен с оглед приложимостта на Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 год. на ОСГК на ВС, което не
е загубило правното си действие. В посочения съдебен акт е прието, че мотивите към административния акт или към
резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени
и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на
по-горния административен орган в съобщението до страните, в препроводителното
писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, който е издал акта. В настоящия случай, по
административната преписка са приложени множество документи, в т.ч. справки,
докладни записки и др. в които фактическата обстановка е подробно и в детайли
описана.
В оспореното решение,
като правно основание за постановения отказ, административния орган е посочил
нормите на чл. 143, ал. 1, ал. 5, т. 3 и чл. 140, ал. 5 от ЗДвП, във вр. с чл.
12а, т. 3 от Наредба № І-45/2002 год. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторни превозни средства и на ремаркета,
теглени от тях.
По отношение на
посочената като правно основание норма на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, съда намира
следното: В текста на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е указано, че пътно превозно
средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от
производителя идентификационен номер на превозното средство. Анализът на така
цитираната правна норма обосновава извод за наличието на две комулативно
изискуеми предпоставки за осъществяване на регистрация на ППС – наличието на
доказателства за собственост върху ППС (регистрацията се извършва само на името
на собственика) и наличието на автентичен идентификационен номер, поставен от
производителя. С оглед събраните в хода на административното производство и в
хода на съдебното дирене доказателства, съда намира, че в случая и двете
комулативно изискуеми предпоставки не са налице по следните съображения:
Както пред
административния орган, така и в хода на съдебното следствие, с цел
удостоверяване на правото си на собственост върху лек автомобил марка „Ауди“,
модел А4, шаси (рама) ***,
жалбоподателя е представил документ на чужд език с превод от италиански на
български, именуван договор. Във въпросния документ, като страни по договора са
вписани - продавач: К.Б.Л., родена в
Павия, Италия на 19.01.1982 год., живуща във Виджевано, Италия и купувач: Г.Г.В.,***
на 18.01.1991 год., живущ ***. В документа е посочено, че въпросните страни
сключват този договор, с който продавачът продава на купувача собствения си
автомобил марка „Ауди“, модел А4, шаси (рама) *** за сумата от 300 Евро. Вписано е и дата и
място на сключване на договора – 25.09.2015 год., Италия – Павия, след което са
положени подписите на продавач и купувач. Именно чрез така съставения документ,
жалбоподателя се легитимира като собственик на лекия автомобил, чиято
регистрация е поискал. Безспорно, така представения договор съставлява частен
документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, субсидиарно приложим по реда на чл. 144
от АПК. Съгласно чл. 180 от ГПК, частни документи, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. Анализът на приложените други писмени
доказателства, обаче оборват доказателстената сила на така представения
договор. От подписаните от жалбоподателя писмени сведения, в обясненията,
саморъчно написани и подписани от него в протокола за доброволно предаване на
вещи по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР от 09.11.2015 год., както и от писменото сведение
на А.А.А. безспорно се установява, че Г.Г.В. е закупил въпросния лек автомобил
„Ауди А4“ от гр. Божурище, а не от Италия, гр. Павия и продавач е бил А.А., а
не италианската гражданка К.Б.Л.. В този смисъл, отразените в договора за
покупко-продажба от 25.09.2015 год. факти и обстоятелства, съставляващи
съществени елементи от този договор (страни, място и дата и др.) не
съответстват на действителните такива, поради което този частен документ не
доказва вписаните в него изявления. По същество, жалбоподателя не разполага с
друг документ, който да удостовери правото му на собственост върху лекия
автомобил. Представените от него и приложени по административната преписка
свидетелство за регистрация, сертификат за собственост удостоверяват правото на
собственост на италианската гражданка върху лекия автомобил, но не и правото на
собственост на В. върху този автомобил. С оглед на това и предвид
обстоятелството, че в договора за покупко-продажба от 25.09.2015 год. са
вписани неверни обстоятелства, настоящия съдебен състав не кредитира така
представеното писмено доказателство. В този смисъл, правилен и обоснован се
явява извода, формулиран от административния орган, че Г.Г.В. не се легитимира
като собственик на лекия автомобил.
По отношение на
втората комулативно изискуема предпоставка, регламентирана в чл. 143, ал. 1 от ЗДвП - наличието на автентичен идентификационен номер, поставен от
производителя, съда намира следното: от анализа на събраните доказателства и
най-вече от Протокол № 15-284/09.11.2015 год. на сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР
Бургас безспорно се установява, че представения за регистрация автомобил не
притежава автентичен идентификационен номер, каквото е изискването на
цитираната по-горе правна норма. Действително, така както е заявено в жалбата,
в хода на извършената проверка, този автентичен идентификационен номер е бил
установен чрез запитване от Интерпол Германия до завода производител, като е
установено, че действителния номер на рамата е
***. В случая обаче,
установяването на действителния автентичен идентификационен номер не е
достатъчно условия, за извършване на исканата регистрация, както твърди
процесуалния представител на жалбоподателя. В нормата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП
е указано, че пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден
идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният
идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено,
конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на
бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва
след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на
министъра на вътрешните работи. Видно от така цитираната норма, след
установяване на автентичния идентификационен номер (което в настоящия случай е
извършено), следва да се постави нов идентификационен номер, по ред определен с
нарочен нормативен акт. В случая, въпросния нормативен акт е Инструкция №
І-185/06.12.2002 год. за определяне реда за възстановяване на идентификационния
номер на пътно превозно средство, издадена от Министъра на вътрешните работи. В
настоящия случай, от доказателствата по делото не се установява да е проведено
успешно производство по възстановяване на идентификационен номер по
регламентирания в цитираната инструкция ред, поради което правилно и обосновано,
административния орган е отказал поисканата регистрация.
Анализът на събраните
по делото доказателства действително установява, че посочените в оспорения
административен акт други правни основания – чл. 143, ал. 5, т. 3 от ЗДвП („не
се регистрират пътни превозни средства, които не са внесени
по законоустановения ред“), на чл. 140, ал. 5 от ЗДвП („пътни превозни средства
с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър
на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за
регистрация от страната, в която са регистрирани“) и чл. 12а, т. 3 от Наредба
І-45/24.03.2000 год. („в случаите, когато заявителят не представи документ по
ал. 1, т. 4 или срокът за явяване на следващ периодичен преглед е изтекъл, се
извършва преглед за техническа изправност и окомплектоване“) са неотносими към
установената и описана по-горе фактическа обстановка. Така посоченото не
съставлява процесуално нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на оспорения
административен акт, доколко, както се посочи в случая не са налице комулативно
изискуемите се предпоставки по чл. 143, ал. 1 от ЗДвП за извършване на
поисканата регистрация на МПС и тази правна норма е посочена, като правно
основание, обосновало постановяване на акта.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспорения акт като правилен и законосъобразен да се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.В., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си – адв. И.Т. от АК Бургас със съдебен адрес ***, партер, офис 1 против Решение № 769р-5802/25.05.2016 год. на Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, с което административния орган е отказал на жалбоподателя исканата регистрация на лек автомобил „Ауди“, модел А4 с автентичен номер на рама № ***.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: