Решение по дело №1028/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 808
Дата: 15 юни 2022 г.
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20227050701028
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

            /         .06.2022 година, гр. Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

2. СТОЯН КОЛЕВ

 

 

при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1028 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на Я.А. ***, срещу Решение № 445/30.03.2022 година, постановено по НАХД № 554/2022 година на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 4697335 на Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че с електронен фиш може да се налага глоба в размер на 50 лева. Твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 39, ал. 4, вр. ал. 2 от ЗАНН, поради което наказващият орган не е имал право да наложи глоба с електронен фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В писмено становище от 19.05.2022 година поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Я.А. *** срещу Електронен фиш Серия К № 4697335 на Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, с който е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за административно нарушение по чл. 189, ал. 4, вр. чл.182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата затова, че на 08.04.2021 година, в 21,55 часа, в гр. Варна, бул. „Васил Левски“, срещу бл. 60-62 е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил „Киа СЕЕД“ с регистрационен № **с 68 км/ч, при разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч.

С Решение № 445/30.03.2022 година, постановено по НАХД № 554/2022 година по описа на Районен съд - Варна електронният фиш е потвърден. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 08.04.2021 година, в 21,55 часа, в гр. Варна, бул. „Васил Левски“, срещу бл. 60-62 е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил „Киа СЕЕД“ с регистрационен № **с 68 км/ч, при разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч.

Въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че електронният фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Съдебното решение е постановено при липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила.

Съдът е изследвал всички наведени с жалбата твърдения за незаконосъобразност на електронния фиш и ги е отхвърлил с подробни мотиви.

Настоящият състав изцяло споделя мотивите на въззивния съдебен състав за неоснователност на твърдението за незаконосъобразност на електронния фиш, поради неспазване на разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. С посочената разпоредба е уредено наказването на извършени административни нарушения, които представляват маловажен случай. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН (ДВ бр. 10/2011 година) урежда наказването на нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител. Глобата е в размер над необжалваемия минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Двете разпоредби създават уредба за случаи при разграничителен критерий начин на установяване на нарушението. Критерият „маловажност“ не е такъв, въпреки че размерът на наказанието по ал. 4 е „над необжалваемия минимум“. Т.е. в зависимост от начина на установяване на нарушението се съставя фиш от овластен контролен орган или електронен фиш. Различен е и размера на наказанието, което се налага, но не поради това, че деянието, установено с техническо средство или системи не е маловажно. Към момента на приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН необжалваем минимум за нарушения, наказуеми по Закона за движението по пътищата е предвиден с разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от този закон (ДВ бр. 10/2011 година). Тази разпоредба е отменена с Решение № 1/01.03.2012 година, постановено по к.д. № 10/2011 година на Конституционния съд на Република България, поради което понятието „необжалваем минимум“ е изгубило значение и разпоредбата на чл. 39, ал. 4 не е приложима за деяния, наказуеми по Закона за движението по пътищата. Отделно от това преценката за маловажност може да се извърши, както от административнонаказващия орган, така и от съда, поради което твърденията за нарушено право са неоснователни.

Настоящият състав намира, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон на друго основание. Въззивният съд не е съобразил, че електронният фиш е издаден на 13.04.2021 година, видно от извлечение от регистъра за съставените електронни фишове в Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, имащо характеристиките на официален свидетелстващ документ.

Електронен фиш се издава за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, арг. чл. 186, ал. 4 от Закона за движението по пътищата. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН и § 6, т. 63 от Закона за движението по пътищата. Съгласно идентичното им съдържание „електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи, арг. чл. 186, ал. 4 от закона за движението по пътищата.

От логическото тълкуване на тези разпоредби следва да се направи извод, че електронният фиш е акт, който е създаден автоматично от административно-информационна система, въз основа на постъпили от машина и обработени от машина данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Оттук следва да се заключи, че електронният фиш, като „електронно изявление“ не е акт на правен субект, а на машина, техническо средство и други подобни, като за първи път българското законодателство делегира правомощия на технически средства да изпълняват функциите на административнонаказващ орган.

Процедурата по издаване и обжалване на електронния фиш за нарушения по Закона за движението по пътищата е уредена в чл. 189, ал. 4 – 11 от Закона за движението по пътищата.

Липсата на уредба за реда и начина на постъпване и обработване на данните от автоматизираните технически средства или системи, както и липсата на подпис на издателя води до извод, че в процеса на издаване на правораздавателния акт е изключена човешката намеса.

Именно защото електронният фиш е продукт изцяло на „изкуствен интелект“ (специфична машинна система, която заснема нарушенията и ги изпраща по електронен път до друга машинна система, която при използване на данните от Централизираната система на „Контрол на автомобилния транспорт“ за собственика на заснетото моторно превозно средство и данните за приложимите материалноправни разпоредби, също въведени в автоматизираната система,  издава електронния фиш) за издаването му не е предвиден срок. Липсата на дата на издаване на електронния фиш, като изискуем реквизит на електронния фиш е допълнителен аргумент, че електронният фиш се издава веднага след установяване на административното нарушение.

Електронният фиш се издава веднага, т.е. след обработване на данните от системата, което предполага кратко технологично време. При евентуален „срив“ в системата и забавяне на издаването на наказателното производство следва да се пристъпи към съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно производство при съблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Неиздаването на електронния фиш веднага след установяване на нарушението следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, защото правната същност на електронния фиш е незабавно наказване на виновното лице.

С оглед на изложеното проверяваното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови заместващо го такова, с което обжалвания електронен фиш да се отмени.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТМЕНЯ Решение № 445/30.03.2022 година, постановено по НАХД № 554/2022 година по описа на Районен съд – Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4697335 на Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, с който на Я.А.А., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.                                                                                  2.

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Стоян Колев по канд. № 1028/2022 г.   по описа на  Адм. съд-Варна.

 

Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав за  незаконосъобразност на  ЕФ серия К № 4697335 на  ОД МВР – Варна, поради което обжалваното въззивно Решение № 445/30.03.2022 година, постановено по НАХД № 554/2021 г. по описа на Районен съд – Варна следва да се отмени, както се отмени и електронния фиш, тъй като не споделям изложените мотиви. Мнозинството от състава счита, че неиздаването на ЕФ веднага след обработване на данните от системата следва да се премине към процедура по издаване на АУАН и НП.

Поддържам становището, че предвидените чл. 34 ЗАНН срокове касаят образуване на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН, както и последващото издаване на наказателното постановление. От своя страна производство по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 ЗДвП е специфично, поради което изискванията за съставяне на АУАН и последващо издаване на наказателно постановление не са налице. В тези случаи се касае за нарушение, установено с техническо средство, поради което датата на електронния фиш съвпада тази на установяване на нарушението чрез неговото заснемане и запаметяване в системата, а не неговото разпечатване на хартиен носител и поставяне на номер.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не поставя конкретно изискване за дата на издаване на ЕФ, като задължителен негов реквизит. Доколкото административнонаказателната отговорност не може да бъде реализирана на база предположения, приемам, че датата на издаване, разпечатване на ЕФ не може да бъде отправна точка при изчисляване и на сроковете. Тук следва да се приложат изводите от тълкувателната практика - Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. Въз основа на изложеното, считам, че решението на ВРС е правилно и следва да се остави в сила.

 

 

                                                          Съдия: