№ 272
гр. Бургас , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120202307 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН по повод постъпила в съда жалба, подадена от дружество с ограничена
отговорност с фирма (наименование) „В.Г.“, ЕИК ******** със седалище в
гр.Бургас и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, улица „Я.К.
представлявано от В.Я.Е. ЕГН: ********
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №562792-
F585693/02.04.2021 г., издадено от Д.Т.В. Началник на Сектор „Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по
приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите
(Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС, на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена
санкция” в размер от 2 000.00 лева.
1
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е
незаконосъобразно, недоказано и неправилно.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на
процесното НП, както и за присъждане на разноски.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено на 23.04.2021 г., видно от разписката, която
е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия
орган на 27.04.2021 г. с вх.№ИТ-00-3674/27.04.2021 г. Ето защо съдът намира,
че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във
връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е повод за намаляване размера на
наложеното административно наказание.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 06.01.2020 г. в 10:40 часа в търговски обект, представляващ магазин
за резервни части, намиращ се на адрес: гр.Бургас, улица „Я.К. стопанисван
от дружеството-жалбоподател, била извършена оперативна проверка от Х.К.
и П.А. – инспектори по приходите в Сектор „Оперативни дейности” – Бургас
в Централно управление на Национална агенция по приходите.
В хода на проверката било установено, че обекта разполага с фискално
устройство марка „Datecs DP-150” с индивидуален №DT764185 и фискална
памет №02764185, коeто билo в изправност, въведенo в експлоатация,
свързанo дистанционно с НАП и работещo към този момент и с активирани
функции „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”.
Съгласно междинния дневен финансов отчет, отпечатан по време на
проверката, наличната сума в брой била в размер на 186.10 лева.
Фактическата наличност на парични средства в обекта била в размер на
359.91 лева, а установената промяна в касовата наличност – 255.41 лева.
Паричните средства, които по време на проверката се намирали в обекта били
2
изброени от К.В.Е и били записани от него нарочен за това опис (л.14 от
делото).
За извършената проверка бил съставен протокол №0051795/06.01.2021
г. Препис от този протокол бил връчен на представителя на дружеството-
жалбоподател.
В резултат на посоченото и на 13.01.2021 г. в гр.Бургас и в
[1]
тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Х.К. съставил
против дружеството-жалбоподател Акт №F585693/13.01.2021 г. за
установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел П.А..
Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид
за това, че в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект на 06.01.2021
г. била установена разлика в касовата наличност на парични средства в
размер на 255.41 лева и не е била регистрирана в работещото фискално
устройство, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”
пари в касата. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като
нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредбата.
На същата дата и срещу подпис, на пълномощник на дружеството-
жалбоподател бил връчен препис от АУАН.
В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било
депозирано възражение срещу съставения АУАН или такова не е приложено
в изпратената на съда преписка.
На 02.04.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по
чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН
от съставянето на АУАН, Д.Т.В. Началник на Сектор „Оперативни дейности”
– Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите,
упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно
посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното
в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.
На 23.04.2021 г. на жалбоподателя бил връчен препис от НП, а както бе
прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с
3
чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 27.04.2021 г., при
наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-
3674/27.04.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за
установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата дружеството-
жалбоподател не е изпълнило задължението си да регистрира в намиращото
се в стопанисвания от него търговски обект фискално устройство
въвеждането и изваждането на пари в касата чрез операцията "Служебно
въведени суми" или „Служебно извадени суми”. Парите по установената
разлика е следвало, независимо от предназначението и размера им, да бъдат
задължително регистрирани в намиращото се в обекта фискално устройство
чрез активираната му функция „служебно въведени суми”, а при
действително заплащане на доставчик по-късно – да бъде регистрирано
служебно изваждане от фактическата им наличност чрез функцията
„служебно изведени суми”. Всичко посочено в този абзац от своя страна
означава, че деянието е съставомерно.
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Категорично
въвеждането на пари от касата представлява „промяна на касовата
наличност”, поради което е следвало да бъде регистрирана чрез операцията
„служебно въведени суми”.
Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо
лице, предвидената имуществена санкция е с минимален размер от 500.00
4
лева и максимален от 2 000.00 лева, поради което съществува възможност за
намаляването му.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито
случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се
касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам
и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху
добавената стойност.
Нарушението обаче е налице. След като няма данни деянието да е
довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в
хипотезата на изречение второ на чл.185, ал.2, което препраща към размерите
на санкцията по алинея 1, където санкцията е от 500 лв. до 2 000 лв.
Наказващият орган е наложил „имуществена санкция“ в размер, по-висок от
предвиден за юридически лица минимален размер, като не са налице мотиви
в обжалваното НП в тази посока. Това от своя страна поставя съда в
невъзможност да прецени дали действията на наказващия орган по наказване
на жалбоподателя са адекватни на извършеното нарушение.
Предвид посоченото дотук следва процесното НП да бъде изменено,
като размера на наложената „имуществена санкция“ бъде намален до
законовия минимум от 500.00 лева.
С оглед очерталия се завършек на производството искането на
процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е
основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е
настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова
- ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на
НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай представителят на
административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва
дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната
5
помощ.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №562792-
F585693/02.04.2021 г., издадено от Д.Т.В. Началник на Сектор
„Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на
Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,
с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2
във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за
нарушение на чл.27, ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн.,
ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност,
на дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование)
„В.Г.“, ЕИК ******** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, улица „Я.К. представлявано от В.Я.Е
ЕГН:********, ЕГН **********,
е наложено административно наказание
по вид „имуществена санкция” в размер от 2 000.00 лева, като
НАМАЛЯВА този размер на 500.00 лева;
6
На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА
дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „В.Г.“,
ЕИК ******** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, улица „Я.К. представлявано от В.Я.Е.
ЕГН: ********да заплати на Национална агенция по приходите сумата
от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7