№ 693
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Съдия:Мария Г.ева
като разгледа докладваното от Мария Г.ева Въззивно гражданско дело №
20201000503026 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по т.д. 240/19 г. по описа на
Окръжен съд София – ЗК Лев Инс АД.
Обжалва се решение по делото № 79/30.06.20 г., с което съдът, като е приел, че
относно отношенията между загиналия вследствие ПТП, станало на 17.02.17 г., Г. Г.
А. и ищеца М. Г. АТ., брат на загиналия, са доказани предпоставките на ТР по т.д.1/16
г. ОСГТНК ВКС, е присъдил в полза ищеца обезщетения в размер на 80 000 лв.
(частичен иск от пълен такъв в размер на 120 000 лв.) и законната лихва от 03.10.19 г.
Присъдени са съразмерни разноски, възложени на ответното застрахователно
дружество. Съдът не е зачел като основателни направените от ответното дружество
правоизклчващи и правоограничаващи възражения (че ищецът не е предявил
претенция първо пред застрахователя, че той не е в кръга от лица, подлежащи на
обезщетяване за неимуществени вреди, че отговорността на застрахователя е
лимитирана до 5 000 лв. според § 96, ал. 1 ПЗР ЗИД КЗ(Д.в 101/18 г.) и че загиналият е
съпричинил вредоносния резултат, пътувайки на задна пасажерска седалка, без
предпазен колан).
Недоволен от решението е ответникът. В жалбата си той обосновава повторно
направените с отговора на исковата молба възражения, които САС следва да разгледа в
поредност от правоизключващи към правоограничаващи възражения.
Произнасянето на САС е при прилагане разпоредбата на чл. 376, ал. 1 ГПК.
Не са правени доказателствени искания и съдът се произнася съобразно
наличния в кориците на първоинстанционното производство доказателствен материал.
И двете страни са депозирали писмени защити, направили са искания за
присъждане на разноски.
1
При служебна проверка състав на САС установи, че е сезиран с допустима
жалба, с която се атакува валидно и допустимо съдебно решение.
Въз основа доводите на страните и наличните по делото доказателства
САС прави следните изводи:
Не се спори, че Г. А. е загинал при ПТП, пътувайки в застрахован при ответника
по риска гражданска отговорност на автомобилистите автомобил – Ауди А3, ДК №
********, който бил управляван от водача Д. Д., признат за виновен за транспортното
престъпление с присъда № 20/12.06.18 г. нохд 242/18 г. по описа на СОС.
Установено е, че уврежданията, оказали се несъвместими с жизнената дейност (
разкъсани аорта, разкъсани черен дроб, слезка и десен бъбрек с последвала сърдечна
тампонада) са предизвикани от огънатите навътре в купето части от колата. САС
споделя изводите на СОС, че при такива деформации пасажерският колан не би имал
предпазно действие.
За установяване отношенията между братята и страданията на ищеца са събрани
гласни доказателства и е приета психологическа експертиза.
Според свидетелката Е. С., с. 90, начална учителка на загиналия младеж,
момчетата имали еднакви интереси, еднакви теми на разговор…играели заедно, били
неразделни. Към момента на ПТП ищецът бил в 12-ти клас. Опитал се да е опора на
родителите си, но търсел при свидетелката помощ поради личната си скръб. Спонтанен
бил въпросът „госпожо, сега какво ще правя без бате?“. Ищецът ходел често на гроба
на брат си. Около година след загубата заживял с момиче, от което има дете на година
и половина.
Свидетелят Н. М. (с.92) е бивш съученик на загиналия Г.. Той прави следните
изводи за взаимоотношенията между братята „М. е бил много привързан към Г., той му
бил пример за подражание, много го обичал…приемал го като „свой гръб“ и опора.“
Настоящият състав приема, че не може да мотивира решението си с приетата по
делото психологическа експертиза, доколкото същата се основава не на лични
впечатления на вещото лице Н. И., а е анализ по анамнестични данни на ищеца.
Наблюдава се сходство в експертното заключение, депозирано по друго дело на същия
съд (т.д. 70/19 г. по описа на СОС), като цели пасажи са копирани, а са подменени
имената на освидетелстваните лица. Последното е свидетелство за принципна теза на
експерта, а за да се присъди обезщетение съобразно ТР по т.д. 1/16г. ОСНГТК ВКС е
нужно да се установят конкретните емоционални връзки и страдания.
Състав на САС споделя виждането на въззивника за наличие на
правоизключващо отговорността на застрахователя основание, базирано на липсваща
материалноправна легитимация на ищеца да бъде обезщетен за неимуществени вреди
поради смъртта на своя брат, настъпила след катастрофа.
Анализът на събрания доказателствен материал довежда настоящият състав до
извод, че смъртта на Г. е сварила по-младия му брат неподготвен. Нормално е загубата
на близък роднина да предизвика стресова емоционална реакция и състояние на траур.
Естествена е описаната от свидетелите промяна в поведението на ищеца, който се
затворили в себе си, станал необщителни и видимо тъгувал.
2
Няма доказателства за наличието на особена емоционална връзка, която
надхвърля братските отношения. Възпроизведените от свидетелите отношения са
характерни такива между братя. Няма доказателства за изключително тежка скръб,
основана на особена връзка между загиналия и родственика му по съребрена линия
(такава се създава например при загинали родители и поемане на функциите им от
родственика по съребрена линия). Напротив самото вещо лице, изготвило
психологическата експертиза, утвърждава, че описаната реакция на фрагментизация
(установена при ищеца) е свързана с прехода от нормално устроен бит към справяне
със ситуация на загуба. Тогава търпящият загубата индивид отхвърля външния свят с
неговата реалност.
Около година след смъртта на Г., ищецът създал фактическо семейство за което
(според свидетелите) се грижи с любов. Последното показва социална адекватност на
поведението на младия мъж (извод, който не отрича скръбта за загубения брат и
усещането за неговата липса). Настоящият състав приема, че описаните от свидетелите
промени в поведението на ищеца са по-скоро нормално проявление на състояние на
траур, отколкото израз на интензивни изживявания, които да изискват установената
преди 2018 г. (когато е постановено цитираното тълкувателно решение) съдебна
практика относно кръга от лицата, подлежащи на обезщетяване за неимуществени
вреди, да се изостави и да се приложи разширеното разбиране за кръга от близки на
загиналия лица, съдържащо се в тълкуванието на ТР по т.д. 1/16 г. ОСГТНК ВКС.
Предвид горното исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 в полза на ответника следва да се присъдят разноски
за първоинстанционното производство в размер на 200 лв., а за въззивното – да се
присъди сумата от 1800 лв. (1600 лв. държавна такса и 200 лв. адвокатски хонорар) или
общо за двете инстанции въззиаемият дължи на въззивника сумата от 2000 лв. Тъй
като адвокатският хонорар, претендиран за защита пред СОС, не е удостоверен като
реално платен, същият не следва да се зачете като разноски по делото.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло, постановено по т.д. 240/19 г. по описа на Окръжен съд София
и место това постановява:
ОТХЪРЛЯ като неоснователни исковете, с правно основание чл. 432 КЗ и 86
ЗЗД, предявени от М. Г. АТ. срещу ЗК Лев Инс АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 в. – частичен иск от пълна претенция размер
на 120 000 лв., ведно със законната лихва от 17.02.17 г. за страдания поради смъртта на
Г. Г. А., загинал при ПТП, станало на 17.02.17 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК М. Г. АТ. да заплати на ЗК Лев
Инс АД разноски за двете инстанции в общ размер 2000 (две хиляди) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от датата, на
която съдът е уведомил страните, че ще произнесе решението си (23 юни) при
3
прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Съдия при Апелативен съд - София: _______________________
4