О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав, в закрито
заседание на 29 август 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря
……………………………………………. и с участието на прокурор ………………………………………………………………, като
разгледа докладваното……. от съдия ЖЕКОВ……………….
гр. дело № 3939 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 389 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Финансово инвестиционна
група плюс“ ООД срещу „Монитрейд 97“ ООД и К.Ж.К., за заплащане на сумата от
9,400 лв., представляваща главница /8500,00 лв./ и договорна лихва /900,00 лв./
по договор за паричен заем. Искането за допускане на обезпечение на ½
ид. част от недвижим имот собственост на втория ответник е обосновано с
твърдение, че първият ответник /търговското дружество/ имало и други забавени и
просрочени заеми към ищеца – сочи и представя договор за паричен заем от
15.06.2018 г. в размер на 39 850 лв., договор за наем от 01.10.2018 г. с
неплатен наем в размер на 30 360 лв., а втория ответник бил закупил
½ ид. част от недвижим имот – апартамент, който бил ипотекиран в полза
на банката кредитор. Сочи, че апартаментът бил обявен за продажба от втория
ответник чрез агенции за недвижими имоти. Друго имущество ответниците не
притежавали и по този начин за ищеца щяло да бъде невъзможно или силно ще се
затрудни осъществяването на правата по едно евентуално осъдително решение.
Затова моли, съдът да допусне обезпечение на иска чрез налагане на възбрана на
½ ид. част от недвижим имот собственост на втория ответник.
По молбата съдът намира следното:
Съгласно чл. 391 ГПК, за да се допусне обезпечение, е
необходимо да са налице няколко предпоставки: ищецът да има право на
обезпечение на иска, т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, и да е
налице интерес от обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за
ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението. Целта на обезпечаването на иска е или да осигури, докато спорът е
висящ, осъществяване на неоснователно отричаното право, или да попречи да се
осъществи неоснователно претендирано право.
Преценката
дали са налице предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за
наличието на обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги конкретно с оглед
данните по делото. Уеднаквяването на съдебната практика чрез определяне на
общовалидни критерии за наличието на обезпечителна нужда не би държало сметка
за спецификата на всеки отделен случай / определение № 1/5.01.2018 г. на ВКС по
к.ч.гр. д. № 4978/2017 г., определение № 407/24.06.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№
1770/2014 г.; определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 63/2013 г./.
Разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК
определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в
осъществяването правата на ищеца, като преценката за наличието на някое от тези
обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на
обезпечението и се осъществява с оглед данните по делото за всеки конкретен
случай /определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 63/2013 г./.
В
конкретния случай от доказателствения
материал може да се приеме, че на този етап от развитието на производството
предявеният осъдителен иск е вероятно основателен.
Преценката
дали са налице предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за
наличието на обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги конкретно с
оглед данните по делото. Предпоставките се преценяват само въз основа на
доказателствата, представени с исковата молба, респективно с искането за
допускане на обезпечение и изложените в нея твърдения, като възраженията на
длъжника подлежат на разглеждане с решаването на спора по същество. Обезпечителната
нужда се свързва с осъществяване правата по решението, а не с доказването на
иска /така определение № 94/18.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1416/2018 г., II
г.о./. Уеднаквяването на съдебната практика чрез определяне на общовалидни
критерии за наличието на обезпечителна нужда не би държало сметка за
спецификата на всеки отделен случай /определение № 1/5.01.2018 г. на ВКС по ч.гр.
д. № 4978/2017 г., определение № 407/24.06.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1770/2014
г.; определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 63/2013 г./.
Разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК
определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в
осъществяването правата на ищеца, като преценката за наличието на някое от тези
обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на
обезпечението и се осъществява с оглед данните по делото за всеки конкретен
случай /определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 63/2013 г./.
В
допълнение следва да се посочи, че съгласно определение №185/08.04.2015 г. на
ВКС по ч.т.д. дело № 532/2015 г., II т.о., молителят не е задължен да доказва,
че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата
му по бъдещо положително за него осъдително решение за парично вземане, тъй
като обезпечителната нужда в този случай съществува по презумпция. Нуждата от
налагането на избраната от ищеца по иска обезпечителна мярка не се определя от
имущественото състояние на ответника към момента на предявяване на исковете, а
от вероятността неговите активи да намалеят в хода на исковото производство
поради действия на разпореждане от негова страна или поради други
обстоятелства, настъпването на които не се дължи на неговото поведение.Тази
практика е възпроизведена и в много други актове на ВКС.Така например в определение
№ 471/03.10.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 1440/2016 г., II т.о., се казва, че
по въпроса за преценката на съда за
наличието на обезпечителна нужда е създадена последователна практика на ВКС,
вкл. и задължителна такава, в която се приема, че тази преценка е винаги
конкретна, с оглед специфичните за делото факти, но също така изрично се
отбелязва, че при липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага.
Същите мотиви са изложени и в определение № 350/8.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. №
1027/2016 г., II т. о., определение № 477/14.10.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5506/2013 г., I г.о., определение № 933/19.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
778/2012 г., II т.о., определение № 1132/18.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
926/2012 г., II т.о., определение № 567/8.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5220/2016 г., IV г.о. В определение №130/09.03.2016 на ВКС по ч.т.д. №11/2016
г. II т.о. също се сочи, че „обезпечителната нужда се презумира, когато предмет
на обезпечавания иск е парично вземане, включително и независимо от неговия
размер, при липса на явни данни, които да я опровергават“. В настоящия случай
такива данни не са налице.
В
определение № 8/11.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д.888/2009 г. I т.о. се приема, че
една позитивна оценка на решаващия съд може да бъде обусловена от характера на
защитимото материално право – парично вземане, както и на данните по делото за
демонстрирано процесуално поведение на ответника. Да се
изисква от молителя да доказва детайлно как точно ще бъде невъзможно да осъществи правата си по
решението или как те ще се затруднят означава да се възложи върху него
доказателствена тежест да доказва бъдещи евентуални събития, които могат да
настъпят много години след молбата за налагане на обезпечителна мярка. Затова
да се изисква от молителя да доказва детайлно как точно ще бъде невъзможно да осъществи правата си по
решението или как те ще се затруднят в бъдеще означава да се възложи на
молителя непосилна доказателствена тежест, а това би довело изцяло до
обезсмисляне и неприлагане на института на обезпечаване на иска /desuetudo/ -
явно е, че тълкуването на закона в този смисъл противоречи на целта на закона
/чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове/.
В конкретния случай ответниците не са
изпълнили задължение, произтичащо от търговска сделка за срок вече повече от
месец от възникване на изискуемостта на задължението, което говори за финансова
невъзможност или за нежелание да се изпълни задължението-това обстоятелство
вече само по себе си обуславя наличието на обезпечителна нужда. Отделно от това
във втората си молба ищецът вече сочи доказателства за наличие на други
по-стари неизпълнени задължения на ответниците съществуващи отново при
условията на солидарност и то на значителна стойност – по договор за заем от
15.06.2018 г. за 39 850 лв. /падежът за плащане е настъпил преди повече от
година – 15.08.2018 г./, натрупани задължения по договор за наем в размер на
30 360 лв. Задълженията и по двата посочени договора са в тежест на
двамата ответници отново при условията на солидарност. Приложени са
доказателства към молбата, че ответниците не притежават друго имущество и
отделно от това са изложени нарочни твърдения, че вторият ответник е обявил за
продажба имота предмет на исканото обезпечение.
Въпреки
различието на цената на иска и стойността на исканото обезпечение исканата
обезпечителна мярка се явява подходяща по следните съображения:
Обезпечителната мярка може да се наложи /в
зависимост от конкретните факти/ върху вещта, независимо от собствената й,
по-висока стойност. От една страна в настоящия случай са налице и редица
други задължения на ответниците към ищеца с немалка стойност, липса на друго
имущество на ответниците, както и твърдения за опити за разпореждане от страна
на втория ответник с имота предмет на исканото обезпечение явяващ се последно
негово имущество. От друга страна
тежестта за длъжника не е в прякото несъответствие между размера на
обезпечението и стойността на обекта на същото, а в последиците на евентуално
принудително изпълнение върху вещта /изгубване собствеността й, удовлетворяване
с остатък на стойност, по-ниска от пазарната, с оглед резултата от наддаването
и пр./. Законът обаче не защитава длъжника от последиците на собственото му
неизпълнение, които рефлектират и в последиците от принудителното такова, още
повече в ущърб на кредитора. Съгласно чл. 442 ГПК взискателят може да насочи
изпълнението върху всяка вещ и вземане на длъжника, като принципът
възпроизвежда в изпълнителното производство правилото на чл. 133 ЗЗД, че „цялото
имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори“. Изключенията
от това правило са изрично въведени от законодателя - чл. 444, чл. 446 ГПК.
Липсва законово основание за прилагане на други ограничения, вкл. в
обезпечителното производство /чл. 393, ал. 2 ГПК/. Аналогично на възможността в
изпълнителното производство длъжникът да замени обекта на изпълнението, ако
разполага с друг/и/ обекти и за него това е по-благоприятно /чл. 443 ГПК/,
законодателят е предвидил тази облекчаваща го възможност и в обезпечителния
процес - чл. 398 ГПК. Под „подходящи“ обезпечителни мерки, по смисъла на
чл. 397, ал. 1 ГПК, законът има предвид подходяща по вид обезпечителна мярка, с
оглед вида на предявения иск и вида на търсената от ищеца защита, т.е.
обезпечителна мярка, реализиране на евентуално принудително изпълнение върху
обекта на която би било от естество да удовлетвори притезанието на кредитора.
Само в случай на предложени от кредитора няколко обекта на обезпечителни мерки
и необоснована нужда от налагането им върху всички, съдът дължи преценка и
избор на имущество, обезпечителната мярка върху което би била най-малко
обременяваща за длъжника /така определение № 188/04.03.2014 г. на ВКС по ч. т.
д. № 4705/2013 г., I т. о./. При
налагането на тази мярка в настоящия случай не би се стигнало до
свръхобезпеченост на кредитора, тъй като при твърдения за несъразмерност на
обезпечението, той винаги може да го замени с парично, включително против
волята на молителя, съгласно чл. 398 ГПК /така определение №
1500/11.05.2018 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 2163/2018 г./. Освен
това обезпечителната мярка е допустима /възбрана на собствен на втория ответник
недвижим имот – ½ ид. част, мярка изрично предвидена в чл. 397, ал. 1,
т. 1 ГПК/ и е адекватна на обезпечителната нужда, доколкото само гарантира
съхраняването на имуществото в патримониума на длъжника с цел евентуалната
възможност за удовлетворяване на същото, като при евентуално принудително
изпълнение върху имота, същото би било ограничено само до размера на съдебно
признатото вземане /така определение № 1255/01.04.2019 г. на Софийски
апелативен съд по в.ч.гр.д. № 1704/2019 г./.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че молбата се явява основателна.
Предвид
на гореизложеното Старозагорският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА обезпечение на предявения от
„Финансово инвестиционна група плюс“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Стара Загора, ул. „Г.С. Раковски“ № 90, ап. 16 против
„Монитрейд 97“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. Георги Кюмюрев № 56, ет. 2, ап. 4 и К.Ж.К., ЕГН: ********** и адрес: *** чрез
налагане на възбрана върху собствения на втория ответник ½ ид. част от
недвижим имот – апартамент № В-I, идентификатор
68850.514.176.1.4, с площ 132,85 кв.м. и административен адрес гр. Стара
Загора, ул. „Георги Кюмюрев“ № 56, ет. 2, ап. В-I.
Да се
издаде обезпечителна заповед.
Определението
може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в седмичен срок, който за
молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено
съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебен изпълнител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: