Решение по дело №597/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от О. Б. Х., [ЕГН], чрез адв. А.М.- пълномощник, срещу решение № 128 от 26.01.2024 г., постановено по АНД № 5715/2023 г. от районен съд- Пловдив, XXIII-и н.състав, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 11-01-712²²/14.02.2023 г. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция [населено място], с което на О. Х. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2640 /две хиляди шестстотин и четиридесет/ лв. за нарушение на чл.2 ал.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, на основание чл.247 ал.1 вр. чл.259 от ЗОП. С решението настоящият касатор е осъден да заплати 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспореното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по касация – директор на Агенция за държавна финансова инспекция, в подаден чрез процесуалния му представител по пълномощие писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Пловдив дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд – Пловдив, в настоящия състав, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

С обжалваното решение районен съд- Пловдив е потвърдил оспореното пред него НП № 11-01-712²²/14.02.2023 г. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция [населено място], с което на основание чл. 247, ал. 1, вр. чл. 259 от ЗОП на О. Б. Х., в качеството му на директор на Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Тракия“, [населено място], е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2640 лв. за нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП.

За да постанови този резултат, от фактическа страна съдът е приел следното: С Решение № 61 от 28.01.2020г. О.Х. в качеството му на директор на ТП „ДЛС Тракия“ [населено място] била открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Следгаранционно сервизно и техническо обслужване, профилактика, диагностика, тунинговане, тенекеджийско-бояджийски дейности и други сходни на тях, ремонт на моторни превозни средства (в т.ч. мотоциклети, автомобили, микробуси, камиони, самосвали, каросерии, ремаркета и полуремаркета), включително доставка на резервни части и консумативи“ за срок до 24 (двадесет и четири) календарни месеца, считано от датата на сключване на договора или до достигане на максималния прогнозен ресурс“. С решението били одобрени обявлението и документацията за участие.

Съгласно техническите и професионални възможности на участниците било поставено изискване: „Изпълнителят следва да разполага и/или да ползва не по-малко от една специализирана/и (ремонтна/и, сервизна/и) база/и за извършване на ремонта на машините – предмет на поръчката, която следва да е/са с местоположение на територията на общината/и разположена/и в района на дейност на ТП „ДЛС Тракия“, включително [населено място].

Със Заповед № ФК-10-628/20.07.2022 г. на Директора на АДФИ било възложено да се извърши финансова инспекция на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Тракия“. В хода на извършената инспекция бил съставен АУАН № 11-01-712 от 29.08.2022г., според който актосъставителят счел, че с включването на горепосоченото изискване в раздел III. 1. 3) от обявлението О. Х. извършил нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, връчен редовно на адресата на 29.08.2022г. На 02.09.2022 г. било депозирано възражение вх. № 11-01-712 срещу съставения АУАН. Въз основа на АУАН директорът на АДФИ издал спорното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна съдът е направил правни изводи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при съобразяване със съдържащите се в чл. 261, ал. 1 от ЗОП специални давностни срокове. При съставянето на АУАН и издаване на оспореното НП не били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на постановлението.

По отношение материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът е приел за правилен направеният от административнонаказващия орган извод, че въведеното изискване към техническите и професионални възможности на участниците ограничавало конкуренцията и участието на стопански субекти в обществените поръчки и с въвеждането му жалбоподателят нарушил забраната по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Залагането на изискване към участниците в обществената поръчка за конкретно местонахождение на притежаваните или ползвани от тях ремонтни/сервизни бази ограничава участието на потенциални кандидати, които отговарят на критериите за подбор и биха могли да изпълнят поръчката с необходимото качество, но не притежават или ползват бази в зададения от възложителя териториален обхват. С тези съображения съдът е приел, че с поставянето на изискване към участниците за наличието на ремонтна/и база/и, находяща/и се на територията на конкретно посочени от възложителя общини, с която/които да разполагат участниците, жалбоподателят осъществил състава на вмененото му нарушение.

Обжалваното решение е неправилно.

Спорното изискване към техническите и професионални възможности на участниците, поставено от възложителя в раздел III. 1. 3. от обявлението и в одобрената документация на поръчката (Приложение № 1) гласи следното: „Изпълнителят следва да разполага и/или ползва не по-малко от една специализирана (ремонтна/сервизна) база за извършване на ремонт на машините – предмет на поръчката, която следва да е с местоположение на територията на община, разположена в района на дейност на ТП „ДЛС Тракия“, включително [населено място]“.

Действително, възложителят е поставил изискване към кандидатите за изпълнители да разполагат/ползват не по-малко от една специализирана ремонтна и сервизна база за извършване на ремонтите на МПС- предмет на поръчката, която да е на територията на община/и, разположена/и в района на дейност на ТП „ДЛС Тракия“, вкл. [населено място]. Така обаче, както е поставено изискването в документацията, не се създава задължение за изпълнителя да изпълни непредвидени за него нормативни изисквания, свързани с ремонта на ППС- предмет на поръчката. Условието е поставено към ремонтните дейности, изпълнени от участниците и същото представлява гаранцията, търсена от възложителя на поръчката, за това, че изпълнените ремонти ще са извършени в ремонтна, сервизна база, разположена в близост до района на дейност на ТП „ДЛС Тракия“. Най-малко това е свързано с придвижването на авариралите или с необходимо обслужване ППС до ремонтната база и така се спестява въпросът за осигуряване на специализиран транспорт за аварийно предвижване на тези ППС, която е свързано с допълнителни разходи за възложителя. Именно поради това не следва да се приеме като ограничаващ спорният критерий, с въвеждането на който възложителят цели в изпълнение на сключения в резултат на проведената процедура договор да получи услугата в обекти, находящи се максимално близо до района на действие на повереното му ТП „ДЛС Тракия“, като последното следва да се обвърже и с гаранция за ефективното разходване на публични средства, каквито ще се ползват при осъществяване предмета на поръчката.

В процедурите по възлагане на обществена поръчка възложителят има оперативна самостоятелност да постави определени изисквания към материалната обезпеченост на участниците с цел преценка техните технически и професионални способности, като тази негова самостоятелност е ограничена от изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Тази норма е свързана и с текста на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, който указва, че възложителят може да използва спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по закона, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицата, следва да са установени по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността и вината на нарушителя /чл. 53, ал. 1 от ЗАНН/. За да е несъмнено извършено нарушението, следва с определящата го норма да се въвежда ясно установено правило за поведение. Неизпълнението на това правило за поведение също трябва да е безспорно. Макар и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП да въвежда забрана за поставяне на условия или изисквания от страна на възложителя, с които да се ограничава конкуренцията, в случая не може да се даде еднозначен отговор дали с поставянето на изискването изпълнителят да разполага и/или ползва не по-малко от една специализирана (ремонтна/сервизна) база за извършване на ремонт на МПС – предмет на поръчката, която следва да е с местоположение на територията на община, разположена в района на дейност на ТП „ДЛС Тракия“, включително [населено място], касаторът е допуснал посоченото в оспореното НП нарушение.

Настоящата инстанция счита, че с поставеното в документацията на поръчката изискване за материална обезпеченост се цели установяване на възможността на участниците да изпълнят поръчката. За възложителя е от значение предметът на обществената поръчка, да бъде осъществен по начин, който да позволява ползването му по предназначение. Гаранция за това е кандидатът, който е избран за изпълнител на поръчката, да е способен да извърши предмета по договора, срочно, съгласно с предмета на поръчката и с минимални допълнителни разходи по довеждане/отвеждане на ППС до ремонтната база. Това също така създава сигурност, че изразходваните по реализирането на проекта публични средства ще бъдат ефективно използвани.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде отменено оспореното наказателно постановление. Следва решението да се отмени и в частта, в която касаторът е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на касатора за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Същото е своевременно направено. При първото разглеждане на делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2023г.(л. 38, АНД № 1779/2023г.), видно от който за въззивната съдебна инстанция е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. В производството по КАНД № 1672/2023г. на ПАдС е представен ДПЗС от 01.06.2023г., по който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Пред настоящата инстанция е представен ДПЗС от 21.02.2024г., където уговорената и изплатена сума за адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв. При това съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1800 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXI касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 128 от 26.01.2024 г., постановено по АНД № 5715/2023 г. на районен съд- Пловдив, XXIII н.състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 11-01-712²²/14.02.2023г. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция [населено място], с което на О. Б. Х., [ЕГН] е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2640 /две хиляди шестстотин и четиридесет/ лв. за нарушение на чл.2 ал.2 от Закона за обществените поръчки, на основание чл.247 ал.1 вр. чл.259 от ЗОП.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на О. Б. Х., [ЕГН], сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.