Решение по дело №577/2017 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 267
Дата: 22 май 2017 г. (в сила от 1 юли 2017 г.)
Съдия: Владимир Страхилов
Дело: 20174110200577
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. ***, 22.05.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

*** районен съд, наказателна колегия, седми състав, в открито съдебно заседание на 18.05.2017 г., в състав :

                                              Председател : Владимир Страхилов

при секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 577/17 г. по описа на **РС, за да се произнесе взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

                   Жалбоподателят Б. М.М. П. е обжалвал НП № 17-1275-000276/27.02.2017 г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР – ***, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

                    Въззиваемата страна не изпраща представител и не заема становище.

       Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

                   Жалбата е основателна. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства на жалбоподателя Б. М.М. П. за две нарушения, претендирани за извършени на 12.02.2017 г., били съставени АУАН № 253/12.02.2017 г. и НП № 17-1275-000276/27.02.2017 г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР – ***. Жалбоподателят не владеел писмено и говоримо български език.  Не му бил осигурен преводач от френски или английски език, които владеел. Полицейският служител – свидетел по АУАН обяснил на английски език на жалбоподателя съставения АУАН.

                   По този начин правото на защита на жалбоподателя да научи в какво точно е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитата си позиция е нарушено. Нарушението е допуснато в противоречие с разпоредбите на чл. 6, т. 3, б. ”е” от ЕКЗПЧОС и чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 21, ал. 2 от НПК, вр. чл. 395а – чл. 395ж от НПК; чл. 142, ал. 3, вр. чл. 395е,  ал. 3, вр. чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК; чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, чл. 44, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН. Съгласно първия текст - от ЕКЗПЧОС, относим и за административнонаказателното производство, правото на справедлив процес се гарантира чрез осигуряването на преводач от езика на лицето, спрямо което се води производството. Чл.84 от ЗАНН е препраща норма към горепосочените разпоредби от НПК, обезпечаващи правото на защита на жалбоподателя за такъв процес чрез участието на преводач за писмен и устен превод; чрез изричен отказ на жалбоподателя от такъв превод; чрез мотивиран отказ на наказващия орган от същия превод. Последните две основания не са налице в разглеждания казус. На следващо място, извършването на какъ**о и да е превод от страна на контролния орган – актосъставител или свидетел по АУАН не санира допуснатото съществено процесуално нарушение предвид забраната за двойно процесуално качество на преводача, визирана в чл. 142, ал.3, вр. чл. 395е, ал. 3, вр. чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК. Административнопроизводствените правила на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, чл. 44, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН също са били нарушени и обуславят същия правен извод за нарушено право на защита. АУАН е бил предявен за запознаване със съдържанието му – чл. 43, ал. 1 от ЗАНН без участието на преводач, без да бъде разяснено на жалбоподателя, че има право на писмени възражения в тридневен срок от съставянето на АУАН – чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, както и на тези писмени обяснения и възражения по чл. 44, ал. 4 от ЗАНН.

                   Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно без да се налага обсъждане по същество, както и на останалите възражения и правни доводи на жалбоподателя.

                   Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

                   ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно НП № 17-1275-000276/27.02.2017 г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР – ***, с което на жалбоподателя Б. М.М. П. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.

                   Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – *** в 14 -дневен срок от съобщението на страните.

 

 

Районен съдия: