РЕШЕНИЕ
№ 3313
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110202429 по описа за 2025
годИ.
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на пети юни две хиляди и двадесет и пета годИ., в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар С.Нанкова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2429 по
описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Я. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-
4332-034205 от 15.03.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за
1
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер от 10 лв. за нарушение на чл.
100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че при издаване на НП са
допуснати нарушения на процесуалните правила и фактическата обстановка не
съответства на посочената в НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален
представител .
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е вИ.ги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 20.09.2023 г. П.Карамфилов– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършени на същата дата две нарушения на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на
двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били
депозирани в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 15.03.2024 г. Гергана Б. – началник група в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.
34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, и чл. 6, ал. 2 от Наредба №1 от 19.06.2017 г., като нарушенията са
достатъчно ясно описани и са съответни на дадената правна квалификация.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 20.09.2023 г. около 01:50 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил
модел "****", с рег. № СВ **** НХ в гр. София, по улица „Чавдар“, с посока на
движение от ул. "Стара планИ." към ул. "Мургаш", като служители на СДВР решили да
извършат проверка на неговото МПС, като жалбоподателят не представил
свидетелство за регистрация на МПС. Той бил тестван с техническо средство за
употреба на алкохол – алкотест дрегер 7510. При извършена проверка с техническото
средство в издишания въздух апаратът отчел наличие на алкохол в концентрация 1,13
промила на хиляда. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване,
2
като в посочения в талона срок той се явил в лечебно заведение ВМА и представил
биологични проби за изследване за наркотични вещества и за концентрацията на
алкохол в кръвта. Извършено било химическо изследване на пробата кръв от химик в
специализираната химическа лаборатория към болничното заведение за наличие на
алкохол и наркотични вещества и било установено наличие на етилов алкохол в
количество 0,69 промила.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на показанията на свидетелите Н.И., Ст.К., изслушване ва вещи лица,
изготвили химикотоксикологична експертиза и приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за изследване,
протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на водач, заповеди
и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
протИ.речия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН. Липсват протИ.речия в доказателствените материали относно това, че
жалбоподателкят е управлявал МПС на процесната дата, че е била спрян от служители
на СДВР, че е бил тествана с техническо средство за употреба на алкохол и че същото
е показало концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Това се установява
както от показанията на св. С.К., така и от приложеното по делото извлечение от
паметта на ползвания от органите контролен уред, което удостоверява по безспорен
начин фактът на проведения тест, времето в което е предприето това действие и
отчетения резултат. След като е бил издаден талон за медицинско изследване на
жалбоподателя, той е представил проба за изследване в посоченото лечебно заведение,
като това се установява и от приложената по делото химикотоксикологична
експертиза, от която се установява и концентрацията на алкохол в кръвта му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда.
Когато с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух се установи концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително, санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машИ. за срок от една годИ. и глоба от 1000 лв.
3
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Ако бъде
установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган
попълва талон за изследване по образец и го връчва на лицето. Ако лицето не приема
показателите на техническо средство, то концентрацията на алкохол в кръвта му следва
да се извърши с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване.
Медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-
токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на
многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ от лекар, медицинска сестра,
акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент. Пробите кръв за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта заедно с талона за изследване се изпращат за
изследване в някоя от посочените в чл. 19 от Наредбата лаборатории, сред които
попада и специализираната химическа и химико-токсикологична лаборатория към
ВМА. Изследването на пробите се извършва от лице с висше образование и
професионална квалификация "химик", а резултатите от химическото лабораторно
изследване се отразяват в протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол със съдържание, предвидено в чл. 24 от Наредбата.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай от
събраните по делото гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи,
че на процесната дата жалбоподателяг е управлявал МПС. По този повод е била
извършена проверката и е била тествана с техническо средство, според което в
издишания от жалбоподателката въздух е установена концентрацията на алкохол в
кръвта над 1,13 на хиляда. На жалбоподателя е била предоставена възможност да
посети медицинско заведение за даване на проба лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, като той се е явил в посоченото
лечебно заведение и е предоставила проба за химическо изследване. Пробите са били
изследвани при спазване на горепосочените изисквания на Наредбата, а резултатът от
изследването е бил отразен в надлежно изготвен протокол, като е доказано наличие на
етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя с концентрация от 0,64 на хиляда. Този
резултат надхвърля допустимия по чл. 5 от ЗДвП от 0,5 на хиляда, с оглед на което е
нарушена посочената разпоредба. Същевременно резултатът е по-нисък от
предварително установения и излиза извън параметрите на посочената санкционна
разпоредба „над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително“.
Съгласно чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът може да измени НП, като приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т.1 от
ЗАНН е предвидено административно наказание "глоба" в размер от 500 лв и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца за лице, което
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително. Доколкото се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя е била над законово допустимата, но под първоначално установената,
именно тази разпоредба се явява закон за по-леко наказуемо нарушение, който следва
да бъде приложен в случая и НП следва да бъде изменено в тази част.
4
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вИ. пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните последици – управлявал е МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Съдът намира, че размерът на кумулативно определената санкция съответства на
характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразен с целите, визирани в
чл. 12 от ЗАНН.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като нарушението разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай, като управлението на МПС под влияние на
алкохол е поведение със значителна обществена опасност за всички участници в
движението по пътищата, включително и самия нарушител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на административно
нарушение по чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба, в актуалната и редакция, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторно превозно
средство от съответната категория. За нарушаването на това задължение от водача, чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 10 лева.
По делото се установи, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач
на процесния лек автомобил не е представил при поискване от служителите на СДВР
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. С
оглед на това съдът приема, че той е извършил вмененото му нарушение, което е
достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при форма на
вИ.та на вИ. пряк умисъл – съзнавал е задължението си като водач на МПС да носи
със себе си определени документи, включително свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява, но въпреки това не го е сторил, като е искал и целял именно това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /10 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като нарушението разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-034205 от 15.03.2024 г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, в частта, с която Р. Я.
Д. е санкциониран на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, като ПРИЛАГА на основание чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН закон за по-леко
наказуемо нарушение – такова по чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗАНН и намалява размера на
наложените административни наказания до както следва - "глоба" в размер от 500 лева
и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА НП в частта, с която и на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП
на Р. Я. Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер от 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6