Решение по дело №25/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 167
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 25 април 2019 г.)
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20192100900025
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 159                                 Година 2019, 25.04                                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд................................граждански състав......................................

На трети април …............................................. Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                       Председател: Радостина Калиманова

                                                                               Членове: ...........................................

                                                          Съдебни заседатели: ...........................................

 

Секретар: .............................. Жана Кметска .................................................................

Прокурор: .........................................................................................................................

Като разгледа докладваното от .........................Р. Калиманова...................................

търговско дело номер ............. 25 ……....... по описа за ........ 2019 ….... година.

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на Гаранционен фонд с адрес град София, ул. „Граф Игнатиев” №2, ет. 4, представляван от Борислав Иванов Михайлов и Стефан Стоилков със съдебен адрес град Бургас, бул. „Христо Ботев“ №40, ет. 2 против М.А.М. *** за осъждане на ответника да му заплати сумата от 33128.87 лева, представляваща изплатено от ищеца по щета № 210146/05.07.2013 година и присъдено по влязло в сила съдебно решение, постановено по гражданско дело №36167/2014 година по описа на Софийски районен съд обезщетение на увредено от виновното поведение на ответника лице, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на предявяване на иска до нейното окончателно изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Ответникът, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея с указания за отговор в двуседмичен срок от получаването не е депозирал такъв по делото, не е взел становище по така предявените против него искови претенции, не е ангажирал доказателства, както и не е направил доказателствени искания. На насроченото и проведено открито съдебно заседание същият не е изпратил представител и отново не е взел становище по така предявената против него искова претенция.

Бургаският окръжен съд след като взе предвид разпоредбите на закона, прецени доводите и исканията на ищцовата страна, както и представените по делото писмени доказателства, намира следното:

На проведеното на 03.04.2019 година съдебно заседание съдът е приключил събирането на доказателства и е дал ход по същество на делото, като на този етап от развитието на производството ищцовата страна е направила искане за постановяване по делото на неприсъствено решение. Искането е обосновано с твърдението за наличието на предпоставките на приложимата в тази насока правна норма.

Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска си. При съобразяване на съдържанието на тази разпоредба се налага извода, че формалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са надлежно отправено искане от страна на ищеца и кумулативната наличност на две положителни и една отрицателна предпоставка. В конкретния случай е безспорно, че разгледаните по-горе формални предпоставки са налице. За да бъде постановено, обаче неприсъствено решение, формалните предпоставки на чл.238, ал.1 не са достатъчни. Освен тях, чл.239, ал.1, т.2 поставя изискване и по същество, а именно искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Съдът намира, че вторите, а именно материалноправните предпоставки също са налице в случая. Този извод се налага при съобразяване на правното основание на предявената по делото искова претенция, а именно чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Последното, от своя страна налага извод за наличието на възможността да бъде прието от съда, че предявения от ищеца иск, по който е образувано настоящото производство е вероятно основателен и поради това и да постанови по делото исканото от него неприсъствено решение против ответника.

В конкретния случай в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за застраховане /отм./ изплатил по щета № 210146 от 05.07.2013 година обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33128.87 лева на Петранка Иванова Михайлова, пострадала като пешеходец при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.12.2012 година, по влязло в сила съдебно решение по гражданско дело №36167/2014 година по описа на Софийски районен съд. По това дело ответникът бил привлечен като трето лице-помагач на негова страна.

Установявало се от решението по нохд №3010/2013 година по описа на Бургаския районен съд, че виновен за произшествието бил ответника, който управлявал лек автомобил марка „Опел вектра“ с ДК № А7571 КН, без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Пояснява се в тази връзка, че произшествието настъпило на посочена дата в град Бургас, на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Сан Стефано“. Управлявайки лекия автомобил, описан по-горе, при извършване на маневра „завиване надясно“ ответникът блъснал пресичащата ул. „Христо Ботев“ по пешеходната пътека тип „зебра“ Петранка Михайлова. Вследствие на удара същата получила травматични увреждания. В нарушение на чл. 249 във връзка с чл. 259 от Кодекса за застраховане /отм./ ответникът управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Пострадалото лице се обърнало към ищеца за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като по неговото искане била образувана щета № 210146/05.07.2013 година. Управителният съвет на ищеца му определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17440 лева. Обезщетението било изплатено с платежно нареждане от 19.02.2014 година чрез пълномощника му. То, обаче не се съгласило с така определения му размер обезщетение, поради което депозирало против ищеца искова молба, по която било образувано гражданско дело № 36167/2014 година по описа на Софийски районен съд. По него ответникът бил конституиран като трето-лице помагач на страната на ищеца в настоящия процес. След постановяване на решението по това дело и влизането му в сила Петранка Михайлова се снабдила с изпълнителен лист, като въз основа на него било образувано изпълнително производство. След получена покана за доброволно изпълнение ищецът и изплатил общо сумата от 15688.87 лева, от които 10000 лева главница, 2054.10 лева законна лихва и 3634.77 лева разноски и такси по изпълнението. Ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от него, но до датата на депозиране на исковата молба ответникът не бил погасил задължението си. Това обстоятелство именно обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на настоящата искова претенция против ответника за осъждането да му заплати посочената по-горе сума.

Събраните по доказателства установяват по несъмнен и безспорен начин, че процесното пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили неимуществени и имуществени вреди за П.И.М.е настъпило в резултат на виновното поведение на ответника М.А.М.. Това обстоятелство се установява от проведеното против него и приключило с влязло в сила решение наказателно производство. Ищцовата страна - Гаранционен фонд е заплатила на увреденото от това деяние лице обезщетение в определения от нея, а впоследствие и от съда размер за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди. Следователно, за него е възникнало предоставеното от закона - чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ право да иска от деликвента обезщетението, което е платила на увреденото лице в резултат на виновно предизвикано от първия пътнотранспортно произшествие и да встъпи във всички права, които то има срещу прекия причинител на щетата. Следва да се отбележи, че реално извършеното от ищеца плащане в полза на увреденото от извършеното от ответника престъпление е доказано от представените и приети по делото два броя авизо местен превод, преводно нареждане за кредитен превод, като то самото е поради наличие на предпоставките на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ /отм./ - ответникът не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По така изложените доводи и съображения, съдът намира, че исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 33128.87 лева, представляваща изплатено от него обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на трето увредено лице е основателна и като такава следва да бъде уважена. Акцесорната претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане също се явява основателна предвид основателността на главната.

С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да бъде присъдена и сумата от 1325.15 лева, представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски, в която се включва внесената за разглеждане на предявената претенция и дължима държавна такса. Възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат не следва да бъде присъждано, тъй като по делото липсват данни такова изобщо да е било уговорено, а още по-малко платено, докато приложимата норма на ГПК изисква, за да бъдат възложени в тежест на другата страна по делото, разноските да са реално направени.

Ето защо, по изложените съображения и на основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховане /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд                                               

                                                          Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА М.А.М. *** да заплати на Гаранционен фонд с адрес град София, ул. „Граф Игнатиев” №2, ет. 4, представляван от Борислав Иванов Михайлов и Стефан Стоилков със съдебен адрес *** сумата от 33128.87 /тридесет и три хиляди сто двадесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща изплатено от ищеца по щета № 210146/05.07.2013 година и присъдено по влязло в сила съдебно решение, постановено по гражданско дело №36167/2014 година по описа на Софийски районен съд обезщетение на увредено от виновното поведение на ответника лице, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница от датата на предявяване на иска до нейното окончателно изплащане.

ОСЪЖДА М.А.М. *** да заплати на Гаранционен фонд с адрес град София, ул. „Граф Игнатиев” №2, ет. 4, представляван от Борислав Иванов Михайлов и Стефан Стоилков със съдебен адрес град Бургас, бул. „Христо Ботев“ №40, ет. 2 сумата 1325.15 /хиляда триста двадесет и пет лева и петнадесет стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.

Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото.                                                                                                                                 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: