РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Враца,03.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в
публично заседание на 13.05.2021г. /тринадесети май две хиляди двадесет и първа
година/
в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря
Даниела Ванчикова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 345 по описа на АдмС
– Враца за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 ЗУТ и чл.145 АПК.
Образувано
е след отмяната на решението,
постановено по адм.д. №216/2019г. на АдмС Враца с решение по адм. д.
№10100/2019г. на Върховен
административен съд и връщането му за ново разглеждане от друг състав на АдмС
Враца с указания.
Първоначалното производство е образувано по жалба на „И.Т.“ ООД ***, ЕИК **********,
представлявано от * П. Н. Л. против ЗАПОВЕД №45/10.01.2019г. на Зам.-Кмета на Община Враца
/ по Заповед за заместване №30/08.01.2018г./, с която е наредено
премахването на незаконен строеж „*“,
находящ се в УПИ II-234, кв.200 по плана на **** ***, с
административен адрес ***, с извършител жалбоподателят. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска неговата отмяна.
В писмено становище процесуалният
представител на жалбоподателя *К.Т. прави
искане да бъде постановено решение, с което да се уважи жалбата и се отмени
оспорената заповед, като
незаконосъобразна. Твърди се, че с нея е наредено премахването на строеж,
какъвто реално не съществува и за който не са налице основанията по чл.225,
ал.2 ЗУТ. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът - Кметът на Община Враца,
чрез процесуалния си представител * Г. С. в с.з. ангажира становище за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и
оставяне в сила на заповедта, като законосъобразна.
Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Враца дава
заключение за неоснователност на жалбата и прави искане за отхвърлянето й, тъй като
оспорената заповед не страда от сочените пороци.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и приобщените към
това производство доказателства по адм.д. №216/2019г. на АдмС Враца, поотделно
и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, указанията,
дадени с решение по адм.д. №10100/2019г.
на Върховен административен съд, приема
за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок в чл.215,
ал.4 ЗУТ, от надлежна страна с правен интерес от оспорване на процесната
заповед, поради което е допустима. Разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
От приложените към административната
преписка писмени доказателства се установява, че производството по издаване на
заповедта е започнало по жалба на П.Д., чрез пълномощника Д. Д. вх. №
9400-0-9812/12.07.2018г., относно
незаконен строеж на покривен * на стълбище в сграда, находящ се на ***
/стр.52/, депозирана до РДНСК и изпратена по компетентност на ответника. Във връзка
с жалбата с писмо рег.№
9400-0-9812/1/30.07.2018г. е уведомен жалбоподателя, за извършване на проверка на обекта на 16.08.2018г.
На въпросната дата е извършена проверка от служители на ответника, за което е
съставен Констативен протокол №62/16.08.2018г., относно констатирания строеж „*“.
С констативен акт №14 от 25.09.2018г., съставен от служители на ответника е установен
строеж „*“, разположен над стълбището към сутерена на сграда с идентификационен
№ 12259.1023.234.2, находящ се в УПИ II-234, кв.200 по плана
на *** ***, с административен адрес ***, с извършител жалбоподателя, извършен,
без да е разрешен съгласно ЗУТ, в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ. Описано е, че
строежът представлява **, с размери
6,90м. на 1,70м., 4 бр. дървени колони с размери 0,20м./0,20м. и 2 бр. дървени
колони долепени до фасадата с размери 0,20м./0,10м. и височина 2,00м. при
стрехата, а при билото 3,00м., покрит с керемиди. Посочено е, че строежът е
изграден, без да е разрешен, съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ и подлежи на премахване
по реда на чл.225а ЗУТ. КА е подписан от комисията, извършила проверката и изпратен
на жалбоподателя с писмо рег.№ 9100-890/2/5.10.2018г., като от приложеното по
делото известие е видно, че същото не е потърсено. По делото е приложено
съобщение №13/6.11.2018г., от което е видно, че същото е било залепено на
строежа на 6.11.2018г. и удостоверява, че адресатът му е уведомен по реда на
§4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ за съставения КА. Срещу КА от страна на
дружеството не е депозирано възражение, видно от представен по делото
констативен протокол от 14.11.2018г. от служители на ответника.
Въз основа на съставения КА №14/25.09.2018г. от Зам.-Кмета на Община Враца е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед № 45/10.01.2019 г., с
която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „*“, находящ се в УПИ II-234, кв.200 по плана
на *** ***, с административен адрес ***, с извършител „И.Т.“ ООД. В заповедта е
посочен строежът, съгласно КА №14/25.09.2018г., а именно: на северозападната
фасада над стълбите към сутерена на съществуваща сграда е изграден * , с
размери: дължина 6,90м., ширина 1,70м. и средна височина 3,00м. Постройката е
разположена на ивични основи с дължина 6,90м., ширина 1,70м. и средна височина
0,20м., 4 бр. дървени колони -0,20м./0,20м. и 2 бр. дървени колони долепени до
фасадата с размери 0,20м./0,10м. и височина 2,00м., покрит с керемиди. Прието
е, че строежът е извършен, без да е разрешен съгласно ЗУТ, в нарушение на
чл.148, ал.1 ЗУТ, имотът е собственост на дружеството, като строежът е извършен
през периода от 11.07.2018г. до
13.07.2018г., съгласно приложена декларация, строежът е шеста категория, предвид
времето на изграждане месец юли 2018г., не са изпълнени условията за търпимост
по §127 от ПЗР на ЗУТ, както и че безспорно е налице незаконен строеж по см. на
чл.225, ал.2,т.1 и т.2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Заповедта е съобщена
на дружеството със съобщение
№1/12.02.2019г., чрез залепване.
По преписката е приложена и декларация,
съгласно §184, ал.8 ЗУТ с дата 16.08.2018г. попълнена от Д.Д., в която е
декларирано, че въпросния * е започнат 11.07.2018г. и завършен 13.07.2018г.,
както и сигнал от същото лице, като пълномощник на П.Д. до Кмета на Общината от
27.09.2018г. Представени са с жалбата и обяснителна записка и одобрен
технически проект на сградата.
Приложена е и заповед № 30/08.01.2019г. на Кмета на Общината, от която е
видно, че П. Д. - Зам.- Кмет, е изпълнявала функциите на Кмет, считано от
9.01.2019г. до 10.01.2019г. включително.
В
предходното производство съдът е допуснал и приел СТЕ по делото с ВЛ А. В. От
заключението на ВЛ, в което са направени подробни констатации е установено, че за
процесният строеж „*“ не съществува пречка да бъде отделен чрез демонтаж на
отделни елементи и след това същите тези елементи да бъдат монтирани на друго
място, със същото или подобно предназначение за това, за което са използвани,
на мястото на което са демонтирани/т.1/. В т.2 ВЛ е посочило, че поставянето и
премахването на навеса не изменя трайно субстанцията, както на ивичните основи,
върху които е поставен, така и на стената, към която е прикрепен, а в т.3
посочва, че обектът предмет на заповедта представлява преместваем обект по см.
на ЗУТ. В с.з. ВЛ пояснява, че обекта може да бъде демонтиран на съставните му
части и да бъде монтиран на друго място, но не в цялост. Поставен е върху
стълбище, което обслужва търговския обект и оттам може да се определи като
елемент от търговска дейност. Навеса не представлява самостоятелен търговски
обект, отговаря на всички изисквания за преместваем обект по ЗУТ. Не може да
бъде допълващо застрояване, тъй като не е самостоятелна постройка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа
на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно
ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за
това. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания,
посочени в административния акт.
Оспореният в настоящото производство
акт е издаден от компетентен административен орган, в
изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване. Съгласно правилото на чл.225а, ал.1 ЗУТ в
правомощията на кмета на общината е издаването на заповед за премахване на
строеж, като страните не спорят относно компетентността. Спазена е разписаната
в чл.225а, ал.2 ЗУТ административна процедура. Заповедта е издадена въз основа
на Констативен акт за състоянието на строежа. Изложени са мотиви, от които
недвусмислено може да се установи действителната воля на административния
орган. По така изложените съображения оспорената
заповед не може да се приеме за нищожна.
Заповедта не противоречи и на материалния закон. В отменителното решение на ВАС е прието, че се
касае до строеж по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ, а не до преместваем обект по
чл.56 от ЗУТ, поради което съдът не следва да обсъжда този въпрос. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон. Жалбодателят не поддържа становище,
че за обекта има издадено разрешение за
строеж, а само прави възражение, че в одобрения инвестиционен проект за строеж
на притежаваното от него помещение
от сградата е предвидено над входа да
бъде поставена тента, без да се уточнява от какъв материал следва да бъде
същата. С оглед периода на построяване, строежът не може да се приеме за търпим
нито на основание §16 от ПЗР на ЗУТ, нито на основание §127 от ПЗР на ЗУТ. Той
не може да бъде и узаконен съобразно §184 от ПЗР на ЗУТ.
Като е приел, че е налице строеж и той е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 ЗУТ (строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж), Зам.-Кметът на Община Враца е постановил
административен акт, с който правилно е приложил закона. По тези съображения жалбата следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и при своевременно
направено искане, на Община Враца в качеството й на ЮЛ, в чиято структура е
административният орган, издал оспорената заповед, следва да се присъдят разноски в размер на 70 /седемдесет/лв.,
представляващи държавната такса за обжалване на отмененото решение по адм.д.
№216/2019г. пред ВАС, които следва да
се заплатят от жалбодателя. На последния
не се дължат разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.Т.“ ООД *** против
Заповед
№ 45/10.01.2019г. на Зам.-Кмета на Община Враца / по заповед за заместване №30/08.01.2018г./,
с която
е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж „*“, находящ се в УПИ II-234,
кв.200 по плана на *** ***, с административен адрес *** ***, с извършител „И.Т.“
ООД.
ОСЪЖДА на „И.Т.“ ООД ***,ЕИК *********,
представлявано от * П. Н. Л., ДА ЗАПЛАТИ
на Община Враца разноски по делото в
размер на 70.00 /седемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК
да се изпрати
препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: