Мотиви към решение от 12.11.2020 година
по АНД № 223/2020 година
по описа на Районен съд-Г.О.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-Г.О. предлага на съда да освободи М.М.Д.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК за извършено от него деяние по чл.343в ал.3 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
предложението.
ЗАЩИТНИКЪТ адв.Р.И. моли съда клиентът му да бъде
оневинен.
М.М.Д. не се явява лично и не изразява
отношение към деянието, за което му е повдигнато обвинение.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
М.М.Д. е роден на *** г. в гр.Г.О.. ***** гражданин. Не
е осъждан. Живее в с.*****. Бивш кмет на селото, видно от характеристичната
справка, приложена на л.41 от ДП.
Д. е
правоспособен водач на МПС, но от 21.03.2019г. е лишен по административен ред
от право за управление на МПС, поради управление след употреба на алкохол.
Свидетелят
М.Д.Г. *** е баща на обв. Д.. Същият притежава лек автомобил „Дайхатцу“ *****.
На
12.11.2019г. между 08.30 - 09.00 часа в с.***** на центъра в селото били заедно
св.С.Т.А., С.М.С., Н.И.А., Ю.Р.Ю. и Ю.Р.С.. Пиели кафе, седейки пред магазина
на кооперацията. С лице към улицата пред магазина били седнали св.С.А. и св.С.С..
Св.А., Ю. и Ю.С. били седнали така, че нямали видимост към улицата.
Между
08.30 — 09.00 часа по пътя в близост до мястото където седели горепосочените
свидетели преминал, управлявайки л.а. Дайхатцу“ *****, червен на цвят, обв.М.Д..
Свидетелите С.А. и С.С. възприели Д. да показва с лявата си ръка среден пръст,
което те приели с възмущение. Св.С.А. се прибрала в дома си и от личния си
мобилен телефон ********** в 09.45 часа се обадила на тел.112,
при което заявила на дежурен РУ Стражица, за това, че е видяла Д. да управлява
МПС, след като му е отнето СУМПС, както и че й е показал среден пръст.
На
12.11.2019г. като служители на РУ Стражица, св.Д.Й. и св.С.С. били на работа.
Изпълнявали задълженията си по контрол на пътната дейност. За времето след
09.00 ч. били до бензиностанция „Светеор“ в гр.Стражица. Около 09.30 часа
двамата свидетели видели лек автомобил Волво, който се управлявал от св.М.Д. ***,
а като пътник в лекия автомобил бил сина му - обв.М.Д.. Известно време след
преминаването на лекия автомобил, св.С. и Й. били изпратени от дежурен при РУ
Стражица за да изяснят подадения сигнал по тел. 112, че обв.лице Д. е
управлявало МПС по данни на свидетели очевидци.
Свидетелят
Й. снел обяснения от св.С.С. и С.А., които потвърдили, че около 09.00 часа са
видели обв.Д. да управлява лек автомобил „Дайхатцу”, собственост на баща му.
Разпитани в СЗ и пред съдия в PC Г.О., св.С.А. и С.С. са
категорични, че са видели обвиняемото лице да управлява л.а. „Дайхатцу”.
Показанията им са последователни, непротиворечиви и изцяло кореспондират с
останалите доказателства, свързани с изясняването на обективния признак на
деянието, осъществено от М.М.Д., както и с неговото темпорално проявление. В
тази връзка обясненията на Д., че не е възможно да е управлявал процесното МПС
се опровергават, както от свидетелските показания на двамата служители на РУ
Стражица, посетили сигнала, а така също и от показанията на св.С.А. и С.С..
Свидетелят С. посочва в съдебно заседание, че някъде след 9ч. са излезли от
инструктаж. С колегата му са се бавили около 10 минути в РУ, след което са
отишли до бензиностанцията. Това означава, че около 09,15-09,20ч. полицейските
служители са били вече там. Той посочва, че са необходими около 10 минути за
придвижване от с.***** до посочената бензиностанция/6км./. Посочва също така,
че някъде половин час след като са видели М. с баща му в колата, са получили
сигнала да отидат на центъра на с.*****. С други думи, след като сигналът на
тел.112 е подаден в 9,45ч., то в около 9,50ч. полицейските служители са били
уведомени. Когато от този час се извади половин час, така, както заявява св.С.,
то часът, в който е възприет М. е 9,20ч., което кореспондира с приблизително
посочения час на местопристигане на полицейския екип на бензиностанцията. Ако
се приеме, че са необходими 10мин. за придвижване от с.***** до
бензиностанцията, то М.Д. като пасажер е потеглил от селото към 09,10ч. Във
всички случаи субективното възприятие за време е различно при хората, но като
цяло съществува обективна възможност Д. между 8,30ч. и 9,00ч. да е осъществил
деянието, изразяващо се в управление на МПС, да паркира този автомобил, който е
управлявал, да се качи в другия, управляван от баща му и да премине покрай
полицейския пост до бензиностанцията, като се имат предвид посочените от
свидетелите разстояния. Пътуването, предприето от Д. с баща му и свидетеля Й.Й./СЗ
01.10.2020г./ не може да изключи категорично
присъствието му по време и място на осъществяване на деянието в един по-ранен
час между 8,30 и 9,00ч., когато свидетелките по делото посочват, че са се
събрали да пият кафе. Свидетелят очевидец С.А. посочва, че не е звъннала
веднага на тел.112, а едва когато се е прибрала у тях, осмисляйки случилото се
и чувствайки се обидена от жеста на Д.. Действително, изтъкнаха се данни за
недоброжелателност в отношенията на св.С.А. и Д.. Според свидетелката С.С.
автомобил на М.Д. бил повреден от сина
на С.А.. В тази насока са и показанията на Ю.Ю.-„Синът на С. удари колата на М.,
дори аз бях на центъра и го видях…”/СЗ 01.10.2020г./. Това е случай,
предшестващ обсъждания инцидент. Създадените отношения следва да рефлектират
върху обективността на изявленията на свидетеля и всякога този факт се
изследва, като няма зависимост в това априори да бъде прието, че ако определени
лица са в доказано влошени отношения, то автоматично следва да се изключат
свидетелските показания или да се игнорира тяхната достоверност. В конкретния
случай се установи, че само две от свидетелките на управлението на Д. са били с
лице към автомобила и са възприели неговите действия. Това са С.А. и С.С.. Техните показания следва да се проверяват в
общата им взаимовръзка и корелация. Съдът не установи противоречия между тях що
се отнася до часа, мястото, възприетите действия от страна на Д. и последвалите
събития. Няма никакви данни за твърдяното от защитата обстоятелство в
пледоарията по същество, че „С. е зависима от С.”, както и това, че двете
свидетелки били постоянно заедно. Няма дори индиция, че същите свидетелки имат договорка да
злепоставят Д. по някакъв начин. По отношение на С. няма никакви данни да е
заинтересована от изхода на процеса или да има повод да съобщи обстоятелства и
факти, злепоставящи Д.. Нейните показания са абсолютно последователни и
непроменени от първия момент на преразказа на фактите с правно значение до
разпита й в хода на съдебното следствие. Доколкото същите кореспондират с тези
на св.А., както и поради факта, че само тези две свидетелки на практика са
възприели действията на Д., съдът следва да им даде вяра и да ги кредитира.
Неподправените реакции на двете жени са възприели св.Н.А., която чула, че се
обсъжда от С. поведението на „стария кмет”, който минал и показал среден пръст,
според казаното от С.. Също и св.Ю.Ю. чула С., която изведнъж извикала, че М. й
показал среден пръст. Свидетелката Ю.С. също възприела думите на двете
свидетелки, които казали : ”Видяхте ли? Видяхте ли?.....Среден пръст ни показа
бившия кмет”. Свидетелят М.Д., баща на М.Д.
заявява, че изобщо не знае него ден М.
да му е вземал джипа/л.56 от делото/, като принципно отказва да дава показания.
С посоченото изявление той не отрича принципната възможност и създадените
предпоставки М.Д. да има достъп до автомобила му. Но въпросния ден е нямал
наблюдение дали М. му е ползвал джипа. Не съобщава обаче факт, който да
изключва като цяло достъпа на неговия син до процесното МПС, което е индиция,
че препятствие в тази насока липсва. Д. не оспорва съществуването на ЗППАМ №
19-0268-000149/21.03.2019г. на РУ Г.О., нито връчването на същата на 03.06.2019г.,
както и влизането й в сила на 17.06.2019г. или срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство.
От
обективна страна престъплението по чл.343в ал.3 НК е осъществено от М.М.Д..
Същият е управлявал л.а. „Дайхатцу“ *****, собственост на св.М.Г. в срока на
изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС, наложена със ЗППАМ №
19-0268-000149/21.03.2019г. на РУ Г.О., връчена на 03.06.2019г., влязла в сила
на 17.06.2019г. Видно от
приложената по делото ЗППАМ, СУМПС на Д. е временно отнето.
От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици. От волева страна е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Разпитаните
свидетели А., Ю. и Ю.С. отричат да са били очевидци на престъпното проявление
от страна но обвиняемото лице. Показанията им не подкрепят неговата защитна
теза, а в същото време не дискредитират останалия доказателствен материал в подкрепа
на обвинението.
С оглед на така изложената фактическа обстановка следва да се приеме,
че са налице обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл.343в ал.3 от НК.
Предвиденото в чл.343в
ал.3 от НК наказание/ЛОС до 3
години, респ.наказание глоба/, чистото съдебно минало на обв. Д. / справка за съдимост-л.14/ и липсата на съставомерни имуществени вреди от
престъплението, подлежащи на репариране, са основания
за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.Следва да се наложи минимално наказание
предвид липсата на др.вредни последици от деянието, както и с оглед добрите
характеристични данни за Д.-глоба в размер от 1000лв.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …................……..