Присъда по дело №6156/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 188
Дата: 6 ноември 2024 г. (в сила от 21 ноември 2024 г.)
Съдия: Иво Юриев Хинов
Дело: 20241100206156
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 188
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иво Юр. Хинов
СъдебниЕмиляна Т. Попова

заседатели:Невенка Хр. Томова
при участието на секретаря Анита Г. Георгиева
и прокурора Т. Люб. Н.
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Наказателно дело от общ
характер № 20241100206156 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Д. В. Я. с ЕГН ****, българин, български гражданин, с основно
образование, работещ,неженен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 15.06.24 г в гр. София,
на кръстовището на бул. Данаил Николаев и ул. Силистра, под моста Чавдар, при извършена
полицейска проверка за контрол за спазване на ЗДвП, е дал подкуп (а именно е пуснал в
служебния полицейски автомобил две банкноти по 10 лв), на длъжностни лица – А.Х. и
И.В., полицейски органи при 05 РУ на СДВР, за да не извършат действие по служба – а
именно да не му съставят АУАН за това, че е управлявал МПС без поставен обезопасителен
колан, което представлява престъпление по чл. 304а във вр. с чл. 304 ал. 1 НК, поради което
и на основание чл. 304а НК във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ във вр. с чл. 54 НК във вр. с чл. 37
ал. 1 т. 2 НК във вр. с чл. 42а ал. 2 т. 1, т. 2 и т. 6 НК го ОСЪЖДА на наказание “пробация”,
като ОПРЕДЕЛЯ следните пробационни мерки, всяка една с продължителност от 2 (две)
години: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител и 3. безвъзмезден труд в полза
на обществото за срок от 100 часа годишно (общо 200 часа за двугодишния срок на
наказанието).

ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл. 307а във вр. с чл. 53 ал. 1 б. „а“ НК
1
предметът на престъплението – две банкноти по 10 лв.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Софийски апелативен съд в
петнадесет дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 6 156/24 по описа на СГС, 16 състав.

СГП е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против Д. Я. за това, че след като на
15.06.2024 г в гр. София, под моста Чавдар, е бил спрян от св. Х.И В., служители от 05 РУ
на СДВР, с цел съставяне на АУАн за шофиране без поставен предпазен колан, той им
предложил подкуп от 20 лв (като пуснал през отворения прозорец на колата им две банкноти
по 10 лв и им казал да пият по една ракия), за да не му съставят АУАН. Дала е правна
квалификация по чл. 304а във вр. с чл. 304 ал. 1 НК.
Производството се е развило по реда на чл. 371 т. 2 НПК.
В съдебно заседание представителят на СпПр поддържа изцяло обвинението срещу
подсъдимия, като посочва, че то се подкрепя от събраните по делото доказателства и от
направеното самипризнание от подсъдимия. Не възразява да се приложи чл. 55 НК, като
бъде определено наказание „пробация“, но предлага то да бъде над средния размер.
Защита на подсъдимия посочва смекчаващите отговорността обстоятелства, като
моли за налагане на наказание „пробация“, а не на наказание "лишаване от свобода".
Подсъдимият се признава за виновен и моли за наказание „пробация“.


Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Д. В. Я. с ЕГН ****, българин, български гражданин, с основно образование,
работещ, неженен, осъждан по н.о.х.д. № 458/23 на РС Самоков, с влязъл в сила съдебен акт
на 30.10.2023 г, за деяние по чл. 129 НК на наказание от 3 месеца "лишаване от свобода",
условно отложено за срок от 3 години.
На 15.06.2024 г, около 12,35 часа, подсъдимият управлявал товарен автомобил
Мерцедес Вито с ДК № *******, като не си бил поставил предпазния колан. Когато минавал
по бул. Д.Н., на кръстовището с ул. Силистра, под моста Чавдар, бил спрян за полицейска
проверка от св. А.Х. и св. И.В., полицаи от 05 РУ на СДВР, сектор „Охранителна полиция“,
група „Охрана на обществения ред“, които на това място имали установъчен пункт с цел
осигуряване на контрола върху движението. След като подс. Я. преустановил движението
си, по искане на полицейските служители им предал документите на колата; те му казали да
остане в колата си, като ще му бъде съставен АУАН за непоставяне на предпазен колан.
Двамата полицаи влезли в техния автомобил – Шкода Рапис с ДК № ******* с обозначение
на полицейски автомобил, като св. В. (седящ отпред в ляво) започнал да съставя АУАН, а св.
Х. седял до него.
При все това подс. Я. излязъл от своя автомобил и се приближил до полицейския
автомобил. Попитал какво става, като полицаите му отговорили, че му пишат АУАН. Подс.
Я. няколко пъти повторил, че няма нужда да му пишат АУАН, като поискал да ги почерпи.
Тогава св. Х. му казал да се отдръпне настрани, както и че те ще го повикат за подписването
на АУАН.
При все това подс. Я. решил да даде подкуп на двамата полицаи, за да не му съставят
АУАН. Поради това извадил две банкноти по 10 лв (серийни номера БЦ 6047400 и ГЗ
27418271), като ги пуснал през отворения прозорец на вратата на св. Х. – и те пасднали в
краката му. Подс. Я. им казал: „Не пишете, ето ви двадесет лева, да пиете по една ракия“.
След това двамата свидетели арестували подс. Я.. На местопроизшествието дошли и
св. Я. и св. Г., които запазили местопроизшествието.
Започнало настоящето производство против подс. Я..
1

Изложената фактическа обстановка се установи по ясен, категоричен и
непротиворечив начин по реда на чл.373 ал.2 вр чл.372 ал.4 вр чл.371 т.2 НПК – от
направеното самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя напълно от останалите
събрани по делото доказателства – а именно протоколи за разпит на св. Х., св. В., св. Я. и
св. Г., от изготвената експертиза за истинността на банкнотите, протокол за претърсване и
изземване на банкнотите, справка за съдимост, както и документи, свързани със служебното
качество на св. Х.И В..
По делото не е налице противоречия между доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Подс. Я. е предложил подкуп на полицейски служители, за да не извършат действие
по служба – престъпление по чл. 304а във вр. с чл. 304 ал. 1 НК.
На първо място неговото действие по пускане на две банкноти по 10 лв през
отворения прозорец на автомобила несъмнено представлява даване на дар, доколкото с това
му действие той ясно предоставя тези пари във владението на двамата полицейски
служители; парите имат качеството на „дар“ по смисъла на закона.
На второ място целта на това даване е да мотивира двамата полицейски служители да
не му съставят АУАН. Това е ясно посочено от него словесно към момента на даването на
парите. Доколкото това съставяне на АУАН е елемент от служебните задължения на двамата
свидетели,то тази цел е да ги мотивира те да не извършат това тяхно задължение по служба.
На трето място деянието е извършено спрямо полицейски служители – което
обуславя и квалифициращото обстоятелство по чл. 304а НК.
На последно място деянието е извършено виновно, с форма на вината „пряк умисъл“,
доколкото подс. Я. е съзнавал, че предава дар – паричната сума от 20 лв – на полицейски
служители, за да не му съставят АУАН, като точно това е целял; съзнавал е и
общественоопасния характер на деянието и на последиците му.

Относно наказанието. Доколкото производството протече по реда на чл.371 т.2 НПК,
то съдът е задължен съобразно чл.373 ал.2 НПК да приложи нормата на чл.58а НК – а
именно като определи наказанието съобразно общите правила и ако то е „лишаване от
свобода”, да го намали с една трета, но не по-ниско от законовия минимум от 3 месеца.
За деянието по чл. 304а НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 10
години и „глоба“ до 15 000 лв.
При все това, независимо че производството протече по реда на чл. 371 т.2 НПК, не
следва наказанието да се определя по реда на чл.58а НК, доколкото са налице и
предпоставките по чл.55 НК, като прилагането на чл.55 НК е по-благоприятно за
подсъдимия – чл.58а ал.4 НК. Това е така, доколкото по реда на чл.58а НК може да се
определи наказание „лишаване от свобода”, което да се редуцира с една трета, а по реда на
чл.55 НК се определя наказание „пробация”, което е по-леко от наказанието „лишаване от
свобода”.
В настоящия случай са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. На първо място това е направеното самопризнание, по реда на чл. 371 т. 2
НК, което е само един елемент и само по себе си не бимогло да обуслови приложението на
чл. 55 НК. Останалите са трудовата заетост на подс. Я.; относително маловажния характер
на нарушениетопо ЗДвП; предлагането на относителна малка парична сума като подкуп;
добрите характеристични данни.
2
При коментиране на горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прие, че те са многобройни и значителни, като установяват една по-ниска степен на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Поради което определянето на
наказание в рамките на законово предвиденото, дори и при законовия минимум, би се явило
явно несправедливо. Поради което следва да се приложи нормата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК,
като предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” бъде заменено с наказанието
„пробация”.

При обсъждане на така установените смекчаващи отговорността обстоятелства, но
също така като отчита, че настоящето деяние е извършено в изпитателния срок на
предходно условно осъждане,съдът прие, че
пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
продължителност два пъти седмично, както и „периодични срещи с пробационен служител“,
както и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ от 100 часа годишно, всички те за срок
от 2 години, всяка една поотделно и всички заедно в тяхната съвкупност ще окажат онова
необходимо поправително-превъзпитателно-предупредително въздействие върху психиката
и ценностната система на подсъдимия, че под тяхно влияние той занапред не ще извършва
общественоопасни деяния. Това наказание ще отговори и на нуждите по чл. 36 т. 3 НК да се
въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху него и върху неустойчивите
членове на обществото. Поради което и определи наказание в този вид и размер.
Парите, дадени като подкуп, бяха отнети в полза на държавата.
По делото не са направени разноски.

С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата си.

3