МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НОХД № 80/2021Г.
ПО ОПИСА НА ВРС
Производството е образувано въз основа на внесен от ВРП
обвинителен акт срещу М.И.Я. за престъпление по чл.309 ал.1 от НК.
Съдебното следствие е проведено по
реда на глава ХХVІІІ
от НПК, поради наличието на предпоставки за това. Престъплението, за което Я. е
обвинена е умишлено и е наказуемо с РС за срок по- малък от три години, от
деянието не са настъпили имуществени вреди,
лицето не е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по този ред и не е налице никоя от ограничителните
предпоставки на чл. 78а ал. 7 от НК.
В съдебно заседание прокуратурата
поддържа обвинението и по същество пледира за освобождаване от наказателна
отговорност на подс.Я..
Подс. Я. не изразява становище по
съществото на делото. при дадената й последна дума твърди, че това било промяна
на собственост на СИМ карта и нямало как
по този начин да се извърши промяна на собственост .
В хода на съдебното следствие съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Св.Т.Д.бил абонат на БТК ЕАД.
През лятото на 2016 г. посетил офис на оператора в гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик" № 18 и сключил договор за мобилни услуги, с който му били
предоставени три СИМ карти, домашен интернет и телевизия. След няколко месеца,
през м. декември 2016 г. с цел да закупи мобилен телефон за дъщеря си, отишъл
отново в същия офис, където бил обслужен от обв.М.И.Я. -служител на БТК ЕАД. Тя
му предложила устройство на изгодна цена - мобилен телефон „Самсунг" и Д.се
съгласил да го закупи. Заплатил го в брой, без да сключва договор за нова
услуга и си тръгнал. През месец януари 2017 г., тъй като получил завишение на
сметката си за мобилни услуги с около 40 лв., Т.Д.позвънил в централата на
мобилния оператор за да провери сметката си. От там разбрал, че от м. декември
2016 г. на негово име се водела още една услуга на абонаментен план по договор
№11448070-08122016-39087722, за моб.№ **********. Тъй като не бил подписвал
никакви документи за нова услуга, той отново отишъл в горепосочения офис на БТК
ЕАД, където разговарял с обв. със Я.. Тя
демонстрирала, че извършва проверка в системата на БТК ЕАД и се оправдала, че е
допуснала грешка. Уверила Д., че ще я поправи. В тази връзка М.Я. решила да
прехвърли задълженията по споменатия договор на друг абонат на БТК. На
12.01.2017г., за да докаже, че съществува правно отношение между БТК ЕАД, ТХДи ЙДН,
тя съставила Декларация от името на ЙДН, на основание чл. 147а, ал. 2 и 3 от
Закона за защита на потребителите и Споразумение за заместване на страна по
договор за електронни съобщителни услуги № 1307464612012017-39489132 от
12.01.2017г. между БТК ЕАД, ТХД- заместван абонат и ЙДН - заместващ абонат,
считано от датата на подписването на споразумението. Задълженията, възникнали
след влизането му в сила се фактурирали на абоната Й.Н.. В така съставеното
споразумение обв. Я. положила подписи в графа „за БТК ЕАД", в графа „за
заместван абонат" от името на Т.Д., в графа „за абонат" от името на Й.Н.и
в графа „желая настоящото споразумение да влезе в сила незабавно. Подпис"
от името на Й.Н.. Освен това тя положила подпис и в Декларация на основание чл. 147а, ал. 2 и 3 от Закона за защита на
потребителите в графа „декларатор" от името на Й.Н.. Посоченото
споразумение било заведено и отразено в системата на „БТК" АД - София,
като сключването му било в условията на полагане на подписи от клиентите, на
документи, чрез електронно устройство (WACOM) т.е. при
подписването на даден договор от всяка страна по договора, той се разпечатвал в
един екземпляр и се предоставял на клиента. За мобилният оператор оставал
наличният в електронната база данни договор.
През месец април 2018 г.
свидетелят ЙДН получил покана за доброволно плащане на неизплатени от него
задължения към БТК ЕАД - София в размер на 1276,14 лв. Той бил дългогодишен
абонат на оператора, като през м. декември 2015 г. сключил нов договор за срок
от две години, но го подписал без да го прочете, тъй като се доверил на
обслужващия го служител. Като бонус към договора му били предоставени допълнителни
СИМ карти, за които в последствие св. Н.разбрал, че ежемесечно следвало да
заплаща такса. Това принудило последният да потърси услугите на друг мобилен
оператор и през месец ноември 2017 г. той прехвърлил ползваният от него мобилен
номер към мрежата на А1. Тъй като той си мислел, че след процедурата за
прехвърляне на ползваните от него услуги към другия оператор е изплатил
задълженията си към БТК ЕАД, счел, че търсените от него суми, вкл. за моб.№
**********, който никога не бил използвал, били начислени неправомерно и
потърсил съдействие от полицията, което станало повод за образуване на
настоящото производство.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава със събраните и изготвени по реда на НПК доказателства
и доказателствени средства.
Като вътрешно и взаимно
непротиворечиви съдът кредитира като гласни доказателства показанията на св. Й.Н.,
Т. Д.и А. Н.а.
Показанията на М. Я., дадени в
качеството на свидетел, съдът не кредитира, т.к. в последствие същата е добила
качеството на обвиняем. Като обвиняема не е давала обяснения в хода на
досъдебното производство. Обясненията й, дадени в хода на съдебното следствие,
следва да бъдат кредитирани.
Като обективно и компетентно дадени
следва да се ценят заключенията на назначените експертизи - Съдебно-графическа
експертизи на двете тройни съдебно графически експертизи. На практика
заключенията не си противоречат. Същите са с различна степен на категоричност. Заключението на единичната
експертиза не дава отговор на въпроса кой е положил подписите в инкриминираните
документи на мястото на св. Й. Н.и Т. Д.. Заключението на първата тройна СГЕ
дава некатегорично становище, че тези подписи са вероятно положени от обв. Я.,
докато заключението на в.лица Ц. З., Е. А.и Вл. А. с категоричност дава
становище,че подписите са положени от обв. М. Я..
Писмените доказателства са събрани по
реда на НПК, поради което съдът изцяло кредитира приложените протоколи писма и
справки от Виваком, декларация, споразумение за заместване, покана за
доброволно плащане,кредитна сметка, месечна сметка, договор с Й.Н., справка за съдимост и други.
Описаните доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, установяват и
потвърждават фактическата обстановка такава, каквато е описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Заключението на втората тройна СГЕ
се потвърждава от показанията на св. Т.Д.и Й.Н.и доказателствата са достатъчни
за да се направи единствен и непоколебим извод,
че именно М. Я. е съставила неистинския документ- споразумение за
заместване,като се е подписала на мястото и на Т. Д.и на Й. Н.. Този извод
следва не само от заключението на вещите лица З., А.и А., но и от заключението
на вещите лица, изготвили единичната и първата тройна СГЕ, според които
категорично М. Я. е лицето, което е положило подписа в графата за служител
на БТК ЕАД. Видно от показанията на
св. Д., тя е лицето, което му е продало
мобилното устройство и тя е лицето, което е казало, че е допуснало грешка,
която ще поправи. И действително след този разговор, св. Д.не е получавал
завишени сметки, за разлика от св. Н..
Документите са употребени пред БТК ЕАД
за да се докаже съществуването на правоотношение, с което е довършен състава на
престъплението.
Предвид горното, съдът
намира от правна страна,че обв. М.И.Я. е осъществила състава на престъплението по чл. 309 ал.1 от НК,
като на
12.01.2017 г. в гр. Варна съставила неистински частни документи: Споразумение за заместване на страна по
Договор за електронни съобщителни услуги №
1307464612012017-39489132
от 12.01.2017 г.
между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ТХДи ЙДН и
декларация от ЙДН, на основание чл.147а, ал.2 и 3 от Закона за защита на
потребителите от 12.01.2017 г. и ги употребила, за да
докаже, че съществува правно
отношение между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ТХДи ЙДН.
Я. не е обвинена за това да е извършила престъплението при
условията на чл. 26 ал.1 от НК, а такова обвинение в случая не е по- благоприятно
за дееца, поради което съдът намира, че не следва да излага повече аргументи в
тази насока, още повече че продължаваното престъпление не е множество и не би
се явило пречка за прилагане на
института на чл.78а от НК.
С постановлението на прокуратурата Я. не е
обвинена за прехвърляне на собственост
върху мобилното устройство, поради което възраженията й в тази посока съдът
намира за несъстоятелни.
Предвид горното, съдът призна за подс. Я. за
виновна в извършване на престъплението, за което е обвинена.
Налице са предпоставките за освобождаването й от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За престъплението не се
предвижда наказание ЛС за срок по- голям от три години, от деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, лицето не е осъждано и не е освобождавано от
наказателна отговорност по този ред, не са налице никои от ограничителните
предпоставки на чл. 78а ал. 7 от НК.
При определяне размера на санкцията съдът не
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващо отговорността
обстоятелство е инцидентността на
проявата.
Поради това съдът намира, че за да се постигнат
целите на наказанието, глобата следва да е минималния, предвиден от закона
размер. Административно наказание глоба
в размер на 1000 лева е необходимо и достатъчно за да се въздейства
предупредително, превъзпитателно и възпиращо на дееца и на останалите членове
на обществото и с това да се изпълнят целите на индивидуалната и на генералната
превенция.
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: