№ 3648
гр. Варна, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20243110113170 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.
И. М. с ЕГН: ********** и адрес: г*******************, тел. 0895 22 36 79
ПРОТИВ ДП Национална компания „ Ж.и., с адрес: ******************
С исковата молба е предявен иск, който е основан на чл.74, ал.1 от
Закона за защита от дискриминацията.
Ищцата претендира от съда да постанови решение с което да осъди
ответника да и заплати сумата от 15 000 лв. ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 15 октомври 2023г, датата на извършените
дискриминационни действия до окончателното й изплащане, представляващи
претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
човешкото й достойнство. Освен това е и психически травмирана, поради
това, че всичко това се случва пред погледите на хора, преминаващи по край
нея и че стават свидетели на унизителното и безпомощно състояние в което
изпада. Случилото се на ж.п. гара Варна силно я депресира. Близо два месеца
се притеснява да излиза навън, защото се срамува и притеснява, че някой нейн
познат може би е станал неволен свидетел на окаяното положение, в което се
намира тогава.
Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове
навеждайки следните фактически твърдения:
Инвалид е с нулево зрение, с призната първа група инвалидност с
необходимост от чужда помощ, видно от експертно решение на ТЕЛК №
1
***********оето експертно решение е пожизнено.
На дата 15 октомври 2023г. заедно с нейния придружител се намират в
района на ж.п. гара Варна. Решават да посетят тоалетната за инвалиди,
намираща се на ж. п. гара Варна. Започват да търсят процесната тоалетна,
следвайки поставените за целта табели. Обикалят около 10-15 мин. Не
откриват инвалидна тоалетна, следвайки обозначителните табелки. Стигат до
врата с надпис" БЧК", с надраскана на ръка бележка с работно време от 8-16 ч.
На самата врата няма знак, че именно това е инвалидната тоалетна. Тъй като
вратата е заключена, отиват да попитат на гише "Информация" за наличието
на тоалетна за инвалиди. Служителката им отговаря, че такава тоалетна няма,
но има друга тоалетна някъде в района на гарата. Намират с придружителя й
посочената от служителката тоалетна, но тя не е пригодена за хора с
увреждания. Не може да влиза сама, не може да разбере къде да пусне
монетата на автомата, който пропуска по един човек само след пускането на
монета от 1лв. Жената, която обслужва тоалетната с груб глас се развиква, че
не могат да влязат и двете с нейната придружителка. Притеснено й се налага
да обяснява, че не е могла сама да се ориентира в сервизното помещение.
Тогава им е обяснено, че първо трябва да влезе с придружителката си, след
това тя да излезе отново, за да си пусне монетата от един лев и после да влезе
при ищцата, за да й помогне. Изпада в изключително унизително положение
да обяснява за своите специфични потребности като инвалид, свързани с
физиологичните й нужди на всеослушание. Освен това от няколко години
страда от инконктиненция /неволно изпускане на урина/. Обикалянето по
коридорите на ж.п. гара Варна в търсене на инвалидна тоалетна и разправиите
с жената, обслужваща частната тоалетна и отнема около половин час. Усеща,
че не може да издържа повече. Силно притеснена усеща че по краката и се
стичат капки урина. Изпитва огромно неудобство и срам. Всичко това се
случва пред тоалетната, пред погледите на минаващи посрещани и изпращачи
на гарата. Именно това унизително положение, в което изпада, поради
обстоятелството, че на територията на ж.п. гара Варна няма функционираща
тоалетна за инвалиди, която хората с увреждания да ползват без притеснение
и ограничение, я кара да се обърне към Комисията за защита от
дискриминация с жалба от 19 октомври 2023г. С решение № 227 /28.08.2024г.
Комисията установява, че спрямо нея и спрямо останалите хора с увреждания
ДП Национална компания "Ж.и." е допуснала дискриминация по см. на чл.4,
ал.1 от ЗЗДискр., като не е осигурила работеща тоалетна за инвалиди, която да
обслужва всички хора с увреждания, а не само тези, които са клиенти на БДЖ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът депозира отговор на
исковата молба.
Така предявеният иск по чл. 74 от ЗЗДискр. намира за допустим.
По отношение на основателността:
По същество оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по
чл. 74 от ЗЗДискр. от С. И. М. по основание и размер като напълно
2
неоснователен и недоказан, поради което, моли съда да го отхвърли изцяло.
Счита, че фактическите твърдения в исковата молба, относно
основаването на исковите претенции на ищцата за обезщетяване на
неимуществени вреди за недоказани. Прави следните възражения срещу него
и излага обстоятелствата, на които те се основават:
Относно обстоятелствата, както са изложени в Исковата молба:
В конкретния случай, предявеният иск срещу ДП „НКЖИ" гр. София, на
основание чл. 74 от ЗЗДискр., се явява неоснователен, поради недоказаност на
елементите на фактическия състав на деликта. Липсва и не е доказана пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между претендираната вреда и
установеното дискриминационно третиране с решението на КЗД. Не е
доказано, че проявата на дискриминация е довела до вреди, изразяващи се в
причинени на ищцата психически травми, силна депресия, изключително
унизително положение, силно притеснение, неудобство и срам близо два
месеца. Не е доказан размера на претенцията.
На първо място, видно от изложените твърдения в исковата молба прави
впечатление, че забавянето в търсенето на конкретно тоалетната за инвалиди,
която е налична в гарата и се стопанисва от БЧК, е резултат не от липсата на
такава на територията на жп гара Варна или от ограниченост в ползването й, а
от първоначалната грешна информация, която дава служителката на „БДЖ -
Пътнически превози" на гише „Информация", че такава тоалетна въобще
няма, вместо да я насочи как и къде да я използва, както и от забавянето пред
отдадената под наем друга тоалетна. Следователно в процесния случай не е
налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
претендираната вреда и установеното дискриминационно третиране от страна
на ДП НКЖИ с решение на КЗД. ДП НКЖИ гр. София не може и не следва да
носи отговорност за вреди за действия на трети лица, които не са нейни
служители.
Първоначалното твърдение на ищцата, изложено в жалбата до КЗД е, че
в приемното здание на жп гара Варна изобщо няма специално обособена
тоалетна за инвалиди. Това твърдение е невярно и е успешно оборено в
производството пред КЗД. Сграда с идентификатор 10135.62.32.15 по КК и КР
на гр. Варна, описана в Акт за публична държавна собственост № 8181
/09.03.2912г., утвърден от областен управител Варна и вписан в Служба по
вписвания гр. Варна, вх. per. № 5769/22.03.2012г., акт № 169, том XIII, дело №
2756, представлява Приемно здание гара Варна. Видно от т. 13 от акта за
собственост в забележки като продължение на графа № 3 вид и описание на
имота в Секция Б на сградата е посочено, че на първия етаж с вход от юг са
обособени едно помещение за инвалиди и WC /тоалетна/ за инвалидни.
В сграда с идентификатор 10135.62.32.15 по КК и КР на гр. Варна се
осъществяват дейности по управление на движението на влаковете и другите
технологични операции, свързани с експлоатацията на железопътната
инфраструктура и безопасността на движението, като същата е с
3
предназначение - сграда на транспорта. С оглед обстоятелството, че
предназначението на сградата е свързано най-общо с дейности по транспорта
и в изпълнение на Наредба № 6 от 12.12.1997г. на Министерство на
транспорта за извършване на превоз на трудноподвижни лица, на 01.06.2007г.
е сключен тристранен договор между Български червен кръст, НК „ЖИ" и
„БДЖ"ЕАД с цел изграждане и разкриване в приемните здания на
железопътните гари служби за обслужване на трудноподвижни лица. Видно от
чл. 3 от същия, НК“ЖИ" се е задължило да предостави приемни помещения за
лица със затруднения в придвижването в гара Варна на т.нар. „Гарови служби
БЧК". Именно посочените в акта за собственост помещения за инвалиди и WC
/тоалетна/ за инвалиди се използват за тази цел. Същите са достъпни, като
местонахождението им е посочено с указателни табели. В делничните дни от
08:00 часа до 16:00 часа, тоалетната е отворена от служител на БЧК. През
останалото време е създадена организация, тоалетната да се отключва от
дежурния ръководител движение на гарата, при поискване от граждани, за да я
използват. Достъпът до нея не е ограничен. Допускането на напълно свободен
и безпрепятствен достъп на граждани до специализираната тоалетна е в
противоречие с чл. 12 от договора, доколкото БЧК имат собствен инвентар в
помещенията, а и съгласно чл. 28 от същия носят пълна отговорност за всички
вреди и загуби, настъпили от лошо стопанисване и управление на
предоставените диспечерски гарови служби, и приемни помещения и
инвентар. Съгласно утвърдени от трите страни Правила за достъп до
железопътен транспорт на лица с увреждания и лица с ограничена
подвижност във връзка с изискванията на чл. 19, ал. 1 от Регламент (ЕО) №
1371/2007г., в раздел IV ДП „НКЖИ" се задължава да изгради санитарни
възли, което е изпълнено в жп гара Варна, като е въведен ред и е създадена
организация за ползване. Важно е да се отбележи, че в представляваното от
директора депозирал отговора на исковата молба поделение в жп гарите
работят само технически кадри, свързани с осигуряване на движението, като
Началникът на жп гарата е и материалноотговорно лице. С други думи
допускането на неограничен достъп ще доведе до неподдържане и
безстопанственост, кражби, вандалски прояви и други злонамерени действия,
с което също ще се причинят вреди. Съгласно Списък на стратегическите
обекти и дейности от значение за националната сигурност по чл. 1, ал. 1 на
Постановление № 181/20.07.2009г. на Министерски съвет, раздел VI Сектор
„Транспорт" дейността осъществявана от ДП НКЖИ е стратегическа, а по чл.
2.6 железопътен възел Варна е определен като стратегически обект, като
районът неслучайно се охранява от Зонално жандармерийско управление - гр.
Варна на дирекция ,Жандармерия" към Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма" на МВР и видеонаблюдение. В този
смисъл независимо, че приемното здание на жп гара Варна е публична
държавна собственост и като такава е общодостъпна за граждани, то
помещенията от същата е недопустимо да бъдат оставяни без надзор. Точно
по тази причина с цел осъществяване на контрол е въведена организация за
4
ползване на тоалетната след приключване на работното време на БЧК - ключът
да се предоставя от дежурния ръководител движение, чиято канцелария е на
първи перон, на удобно място, в близост до вратата на същата.
Видно и от изготвения доклад от регионалния представител на КЗД в гр.
Варна е констатирано наличието на тоалетна за хора с увреждания, която се
стопанисва съвместно с „Български Червен кръст" - Варна. В делничните дни
от 08.00часа до 16.00часа тоалетната е отворена от служител на БЧК, а през
останалото време, същата се отключва от Ръководител движение на гарата,
при поискване от граждани, за да я използват.
Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия,
нито лицето, нито възложителят на работата отговарят за вреди, дори тези
действия да не са дали очаквания резултат. В този смисъл е задължителната
практика на ВКС (Решение № 182/26.01.2021г. на ВКС по гр. д. № 573/2020г.,
III г. о., Постановление № 7 от 29 12.1958г., Пленум на ВС).
Прави впечатление, че в първоначалната жалба до КЗД не се споменава
изобщо, че са стигнали до врата с надпис „БЧК". В този смисъл ищцата удобно
наслагва и допълва факти в исковата молба, които преди това не е твърдяла,
което е заблуждаващо и цели постановяване на благоприятен за нея краен
съдебен акт. В изложението на ИМ е изложено, че има указателна табела,
която удостоверява наличието на тоалетна за инвалиди, но ищцата и нейния
придружител не са я открили. Този факт не е основание ДП НКЖИ да носи
отговорност за вреди 12 бр. снимки.
По отношение на изложеното оплакване за т.нар. „частна тоалетна",
следва да се уточни, че в източното крило на приемното здание е обособена и
тоалетна с обща площ 48,88 кв.м. (тоалетна - жени - 18,12кв.м. и тоалетна -
мъже - 30,76 кв.м.), която е отдадена под наем за срок от 5 години на „Ер Билд
- Инженеринг" ЕООД от ДП НКЖИ, за ползване на обекта по предназначение,
съгласно сключен договор от 21.07.2020 г. ДП НКЖИ не носи отговорност за
действията на служителката й.
Следователно, видно от изложението в исковата молба, по делото липсва
и не е доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
действията на дежурния ръководител движение или друг наш гаров служител
и настъпилият вредоносен резултат, който се претендира. Причинната връзка
е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а
тя е следствие от конкретно действие или бездействие на деликвента, каквото
в случая не е налице по отношение на дежурен служител на ДП НКЖИ гр.
София. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже от ищеца
(Постановление № 7 от 30.12.1959г. на ВС, Решение № 1038/17.06.1961г. по
гр.д. № 2785/1961г., IV ГР, Решение № 9 от 02.02.2018г. на ВКС по гр. д. №
1144/2017г., на ВКС III г. о., Решение № 101/23.09.2015г. на ВКС по гр. д.
5531/2014г., IV г. о.).
Основанието на отговорността по чл. 74 от ЗЗДискр. е деликтната
отговорност. Липсата на елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
5
обосновава извод за неоснователност на исковите претенции за обезщетение
за неимуществени вреди и за невъзможността спрямо ответника да възникне
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 от ЗЗД. В
настоящия случай не се установява конкретно виновно противоправно деяние
/действие или бездействие/ извършено от служител на ДП „НКЖИ" гр. София,
при или по повод изпълнение на възложената му работа, в следствие на което
да е настъпило увреждането на дееца, както и причинната връзка между него и
настъпилите вреди. За да се ангажира безвиновната отговорност на
възложителя на работата, в случая не е установено кумулативно, че по
отношение на прекия причинител са налице всички предпоставки по чл. 45
ЗЗД - деяние, противоправност, вина, вреда, причинна връзка между тях.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по тази разпоредба
съдържа деяние на лице, на което е възложена някаква работа,
противоправност на деянието, вреда причинена при или по повод
изпълнението на същата работа, вина и причинна връзка между поведението и
противоправния резултат.
На следващо място, предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и по размер. Не следва да бъде уважена претенцията по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 15000лв. Според трайната съдебна практика и разума на
закона неимуществени вреди не следва да се търсят за всяко неприятно
чувство, усещане или физическо или психическо неудобство, а се определя по
справедливост от съда, като се вземат предвид обективни обстоятелства -
характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вината,
последиците от деянието и всички други обстоятелства във връзка с
разглеждания случай /Постановление № 4 от 23.12.1968г., Решение №
196/03.02.2021г. ВКС по гр. д. № 925/2020г., на ВКС, IV г. о., Решение №
60313 от 08.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 937/2021г., на ВКС IV г. о„ Решение
№ 142 от 05.06.2013г. на ВКС по гр. д. № 419/2012г., на ВКС IV г. о./. По
отношение на твърдените от ищцата претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на човешкото й достойнство, като е била
психически травмирана, силно депресирана, близо два месеца се притеснявала
да излезе навън, защото се срамувала и притеснявала, че някой неин познат
може би е станал неволен свидетел на окаяното положение, в което се
намирала тогава, оспорва същите като неверни. Доказателства за тези
твърдения не са представени. Недоказано е твърдението, че психиката на
ищцата е била засегната и че е изпаднала в силна депресия. Това
обстоятелство се удостоверява чрез официални медицински документи /н-р
епикризи/, издадени от съответен специалист психиатър, каквито не са
представени по делото. Важно е да се отбележи, че видно от изложението на
исковата молба ищцата сама твърди, че има съпътстващо заболяване, което
също е допринесло за притесненията и срамът, които твърди, че е изпитала -
„от няколко години страдам от инконтиненция /неволно изпускане на урина/.
Обикалянето по коридорите на жп гара Варна в търсене на инвалидна
6
тоалетна и разправиите с жената, обслужваща с частната тоалетна ни отнеха
около половин час. Усетих, че не мога да издържам повече. Силно притеснена
усетих, че по краката ми се стичат капки урина. Изпитах огромно неудобство
и срам. Всичко това се случваше пред погледите на минаващи посрещани и
изпращачи на гарата." Оспорва тези твърдения като неверни и недоказани.
Това заболяване се удостоверява също чрез официални медицински
документи, каквито не са представени по делото.
Пресилено твърдение е изложеното, че ищцата се притеснявала, че
„някой неин познат може би е станал неволен свидетел на окаяното
положение", в което се намирала. Това са недоказани предположения, а и
възможността да се случи в многохиляден град като Варна е нулева. Още
повече, че адресната й регистрация - ул. „Васил Друмев" № 40 не е в района
на жп гарата.
В конкретния случай претендираните неимуществени вреди, които дори
не могат да се определят и квалифицират като увреждане или претърпени
„болки и страдания", нямат продължителен и траен характер на въздействие
върху здравето. В този смисъл е налице прекомерно висок размер на
претендираното обезщетение и следва да се отхвърли.
В обобщение на гореизложените обстоятелства може да се заключи, че
доказателствата не установяват такива вреди, изискващи обезщетяване в
степен, съответна на размера на предявената искова претенция. Същата е
изцяло несправедлива, неоснователна и необоснована, и като такава следва да
бъде отхвърлена.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което
като се произнесе по съществото на спора да отхвърли изцяло исковите
претенции на ищеца, по основание и по размер, като неоснователни и
недоказани, ведно с произтичащите от това законни последици.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован явява се лично, не се
представлява.Поддържа исковата молба. В хода по същество моли съда да
уважи иска.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, чрез проц.
представител юк. П. С. Н. поддържа отговора на исковата молба. В хода по
същество моли съда да отхвърли иска и присъди на ответника разноски.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното :
Не е спорно между страните, а и от приетото по делото експертно
решение на ТЕЛК №0827/01.06.1999год. се установява , че ищцата е призната
за инвалид от първа група с необходимост от чужда помощ, което решение е
пожизнено.
Прието по делото е решение №227/28.08.2024год. на КЗД,постановено
по преписка №270/2023год., образувана въз основа на жалба, подадена от
7
ищцата за дискриминация по признак „увреждане“ по смисъла на чл.4,ал.1 от
ЗЗДискр., чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда, недостъпва
за хора с увреждания, по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр.
Съгласно горепосоченото решение е прието за установено, че ответната
–ДП Национална Компания „Ж.и.“,представлявано от М.Д.Г. – генерален
директор, не е предприела всички необходими мерки и е допуснала
неосигуряването на достъп до архитектурна среда за хора с увреждания на
територията на жп гара Варна, с което се създават условия за по-
неблагоприятно третиране на лицата с увреждания сравнено с всички
останали граждани, в нарушение на чл.5, във вр. с чл.4,ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр.
по признак „увреждане“.
Не е спорно между страните , че решение №227/28.08.2024год. е влязло
в законна сила.Този извод съдът направи и от изисканата от КЗД преписка
№270/2023год., видно от която в дадения им срок страните не са го обжалвали
решението и същото представлява влязъл в сила акт.
Към доказателствата по делото е приет заверен препис от преписка
№270/2023год., въз основа на която е постановено решение
№227/28.08.2024год.
По искане на ответника към доказателствата по делото са приети
заверени преписи от следните документи: Препис от протокол №66 на
заседание на УС на НК“ЖИ“ проведено на 13.12.2006год., акт №8181 за
публична държавна собственост вписан в АВ на 22.03.2021год.,ведно с два
броя скици към него, Договор от 01.06.2007год. сключен между БЧК, НК
„Ж.и.“ и „БДЖ“ЕАД, Правила за достъп до железопътен транспорт на лица с
увреждания и лица с ограничена подвижност във връзка с изискванията на
чл.19,пар.1 от Регламент /ЕО/ №1371/2007год., както и кореспонденция между
ответника и КЗД.
По искане на ищцата са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Лилия И. Стоянова, сестра на ищцата и без дела със страните.
От показанията на свидетелката се установява следното: Има спомен за
15.10.2023г. Тогава придружава сестра си. Намира се в района на ЖП гара
Варна. Не са пътували, просто нещо по работа, минават от там и така са в този
район - близо до ЖП гара Варна. Преди това са в града. Навън е била, не е
била в дома, а в града по работа заедно със сестра си. Не може да си спомни от
преди две години защо са точно там, но тя много често придружава сестра си
и са били в района, в града са, в движение са с нея. Налага се да потърсят
инвалидна тоалетна, защото тя има нужда, затова и тръгват да търсят като
следват указанията. Има табела със знак за инвалидна тоалетна в района на
ЖП гара – там, където се намират кафемашините и машините за безалкохолни
напитки. Тръгват в този коридор, където мислят, че трябва да се намира такава
тоалетна. Обаче, виждат една бяла врата, затворена, почукват, опитват се да
влязат. На вратата пише „БЧК“. След това решават двете с нея да потърсят
информация от служителката на информация в ЖП гара. Питат действително
8
има ли инвалидна тоалетна и въобще къде се намира инвалидната тоалетна в
ЖП гара Варна. Тя отговаря, че просто такава няма и ако искат да ползват има
друга тоалетна, която е нормална за здрави хора, която се намира почти в
другия край на гарата към пероните. Отиват в тази тоалетна, защото вече няма
как, трябва да ползват тоалетната. Обясняват на служителката, че трябва да
ползват тоалетна. Търсят монета, успяват да сложат монетата в мястото,
където трябва да се пусне, обаче не може да придружи сестра си и да влезе с
нея, защото механизмът е такъв, че тя успява да влезе, а свидетелката в един
момент сякаш не успява. Тя остава от другата страна на този механизъм.
После говорят със служителката и трябва отново да търси монета, за да пусне
и да влезе. Забавят се и усеща, че тя се притеснява страшно много и даже се
изпуска по малка нужда. Вижда го просто и тя й споменава и вижда
действително, че се стичат струйки. Не се сеща въобще да търси заведение
там около тоалетната. Не са били на заведение, минават просто покрай този
район. Не можи да си спомни в момента каква е причината да са в района.
Свидетелката върви под ръка с нея , всъщност е нейн водач.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд,
приема за установено от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.74,ал.1 от ЗЗДискр.
Съгласно разпоредбите на чл.74,ал.1 ЗЗдискр., в случаите по раздел I на
същия закон/т.е. в производствата пред Комисията за защита от
дискриминация-КЗД/,всяко лице, което е претърпяло вреди от нарушение на
права по този или по други закони, които уреждат равенство в третирането,
може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или
органите, причинили вредите.
Т.е. за да възникне претендирото от ищеца субективно право, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): противоправно поведение от страна на
ответника, което да притежава признаците на дискриминационен акт по
смисъла на ЗЗДискр. или да бъде признат за такъв с влязло в сила решение на
Комисията за защита от дискриминацията /КЗД/; претърпени от ищеца
неимуществени вреди, които да се намират в причинно-следствена връзка с
извършения дискриминационен акт и техният размер.
Съгласно трайната практика на ВКС, в случаите, когато
дискриминационното действие е установено от КЗД, съдът по иска за
обезщетение за вреди по чл. 74 ЗЗДискр. не установява повторно осъществена
ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли
причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от
дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението. /В
този смисъл Решение № 73 от 12.06.2013 г. по гр. д. № 311/2012 г., Г. К., ІV Г.
О. на ВКС, Решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., Г. К., ІV Г.
О. на ВКС/.
С оглед гореизложеното и установеното с решение №227/
9
28.08.2024год. на КЗД, постановено по преписка №270/2023год., настоящият
съдебен състав е обвързан да приеме, че ответникът е осъществил спрямо
ищцата дискриминация, изразяваща се в неосигуряването на достъп до
архитектурна среда за хора с увреждания на територията на жп гара Варна, с
което се създават условия за по-неблагоприятно третиране на лицата с
увреждания сравнено с всички останали граждани, в нарушение на чл.5, във
вр. с чл.4,ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. по признак „увреждане“.
След като с решението на КЗД е установен факта на осъществена от
ответника спрямо ищцата дискриминация, предмет на преценка от съда са
следните обстоятелства: дали вследствие на осъществената дискриминация
спрямо ищцата са нанесени сочените неимуществени вреди, причинната
връзка между неимуществените вреди и осъщественото от ответника
дискриминационно отношение, както и размера на тези вреди.
За доказване на твърдените неимуществени вреди, ищцата ангажира
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Лилия И. Стоянова – сестра на
ищцата и придружаваща я в процесния случай. От показанията на
свидетелката се установява,че забавянето в търсене на тоалетна за инвалиди
притеснява страшно много ищцата, а липсата на осъществен достъп до такава,
принуждава ищцата да ползва тоалетна за здрави хора, като ползването е
изключително трудно за нея и докато си осигури възможност за ползване,
чрез придружител се изпуска по малка нужда. Тези негативни преживявания
за ищцата представляват вреди от неимуществен характер във връзка с
установеното от КЗД дискриминационно действие. Това е така, защото са
причинени от установеното от КЗД проявено дискриминационно отношение
на ответника и ако това поведение не беше осъществено то и вредата не би
настъпила. Сочените от ищцата неимуществени вреди проявявани до два
месеца след осъщественото дискриминационно отношение не се доказаха в
хода на настоящото производство.
Доказаните като претърпените неимуществени вреди, явяващи се в
пряка-причинно следствена връзка с доказаното дискриминационно
отношение подлежат на обезщетение.
При определяне на паричното обезщетение следва да се изходи от
конкретните обстоятелства при извършване на деянието, вредата, нейният
интензитет, жизненият стандарт в страната като база за паричния еквивалент
на причинената неимуществена вреда, съществуващата съдебна практика. Т.е.
съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението, като
съобразно указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, в понятието „неимуществени вреди" се включват всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на увреденото лице, намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
10
състояние.
Съдът, като прецени горните обстоятелства, намира, че в процесния
случай обезщетението на ищцата,по справедливост,следва да се определи на
1 500лева. До този размер искът следва да се уважи , като за горницата до
претендираните 15 000лева искът следва да се отхвърли.
Върху уважената част от иска, следва да се присъди претендираната
законна лихва, считано от датата на увреждането 15.10.2023год. до
окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да заплати разноски върху уважената част от иска в размер от 60лева.
Върху отхвърлената част от иска , ищцата дължи на ответника
юк.възнаграждение, което съдът определя в размер от 50лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., ДП Национална
компания „ Ж.и., с адрес: ****************** ЕИК130823243 ДА ЗАПЛАТИ
на С. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: г*******************, сумата в
размер на 1 500 лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на дискриминационно
отношение, изразяващо се в неосигуряването на достъп до архитектурна
среда за хора с увреждания на територията на жп гара Варна, с което се
създават условия за по-неблагоприятно третиране на лицата с увреждания
сравнено с всички останали граждани, в нарушение на чл.5, във вр. с чл.4,ал.1
и ал.2 от ЗЗДискр. по признак „увреждане“, признато с решение №227/
28.08.2024год. на КЗД, постановено по преписка №270/2023год., ведно със
законна лихва, считано от датата на увреждането - 15.10.2023год. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендираните 15 000 лева, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА ДП Национална компания „ Ж.и., с адрес:
****************** ЕИК130823243 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер от 60.00лева, на основание чл.78,ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА С. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: г*******************
ДА ЗАПЛАТИ на ДП Национална компания „ Ж.и., с адрес:
****************** ЕИК130823243 разноски в размер от 50.00лева, за
юк.възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12