Решение по дело №6816/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 март 2025 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20241110106816
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3893
гр. С., 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110106816 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл.49, вр. чл.45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 18 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания от получено
счупване на долния край на лъчевата кост на лява ръка,
вследствие на попадане на 06.08.2020г. в гр.С. в
необезопасена и несигнализирана дупка, вследствие
бездействието на ответника и неизпълнение на
задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка
обектите на техническата инфраструктура на своята
територия, търпени в периода от 06.08.2020г. до 06.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 06.08.2020 г. до окончателното й
изплащане.
1
Ищцата твърди, че на 06.08.2020 г., в светлата част на
денонощието, предвижвайки се по десния тротоар на ул.
„*************“, между ул. „Т****************“ и ул.
„****************“, в посока от бул. „*********“ към
************* попаднала в необезопасена и
несигнализирана дупка, образувана от липсващи и
разрушени тротоарни плочки, вследствие на което паднала.
Твърди се, че при произшествие на ищцата са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на долния
край на лъчевата кост на лява ръка. След падането, ищцата
била приета в *****************, където й били направени
необходимите прегледи и рентгенографии, а установените
увреждания наложили хоспитализацията й във 2-ра
клиника по ортопедия и травматология на
*****************, за периода от 06.08.2020 г. до 07.08.2020
г. На ищцата била извършена оперативна интервенция,
изразяваща се в репозиция на увредения крайник и й била
поставена гипсова шина. На 07.08.2020 г., ищцата била
изписана от болничното заведение, с указания да не
натоварва оперирания крайник, а при нужда – да приема
болкоуспокояващи. Лечението продължило в домашни
условия за период от няколко месеца. Твърди, че изпитала
необходимост от постоянни грижи и помощ от близките й в
ежедневието, както и затруднения при задоволяване на
битови и хигиенни нужди. Сочи, че преживеният стрес и
уплаха от инцидента станали причина за негативни емоции
на ищцата, проблеми със съня, често изпитване на
2
безпокойство. Ищцата станала раздразнителна и
напрегната. Към датата на предявяване на исковата молба,
ищцата продължавала да изпитва болки и страдания,
вследствие инцидента. Посочва, че продължава да изпитва
болка в областта на травмата при натоварване и промяна
на времето. Поддържа, че претърпените неимуществени
вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото
произшествие, причина за което е неизпълнението от
страна на ответника на задължението да обезопаси, да
поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които
са негова собственост съгласно пар. 7, ал. 1 от ПЗР на
ЗМСМА, за който път ответникът е длъжен да полага
грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно
чл. 167 ЗДвП и чл. 31 ЗП.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност на предявения иск по основание и размер.
Оспорва, че е пасивно материално легитимиран да отговаря
по предявения иск. Счита за недоказани твърденията на
ищцата, че на посочените в исковата молба дата и място,
същият е претърпяла описания инцидент и заявява, че на
соченото място няма липсващи и разрушени плочки.
Посочва, че процесното счупване не е засегнало трайно
организма и няма цялостно засягане на организма или
отделна негова система. Увреждането не било създало
временна или постоянна опасност за живота и здравето, а и
здравето на ищцата е възстановено. На самостоятелно
3
основание оспорва иска за неимуществени вреди и по
размер, при твърдения, че същият е прекомерно завишен.
В съдебно заседание ищецът Д. С. К., редовно призован,
не се явява, не се представлява.
Ответникът ********************, редовно призован, в
открито съдебно заседание, се представлява от
юрисконсулт Г., който поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателствата, и по свое
вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
По делото е приета като писмено доказателство
Епикриза, издадена от II-ра клиника по ортопедия и
хирургия към **********************, от която се
установява, че на 06.08.2020г. ищцата е постъпила в
клиниката с поставена диагноза „счупване на долния край
на лъчевата кост - закрито“. Посочен е оперативен
протокол: закрито заместване на фрактура без вътрешна
фиксация при анестезия, като е поставена гипсова шина на
пациента. Изписана е на 07.08.2020г. с подобрение.
Изслушаната по делото СМЕ дава заключение, че от
приетата по делото медицинска документация се
установява, че на ищцата е поставена диагноза „закрито
4
счупване в долния край на лъчевата кост на лявата
предмищница“. Посочено е че така констатираното
счупване може да се получи при падане върху терена и
подпиране на длан и може да бъде получено по начина
посочен в исковата молба и да е в причинна връзка с
описания инцидент. Налице е трайно затруднение
движението на крайник /дясната ръка/ за срок от не по-
малък от 2.5-3 месеца при обичаен ход на възстановяване.
Уточнено е че през първите две седмици ищцата е
изпитвала силни болки и страдание, които постепенно са
отшумели, като е имала затруднения в ежедневните
движения /особено по време на имобилизацията, около 25
дни/, и при ежедневното си обслужване се е нуждаела от
чужда помощ. Лечението било консервативно – ръчно
наместване и поставена гипсова имобилизация, която е
един от вариантите на лечение.
Други писмени доказателства, относими към предмета
на спора не са приети по делото. По делото за доказване
механизма на инцидента и характера и тежестта на вредите
съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени
средства, но ищецът не подсигури свидетел за разпит,
поради което такива не бяха събрани в производството.
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест в производството, не е провел
пълно и главно доказване на твърдението си за
настъпилият инцидент. Твърденията на ищеца, че
5
инцидента е настъпил на 06.08.2020г. са в съответствие с
така приетата експертиза за доказване датата на
инцидента, но не се установи точно как е настъпил той,
както и мястото на настъпване. Приетият като ВД по
делото снимков материал на процесния участък не
установява точно и при условията на пълно и главно
доказване, че касае участък, находящ се в гр.С. – ул.
„*************“, между ул. „Т****************“ и ул.
„****************“ с посока на движение от бул.
„*********“ към *************. Сложният фактическия
състав на непозволеното увреждане е съставен от няколко
кумулативно свързани елемента, като липсата на който и да
е от тях изключва приложението на института, респективно
не води до ангажирането на деликтната отговорност на
причинителя. Именно ищецът следва да установи
механизма на инцидента, място, дата и участък на
случилото се. Действително вещото лице е посочило в
съдебно-медицинската експертиза, че настъпилите
увреждания при ищцата могат да бъдат получени по
твърдения в исковата молба начин, но това не дерогира
задължението на ищеца да докаже този начин, механизма
на инцидента, за да формира сигурно убеждение в съда, че
уврежданията са настъпили именно в причинно-следствена
връзка с него.
Действително съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП,
службите за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места изправността
6
на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения
и пътната маркировка, като администрацията сигнализира
незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на
******************** е вменено задължение да стопанисва
и поддържа улиците в С., което включва и недопускането,
съответно -отстраняването на дупки и неравности по тях.
************ изпълнява тези дейности чрез служителите си
или други лица, на които е възложила изпълнението на
посочените задължения, като носи обективна гаранционно
– обезпечителна отговорност при действията/бездействията
на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. В настоящия случай,
собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС
вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е ************, която
съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата
на добрия стопанин, като е налице обективна възможност
за обезопасяване на неравностите и дупките на пътното
платно. Следователно ************ следва да осигури
безопасността на участъка, като стопанин на пътя и поради
това е пасивно легитимирана да отговаря по така
предявените искове. В производството обаче не се доказа
безспорно че инцидента е настъпил точно на процесния
участък и твърдения от ищеца начин по който е настъпил,
а именно в попадане в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътя, образувана от липсващи и разрушени
7
тротоарни плочки, в причинна връзка с което ищецът
счупва долния край на лъчевата кост на лявата китка.
По изложеното и само на това основание исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
право на разноски се поражда в полза на ответника.
Последният претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Така на ответника на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата
за правната помощ с оглед цената на иска и правната и
фактическа сложност на делото следва да му се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300,00 лева.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. К., ЕГН **********
срещу ********************, с адрес: гр. С., ул.
„*************“ № *****, представлявана от ****** на
************, осъдителни искове с правно основание чл.49,
вр. чл.45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 18 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания от получено
8
счупване на долния край на лъчевата кост на лява ръка,
вследствие на попадане на 06.08.2020г. в гр.С. в
необезопасена и несигнализирана дупка, вследствие
бездействието на ответника и неизпълнение на
задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка
обектите на техническата инфраструктура на своята
територия, търпени в периода от 06.08.2020г. до 06.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 06.08.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
********************, с адрес: гр. С., ул. „*************“
№ *****, представлявана от ****** на ************, сумата
в размер на 300,00 лева, деловодни разноски на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9