РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер          3783/                  12.11.2015   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На  дванадесети ноември две хиляди и петнадесета Година

В публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  8220                                                 по описа за   2015 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.149 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК от непълнолетния З.В.П., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на своята майка С.З. П., ЕГН: **********, и малолетния Ю.В.П., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител С.З. П., ЕГН: **********, и  тримата с настоящ адрес: *** /представлявани от п. си а. С.В. ***, със съдебен адрес:***/ против В.А.П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че непълнолетният З.В.П. и малолетният Ю.В.П. са синове на ответника В.А.П., родени от брака на последния със С.З. П.. През месец *** *** съпрузите се разделили и оттогава живеели на различни места. По време на съвместното им съжителство ответникът полагал грижи и издържал синовете си, а двамата родители нямали разногласия и проблеми по този въпрос. След раздялата между съпрузите С. П. постигнала съгласие с ответника относно размера на издръжката за децата и бащата ежемесечно заплащал договорената издръжка в общ размер на 200.00 лева, като предоставял на майката сумата от 50.00 лева всяка седмица от текущия месец. През последните няколко месеца преди подаване на исковата молба обаче ответникът започнал да забавя съществено и дори да пропуска предоставянето на съответните части от договорената издръжка, както и на финансови средства необходими за отглеждането на децата. Недаването на издръжка от бащата и забавянето му в изплащането на части от договорената сума затруднявало С. П. при отглеждането на децата, тъй като в момента тя разчитала единствено на доходите си. Същевременно нуждите на децата от издръжка нараствали, тъй като предстояло през учебната 2015/2016 година З.П. и Ю.П. да са у. съответно в *** клас и в *** клас, поради което се увеличавали и техните потребности, а собствените възможности на майката да осигурява тяхното посрещане не били големи. От своя страна ответникът разполагал с възможността да осигурява на синовете си необходимата месечна издръжка, тъй като получавал доходи по трудово правоотношение и имал  средства за покриване нуждите на децата.

Поради това, че до момента сключеният между С. П. и В.П. граждански брак не бил прекратен, а бащата не осигурявал доброволно издръжка, с която да се задоволяват нуждите на двете децата от храна, облекло, отопление и други, както и да се покриват разходите за обучението им, се търси разрешаването от съда на въпроса за дължимата от бащата издръжка.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответникът В.А.П., ЕГН: **********, да бъде осъден да заплаща на малолетния си син Ю.В.П., ЕГН: **********, чрез С.З. П., ЕГН: **********, майка и законен представител на същия, месечна издръжка в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева), както и издръжка за минало време - за периода преди завеждането на исковата молба, считано от 01.03.2015г. ведно с законната лихва до окончателното й изплащане, и да заплаща на непълнолетния си син З.В.П., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на С.З. П., ЕГН: **********, майка и законен представител на същия, месечна издръжка в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева), както и издръжка за минало време - за периода преди завеждането на исковата молба, считано от 01.03.2015г., ведно с законната лихва до окончателното й изплащане.

С писмения си отговор, депозиран в законоустановения едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът В.А.П.,  заявява, че оспорва всяка от исковите претенции по чл. 143 ал. 2 СК само по размер - за сумата над 95.00 лева месечно, а исковете по чл. 149 СК оспорва по основание и размер. Твърди, че няма възможност да заплаща издръжка в размер на 150.00 лева за всеки от синовете си, защото не работел на трудов договор, не можел да си намери постоянна работа и работел епизодично, каквато работа намери; нямал и имущество, от което да получава доходи. Въпреки това, тъй като много добре знаел, че има задължения към синовете си, правел всичко възможно да им изплаща издръжка така, както са се договорили с майката, след като се разделили. Декларира готовност и занапред да заплаща на всяко от двете деца издръжка в минималния размер, определен от закона, а именно по 95 лева месечно. Настоява исковете за издръжка за минало време – периода от 01.03.2015г. до подаване на исковата молба, да бъдат отхвърлени, като твърди, че през този период е изплащал по 200.00 (двеста) лева месечно общо за двете деца, лично или чрез Ю. Т. и В. Т. - *** на ответника.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представения по делото преписи от удостоверения за раждане се установява, че З.В.П., ЕГН: ********** и Ю.В.П., ЕГН: ********** са деца на С.З. П., ЕГН: ********** и  В.А.П., ЕГН: **********.

Страните не спорят, а и от показанията на свидетелите по делото – Я. - С. и Т. се установява, че децата живеят заедно със своята майка, която полага грижи за тях. Родителите се разделили през *** ***г.

Свидетелката Я. - С. разказва, че съпрузите не живеели заедно от *** ***г. Към настоящия момент ответникът *** *** *** *** в ***. Децата живеят с майка им. Двамата са у. съответно в *** и *** ***. П. изпитвала затруднения да покрива всички разходи по децата. Уговорки, които имала с бащата в тази връзка не винаги се спазвали. Ответникът реализирал доходи, но не на свое име. Имал *** и се занимавал с ***. През лятото бащата заплатил лагер за малкия си син.

Свидетелката Т. споделя, че съпрузите не живеят заедно от една година. Твърди, че ответникът  всеки понеделник дава сума от 50лв. на децата. Имало единични случаи да забави парите. Купил за Ю. учебни помагала. В. П. работел.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели при условията на чл.172 от ГПК като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях споделят собствените си впечатления относно доходите и семейното положение на страните, като установи, че показанията им си кореспондират и не констатира съществено противоречие в изнесените от свидетелите факти.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че З. е у. в *** ***, Ю. в ***. Децата живеят с майка си в едно жилище. Децата контактуват с баща си.

По делото са събрани доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда децата – тяхната майка, така и за тези на бащата - ответник по делото. От представените писмени доказателства – справки от ТД на НАП е видно, че майката получава месечен облагаем доход от около 550лв. Бащата към настоящия момент няма регистриран трудов договор. Притежава ******; един лек автомобил, както и ½ ид. част от недвижим имот в ***. През април 2015г. е получил суми от 465лв. и 140лв. от ******.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на децата, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на децата да получат издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на децата и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че децата имат нужда да получават, а двамата родители са задължени да им осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 250,00 лева за всяко дете, от които минимум 100лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата се отглеждат от майката, която полага ежедневни грижи за тях. За това и по-висок размер на издръжката следва да се възложи на бащата

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 150,00 лева месечна издръжка на всяко от децата, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото им отглеждане.

Съдът счита, че не са налице основания да се приеме, че ответникът би бил особено затруднен да заплаща издръжка в посочения размер. Съдът приема, че ответникът има материални възможности с оглед притежаваните имущества. Макар и в момента да няма актуален трудов договор, преценката относно възможността му да дава издръжка е с оглед на неговите квалификации и опит. И двамата свидетели твърдят, че той работи. По данни на свидетелката Я. - С. имал ***. Самият ответник твърди, че всеки месец заплаща 200лв. издръжка за децата или такава сума е във възможностите му. Съдът намира, че ответникът е в трудоспособна възраст и е изцяло в състояние да реализира доходи от трудова дейност в размер, позволяващ му да задоволи собствените си нужди, както и тези и на децата си. Освен това издръжката, която бащата трябва да осигури на децата си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта им и техните специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен. Издръжка се дължи съгласно чл. 143 ал.2 СК независимо от работоспособността и притежаваното имущество. Дори да се приеме, че бащата няма никакъв доход и никакво имущество, то той отново е длъжен да заплати издръжка съобразена с нуждите на своите деца. С оглед възрастта на децата З. е на ***г., Ю. навършва ***г. на ***г. съдът намира, че претендираният размер от 150лв. е съответен на нуждите им и не е в никакъв случай прекомерен. Предложеният размер от ответникът от 95лв. е равен на законовия минимум и не отговаря на разходите и нуждите на двете момчета.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 150 лева месечно за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска.

Относно претендираната издръжка за минал период от 01.03.15г. до завеждане на исковата молба - 01.07.2015г. съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи. Установи се в хода на производството, че ответникът не е живял с децата си и не се е грижил за тях от *** ***г. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена. Децата съдът приема, че са имали нужда от същия размер на издръжка и в този период. По горните съображения съдът счита, че издръжката за минал период от време, дължима от ответника следва да се определи в размер на 150 лева на месец за всяко от децата. Водещи при определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите на децата, които определено са били в затруднено положение в този период. Майката признава, че сума от 200лв. издръжка общо за двете деца бащата е заплащал след раздялата им, като през последните няколко месеца преди завеждане на исковата молба забавял или пропускал плащането на 50лв. всяка седмица. Не се спори от страните, че за периода от март до юли тази година издръжка в някакъв размер е заплащана от бащата. При доказателствена тежест за ответника обаче съдът намира, че не бе доказано на кои дати, какви суми са заплатени, както и основанието на плащането, че е именно за издръжката на децата. Издръжка в присъдения размер от 150лв. месечно за всяко от децата не е заплащана от бащата за нито един месец. Поради гореизложените съображения съдът намира, че искът за присъждане на издръжка за периода от 01.03.15г. до завеждане на исковата молба - 01.07.2015г. следва да се уважи за сумата в размер на по 150 лв. месечно за всяко от двете деца.

 

С оглед изхода на спора ищците имат право на присъждане на разноски. Установи, че ищците са направили разходи по делото в общ размер от 450лв. за а. в., поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците тази сума.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска в размер от 432 лв. за периода на три годишните платежи върху присъдените издръжки, както и държавна такса в размер на 50 лв. за иска за издръжка за минал период от време върху уважения размер.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА В.А.П., ЕГН: ********** да заплаща на З.В.П., ЕГН: ********** и Ю.В.П., ЕГН: ********** чрез тяхната майка и законен представител С.З. П., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на по 150.00 лева /сто и петдесет лева/ за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

ОСЪЖДА В.А.П., ЕГН: ********** да заплаща на З.В.П., ЕГН: ********** и Ю.В.П., ЕГН: ********** чрез тяхната майка и законен представител С.З. П., ЕГН: ********** издръжка за минал период от време, а именно от 01.03.15г. до завеждане на исковата молба - 01.07.2015г. в размер на по 150 лева /сто и петдесет лева/ месечно за всяко от децата, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на настоящето решение в сила до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.А.П., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 482.00 лева /четиристотин осемдесет и два лева/, представляващи  държавни такси за настоящото производство.

ОСЪЖДА В.А.П., ЕГН: ********** да заплати на З.В.П., ЕГН: ********** и Ю.В.П., ЕГН: ********** чрез тяхната майка и законен представител С.З. П., ЕГН: ********** сумата от 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените разноски по делото.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

 

Вярно с оригинала.

С.А.