Номер 20804.11.2020 г.Град гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Добрич
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Георги К. Пашалиев
Секретар:Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20203200500634 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 1856/09.06.2020 год. на “***“ООД, в качеството му на
управител на Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен
комплекс“***“,гр.Б. срещу решение № 47/24.03.2020 год. по гр.д.№ 319/2019
год. на Районен съд Б.,с което са отхвърлени исковете на дружеството за
установяване,че Д.П.С.,ЕГН **********,от гр.Б. дължи вноски за Общи части
за 2016 год.,2017 год. и 2018 год. в размер от по 168.04 лв.
С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и
постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се
настоява за отмяната му като въззивният съд постанови нов по съществото на
спора за уважаване на претенцията .
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 29.05.2020 год., жалба рег.№ 1856/09.06.2020 год. е подадена
в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
1
Въззиваемата страна Д.П.С.,от гр.Б. счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в
срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег2427/17.07.2020 год.
Жалбата е отчасти основателна по съображения,основани на
фактически констатации и правни изводи ,както следва:
Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са
представени нови доказателства, а с въззивната жалба не се оспорват
фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите
от същата правни изводи на Районен съд Б. ,поради което въззивният съд
следва да основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на
която се е произнесъл първоинстанционният съд,както следва:
Районен съд Б. е издал на дата 11.02.2019 год. заповед № 62 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 44/2019
год.,с която е разпоредено длъжникът Д.П.С. да заплати на кредитора
Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс “***“,
гр.Б., ул.“***“ № 8,представлявана от “***“ ООД ,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление гр.С. сумите от : 1 613.80 лв.,представляваща
главница,ведно със законната лихва,считано от 22.01.2019 год.; 32.26 лв.-ДТ
и 400 лв.-адвокатско възнаграждение.Длъжникът е подал възражението по
чл.414 от ГПК с вх.№ 935/01.03.2019 год.С определение № 222/18.03.2019
год.,връчено на дата 04.04.2020 год. ,съдът е указал на кредитора,че може да
предяви в едномесечен срок иск относно вземането си.Претенцията за
установяване на вземанията с цена от 1 613.20 лв. е била заявена указания
срок с искова молба рег.№ 1572/18.04.2019 год. и включва вземанията за
вноски за управление и поддържане на общи части и вноски във фонд „РИО“
за годините 2011 год.- 2018 год.,вкл.
С договор от дата 06.07.2007 год.,сключен с нотариален акт № 35 т.VІ
рег.3311 д.№ 869/2007 год.,Д.П.С. е закупила недвижим имот :търговски
обект-магазин № 38,със застроена площ от 14.32 кв.м.,находящ се в
жилищен и търговско рекреативен комплекс на ул.“***“ гр.Б. и с
идентификатор 02508.87.104.2.19, ведно с прилежащите идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.Търговския
обект е в сграда в режим на етажна собственост,регистрирана в Община Б. с
2
рег.карта № 63-1311-142/14.02.2011 год. Формата на управление на Етажната
собственост е Общо събрание и управител.
Въз основа на решение по т.4 на Общото събрание от 27.04.2011
год.,собствениците на търговските обекти в етажната собственост следва да
заплащат годишна вноска за управление и поддръжка в размер на 5 евро на
кв.м. застроена площ и годишна вноска за фонд“РИО“ в размер на 1 евро на
кв.м. Взетото решение е вноските да се дължат без ДДС.
Размера на дължимите от Д.П.С. суми за вноските за управление и
поддържка на общите части за 2016 год.,2017 год. и 2018 год. е посочен в
съставена от управителя на ЕС проформа фактура № ********* от дата
18.12.2018 год. като възлизащ на сумата от 140.03 лв. за всяка една от
годините,без начислен ДДС.
Съгласно т.17.2. от Правилника за управлението,реда и надзора на ЕС
,срокът за заплащане на вноските е до 28 февруари на текущата година.
Не е спорно по делото,че в указания срок и за процесния период ,
длъжникът не е заплатил така посочените вноски.
С писмо от дата 01.03.2019 год. и в отговор на подадена молба рег.№
5055635/22.02.2019 год.,“Енерго-про Продажби“АД е уведомила
длъжника,че в информационната система на дружеството няма данни за
открита партида на Д.П.С. на адрес гр.Б.,ул.“***“.
С решението си БРС е уважил частично претенцията за вземанията за
вноски за управление и поддържане на общи части и вноски във фонд „РИО“
за годините 2016-2018 год.,вкл. в размерите от по 28.01 лв. за всяка една от
годините и е постановил отхвърляне на претенцията в останалата й част.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, поради което съобразно нормата на чл. 269
изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на
решението е ограничена до посоченото в нея.
Спора между страните е относно характера на нормата на чл.51 ал.1,
ал.2 и 3 от Закона за управление на етажната собственост-императивен или не
3
,както и предпоставките за точното й приложение,а именно: следва ли
етажния собственик да подава нарочно уведомление/декларация за
отсъствието си от имота за определен период от време,респ.че въобще не
ползва притежавания от него обект в етажната собственост и в кои случаи
етажният собственик се освобождава от заплащане на разходите за
управление и поддържане на общите части по силата на закон,респ. по
волята на Общото събрание.
Съгласно нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС не се заплащат разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост за деца,
ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. В чл. 51 ал. 3 от ЗУЕС законодателят е
приел, че Общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните
части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател,
който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да
заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и
поддържане по ал. 1. За отсъствието се уведомява писмено председателят на
управителния съвет (управителят). От систематичното и логично тълкуване
на цитираните норми следва, че за приложимостта на разпоредбата на чл. 51
ал. 2 от ЗУЕС следва да са изпълнени определени предпоставки,като
релевантните обстоятелства по чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС подлежат на писмено
деклариране от етажния собственик. С нормата на чл. 51 ал. 3 от ЗУЕС е
дадена възможност при постъпило писмено уведомление от етажен
собственик, последното да бъде взето предвид от общото събрание при
вземане на решението за определяне за заплащане на 50 на сто от разходите
за управление и поддържане на ЕС, от което следва (аrgumentum a fortiori - по
аргумент от по-силното основание), че за да може изцяло да бъде освободен
от заплащане разходите по ал. 1, то и в този случай следва да е извършено
писмено уведомяване на председателят на управителния съвет (управителят)
на ЕС. Житейски, а и правно нелогично е да се окачва за всяка календарна
година управителят да е наясно, кои от жилищата се обитават повече от 30
дни в годината и кои за по - малък период.С оглед на горното и за
отчетност,законодателят е предвидил и задължението времето,през което
собствениците,ползвателите и членовете на домакинствата им не ползват
4
самостоятелния обект в ЕС да бъде вписано в книгата на етажната
собственост-така чл. 7 ал.2 т.5 от ЗУЕС.Задължението за вписване ,вкл. при
промяна на обстоятелствата е на собственика/ползвателя и се изпълнява в 15-
дневен срок от настъпване на съответните обстоятелства-така чл.7 ал.3 от
ЗУЕС.
След като по делото не е спорно,че етажният собственик не е отправил
писмено уведомление ,че не ползва притежавания от него обект,претенцията
относно вземанията за вноски за управление и поддържане на общите части е
основателна и в размерите,посочени в решението на ОС и без да бъде
начисляван ДДС,обстоятелство също посочено в решението,т.е. в размер на
сума от по 140.03 лв. за всяка една от годините-2016-2018 год.,вкл.
Относно отговорността за разноски:
С обжалването решение Д.С. е осъдена да заплати на ЕС сумата от 26.24
лв.-разноски в производството пред първоинстанционния съд и сумата от
22.52 лв.,разноски в заповедното производство.
ЕС е осъдена да заплати на Д.С. сумата от 284.37 лв. сторени разноски
в заповедното производство и 568.75 лв. разноски сторени разноски в
първоинстанционното производство.
Установителната претенция е с цена от 1 613.20 лв.,съответно за
вземания за ремонт и поддържане на общи части в размер на 1 344.32 лв. и
вземания за РИО в размер на 268.88 лв. ,като е основателна до размера от
504.12 лв. ( 420.09 лв.-съобразно решението на ДОС + 84.03 лв.-съобразно
решението на БРС) и неоснователна в размер от 1 109.08 лв. (924.23
лв.+184.85 лв.).
Жалбата е с материален интерес в размер на 505.12 лв.,основателна е до
размера на 420.09 лв. и неоснователна за разликата от 84.03 лв.
Заявителят е сторил в заповедното производство разноски в размер
общо на 432.26 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение.Заплатил е ДТ от
103.77 лв. и адвокатско възнаграждение от 400 лв. в производството пред
БРС,т.е. общо 503.77 лв. ,както и ДТ-75 лв. и адвокатско възнаграждение от
200 лв. в производството пред ДОС,т.е. общо 275 лв.
При съобразяване размерите,в които претенцията,респ.жалбата са
счетени за основателни,на кредитора се следват разноски,както следва: в
заповедното производство в размер от 135.08 лв.,в производството пред БРС-
5
157.42 лв. и в производството пред ДОС-230 лв.
Длъжникът е сторил в заповедното производство разноски в размер на
300 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне ,подписване и
депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК срещу
заповедта,представителство по делото и защита. Заплатил е адвокатско
възнаграждение за представителство в първоинстанционното производство в
размер на сумата от 600 лв.,като е разграничено че в размерите от по 300
лв.,както за иска по чл.51 от ЗУЕС,така и по иска по чл.48 от ЗУЕС. Заплатил
е адвокатско възнаграждение за представителство във въззивното
производство в размер на 300 лв.
При съобразяване размерите,в които претенцията,респ.жалбата са
счетени за неоснователни,на длъжникът се следват разноски,както следва: в
заповедното производство в размер от 206 лв.,в производството пред БРС -
413.78 лв. и в производството пред ДОС-50 лв.
С оглед изхода по спора,решението на БРС следва да бъде отменено в
частта на осъждане на кредитора да заплати на длъжника разноски в размер
по-голям от дължимия за заповедното и първоинстанционното
производство,респ. длъжника следва да бъде осъден да заплати на кредитора
допълнително разноски за заповедното и първоинстанционното
производство.
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 47/24.03.2020 год. по гр.д.№ 319/2019 год. на Районен
съд Б. в частта,с което са отхвърлени исковете на “***“ООД, в качеството му
на управител на Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен
комплекс“***“,гр.Б. за установяване,че Д.П.С.,ЕГН **********,от гр.Б.
дължи вноски за Общи части за 2016 год.,2017 год. и 2018 год. в размер от по
140.03 лв. за всяка една от годините,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че Д.П.С.,ЕГН **********,от
гр.Б.,ЖК“Балик“ бл.5 вх.Б ет.5 ап.28 дължи Етажната собственост на
жилищно-търговски рекреативен комплекс “***“, гр.Б., ул.“***“ №
8,представлявана от “***“ ООД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
6
гр.С. вноски за управление и поддържане на общи части за 2016 год.,2017 год.
и 2018 год. в размер на сума от по 140.03 лв. за всяка една от годините.
ОТМЕНЯ решение № 47/24.03.2020 год. по гр.д.№ 319/2019 год. на Районен
съд Б. в частта,в която Етажната собственост на жилищно-търговски
рекреативен комплекс “***“,гр.Б. е осъдена да заплати на Д.П.С.,ЕГН
**********,от гр.Б. направените съдебно-деловодни разноски : в заповедното
производство за горницата над 206 лв. и в първоинстанционното
производство за горницата над 413.78 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/24.03.2020 год. по гр.д.№ 319/2019 год. на
Районен съд Б. в частта,с което са отхвърлени исковете на “***“ООД, в
качеството му на управител на Етажната собственост на жилищно-търговски
рекреативен комплекс“***“,гр.Б. за установяване,че Д.П.С.,ЕГН
**********,от гр.Б. дължи вноски за управление и поддържане на общи части
за 2016 год.,2017 год. и 2018 год. за горницата над 140.03 лв. и до пълния
размер на заявяването на претенцията от 168.04 лв. за всяка една от
годините.
ОСЪЖДА Д.П.С.,ЕГН **********,от гр.Б.,ЖК“Балик“ бл.5 вх.Б ет.5 ап.28
ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен
комплекс “***“, гр.Б., ул.“***“ № 8,представлявана от “***“ ООД ,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.С. сторени по делото разноски
както следва: допълнително сумата от 112.56 лв.-разноски в заповедното
производство,допълнително сумата от 131.18 лв.-разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 230 лв. във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен
комплекс “***“, гр.Б., ул.“***“ № 8, представлявана от “***“ ООД ,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.С. ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.С.,ЕГН
**********,от гр.Б.,ЖК“Балик“ бл.5 вх.Б ет.5 ап.28 сумата от 50 лв.,сторени
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8