П Р
И С Ъ
Д А
Номер 28 25.05.2009 год., гр. Велинград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на двадесет и пети май през две хиляди и девета година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
Секретар: А.К.
Прокурор: А.В.
като
разгледа докладваното от председателя наказателно
общ характер дело №285 по описа за 2009 година
П Р
И С Ъ
Д И :
П р и з н
а в а подсъдимия И.Х.П. - роден на
13.09.1959 година в гр. Велинград, живущ ***, български гражданин, женен, със
средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН за това, че на 11.04.2009
г.в град Велинград,противозаконно унищожил чужда недвижима вещ-зелено орехово
дърво на стойност 656 лева,собственост
на В.В.Б. ***,поради което на основание
чл.216 ал.1 и чл.54 от НК го осъжда на “лишаване
от свобода” за срок от 3 месеца/три
месеца/.
На
основание чл. 66, ал.1 от НК, отлага изпълнението на наказанието “лишаване от
свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА И.Х.П. с посочени по-горе адрес и ЕГН, да заплати разноски по делото :
-
На Държавата 50 лева / петдесет
лева/ плюс 5 лева /пет/ лева за служебното издаване на Изпълнителния лист.
-
На Районен съд
Велинград – 110 лева /сто и
десет лева/ плюс 5 /пет/ лева за служебното издаване на Изпълнителния лист.
Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр.Пазарджик в 7– дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ към присъда №28
/25.05.2009 г.постановена по НОХД 285/2009 г., по описа на Районен съд
Велинград.
Производството
е по глава на ХХІV от НПК-бързо производство.
Районна прокуратура Велинград е повдигнала обвинение
против И.Х.П. *** за това, че на 11.04.2009 г.в град Велинград,противозаконно
унищожил чужда недвижима вещ-зелено орехово дърво на стойност 656 лева,собственост на В.В.Б. *** –престъпление
по чл.216 ал.1 от НК.
Подсъдимият И.Х.П. не се признава за
виновен и не дава обяснение в хода на съдебното следствие.
СЪДЪТ,като обсъди в хода на съдебното
дирене доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:По
делото е установено ,че подсъдимият И.П. *** притежава недвижим имот негова
собственост,който имот е съседен на този притежаван от свидетеля В.Б.,като
между тях имало деляща ги ограда.В имота на свид.Б. са живеели неговият баща
–свидетелят В.Б. и живеещата с него на фактически семейни начала свидетелката М.С..В
двора на Б. е имало насадено орехово дърво и тъй като корените на това дърво са
се били разпрострели и към дворното място на П. ,а и клоните на това дърво са
били разпрострени върху оградата пак в двора на П., са последвали жалби от
страна на П. до общинска администрация Велинград за тяхното премахване.По
делото са представени два броя заповеди -№446/24.04.2009 г.,с която е наредено
на свидетелят В.Б. да бъдат премахнати корените на дървото преминаващи в двора
на подсъдимия П. и Заповед №252/12.03.2009 г.,с която е наредено на свидетелят В.Б. да премахне
клоните на ореховото дърво надвесени в двора на подсъдимият П..След като
процесните две заповеди влезли в сила и
след като минал срокът на тяхното изпълнение, подсъдимият П. решил да влезне с
брадва в двора на Б. и да отреже клоните и корените на това дърво.На 11.04.2009
г.през нощта, подсъдимият П. влезнал в двора на свидетелите Б. с брадва и
вместо да отреже клоните и корените на дървото,започнал с брадвата да прави
разрези по ствола на дървото.От показанията на свидетелката С. , които съдът
кредитира изцяло, се установява че през нощта на 11.04.2009 г.е видяла подсъдимия
П. да се върти около ореха и след това го е видяла как с брадва е настъргал
дървото доста дълбоко ,като това е станало около два часа през нощта.По делото
са разпитани полицейските служители-Ч. и З., които по сигнал на свидетелите Б.
са посетили местопроизшествието и пред които полицейски служители подсъдимият П.
е признал, че действително е нарязал ствола на дървото ,като това го е направил
във връзка със спора между него и Б. относно корените и клоните на дървото,
които са му пречили да си упражнява собствеността в собственото дворно място.По
делото е прието основно и допълнително заключение на вещото лице Г.О. ,от което
заключение по несъмнен начин е отразена констатацията на вещото лице ,поддържана
и в съдебно заседание, че в следствие на направените разрези по ствола на
дървото , гибелта на този дървесен вид е неминуема,независимо че в момента е
имало разлистване и че пъпките под кората на дървото са започнали развитие. В
съдебно заседание подсъдимият П. отказва да дава обяснения ,поради което за установяване
авторството на деянието и виновността на дееца съдът кредитира събрания по
делото гласен доказателствен материал на разпитаните по делото свидетели.Следва
да се отбелижи ,че изводът си относно авторството на деянието,съдът базира на
анализа на преките доказателствени средства ,показанията на свидетелката С. и
на гласните доказателствени средства с производен характер и съдържание –показанията
на полицейските служители Ч. и З.. Тези гласни доказателствени средства са достоверни
,като следва да се отбележи, че няма друг доказателствен материал, който да
опровергава тези гласни доказателства ,а от друга страна показанията на
свидетелката С. са непосредствени, последователни и обективни и като единствени
такива, в чиято подкрепа са и показанията на свидетелите Ч. и З., същите в съвкупност
следва да бъдат кредитирани. Не без значение е обстоятелството,че авторството
на деянието се установява и с помощта на косвените доказателствени средства, имайки
предвид показанията на полицейските служители –нещо повече,същите не се
опровергават от други такива доказателства ангажирани от страна на защитата на подсъдимия
П..В случая съдът кредитира тази доказателствена съвкупност, имайки предвид,че
в подкрепа на изградената защитна теза в процеса, подсъдимият П. не ангажира
други, различни от гореизложените гласни или други доказателствени средства.
Относно наличието на другият белег от
обективна страна, а именно унищожаването на недвижимата вещ, както се каза и по
–горе, заключението на вещото лице е категорично, същото е прието за обосновано
и компетентно досежно тази констатация ,че гибелта на този дървесен вид е неизбежна.Относно
правната квалификация, същата е правилно обоснована с оглед приложението на
материалния закон –чл.206 ал.1 от НК и в случая не може да се касае за извършването
на самоуправни действия от страна на П., съобразявайки ги с двете Заповеди на
общинска администрация Велинград ,с които са вменени в задължение свидетелите Б.
да премахнат клоните и корените на процесното дърво. В случая като изпълнителна
деятелност П. е осъществил друго деяние, различно от посоченото в двете
заповеди т.е. не е премахнал клоните и корените на дървото ,а с брадва е
нарязал ствола на ореховото дърво,което деяние е правно квалифицирано като унищожаване
на недвижима вещ, а не извършени самоуправни действия по отношение на него.
Подсъдимият П. е с чисто съдебно
минало, добри характеристични данни и няма други такива за проявена негова
противоправност.
С оглед на горното,съдът намира че подсъдимият
И.Х.П. ***, от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на
чл.216 ал.1 от НК, а именно на 11.04.2009 г.в град Велинград,противозаконно
унищожил чужда недвижима вещ-зелено орехово дърво на стойност 656 лева,собственост на В.В.Б. ***,поради което
следва да носи наказателна отговорност.
Обстоятелствата за авторството и виновността на
дееца ,както и за съставомерните последици са установени с валидно допустими и относими
доказателства и доказателствени средства.Правилно е възприета фактическата обстановка
в основа на тези доказателства и изводите за приложението на материалния закон
и възприетата правна квалификация са отвени на тези доказателства.
Деянието е извършено при пряк умисъл,
като деецът е съзнавал общественоопасният характер и е искал настъпването на обществено
опасните последици.
При индивидуализиране на
наказанието,съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на деянието
и дееца ,с причините за извършването му-ниска правна култура и незачитане на
установения правен ред ,като след като съобрази липса на отежняващи вината обстоятелства
и смекчаващите такива-чисто съдебно минало и добри характеристични данни, му определи
и наложи наказание “лишаване от свобода”
за срок от три месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението
на наказанието за срок от три години,считано от влизане в сила на присъдата в
сила. За да приложи условното осъждане,съдът прие че се касае за деяние за
което е наложено наказание до три години лишаване от свобода, деецът е с чисто
съдебно минало и с ниска степен на обществена опасност, предвид и добрите му
характеристични данни, поради което счете ,че за постигане целите на генералната
и лична превенция на закона и предвид поправянето и превъзпитанието му, не е
наложително ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
В тежест на подсъдимия П. се възложиха
и сторените по делото съдебни и
деловодни разноски.
По горните съображения бе постановена настоящата
присъда .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: