№ 251
гр. София , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е в закрито заседание на единадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Маврова
Членове:Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело №
20211100507097 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу
постановление от 13.04.2021 г. на ЧСИ С.П., по изпълнително дело №
20219210400853 на ЧСИ С.П., с което е отказано да бъде редуциран размера
на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
В жалбата се поддържа, че от страна на „Т.С.“ ЕАД е подадено
възражение от 05.04.2021 г. за прекомерност на определения адвокатски
хонорар, във връзка с получена покана за доброволно изпълнение по
горепосоченото изпълнително дело, като е поискано същият да бъде намален
до посочения размер в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че
приетият хонорар от ЧСИ е незаконосъобразно изчислен, тъй като
обжалваното постановление надвишава сумата от 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело, като включва и сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата – за
водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел
удовлетворяване на парични вземания. Излага, че възнаграждение по т. 2 на
чл. 10 от Наредбата се дължи само в случаите, когато са налице двете
кумулативни предпоставки – извършено процесуално представителство,
защита и съдействие от страна на упълномощения представител на взискателя
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Счита адвокатският хонорар за прекомерен, защото
делото не представлява фактическа и правна сложност, като следва да бъде
намален до размер от 200 лв., съответно променена и таксата по т. 26 от
1
ТТРЗЧСИ. Поддържа, че адвокатският хонорар е прекомерен, защото ВКС в
своята практика приема, че общините са „сигурни платци“, а „Т.С.“ ЕАД е
дружество, чийто едноличен собственик е Столична община.
Взискателят по изпълнителното дело С.Т.О. не взима становище.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа,
че жалбата е неоснователна, защото оспорените суми са съобразени с НМРАВ
и ТТР към ЗЧСИ, като адвокатското възнаграждение е определено в
минимален размер, съгласно материалния интерес по делото.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото,
настоящият състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г.), а разгледана по същество и е
основателна.
Изпълнително дело № 20219210400853 на ЧСИ С.П., е образувано на
24.03.2021 г. по молба от С.Т.О., за събиране на вземане от „Т.С.“ ЕАД,
обективирано в изпълнителен лист от 08.12.2017 г., издаден по гр. д. № 4456
от 2016 г. на СРС, 56 с-в, в размер на 100 лв. Към молбата за образуване на
изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между взискателя и адв. М.К., за процесуално представителство по
изпълнителното дело, като е посочено, че за извършването му клиентът
заплаща в брой сумата от 300 лв. В молбата за образуване на изпълнителното
дело, на частния съдебен изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от
ЗЧСИ, включително и относно начина на изпълнение.
На „Т.С.“ ЕАД, е изпратена покана за доброволно изпълнение на
25.03.2021 г., в която е посочено, че задълженията по изпълнителното дело
включват, освен вземането по изпълнителният лист в размер на 100 лв., и
сумата от 300 лв. разноски за изпълнителното дело, както и сумата от 120 лв.,
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към тази дата. Заедно с поканата за
доброволно изпълнение е изпратено и запорно съобщение до „Общинска
банка“ АД. На 30.03.2021 г. сумата посочена в поканата за доброволно
изпълнение е преведена на частния съдебен изпълнител.
С обжалваното постановление от 13.04.2021 г. на ЧСИ С.П., е отказано
да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че
разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете
сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на
2
адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в
релевантната на договаряне на адвокатското възнаграждение дата - ДВ. бр. 68
от 31.07.2020 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от
НМРАВ. Безспорно дължимо е адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лв. Не е налице обаче извършването на
изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на
взискателя с цел удовлетворяването на вземането, поради което за разликата
над 200 лв. до претендираните 300 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че
е наложен запор, доколкото това действие е извършено в срока за
доброволно изпълнение и не може да се приеме за същинско такова по водене
на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Доколкото нито в поканата за доброволно изпълнение е посочен
размера на таксата по т. 26 от ТТПЗЧСИ от съдебния изпълнител, нито в
постановлението от 13.04.2021 г., при определяне на размера на дължимата
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител следва да преизчисли
размера й, като вземе предвид, че в базата за изчисляването й, не се включват
разноските за възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия,
настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в
производството по обжалване действията на органа по изпълнението.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело №
20219210400853 на ЧСИ С.П., постановление от 13.04.2021 г. на ЧСИ С.П., с
което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране в полза на
взискателя разноски за адвокатски хонорар от 300 лв. до 200 лв. и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско
възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя С.Т.О., до размера
от 200 лв., дължимо за образуване на изпълнително дело по изпълнително
дело№ 20219210400853 на ЧСИ С.П..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ С.П. за преизчисляване на размера на
дължимата такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящето
3
решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4