РЕШЕНИЕ
№ 7435
гр. София, 27.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110145126 по описа за 2024 година
Ищецът К. Л. К. твърди, че на 23.01.2023г. между нея и
ответното дружество "МАКРОАДВАНС" АД бил сключен
договор за потребителски кредит № ******* в съответствие
със Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
КРЕДИТОРЪТ "МАКРОАДВАНС" АД отпуска на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ К. потребителски кредит за текущо
потребление в размер на ***********лв. , при срок за
издължаване на кредита **** месеца. Кредитът се усвоява
еднократно чрез банков превод по разплащателна сметка,
посочена от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, на която последният
декларира, че е титуляр,
Съгласно чл. 5, ал.1 от Договора Погасяването на кредита
се извършва на 12 анюитетни месечни вноски , съгласно
Погасителен план, като падежната дата за внасяне на
месечната погасителна вноска е 23-то число на месеца.
Съгласно чл. 7, ал.1 усвоеният размер на предоставения
1
кредит се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 41,00% , като лихвеният процент на ден се равнява
на 0.1138 % . Съгласно ал.2 на с.ч. лихвата за периода на
погасяване се пресмята на ден, като се приема, че всеки месец
се състои от 30 календарни дни, а годината от 360 календарни
дни.
Съгласно чл. 9, ал.1 Годишният процент на разходите
(ГПР) по кредита е 49,65% и се изчислява съгласно Закона за
потребителския кредит.
Съгласно чл.10, ал.1 КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи
неустойка с обезщетителен характер, в случай че не
представи обезпечение съгласно реда и условията,
предвидени в чл. 20 от договор. Неустойката е в размер на
***** лева плюс 0,230% от усвоения размер на кредита, за
първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита
за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.
Съгласно чл.12 от Договора, начислената неустойка се
изплаща на падежа на всяка следваща вноска съгласно
погасителния план.
Обезпеченията, приемани от кредитора били описани в
чл. 20 от договора, следвало да се предоставят в тридневен
срок и съдържали конкретни изисквания, които според
исковата молба били неизпълними.
Съобразно погасителния план към Договора, ищцата се е
задължил да върне сума в общ размер на `***** лв., като в
нея се включват: 1) ***** лева главница ; 2) лихва: ***** лв.;
3) неустойка при непредоставяне на обезпечение: ****** лв.
Месечната вноска на ищцата с в размер на ******лева, като в
нея се включва главница, лихва и неустойка за
непредоставяне на обезпечение.
В исковата молба се подчертава, че общо дължимата
сума по кредита (главница и лихва) възлиза на ******* лв.,
докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 10, ал.1
възлиза на *****лв. (108.3% от общото дължимата сума).
Според ищеца клаузата за неустойка прикрива доход за
2
кредитора, който се събира при заобикаляне на законовите
ограничения и разпоредби относно ГЛП и ГПР.
В исковата молба се излагат подробно аргументи,
съдебна практика и юридически разсъждения в подкрепа на
становището, че целият договор за кредит е недействителен
или – евентуално, недействителна е клаузата предвиждаща
неустойка при непредставяне на обезпечение.
Според изложението в исковата молба при условие на
евентуалност са предявени следните искове:
С правно основание: чл. 26 ал.1, предложение първо ЗЗД
във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит; при
условията на евентуалност чл. 26 ал.1 ЗЗД, предложение
първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26 ал.4 ЗЗД
С цена на иска: чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД във
вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит: ******* лв.;
чл. 26 ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл.
26 ал.4 ЗЗД: ******* лв.
Ищецът прави искане по евентуално искане за
разсрочване на задължението за заплащане на главницата,
ако ответната страна предяви насрещен иск.
В заключителната част на исковата молба адвокатът на
ищеца подробно мотивира правото си на възнаграждение, без
изрично да посочва сумата която претендира и на кое точно
основание от чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата я
претендира.
В писмения си отговор ответното дружество изрично
признава иска и заявява, че не е станало причина за
завеждане на делото. На останалите три страници от отговора
ответникът аргументира защо разноските следва да останат
за ищеца и в какви граници следва да се определи
адвокатското възнаграждение на ищеца, ако съдът реши да го
присъди. Съдът намира, че единствено спорен е въпроса за
присъждането и/или размера на дължимите на ищеца
разноски. Доколкото в отговора на исковата молба не се
конкретизира кой от евентуално съединените искове се
3
признава, то следва да се приеме, че се признава
предпочитания иск за прогласяване недействителността на
целия договор. Ответникът не е аргументирал твърдението си,
че не е станал причина за производството. При положение, че
кредиторът по договора признава, че е сключил
неравноправен договор за потребителски кредит, то за се
приеме, че не е станал причина за завеждане на делото би
следвало да се е отказал от договора преди завеждане на
иска. Такова твърдение не се прави и следователно не може да
се приеме, че ответното дружество не е станало причина за
завеждане на иска.
Относно разноските: Ищецът е частично освободен от
заплащане на такса и е заплатил ****лева от общо дължимата
такса от ****** лева. Остатъка от *******лв. следва да бъде
заплатена от ответната страна.
Адвокат А. Д. претендира за себе си на основание чл. 38
ал.2 от Закона за адвокатурата две възнаграждения – ******
лева по предпочитания иск и ******* лева по евентуалния,
като в нарочна молба твърди, че му се дължат и двете
възнаграждения. Съдът намира, че отделна претенция по
евентуално заведен иск може да бъде основателна само, ако
този иск съществено се различава от предпочитания.
Настоящия случай не е такъв – правните основания на
съединените искове са сходни. При това присъждане на
възнаграждение и по двата е иска е изключено, доколкото се
уважава само един. Следва да се присъди възнаграждение
само по уважения предпочитан иск. Адвокат Д. посочва, че
сумата***** лева е минималната съгласно приетата от
Адвокатурата Наредба. Наредбата не е задължителна за съда.
Съдът, като съобрази стандартния тип на казуса, направеното
от ответната страна признание продължителността на спора,
намира, че на адвокат Д. следва да се присъди
възнаграждение в размер на *****лева.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА съгласно признание на ответната страна
за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за потребителски кредит №
*****, сключен на 23.01.2023г. между "МАКРОАДВАНС" АД
ЕИК *********и К. Л. К. ЕГН **********.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца *****лева
разноски.
ОСЪЖДА ответника да заплати по бюджета на
Софийски районен съд ****** лева такса.
ОСЪЖДА оответника да заплати на адвокат А. Д. от САК
***** лева възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5