Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1029 12.07.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
трети юни две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Г. Драганова, с участието на прокурор
Христо Колев от Окръжна прокуратура- Бургас, като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 546 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по повод постъпила жалба от „РДК
РЕГИОНАЛНА ДИСТРИБУЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 60А, представлявано
от управителя М.К.Михов, против ревизионен акт №
Р-02000219004694-091-001/19.11.2019г., издаден от Мария Христова
Минчева-Бораджиева на длъжност началник на
сектор, възложил ревизията, и Димитър Богданов Минчев на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 22/30.01.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, поради неправилно прилагане
на материалния закон. Оспорват се констатациите на приходните органи. Твърди,
че стоките са напуснали територията на Република България и на Европейския
съюз, като в хода на проведената ревизия, а и в предходна такава, са събрани
множество доказателства за установяване на това обстоятелство. Наред с това се
сочи, че неправилно е определено от приходните органи мястото на извършване на
доставката. Твърди се, че в ЧМР се съдържат изискуемите реквизити, като се
сочи, че вписването на имената на физическото лице-получател на стоката не е задължителен
реквизит. Наведени са доводи за наличие на материалноправните предпоставки за
прилагане на нулева ставка по отношение на извършения износ по процесните
фактури. По същество се иска отмяна на ревизионния акт.
Производството е висящо
за втори път пред Административен съд Бургас, след като с Решение № 2916 от 04.03.2021
г., постановено по административно дело № 9014/2020 г. по описа на Върховния
административен съд, е отменено постановеното по спора Решение № 940/27.07.2020
г. по адм. дело № 391/2020 г. на АС-Бургас и делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.
Моли за отмяна на ревизионния акт, като подробни съображения излага в писмени
бележки, представени при предходното разглеждане на спора. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна заявява становище за
неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноските по делото.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение
за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореният акт е законосъобразен, тъй
като не е установен получателят на доставката по процесните фактури.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С оспорения ревизионен акт
са определени на жалбоподателя „РДК РЕГИОНАЛНА ДИСТРИБУЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕООД
допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за ревизирания
период в общ размер 441 468.39 лева, като след приспадане на данъчния
кредит за периода е определен данък за внасяне в размер на 21 106.45 лева,
ведно с лихва за просрочие в размер на 2 351.21 лева към датата на
издаване на ревизионния акт. Начисленият допълнителен размер на ДДС за периода произтича
от инвойс фактури №**********/26.09.2018 г. и № **********/28.09.2018 г. с
получател ООО „Техно-ТТ“, гр. Калининград, Руска федерация. Прието е от
приходните органи, че неправомерно е определена от дружеството нулева данъчна
ставка по посочените фактури, тъй като не е извършен износ на стоки, респ. няма
реално осъществени доставки към руския клиент, поради което на основание чл.
82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 17, ал. 2 и чл. 26,
ал. 1 от ЗДДС е прието, че ДДС по фактурите следва да се начисли в пълен размер
от доставчика, т.е. ревизираното дружество.
Проведеното ревизионно
производство е второ по ред, след като с решение № 128/15.07.2019 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ
на НАП е отменен ревизионен акт № Р-02000219004694-091-001 от 08.05.2019 г. и
производството е върнато за събиране на допълнителни доказателства. Събраните в
хода на предходната ревизия доказателства са надлежно приобщени към
ревизионната преписка с протокол № Р-02000219004694-ППД-001/17.09.2019 г. (л. 80).
При провеждане на ревизията
е установено, че „РДК РЕГИОНАЛНА ДИСТРИБУЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕООД е вписано в
Агенцията по вписванията, считано от 31.10.2016 г., с едноличен собственик на
капитала „МКМ-ГРУП“ АД и управител М.К.Михов, с предмет на дейност търговия със
строителни материали и материали за хидроизолация, в т.ч. внос и износ на стоки
от и за Русия, и е регистрирано по ЗДДС считано от 26.08.2010 г. През
ревизирания период дружеството не разполага с търговски обекти. Производител на
стоките, предмет на процесните фактури, е „Рувитекс индъстри“ АД, чийто
представител е управителят на ревизираното дружество.
За процесния период е
подадена от ревизираното дружество справка-декларация по ЗДДС, с която е
деклариран резултат за периода- ДДС за възстановяване в размер на 420 361.93
лева. В нея са включени и облагаеми доставки по процесните инвойс фактури №
**********/26.09.2018 г. с данъчна основа в размер на 1 087 611.64 лв. и №
**********/28.09.2018 г. с данъчна основа 1 119 730.28 лв., отчетени с нулева
данъчна ставка на основание чл. 28 от ЗДДС, за износ на стоки с получател ООО
„Техно-ТТ“, гр. Калининград, Руска федерация, с предмет на доставката „Рувимат
3Д декор“, както следва: 9 346.000 кв.м. с инвойс фактура №
**********/26.09.2018 г. (л. 164) и 9 622.000 кв.м. с инвойс фактура №
**********/28.09.2018 г. (л.167). Във фактурите е отбелязано, че заплащането се
отсрочва със 180 дни от фактурирането. Посочено е място на натоварване гр.
Русе, България, и условия на доставката- FCA- Русе.
В хода на ревизионното
производство са извършени от приходните органи насрещни проверки и са изискани
писмени обяснения и доказателство от ревизираното лице и от трети лица, в т.ч.
насрещни проверки на Михаил Бозбей, Сергей Петрович Великсар, „Булелектрикс“
ЕООД (доставчик на ревизираното лице за процесните стоки), „Булгартранс“ ЕООД
(дружество осъществило транспорт на стоките); изискани са писмени обяснения и
доказателства от „Рувитекс индъстри“ АД (доставчик на „Булелектрикс“ ЕООД за
процесните стоки); изискана е информация от полската администрация, във връзка
с удостоверяване извършения износ на стоките към Русия; извършена е справка в
информационната система на НАП, програмен продукт „Митници“, „Пътни такси и
разрешителен режим“ във връзка установяване преминаванията на превозните
средства, с които е осъществен износът през границата. От задълженото лице са
изискани справка-декларация, оборотни ведомости, главна книга, ЧМР, инвойси,
митнически декларации, договор за доставка на стоки, сключен с ООО „Техно-ТТ“,
гр. Калининград, Руска федерация, спецификации към него, както и писмени
обяснения във връзка с реализирането на декларираните доставки до трета страна.
В изпълнение указанията на
приходните органи са представени от задълженото лице писмени обяснения (на л.
160 и л. 212), с приложени писмени доказателства. Представен е договор за
покупко-продажба № 1/2018/RUS-BG от 01.03.2018 г. (на руски език- л. 214), с
частичен превод на български език (на л. 369), сключен между ООО „Техно-ТТ“-
купувач и ревизираното дружество- доставчик, с който е постигнато между
страните съгласие да бъдат предадени в собственост на купувача стоково-материални
ценности в количество, асортимент и срокове, конкретизирани в спецификации, представляващи
неразделна част към договора (непредставени в хода на ревизията), при
задължение на купувача да приеме стоките и да ги заплати. Представени са също съобщения
за потвърждаване на износа, опаковъчни листи, международни товарителници,
договор за доставка от 01.09.2018 г., сключен с „Булелектрикс“ ЕООД, счетоводни
документи, споразумения за прихващане; оборотна ведомост, извлечение от с/ка
Доставчици, с/ка Клиенти, главна книга за периода м.09.2018 г. (л.149-153), в
които по отношение на процесните фактури са отразени вземания от ООО „Техно-ТТ“
в размер на 2 207 341.92 лева, непогасени в края на периода, както и
възникнало задължение към „Булелектрикс“ ЕООД в размер на
2 607 563.52 лева, частично погасено.
Към фактурите за процесните
доставки са приложени придружаващи документи за износа- съобщения за
потвърждаване на износа, опаковъчни листи, международни товарителници, каквито
са представени и от вписания в ЧМР превозвач „Булгартранс“ ЕООД, както следва:
- към фактура № **********/26.09.2018 г. (л.
164)- опаковъчен лист № ********** от 26.09.2018 г. (л.165) с посочено бруто
тегло на стоката 19 900 кг., разпределени в 252 рула, представляващо 9346
кв.м. „Рувимат 3Д декор“ и условия на доставката FCA-
Русе, с място на натоварване- гр. Русе, България; митническа декларация 18PL372020E0035258 (л.165); потвърждение за износ- „Komunikat IE599“, в който са отразени номера на митническата
декларация, изпращача и получателя на стоката, условия на доставката FCA- Русе, крайна дестинация – Русия, дата и час на
излизане – 29.09.2018 г. в 18:03
часа, както и ЧМР от 26.09.2018 г. (л.166 и л. 56);
-
към фактура
№ **********/28.09.2018 г. (л.167)- опаковъчен лист № ********** от 28.09.2018
г. (л.167) с посочено бруто тегло на стоката 20 495 кг., разпределени в 252
рула, представляващо 9622 кв.м. „Рувимат 3Д декор“ и условия на доставката FCA- Русе, с място на натоварване – гр. Русе, България;
митническа декларация 18PL372020E0037688 (л.168); потвърждение за износ- „Komunikat IE599“, в който са отразени номера на митническата
декларация, изпращача и получателя на стоката, условия на доставката (FCA- Русе), крайна дестинация- Русия, дата и час на
излизане – 18.10.2018 г. в 15:21
часа, както и ЧМР от 12.10.2018 г. (л.169).
В двете ЧМР е посочено, че
транспортът е осъществен от „Булгартранс“ ЕООД с автомобил с рег. №
СВ8618АН/С4362ЕС. В тях се съдържат данни за изпращача- ревизираното дружество,
за получателя- ООО „Техно-ТТ“, гр. Калининград, Руска федерация, място на
натоварване- гр. Русе, България, ул. „Тутракан“ 23А, място на доставка-Русия,
гр. Калининград, ул. „Вагонстроителная“ 3-5, посочени са номерата на фактурите,
наименованието на стоката, статистически шифър, бруто тегло, място и дата на
изготвяне- гр. Русе, съответно на 12.10.2018 г. и 26.09.2018 г., поставени са
подписи и печати от името на изпращача, на превозвача и на получателя.
В писмени обяснения (на л. 59,
74) управителят на „Булгартранс“ ЕООД заявява, че автокомпозицията, извършила
превоза, се състои от влекач с рег. № СВ8618АН, отговарящ на изискванията за
превоз на такъв вид стоки, собственост на дружеството и бордово полуремарке с
рег. № С4362ЕС, управлявани от Сергей Петрович Великсар и Михаил Бозбей.
Заявява също, че дружеството притежава необходимата материално-техническа и
кадрова обезпеченост за извършване на услугата, в подкрепа на което е
представил свидетелство за регистрация на МПС (л.78), Лиценз № 5971 за
международен автомобилен превоз на товари (л.77), както и копие на инвентарна
книга с вписани транспортни средства, в т.ч. участващите в автокомпозицията по
доставка на стоките по процесните фактури (л.346). По отношение на процесния
износ сочи, че транспортът е извършен за сметка на ООО „Техно-ТТ“, за което представя
фактури № **********/28.09.2018 г. (л.71) и № **********/17.10.2018г. (л.67) и
за неустойка № **********/24.11.2018г. (л.69)- престой 8 дни (15-22.10.2018
г.), по които получател е руското дружество ООО „Техно-ТТ“. Заявява, че
транспортът е осъществен от гр. Русе до Калининград, съобразно посоченото в
ЧМР, като лицето, получило стоката, е служител на ООО „Техно ТТ.“ В този смисъл
са и дадените писмени обяснения (напълно идентични) на лицата, извършили
превоза- Великсар и Бозбей (л.117 и л.134), които сочат че лицето, получило
стоката, е представител на ООО „Техно-ТТ“, чието име не им е известно. Двамата
шофьори сочат още, че стоките са напуснали Европейския съюз при ГКПП Бранево,
Полша, като документите за износ са оформени от митническо бюро в Бранево.
С писмените обяснения на
управителя на „Булгартранс“ ЕООД са представени разрешения № 0330151 (л.75) и №
0329499 (л.62 и 61) от Министерството на транспорта на Руската федерация. В
първото от тях е отбелязано, че на 29.09.2018 г. през Мамоново 2,
автокомпозицията с рег. № СВ8618АН /С4362ЕС е влязла на територията на Русия с
товар- Рувимат D15
с бруто тегло 19 900 кг. с пункт на натоварване- България, гр.
Русе и пункт на разтоварване- Русия, Калининград, и същата автокомпозиция е
напуснала територията на Русия през Т/П МАПП- Чернишевская на 05.10.2018 г. с
товар- Рувимат с бруто тегло от 19 900 кг., място на натоварване- Русия,
Калининград и място на разтоварване- България, гр. Русе. В разрешение № 0329499
(л.62 и 61) е отразено, че автокомпозицията с рег. № СВ8618АН /С4362ЕС е влязла
на територията на Русия на 18.10.2018 г. през Мамоново 2, с товар- Рувимат с
бруто тегло
20 495 кг. с пункт на натоварване-
България, гр. Варна и пункт на разтоварване- Русия, Калининград, и същата
автокомпозиция е напуснала територията на Русия през Т/П МАПП- Чернишевская на
23.10.2018 г., без товар, с посочено направление: Русия, Калининград- България,
гр. Шумен.
При извършена от приходните
органи справка в информационната система на НАП, ПП „Митници“ (л.275-281), е
установено, че товарен автомобил с рег. № СВ8618АН/С4362ЕС е напуснал България
на 27.09.2018 г. през ГКПП Русе Дунав мост с водач Сергей Великсар и вид на
превозваната стока- текстилни артикули, облекла, обувки с тегло 19 900 кг,
както и на 13.10.2018г. през ГКПП Дунав мост ІІ- Видин с водач Сергей Великсар
и вид на превозваната стока- разни видове изделия с тегло 21 т. Установено е
също влизане на територията на страната на 07.10.2018 г. през ГКПП Русе Дунав
мост с регистриран товар 19 800 кг.- дървен материал и изделия от дърво,
както и на 28.10.2018 г. през Русе Дунав мост с регистриран товар 7.500 кг.
дървен материал и изделия от дърво.
В хода на ревизията е изпратена
по реда на чл. 7 от Регламент 904/2010/ЕС молба за административно
сътрудничество до данъчната/приходна администрация на Полша (л.254-260). В отговор
от полската администрация е посочено, че съгласно дадените обяснения от митническия
представител на „РДК- Руска дистрибуционна компания“ ЕООД в Полша- „S.C. KA-BRO
KASZA PIOTR, BROCHOCKI RADOSLAW,ROJECKI JERZY“ декларациите по процедурата за
износ са направени в електронната система AES и износът е потвърден от
митническата служба на граничния пункт в Полша, като към отговора са приложени
разпечатки от системата- митнически декларации (декларация IE529), и
потвърждения за износ (Декларация IE599), както и вида на стоките предмет на
износа- полимерни мембрани RUVIMAT 3D DECOR, с брутно тегло 19900,000 кг.
При провеждане на ревизията
е установено, че стоките, предмет на декларирания износ са придобити от „РДК
РЕГИОНАЛНА ДИСТРИБУЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕООД по силата на договор с „Булелекрикс“
ЕООД от 01.09.2018 г. за доставка на стоки (л.367), с фактури № **********/26.09.2018г.
на стойност 1037 406.00 лева за закупени 9 346.000 кв.м. „Рувитекс 3Д
декор“ и № **********/28.09.2018 г. на
стойност 1 068 042.00 лева за закупени 9 622.000 кв.м. „Рувимат 3Д
декор“. Доставките са отразени по сметка „Стоки на склад“, видно от приложеното
(на л.161) извлечение от аналитичен дневник. От своя страна „Булелектрикс“ ООД
е закупило стоката от „Рувитекс Индъстри“ АД, с договор за доставка от
10.09.2018 г. (л.88). При извършена насрещна проверка на последното са
представени три фактури за периода м.09.2018 г.: фактура №
**********/26.09.2018 г. (л.87) на стойност 1 028 060.00 лева и ДДС
205 612.00 лева, за закупени от „Булелектрикс“ ООД 9346 кв.м. „Рувимат 3Д
декор“, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата, с посочено място
на предаване на стоката- гр. Русе, ул. „Тутракан“ 23А, склад на продавача (л.88);
фактура № **********/28.09.2018г. (л.85) на стойност 1 058 420 лева и
ДДС 211 684.00 лева, за закупени от „Булелектрикс“ ООД 9622 кв.м. „Рувимат
3Д декор“, ведно с приемо- предавателен протокол от същата дата- гр. Русе, ул.
„Тутракан“ 23А, склад на продавача (л.86); фактура № **********/28.09.2018г. (л.86)
на стойност 65 520.00 лева и ДДС 13 104.00 лева, за закупени от „Булелектрикс“
ООД 10 080 кв.м. „Рувимат Д15“, ведно с приемо- предавателен протокол от същата
дата- гр. Русе, ул. „Тутракан“ 23А, склад на продавача (л.87). Видно от
представената справка за аналитични салда по сметка 3031 „продукция на склад“
(л.93) през м.09.2018 г. „Рувитекс Индъстри“ АД е отразило следните салда: от
стока „Рувимат Д15“- произведено за периода количество 11 600 кв.м. и
изведено количество 10 959 кв.м.; за стока „Рувимат 3Д декор“- произведено
за периода количество 18 980 кв.м. и изведено количество 18 968
кв.м.; като и за двете произведени стоки в началото на периода не е имало
налични количества на склад. В аналитичната справка е посочено още, че за
процесния период „Рувитекс Индъстри“ АД е заприходило в склада 8 700 кв.м.
„Рувитекс 3Д декор“ и извело от склада същото количество (такава стока е
посочена в отразените в счетоводството на ревизираното дружество фактури като
закупена от „Булелектрикс“ ООД през същия период, но с посочено количество
9 346 кв.м.). Видно от представената справка от главна книга по сметка
7011 „Приходи от продажба на продукция“ (л.97) и сметка 45321 „начислен данък
за продажбите“ (л.98), в счетоводството на проверяваното дружество са отчетени
фактурите, с които са закупени от „Булелектрикс“ ООД стоките от „Рувитекс
Индъстри“ АД- фактура № **********/26.09.2018 г. (л.87), фактура № **********/28.09.2018г.
(л.85) и фактура № **********/28.09.2018г. (л.86). В дадените от управителя
писмени обяснения (л.84) е посочено, че дружеството разполага с производствен
капацитет от 60 000 кв.м. на денонощие от предлаганите артикули, след
снабдяване с необходимите продукти.
Фактурите за извършените
покупко-продажби са отразени в дневниците за продажби на двете дружества доставчици-
„Рувитекс Индъстри“ АД и „Булелектрикс“ ООД. За погасяване задълженията по тях
са сключени споразумения за прихващане от 10.10.2018 г. (л.89), две
споразумения от 31.12.2018 г. (л.90 и л.92), 08.10.2018 г. (л.91), 21.12.2018
г. (л.161), 11.10.2018 г. (л.162), 31.12.2018 г. (л.164). Относно процесните
фактури за извършен износ от ревизираното дружество към ООО „Техно-ТТ“, гр.
Калининград, Руска федерация, не са представени доказателства за извършено
плащане. Според данните от представената извадка от главна книга на „РДК
РЕГИОНАЛНА ДИСТРИБУЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕООД, персонални салда по сметка „Клиенти“,
стойностите по процесните фактури са осчетоводени като възникнали вземания от
получателя по тях, но няма отразяване в същия период за погасяване на вземането,
не са представени и доказателства за извършено по-късно плащане.
Въз основа на така
установените данни е формиран от приходните органи извод, че не са изпълнени
изискванията на чл.21 от ППЗДДС, вр. чл.28 от ЗДДС, тъй като представените от ревизираното
дружество ЧМР не съдържат нужната информация (къде, кога и от кого са получени
стоките) и не е доказано реалното извършване на износ. Прието е, че сключеният
между ревизираното дружество и ООО „Техно-ТТ“ договор за покупко-продажба № 1
от 01.03.2018г. съдържа противоречиви клаузи: в т. 4.1 е посочено, че условието
на доставката е FCA- пункт на експедиция съгласно INCOTERMC 2010, което се
определя съобразно спецификациите към договора, каквито не са представени;
съобразно т. 4.2 от договора стоката се счита за приета от момента на предаване
на стоката и подписване от купувача на международна стоково-транспортна
товарителница (ЧМР); в т. 4.3 от договора е посочено, че правото на собственост
върху стоката се придобива от момента на получаване от купувача или негов
упълномощен представител в склада на доставчика; в т. 4.4 е прието, че рискът
от случайна загуба, повреда или унищожаване преминава от доставчика към
купувача в момента на изпълнение от доставчика на задълженията по доставката в
склада на доставчика. С оглед съдържанието на тези договорни клаузи е прието от
приходните органи, че договорът не въвежда яснота относно мястото и времето на
изпълнение на доставка, доколкото за тях са предвидени различни условия. На
основание чл.17, ал.2 от ЗДДС е прието, че място на изпълнение при доставка на
стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето
лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката
или започва превозът и към получателя, и за доставките, документирани с
процесните инвойс фактури №**********/26.09.2018г. и № **********/28.09.2018г.,
собствеността върху стоката е прехвърлена на територията на България, в гр. Русе. Прието е, че
декларираният износ на стоки не е реално извършен към руския клиент, поради
което и на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.17, ал.2 и чл.26, ал.1 от ЗДДС
е начислен допълнителен ДДС в общ размер на 441 468.39 лева за данъчен
период от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г.
С Решение № 22/30.01.2020
г. на директора на дирекция „ОДОП“ оспореният ревизионен акт е изцяло
потвърден. В решението е посочено, че доставчикът следва да разполага с
документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДС, доколкото се касае за доставка на стоки
на територията на страна, която не е член на Европейския съюз. Изцяло са
възприети изводите на ревизиращия екип за противоречие в клаузите на сключения
договор за доставка. В допълнение е отбелязано, че неяснота относно предмета на
доставките се установява и в договорите, сключени между ревизираното лице и
неговия доставчик („Булелектрикс“ ЕООД), както и между последния и неговия
доставчик („Рувитекс индъстри“ АД), като трите изследвани договора са с
идентично съдържание и липсва конкретизация на договорените за доставка стоки. Наред
с това е констатирано от решаващия орган, че към момента на сключване на договора
между ревизираното дружество и „Булелектрикс“ ЕООД, последното все още не е
придобило от производителя стоките, предмет на процесните фактури („Рувитекс
индъстри“ АД). При тези данни е прието, че договорите между трите дружества са
сключени формално и не удостоверяват реално извършване на доставки. Въз основа
на данните от счетоводните документи, представени от „Рувитекс индъстри“ АД, и писмените
обяснения на управителя на дружеството, е формиран извод, че не е възможно за
периода от 10.09.2018 г. (датата на сключване на договора между „Рувитекс
индъстри“ АД и „Булелекрикс“ ЕООД) до датата, на която се твърди, че е извършен
износът, да се произведе фактурираното количество стоки, доколкото в началото
на м.09.2018 г. няма заприходени количества в склада на производителя. Посочено
е още, че представените споразумения за прихващане между трите дружества не
удостоверяват плащане на цената по договора, сключен между ревизираното
дружество и ООО „Техно-ТТ“, както и че не са представени доказателства с тях да
се прихващат задължения за реално извършени доставки. Отбелязано е, че
представените ЧМР не съдържат необходимите данни- не са посочени физическите
лица, положили подписи за превозвача и за получателя, и те не могат да се
приемат за документи по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ППЗДДС, удостоверяващи реалното
получаване на стоките от последния. При извършена справка в интернет е
констатирано, че руското дружество действително е регистрирано на сочения в ЧМР
адрес, но не разполага със складови помещения и е с предмет на дейност „съвети
относно бизнеса и мениджмънта“. Прието е, че реален износ на стоките, предмет
на процесните фактури, не се доказва и от представените разрешения № 0330151 (л.75)
и № 0329499 (л.62 и 61), издадени от Министерството на транспорта на Руската
федерация, като в първото от тях е налице несъответствие досежно вписаната
стока с тази по съответната фактура и при напускане на територията на Русия
превозното средство е натоварено със същата стока, а относно второто разрешение
е установено и несъответствие в пункта за натоварване при износа- гр. Варна.
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че ЗВР №
Р-02000219004694-020-001/19.07.2019 г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-02000219004694-020-002/18.09.2019
г. са подписани от Мария Христова Минчева-Бораджиева с валиден електронен
подпис; Ревизионен доклад № Р-02000219004694-092-001/30.10.2019 г. е подписан
от Донка Танева Николова и Димитър Богданов Минчев с валидни електронни подписи;
Ревизионен акт № Р-02000219004694-091-001/19.11.2019 г. е подписан от Мария
Христова Минчева-Бораджиева и Димитър Богданов Минчев с валидни електронни
подписи. В заключението е посочено, че документите са връчени електронно чрез
системата на НАП- ИС „Контрол“, както следва: ЗВР №
Р-02000219004694-020-001/19.07.2019 г. на 25.07.2019 г., Заповед за изменение
на ЗВР № Р-02000219004694-020-002/18.09.2019 г. на 24.09.2019 г., Ревизионен доклад
№ Р-02000219004694-092-001/30.10.2019 г. на 31.10.2019 г. и Ревизионен акт №
Р-02000219004694-091-001/19.11.2019 г. на 19.11.2019 г., за което са издадени и
съответните удостоверения за извършено връчване.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният ревизионен акт е
издаден от материално и териториално компетентен орган, овластен с нормата на
чл. 119, ал.2 от ДОПК. Издаден е в предвидената от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити по 120 от ДОПК, в т.ч. фактически и правни
основания за издаването му, изложени подробно както в РА, така и в съставения
ревизионен доклад, представляващ неразделна част от него.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателят
е надлежно уведомен чрез системата на НАП ИС „Контрол“ за издадената Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219004694-020-001/19.07.2019 г., изм. със Заповед
за изменение на ЗВР № Р-02000219004694-020-002/18.09.2019 г., като е
предоставена на същия възможност да представи писмени обяснения и документи,
отнасящи се до обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното
производство. Ревизията е извършена, след отмяна на ревизионен акт №
Р-02000219004694-091-001/08.05.2019 г. с решение № 128/15.07.2019 г. на
директора на дирекция „ОДОП“, като в проведеното производство са изяснени
релевантните факти и са формирани обосновани изводи.
Според настоящия съдебен състав
ревизионният акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби.
Според дефиницията, дадена с
нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото
на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго
право на разпореждане със стоката като собственик. Всяка доставка на стока, когато
е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията
на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от
данъчно задължено лице, представлява облагаема доставка, освен в случаите, в
които ЗДДС предвижда друго (чл.12, ал. 1 от ЗДДС). Доставката е облагаема с
нулева ставка, когато стоките се изпращат или превозват от място на територията
на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика (чл.28,
т.1 от ЗДДС), или се изпращат или превозват от място на територията на страната
до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е
лице, което не е установено на територията на страната (чл. 28, т. 2 от ЗДДС). Съгласно
чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС в случаите, когато стоките се изпращат или превозват до
трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона
доставчикът следва да разполага със следните документи: 1) митнически документ,
в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след
потвърдено напускане на стоките от митническо учреждение на напускане или друг
документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се
подава митнически документ, съгласно митническото законодателство (редакция към
момента на процесните доставки, ДВ бр. бр. 24 от 2017 г); 2) фактура за доставката; 3) документ за превоза на тези стоки. Следователно,
необходимо е да се установи реално извършена доставка извън митническата
територия на Европейския съюз и наличие на изискуемите от чл. 21, ал. 1 от
ППЗДС документи. Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК, в тежест на жалбоподателя
е да установи в настоящото производство, че доставките, за които са съставени
притежаваните от него данъчни фактури, действително са извършени.
За установяване на твърденията
си за осъществен износ жалбоподателят представя инвойс фактури №**********/26.09.2018
г. и № **********/28.09.2018 г. и договор от 01.03.2018 г. за доставка на
стоки, сключен с ООО „Техно-ТТ“, сочено във фактурите като получател. Представя
също митнически декларации, в които е посочен като износител, както и превозни
документи- ЧМР и други документи във връзка с превоза на стоките, в т.ч.
фактури за заплатени от получателя транспортни разходи.
В представения договор от
01.03.2018 г., сключен между жалбоподателя и ООО „Техно-ТТ“ (превод на л. 369),
стоките, предмет на доставката, не са индивидуализирани. С него доставчикът поема
задължение да предаде в собственост на купувача стоково-материални ценности в
количество, асортимент, стойност и срокове, посочени в Спецификации- неразделна
част от договора. Спецификациите не са представени от жалбоподателя нито в
ревизионното, нито в съдебното производство, и не са установени съществените
елементи на договор за покупко-продажба. Липсват каквито и до било данни за
осъществена комуникация между двете дружества и за направена поръчка от страна
на руското дружество за описаните в процесните фактури стоки. Не са представени
и доказателства за извършени плащания по процесните фактури- извлечения от
банкови сметки, счетоводни записвания, споразумения за прихващане и др.
От данните по делото е видно, че
жалбоподателят не разполага със склад и с наличности от стоките, предмет на
доставките. Според данните от представените фактури № ********** и № **********, издадени от „Булелектрикс“ ООД
съответно на 26.09.2018 г. и 28.09.2018 г., на посочените дати са закупени от
жалбоподателя 9 622.000 кв.м. „Рувимат 3Д декор“. От своя страна доставчикът
„Булелектрикс“ ООД е придобил стоката от „Рувитекс Индъстри“ АД съгласно
договор за доставка от 10.09.2018 г. Прави впечатление, че управител на дружеството-жалбоподател
и на производителя „Рувитекс индъстри“ АД е едно и също лице, но сделките се
сключват с участието на трето дружество- „Булелектрикс“ ЕООД, като стоките не
напускат склада на производителя „Рувитекс индъстри“ АД (при износа те са
натоварени в този склад). Според данните от представената справка за аналитични
салда по сметка 3031 „продукция на склад“, през м.септември 2018 г. „Рувитекс
Индъстри“ АД не разполага с наличност от стоката на склад, а с оглед данните за
производствения капацитет, съдържащи се в писмените обяснения на управителя на
дружеството, от датата на сключване на договора с „Булелекрикс“ ЕООД до датата
на износа дружеството не би могло да произведе фактурираното количество стоки. Между
трите дружества няма реално заплащане на стоки, а взаимоотношенията им са
уредени със споразумения за прихващане.
Съгласно разпоредбата на чл. 9,
§ 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, ЧМР
като транспортен документ удостоверява, до доказване на противното, условията
на договора и получаването на стоката от превозвача, като в останалата си част
товарителницата има характер на частен документ. В кл. 24 на представените по
делото ЧМР, съставени на 26.09.2018 г. (л.166 и л. 56) и на 12.10.2018 г.
(л.169), е положен подпис на физическо лице и печат на дружеството- получател
ООО „Техно-ТТ“. Не е отбелязано кое е лицето, положило подписа при получаване
на стоките по доставките, нито е индивидуализирано мястото на получаването им.
Данни в тази насока не се съдържат и в обясненията на двамата шофьори, за които
се сочи от превозвача, че са осъществили превоза. Други доказателства за
получаване на стоките от страна на руското дружество не са ангажирани (липсват
приемо-предавателни протоколи, потвърждения и др.).
Според данните от представените митнически декларации и
потвърждения за износ- „Komunikat IE599“ (с вписани номер на митническа
декларация, изпращач и получател на стоката, условия на доставката, крайна
дестинация, дата и час на излизане), стоките по процесните доставки са напуснали
митническата територия на Съюза през Полша и са влезли на територията на Русия
през ГКПП Мамоново 2. В Разрешението с № 0330151 от Министерството на транспорта на Руската
федерация (на л. 75), издадено във връзка с доставката по фактура №**********/26.09.2018
г., обаче е отбелязано, че при напускане територията на Русия към Република
България автокомпозицията е натоварена със същото количество стока- 19 900
кг. „Ruvimat“. Такива данни се съдържат и в извършената справка
в информационната система на НАП, ПП „Митници“ (л.275-281), според която на
07.10.2018 г. (два дни след напускане територията на Русия въз основа на Разрешение
№ 0330151), същата автокомпозиция, със същия шофьор- Сергей Великсар, е
преминала границата на Република България през ГКПП Русе- Дунав мост с
регистриран товар 19 800 кг., деклариран като „дървени изделия“ (в справката на
НАП, ПП „Митници“, товарът на композицията при напускане територията на
Република България е обозначен като 19 900 кг. текстилни артикули, облекла
обувки). Както при износа, така и при вноса, е налице несъответствие между
декларирания товар на българската граница и този, заявен пред митническите
органи на Полша и Руската федерация. Тези данни поставят под съмнение реалното извършване
на отразените в процесните фактури доставки и сочат, че изнесената през Полша
към Русия стока не е доставена на получателя, а отново е внесена на територията
на Република България.
Сходни са обстоятелствата и във
връзка с доставката по фактура № **********/28.09.2018 г. В Разрешение № 0329499,
издадено за доставката на стоки с брутно тегло 20 459 кг., е посочено място
на натоварване гр. Варна, което не съответства на отразеното в останалите
документи за доставката място на натоварване в гр. Русе. В разрешението е отбелязано,
че автокомпозицията напуска територията на Русия без товар, но според данните
от извършената справка в информационната система при тази доставка композицията
е преминала границата на Република България през Дунав мост ІІ- Видин на
13.10.2018 г. с товар 21 тона, без посочено наименование и се е върнала на
територията на България на 28.10.2018 г. с товар 7.500 кг., деклариран като
дървен материал и изделия от дърво, като при влизане на територията на
Република България е избран по-отдалеченият пункт- КГПП Дунав мост ІІ- Видин. По
отношение на тази доставка не са представени потвърждения от страна на
посредника, оформил стоките за освобождаване от митнически режим в Полша- „S.C.
KABROKASZA PIOTR, BROCHOCKI RADOSLAW, ROJECKI JERZY“ PL5821611434, каквато
информация е получена по реда на административното сътрудничество по отношение
на доставката по фактура **********/26.09.2018 г., макар запитването да е
отправено за двете спорни фактури.
При тези данни съдът счита, че извършването на
фактурираните доставки към ООО
„Техно-ТТ“ не е доказано по изискуемия от процесуалния закон начин- напротив,
налице са данни за връщане на стоките на територията на Република България. Ето
защо, поради отсъствие на изискуемите от чл. 28 и чл. 21, ал. 1 от ЗДДС
материалноправни предпоставки за прилагане на нулева данъчна ставка за ДДС, жалбата
се явява неоснователна и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК следва да се
отхвърли.
С оглед формирания извод за
неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 161,
ал. 1 от ДОПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в
общ размер 12 366 лева, от които 1 700 лева заплатена държавна такса за
касационно оспорване, 260 лева заплатен депозит за вещо лице и 10 406 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „РДК РЕГИОНАЛНА ДИСТРИБУЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ №
60А, представлявано от управителя М.К.Михов, против Ревизионен акт №
Р-02000219004694-091-001/19.11.2019г., издаден от М. Х. М.-Бораджиева на длъжност началник сектор, възложил
ревизията и Д. Б. Минчев
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, ръководител на
ревизията, потвърдена с Решение № 22/30.01.2020г. на директора на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „РДК РЕГИОНАЛНА ДИСТРИБУЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕООД с
ЕИК ******** да заплати на дирекция „ОДОП„- Бургас при ЦУ на НАП сумата от 12 366.00
(дванадесет хиляди триста шестдесет и шест) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчване на съобщението.
СЪДИЯ: