Решение по дело №143/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.197,ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Делото е образувано по жалба на „Марина Интернешанъл“ ЕООД  със седалище и адрес на управление-гр.Видин, против Решение №40/06.02.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С190005-022-0000502/15.01.2019г. , издадено от Публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин. Твърди се в жалбата, че решението  е незаконосъобразно, тъй като с решение АС-Велико Търново вече се е произнесъл по законосъобразността на наложената мярка. Сочи се също така , че сумата по посочения договор се оспорва по две дела. Сочи се, че е безспорен фактът, че фирмата има задължения, но не е отказала да плаща, както и че са предложени обезпечения с висока стойност като гаранция, че при възможност ще се изплатят задълженията. Иска се от съда да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно. 

Ответникът по делото , чрез процесуалния си представител , оспорва жалбата. Сочи , че дружеството има големи задължения, като предприетите действия са с оглед събиране на вземанията на държавата. Сочи, че стойността на вещите, представени като обезпечение, е незначителна, като същите на практика са непродаваеми. Сочи също така, че съгласно решение на МС, което е представено, следва всички разпоредители с бюджетни средства да отразят в нарочен регистър всички плащания , които предстоят, въз основа на което НАП са длъжни да наложат запор на отразените вземания. Иска се от съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че по отношение на дружеството жалбоподател е образувано изпълнително дело /ИД/ № **********/2011г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново за установени публични вземания в общ размер на 491 939,74 лева, от които 310 399,88 лева - главница и 181 539,94 лева - лихва, съгласно справка за задълженията на длъжника по изпълнителното дело.

На основание чл.200, чл.202,ал.1 от ДОПК, от публичния изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново , офис Видин , с ПНОМ изх.№ 1944/2011/000037/08.01.2013г. за обезпечаване събирането на установени и изискуеми публични вземания по ИД са наложени обезпечителни мерки „запор“ върху налични и постъпващи суми в посочените в постановлението банки. Извършен е и опис на движими вещи съгласно протокол за опис от 05.11.2015г. За същите е проведен търг с тайно наддаване съответно на 23.02.2017г. и 27.04.2017г. , на които не са се явили купувачи. При проведен търг на 11.07.2017г. е продадена една от вещите за сумата от 1400 лева.

Видно от приложеното по делото решение № 592/21.08.2018г. на МС , прието на основание чл.7,ал.1 от Закона за публичните финанси, МС е задължил всички разпоредители с бюджет , без тези по бюджета на НС и съдебната власт, задължително да уведомяват НАП и Агенция „Митници“ за сключването на договор на стойност над 30 000 лева - номер и датата на договора, срок на договора, стойност на договора, данни за насрещната страна по договора, банкова сметка, ***., както и за всяко предстоящо плащане. В изпълнение на посоченото Решение на МС в създадената за обезпечаване прилагането на решението в информационна система „РМС-плащания“ е регистриран договор със системен вх.№ 99556 от дата 13.12.2018г. от Общинско предприятие „Пазари и паркинги“ - Видин с насрещна страна „Марина интернешанъл“ ЕООД с дата, срок на договора и стойност на договора – 101 500 лева. Не  е регистрирано предстоящо плащане по договора.

Във връзка с постъпилото уведомление от ИС “РМС-плащания“ с изх.№ ********* от 13.12.2018г. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки  изх.№ С1900005-022-0000502/15.01.2019г. старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин , като е взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнителното дело е наложил запор върху горното вземане на длъжника от третото лице. Посочено е в постановлението, че запорът се налага въз основа на признание на третото лице и постъпилото уведомление в информационна система „РМС-плащания“ .

С Решение № 40/06.02.2019г. Директорът на ТД на НАП - Велико Търново е оставил без уважение подадената от задълженото лице жалба и е потвърдил постановлението за налагане на обезпечителната мярка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, в срока по чл.197,ал.2 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.  

Съгласно чл.195,ал. 3 от ДОПК, обезпечителните мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител. Същото подлежи на оспорване по реда на чл.197 от ДОПК. Разпоредбата на чл.197,ал.1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок от получаването на жалбата. В настоящото производство съдът следва да извърши преценка дали при издаването на решението на Директора на ТД на НАП и Постановлението на публичния изпълнител са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност, изискването за форма, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.

В случая Решение № 40/06.02.2019г., е издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, компетентен орган съобразно чл.197,ал.1 от ДОПК, в 14-дневен срок от подаване на жалбата. Решението е издадено в предвидената форма. Обжалваното по административен ред Постановление също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП - Велико Търново, определена съгласно чл.8,ал.1,т.2 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.167,ал.1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал.1 задължителни реквизити.

Същото обаче, ведно с обжалваното постановление, са издадени в несъответствие с приложимите материално-правни норми.

Съгласно чл.195,ал.1 и ал.2 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. От доказателствата по делото, безспорно се установява, че по смисъла на чл.162,ал.2,т.1 и т.6 от ДОПК са налице установени и изискуеми публични задължения на дружеството -жалбоподател за сумата от 479 842,00 лева, спрямо които стойността на запорираните движими вещи е явно незначителна. Видно е и че изпълнителното производство е от 2011г. Видно е и че наложените обезпечителни мерки от 2013г.-запор върху налични и постъпващи суми в банкови сметки, не са дали резултат. Горното сочи, че е налице обезпечителна нужда съобразно приетото от публичния изпълнител. Нуждата от налагане на обезпечителни мерки се определя съобразно размера на публичното задължение и на възможността в този си размер същото да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника. В настоящата хипотеза несъмнено наличното имущество и наложени обезпечителни мерки не са довели до изпълнение на задълженията на длъжника, което сочи на наличие на обезпечителна нужда, поради което развитите доводи в жалбата в обратната насока са изцяло неоснователни.

Съгласно чл.202,ал.2 от ДОПК обаче запор може да бъде наложен не върху всяко вземане от третото лице, а само върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение, т.е същото е безспорно установено по основание и размер, а изискуемо е вземането с настъпил падеж. В случая публичният изпълнител е наложил запора, като е посочил, че е налице признание на вземането на третото лице. Съгласно чл.230,ал.2 от ДОПК вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.

В случая по делото не са представени доказателства за признание на вземането на третото лице, каквото е посочено като налично в постановлението на публичния изпълнител.

По делото е представено уведомление само Приложение №1 за регистриран договор от ОП „Пазари и паркинги“ с насрещна страна „Марина интернешанъл“ ЕООД, съдържащо номер на договор с възложителя /липсват данни за възложителя/, дата на договор, срок на договор, стойност на договор и банкова сметка ***. Така посоченото уведомление представлява регистрация на сключен договор от ОП „Пазари и паркинги“ с „Марина интернешанъл“ЕООД, в изпълнение на задължението на разпоредителите с бюджетни средства по посоченото по-горе Решение на МС да регистрират всички сключени договори с трети лица над определена стойност. Горното обаче не се възприема от съда за признание на вземане на длъжника от третото лице по смисъла на чл.230,ал.2 от ДОПК, тъй като не представлява изрично волеизявление на оправомощен представител на третото лице, направено пред публичния изпълнител за наличие на вземане на длъжника от него. В случая такова изявление от оправомощено лице не е направено. Още повече, че по делото не са ангажирани доказателства, но е посочено и от двете страни по делото, че са налице висящи съдебни производства по така регистрирания договор. Предвид липсата на волеизявление по смисъла на чл.230,ал.2 от ДОПК от Кмета на Община Видин /вероятна страна по регистрирания договор/, респ. управителя на ОП“Пазари и паркинги“ в случай на предоставени такива правомощия с оглед разпоредбата на чл.11,ал.11 от ЗПФ, относно съществуването на вземане в посочения размер, не са налице предпоставките на чл.202,ал.2 от ДОПК за налагане на обезпечителната мярка –запор върху вземането на длъжника от трето лице.

Действително посоченото решение на МС задължава публичния изпълнител да предприеме действия по налагане на запор, но при спазване на разпоредбите на ДОПК. В случая чл.202,ал.2 от ДОПК изрично изисква ликвидност или изискуемост на вземането, които алтернативно е следвало да бъдат установени от публичния изпълнител преди налагане на обезпечителната мярка.

 Предвид гореизложеното обжалваното решение, с което е потвърдено постановлението на публичния изпълнител е незаконосъобразно. В същото са изложени обстойни мотиви относно обезпечителната нужда, но не и относно необходимостта от установяване на ликвидност или изискуемост на вземането на третото лице съгласно чл.202,ал.2 от ДОПК. Същите не са установени от публичния изпълнител, което налага отмяна на обжалваното постановление .

Разноски по делото не са поискани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, вр. с чл. 144,ал.1 от ДОПК съдът

 

                                         РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 40/06.02.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 1254/28.01.2019г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Видин на „Марина интернешанъл“ ЕООД-гр.Видин и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С190005-022-0000502/15.01.2019г., издадено от Публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Велико Търново, ИРМ Видин.

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С190005-022-0000502/15.01.2019г., издадено от Публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Велико Търново, ИРМ Видин.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: