Присъда по дело №372/2020 на Районен съд - Севлиево

МОТИВИ:
Подсъдимият С. М. И. от с.Дамяново, общ.Севлиево е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.355, ал.2, предл.трето във вр. с ал.1 от НК,
за това, че за времето от 11,00 часа до 12,30 часа на 16.04.2020 г., в с.Дамяново,
общ.Севлиево, нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест
по хората, определени със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на осн. чл.63 от Закона за здравето
и чл.29, ал.1 от Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести, като в качеството на лице по т.II.1 от Заповедта, поставено под
карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. № ДМ-II-312 от 06.04.2020 г.
на РЗИ-Видин, не изпълнил задължението да не напуска адреса, на който е посочил, че
ще пребивава – с.Дамяново, общ.Севлиево, ****, за посочения в предписанието 14-
дневен срок, считано от 06.04.2020 г. до 19.04.2020 г. включително, като деянието е
извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявено
на осн. чл.84, т.12 от Конституцията на Република България с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр.22 от 13.03.2020 г. и Решение на
Народното събрание от 03.04.2020 г., с което се удължава срока на обявеното
извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13.05.2020 г.
във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по
безспорен и несъмнен начин.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява, явява се негов
защитник.В съдебните прения отправя молба към съда да признае подзащитния му за
невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
От показанията на свидетелите П. М. Г., Д. С. К., Х. С. Г. и М. К. Ц. и от
останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следното:
Подсъдимият С. М. И. работел като строител в Република Франция.С Решение
на Народното събрание на Република България, обнародвано в бр.22 на Държавен
вестник, на осн. чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, считано от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. било въведено извънредно положение на територията на
страната във връзка с разрастващата се епидемия от COVID-19 и смъртни случаи в
следствие на същата.В последствие с решение на Народното събрание от 03.04.2020 г.
срокът на обявеното извънредно положение на територията на страната бил удължен
до 13.05.2020 г.Със Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на осн. чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21
от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка
с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-
19 на територията на страната, било наредено въвеждането на противоепидемични
мерки.Съгласно т.1 от посочената по-горе заповед всички български граждани и
граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително
пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства,
пристигащи от Китай, Иран, Бангладеш, Индия, Малдиви, Непал, Шри Ланка, Испания,
Италия, Корея, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Франция,
Германия, Нидерландия и Швейцария се поставят под карантина за срок от 14 дни в
1

дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с
предписание на органите на граничния здравен контрол, с изключенията, посочени в т.
1.1 и т. 1.2. от същата.Съгласно т.6 от посочената по-горе Заповед всички лица по т.1 и
5, поставени под карантина били длъжни да не напускат домовете си или мястото за
настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието
срок.С последваща Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването бил изменен текста на т.1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г.,
чието съдържание придобило следният вид: „Всички български граждани и граждани
на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на
територията на Република България и членовете на техните семейства, пристигащи от
държава с регистрирани случаи на COVID-19, се поставят под карантина за срок от 14
дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще
пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол, с изключенията,
посочени в т.1.1 и т.1.2.“.Със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на осн. чл.61, ал.2 и чл.63, ал.1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за
здравето, чл.73 от АПК и чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести, посочените по-горе Заповеди № РД-01-
130/17.03.2020 г. и Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. били отменени.Със същата
Заповед било наредено въвеждането на противоепидемични мерки.Съгласно т.II.1 от
посочената по-горе заповед бил въведен ред за поставяне под карантина, според който
всички лица, които влизат на територията на Република България, се поставят под
карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава с предписание по образец (Приложение № 1) на органите на
граничния здравен контрол.Съгласно т.II.8 от същата заповед всички лица, поставени
под карантина били длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в
което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок, с изключение
на определена категория лица, посочени в т.III, 3.
В началото на месец април 2020 г. подс.И. взел решение да се прибере в
родината си.На 06.04.2020 г. заедно с други лица пристигнал от Република Франция на
ГКПП Видин – Дунав мост.На същата дата от д-р Д.Н.К. – главен експерт в Дирекция
„Медицински дейности“ било издадено Предписание за поставяне под карантина изх.
№ 312/06.04.2020 г.Същото било издадено на осн. Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г.
на Министъра на здравеопазването във вр. с чл.63 от Закона за здравето и чл.29 от
Наредба № 21/2005 г.С него било предписано поставянето под карантина на подс.С. М.
И. , пристигащ от Франция, като лицето да се постави под карантина на адрес: Община
Севлиево, обл.Габрово, с.Дамяново, ****.Като срок за поставяне на лицето под
карантина бил определен такъв от 14 дни.С посоченото по-горе предписание лицето
било задължено да спазва дистанция от минимум 1 м. спрямо хората, с които
съжителства, вкл. престой/спане в отделни помещения, при възможност, редовно
проветряване, ядене по различно време, редовно почистване на дръжки и общи
повърхности, използване на отделни кърпи в банята, миене на ръце преди ядене, след
използване на тоалетната и др.Задължено било при появя на симптоми на COVID-19 да
се свърже незабавно с общопрактикуващия си лекар и/или РЗИ – на телефон.В
предписанието е отразено, че при неизпълнение на предписанието лицето подлежи на
наказателна отговорност съгласно чл.355 от НК, като били посочени и наказанията,
които въпросният текст предвижда за такова деяние.Предписанието било връчено
срещу подпис на подс.И. на 06.04.2020 г. в 12.15 часа.Със същото му бил определен
срок за придвижване до мястото на карантиниране от 7 часа.От страна на подс.И. бил
2

положен подпис и в тази част на предписанието, в която същият заявил, че му е
известна наказателната отговорност по чл.355 от НК за неизпълнение на
предписанието.След връчване на предписанието подс.И. се придвижил до с.Дамяново,
общ.Севлиево и се установил в жилище на **** в същото село.Заедно с него, на
същият адрес, били поставени под карантина С. М. К. и свид.М. К. Ц..Информацията за
лицата, поставени под карантина била предоставяна на регионалните здравни
инспекции, от последните от своя страна я предоставяли на районните управления на
МВР.По този ред информацията за поставяне под карантина на подс.И. била изпратена
до РЗИ – Габрово, а в последствие и до РУ МВР – Севлиево.На 08.04.2020 г., на осн.
чл.64 от ЗМВР, чл.355, ал.1 и ал.2 от НК и контрол по спазване на чл.61, чл.63 и чл.251
от Закона за здравето, било изготвено Разпореждане на полицейски орган.Със същото
на подс.И. било разпоредено да не нарушава наложените му с Предписание №
312/06.04.2020 г. за провеждане задължителни хигиенни и противоепидемични мерки
на РЗИ Габрово за спазване на 14-дневна домашна карантина, във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19
на територията на страната, и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното
събрание извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб.В
разпореждането е посочено, че същото е задължително за изпълнение, освен ако не
налага извършването на очевидно за лицето престъпление.В него е отразено, че е
издадено от свид.Д. С. К. – полицейски инспектор в РУ МВР – Севлиево, но подпис на
полицейският орган липсва.В бланката на посоченото по-горе разпореждане е
отразено, че то е връчено на подс.И., но дата на връчването не е
посочена.Обстоятелството, че то е връчено на подс.И. се установява от свидетелските
показания на свид.К., от които обаче не се установява на коя дата се е случило това.В
същото село, в което се установил подс.И. живеел неговият дядо – М. Х. К..Тъй като
имал здравословен проблем с единият от долните крайници подс.И. помолил своя дядо
да го откара до аптека в гр.Севлиево, откъдето, да си закупи лекарства, за да
предприеме лечение.На 16.04.2020 г. около 11.00 часа подс.И. и дядо му – М.К., с
автомобил, управляван от последният се придвижили от с.Дамяново до
гр.Севлиево.Около половин час след като двамата потеглили за гр.Севлиево, в
изпълнение на задължението им по контрол за спазване на карантината от лица,
поставени под такава, на адреса в с.Дамяново, на който следвало да изпълнява
карантината подс.И., пристигнали свид.П. М. Г. и свид.Х. С. Г., двамата служители на
РУ МВР – Севлиево.При извършената от тях проверка било установено, че подс.И. е
напуснал адреса, на който следвало да бъде изпълнявана наложената му карантина.От
свид.Ц. на полицейските служители било обяснено, че подс.И. имал здравословен
проблем с крака и поради тази причина отишъл до аптека в гр.Севлиево с дядо си, за да
си закупи лекарства.Същевременно свид.Ц. се обадила на дядото на подс.И. и му
обяснила, че полицейски служители извършват проверка.След телефонното обаждане
подс.И., заедно със своя дядо се придвижили обратно до жилището на **** в
с.Дамяново.При завръщането си, подс.И. обяснил на двамата полицейски служители,
че тъй като имал здравословен проблем с крака се наложило да отиде до аптека в
гр.Севлиево, от където да си закупи лекарства за лечение на здравословният
проблем.Същевременно показал на полицейските служители синина на крака си, за да
удостовери, че наистина има такъв проблем, както и лекарствата, които си е
закупил.Преди пристигането на подс.И. от страна на полицейските служители били
снети писмени обяснения от свид.Ц., както и от С. М. К..След завръщането на подс.И.
и дядо му, полицейските служители снели писмени обяснения и от тях.В последствие
от страна на служителите на МВР била изготвена докладна записка за констатираното
3

при извършената проверка.На същата дата – 16.04.2020 г. разследващ полицай при РУ
МВР – Севлиево провел разпит в качеството на свидетел на П. М. Г., като с
извършването на това следствено действие в полицейското управление било
образувано досъдебно производство за престъпление по чл.355, ал.2, предл.трето във
вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, повдигнато на подс.И.,
като го счита за установено и доказано по безспорен и несъмнен начин и отправя молба
към съда да признае същият за виновен и му наложи съответно наказание.
Същевременно, от страна на защитника на подс.И. към съда се отправя молба да
признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото му от
прокуратурата обвинение.В подкрепа на това искане се излагат няколко довода.
Твърди се, че обвинението не е доказано и най-вече от неговата субективна
страна.Деянието не било осъществено от субективна страна така, както е вменено с
обвинителния акт.От страна на прокуратурата се твърдяло, че на подсъдимия му било
известно, че не трябва да нарушава карантина, позовавайки се на заповед РД-01-183 от
06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на РБ във връзка с издадено
предписание за поставяне под карантина.Никъде обаче в посоченото предписание не
било посочено задължението на подсъдимия да не напуска дома си.Изобщо
тълкуването на понятието „карантина“ за първи път се споменавало в т. 47 на
допълнителните разпоредби на Закона за здравето (ЗЗ), което изменение било
извършено с ДВ, брой 44 от 2020 г., влязло в сила на 14.05.2020 г., тоест месец след
инкриминирания период и момента на издаване на предписанието.Същото било и с
термина „изолация“, регламентиран в т. 46 от ЗЗ.При така изложеното подсъдимият не
е имал субективната представя в какво се изразява наложената му карантина, след като
и от съдържанието на самото предписание не се следвали негови задължения за
ненапускане на дома му и обитавано от него местоживеене.Разпоредбите на закона
подлежали на обнародване в Държавен вестник и по този начин се свеждали до
знанието на гражданите, за разлика от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на
Министъра, която не подлежи на обнародване и по делото по никакъв начин не се
установявало тя да е сведена до знанието на подсъдимия.Едва с изменението на ЗЗ,
обнародвано в ДВ брой 44 от 14.05.2020 г. в чл. 60, ал. 12 от същия било упоменато по
какъв начин се свежда до знанието на гражданите издадената заповед.Тя обаче отново
не подлежала на обнародване в ДВ и това обстоятелство поставяло в неравностойно
положение лица, които не използват интернет.От съдържанието на предписанието пък
се установявало, че същото е издадено въз основа на заповед № РД-01-158/ 26.03.2020
г. на Министъра на здравеопазването, тоест по никакъв начин не можело да се извлече
извода, че подсъдимият е имал субективната представа, че нарушава заповед № РД01-
183 от 06.04.2020 г. на министъра, а не заповед №РД-01-158 от 26.03.2020 г.С други
думи в обвинителният акт неправилно била посочена заповедта от 06.04.2020 г.
На следващо място издаденото предписание, цитирано в обвинителния акт, по
никакъв начин не кореспондирало с разпоредбите на закона, същото било изцяло
нищожен акт, поради издаването му от некомпетентно за това лице.Видно от
съдържанието му същото било издадено от д-р Драгомир Николов, заемащ длъжността
главен експерт Дирекция „Медицински дейности“.В хода на ДП обаче не било
установено, че същият е компетентен да издава такова предписание.Това било изцяло в
компетентността на Директорите на съответните РЗИ или на изрично упълномощени
4

от тях лица, каквито данни липсвали по делото.
На трето място, при условията на алтернативност, от страна на защитата на
подсъдимия, се излага твърдението, че в случая е маловажен случай по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК.Подзащитният му бил с добри характеристични данни, неосъждан,
налице била и основателна причина за напускане на дома.Отново алтернативно, към
съда се отправя молба да прецени дели в случая деянието не съставлява
административно нарушение по чл.229, ал.1 от ЗЗ; чл.215, ал.1 от ЗЗ (редакция ДВ,
брой 28, в сила от 13.3.2020 г.) респ. чл. 215б, ал. 1 от ЗЗ (редакция ДВ брой 44, в сила
от 14.5.2020 г., явяващ се по-благоприятен закон във вр. с чл. 2, ал. 2 НК, респ. чл. 212
от ЗЗ, респ. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
В заключение се излага твърдението, че в случая от субективна страна няма
осъществено престъпление тъй като, ако внимателно бъде прочетено съдържанието на
така издаденото предписание, то никъде в него не се съдържало задължение за
ненапускане на адреса.Легалната дефиниция на понятието „карантина“ била дадена
повече от месец след инкриминираното деяние, тоест нямало как да се вмени
субективната представа, че лицето не спазва карантина при условие, че липсва изрично
задължение той да не напуска обитаваното жилище.
Съдът споделя доводите на защитника на подсъдимия по следните съображения.
Нормата на чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е бланкетна и следва да бъде
изпълнена със съдържание с посочване на относимата правна уредба, в случая в
областта на здравеопазването.Същата е запълнена в обвинителния акт по повдигнатото
обвинение със следните конкретизиращи норми, а именно, че подсъдимият е нарушил
мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората, определени
със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
Република България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето и чл.29, ал.1 от
Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести, като в качеството на лице по т.ІІ.1 от заповедта, поставено под карантина с
Предписание за поставяне под карантина изх. № ДМ-ІІ-312/06.04.2020 г. на РЗИ -
Видин, не изпълнил задължението да не напуска адреса, на който е посочил, че ще
пребивава за посочения в предписанието четиринадесет дневен срок – с.Дамяново,
общ.Севлиево, ***, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи - обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020
г. - до 13 април 2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г. и
Решение на Народното събрание от 03.04.2020 г., с което се удължава срока на
обявеното извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13
май 2020 г., във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19.Неразделна част от
тази посочената в обвинителния акт Заповед е Приложение № 1 към т.ІІ, т.1 –
"Предписание за поставяне под карантина".Такова предписание в конкретния случай е
издадено от д-р Д.Н.К. – главен експерт в Дирекция „Медицински дейности“.На първо
място по делото обективно не са установени правомощията на Главен инспектор да
издава процесното предписание.Такова правомощие не е посочено и в Заповедта.В
чл.61, ал.4 от Закон за здравето, в редакцията й, действаща към момента и влязла в
сила от 11.12.2020 г. е посочено, че предписанието за поставяне под карантина се
издава от Директор на РЗИ или от оправомощен от него заместник-директор на
съответната регионална здравна инспекция.Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.6 от
5

Закона за здравето, в редакцията й, действаща към момента и влязла в законна сила от
11.12.2020 г. е посочено, че задължителната карантина на лице по ал.2 или 3 се
извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него
заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция.Следва да се има
предвид, че към 06.04.2020 г., датата на издаване на посоченото по-горе предписание,
както и към 16.04.2020 г. – датата, на която се твърди, че е осъществено деянието,
Закона за здравето не борави с термина „карантина“, а в разпоредбите на чл.61 от
същият се говори за „задължителна изолация“, като към онзи момент в закона не е
съществувала легална дефиниция на това понятие.
Същевременно, съгласно действащите към посочения по-горе период от време
разпоредби на чл.61 от Закона за здравето:
„(1) На задължителна изолация и болнично лечение подлежат лица, болни и
заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески,
дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър
респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) Когато съществува заплаха за здравето на гражданите от болести извън
посочените по ал. 1, министърът на здравеопазването може да разпореди задължителна
изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезли на
територията на страната от други държави.
(3) Задължителната изолация и лечението на лицата по ал.1 и 2 се извършват
със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на
лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. Заповедта
подлежи на незабавно изпълнение.
(4) Изолация и лечение на лица по ал.2 може да се осъществява в домашни
условия след преценка на съществуващия епидемичен риск от лекуващия лекар или
след консултация с епидемиолог или специалист по инфекциозни болести“.
Заповедта на министъра, посочена в обвинителния акт, е издадена именно на
осн. чл.61, ал.2 от Закона за здравето.С други думи, към момента на издаване на
предписанието, предмет на обвинението, неговият издател не е имал правомощия да
издава такова, съответно то е било нищожно и не е породило правни
последици.Същият съгласно действащата и в момента редакция на ЗЗ не разполага с
такива правомощия.Същевременно в случая липсва задължителното съгласно чл.61,
ал.3 от ЗЗ предложение на лекуващ лекар или на лекар, насочил пациента за
хоспитализация, тоест на подс.И. е предписана задължителна изолация в домашни
условия без да наличието на тази задължителна предпоставка.
Следва също така да се има предвид, че в така издаденото на 06.04.2020 г.
предписание се сочи, че то се издава на осн. Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, която обаче към момента на издаване на
предписанието е била отменена със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра
на здравеопазването на Република България, посочена и в обвинителния акт.Макар и
издадена на същата дата, на която е издадено предписанието, заповедта на министъра
подлежи на незабавно изпълнение и действието на Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г.
към 06.04.2020 г. е било отменено.
На следващо място, съдът държи да отбележи, че във връченото на подсъдимия
6

"Предписание за поставяне под карантина" текстово не са били посочени – т.1 от
Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. –
„Всички български граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно
или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на
техните семейства, пристигащи от държава с регистрирани случаи на COVID-19, се
поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в
което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния
здравен контрол, с изключенията, посочени в т.1.1 и т.1.2.“, както и т. 6 от същите
заповеди – "Всички лица по т. 1 и 5, поставени под карантина са длъжни да не напускат
домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за
посочения в предписанието срок".В предписанието липсва текстово посочване и на
т.II.1 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г., посочена в обвинителния акт, според
която всички лица, които влизат на територията на Република България, се поставят
под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец (Приложение № 1) на
органите на граничния здравен контрол.Липсва текстово посочване и на т.II.8 от
същата заповед, съгласно която всички лица, поставени под карантина са длъжни да не
напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще
пребивават за посочения в предписанието срок, с изключение на определена категория
лица, посочени в т.III, 3.
В предписанието, което било връчено на подсъдимия, както вече бе посочено
по-горе, текстово е посочено, че /т. 2/: "Лицето по т. 1 да спазва дистанцията от
минимум 1 метър спрямо хората, с които съжителства, вкл. при възможност
престой/спане в отделни помещения, редовно проветряване, ядене по различно време,
редовно почистване на дръжки и общи повърхности, използване на отделни кърпи в
банята и др. "; /т. 3/: "При проява на симптоми за Covid 19 /и изброени/ лицето по т. 1
да се свърже незабавно с общо практикуващия си лекар и/или РЗИ"; /т. 4/: "При
неизпълнение на предписанието лицето по т. 1 подлежи на наказателна отговорност
съгласно чл. 255 от НК..... ".Тоест по отношение на обвинителната теза на
повдигнатото обвинение, не е доказано по несъмнен начин, че т.II.1 и т.II.8 от Заповед
№ РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването са били известни от
субективна страна като задължителни за подсъдимия законови норми, указващи му
начин на поведение и спазване на определено поведение от негова страна.Не се доказва
по делото подсъдимият да е знаел на инкриминираната дата съдържанието на
издадената няколко дни преди това поредна министерска Заповед № РД-01-
183/06.04.2020 г.Забрана за напускане на жилището няма в нито една от точките на
връченото му предписание.Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. е издадена на основание
чл.61 и чл.63 от Закона за здравето.Както вече бе посочено по-горе в тези разпоредби
от Закона за здравето е използвано понятието "задължителна изолация", а не
"карантина".Понятието "карантина" е дефинирано за първи път в Закона за здравето,
но в сила от 14.05.2020 г. /ДВ изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, а не към
момента на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия.Макар и
понятието "карантина" да е популярно сред обществото, за да е налице субективния
елемент на деянието на подсъдимия, следва да е несъмнено и безспорно доказано по
делото, че подсъдимият е знаел и е разбирал съдържанието на това понятие
"карантина".Зa дa ce oбeктивиpa cyбeктивнaтa cтpaнa cлeдвa дa са налице
дoкaзaтeлcтвa, чe пoдcъдимият знae зa мнoжecтвoтo зaпoвeди, издaдeни oт Mиниcтъpa
нa здpaвeoпaзвaнeтo, paзяcнeнo му e кaкви дeйcтвия или бeздeйcтвия cлeдвa дa
7

извъpшвa кoгaтo e пocтaвeн пoд кapaнтинa, и cъoтвeтнo дa e ocъщecтвил
изпълнитeлнoтo дeяниe, a имeннo дa e нapyшил кoнкpeтни нapeдби, пpaвилa или
мepки.Както вече бе посочено никъде във въпросното предписание не е разписано
изрично, че лицето няма право да напуска дома си.Предположение за знаене на
Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. е недопустимо, а и самата заповед и последващите
я такива не са публикувани в ДВ или публично разяснени по подходящ начин от
съответното длъжностно лице /напр. министъра на здравеопазването или друго
упълномощено от него лице, медии или администрацията по друг подходящ
начин/.Следва също така да се има предвид, че подс.Ибрахиимов на 06.04.2020 г. –
датата на издаване на заповедта пристига от чужда държава и практически е било
невъзможно веднага да узнае за тази заповед и мерките, които се въвеждат с нея, след
което незабавно се е придвижил до адреса, посочен в предписанието.От друга страна
разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗЗ, определя кои правни субекти подлежат на
задължителна изолация, посочвайки ги изчерпателно, а именно - лица, болни и
заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески,
дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, брузелоза, антракс, малария, тежък остър
респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне.
Действително подс.И. е предупреден, че носи наказателна отговорност по чл.355
от НК при неизпълнение на предписанието, но повдигнатото обвинение срещу него не
е за това, че не е изпълнил Предписание изх. № ДМ-II-312 от 06.04.2020 г., а затова, че
не е изпълнил задължението си по т.II.8 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването - да не напуска дома си или мястото за настаняване, на
което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок - на адрес:
с.Дамяново, ***.
За правна прецизност, съдът държи да отбележи също така, че в Разпореждането
на полицейски орган от 08.04.2020 г., връчено на подс.И. липсва задължителен
реквизит, а именно подпис на неговия издател.Същевременно от разпита на
полицейският служител – свид.К. не се установява същият да е разяснил на
подсъдимия в какво се изразява понятието "поставяне под карантина".На последният е
било разяснено, че следва да не нарушава издадените му с предписанието хигиенни и
противоепидемични мерки, а в същото както вече бе посочено не се съдържа
задължение да не напуска адреса.
При така изложеното съдът намира, че подс.И. не е действал съзнавайки
обществената опасност и наказуемостта на деянието, поради липса на представа в
какво точно се изразява действието на така наложената му "карантина".
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка и поради
гореизложените съображения, съдът призна подсъдимия С. М. И. за НЕВИНЕН в това,
за времето от 11,00 часа до 12,30 часа на 16.04.2020 г., в с..Дамяново, общ.Севлиево, да
е нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората,
определени със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, издадена на осн. чл.63 от Закона за здравето и чл.29, ал.1 от
Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести,
като в качеството на лице по т.II.1 от Заповедта, поставено под карантина с
Предписание за поставяне под карантина изх. № ДМ-II-312 от 06.04.2020 г. на РЗИ-
Видин, не изпълнил задължението да не напуска адреса, на който е посочил, че ще
пребивава – с.Дамяново, общ.Севлиево, ****, за посочения в предписанието 14-дневен
8

срок, считано от 06.04.2020 г. до 19.04.2020 г. включително, като деянието е
извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявено
на осн. чл.84, т.12 от Конституцията на Република България с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр.22 от 13.03.2020 г. и Решение на
Народното събрание от 03.04.2020 г., с което се удължава срока на обявеното
извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13.05.2020 г.
във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, поради което го ОПРАВДА по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.355, ал.2, предл.трето във вр. с ал.1
от НК.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
9

Номер на акта:	1
Дата:	26 февруари 2021 г. (в сила от 25 май 2021 г.)
Съдия:	Станислав Иванов Цветков

Дело:	20204230200372
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 септември 2020 г.

Присъда по дело №372/2020 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите